№ 204
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201655 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Д. П., ЕГН: ********** от гр. ****, общ.
Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“ № **, против Наказателно
постановление № 2020-340-23-4 от 11.05.2020 г., издадено от Началник РУ -
Септември към ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34а от ЗЗШОС е наложено наказание
„глоба" в размер на 500 лв.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи,
че същото не съдържа ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, с което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. На следващо място се твърди, че нарушението не е
извършено от жалбоподателя, тъй като същият не е бил на място, развиват се
съображения и за неяснота по отношение на основанието за санкциониране на
лицето, тъй като в НП не е посочено коя от двете алинеи на чл. 34а от ЗЗШОС
е приложена. Формулирано е искане за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
1
Въззиваемата страна – РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, редовно
призована, не изпраща представител за съдебното заседание. В
съпроводително писмо, с което са депозирани материалите по
административно-наказателната преписка с вх. № **959 от 11.11.2020 г. е
взето становище по същество на спора с искане за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на
въззиваемата страна и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 25.04.2020 г. около 23:40 часа в РУ - Септември при ОДМВР -
Пазарджик бил получен сигнал за силна музика. На място на сигнала били
изпратени полицейските служители при РУ – Септември – свидетелят Й. Г.
М. и Й.В.Б.. При проверката се установило, че силният шум идва от
озвучителна система, разположена в частен имот в гр. **** на ул. „*****“ №
**, представляващ къща, към която имало постройка, която се използвала за
барбекю. На място бил установен и жалбоподателят Б.П., който живеел на
адреса и който казал пред полицаите, че той пуска музиката. Свид. М. го
предупредил писмено да не пуска силна музиката, след което полицаите си
тръгнали. Малко по-късно, вече на 26.04.2020 г. около 02.00 часа
полицейските служители М. и Б. отново били изпратени на сигнал за силна
музика на същия адрес. При второто посещение свид. М. съставил на
жалбоподателя АУАН с бл. № 351858, в който приел, че жалбоподателят в
дома си чрез озвучителна уредба, негова собственост, е пускал силна музика,
като с действията си е нарушил забаранта за озвучаване на територии
предназначени за жилищно строителство за времето от 23. 00 часа до 8. 00
часа, а именно в 02:00 часа, като това представлявало нарушение на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС.
АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който му бил
предявен и връчен на същата дата срещу подпис. Жалбоподателят подписал
акта без възражения.
В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на нарушителя не
били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.
2
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал
обжалваното НП № 2020-340-23-4/11.05.2020 г., в което приел, че Б. Д. П. е
извършил нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, за което на основание чл.
34а от същия закон му наложил административно наказание имуществена
глоба в размер на 500 лв.
Наказателно постановление било редовно на жалбоподателя на
02.11.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била
подадена от санкционираното лице до РС – Пазарджик чрез АНО на
04.11.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена
срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел – актосъставителя Й. Г. М., който си спомня за
случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации,
включително – че музиката била пускана от затворено помещение,
използвано за барбекю в частния дом, в който живеел жалбоподателя и който
представлявал къща на два етажа и се чувала от пътя. Съдът намира
показанията на свидетеля М. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. От показанията се установява начина
на констатиране на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
било извършено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В хода на извършената служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган - оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-829 от
23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 3
3
ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на
министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица
да осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В
случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната
заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в развилото се административнонаказателно
производство е допуснато нарушение на приложимия за извършеното деяние
материален закон.
Разпоредбата на чл. 16а (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009
г., изм., бр. 52 от 2019 г.), ал. 2 от ЗЗШОС в редакцията й действаща към
датата на нарушението – 26.04.2020 г. предвижда забрана за озвучаването от
обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в
областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно
жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч.
и от 23, 00 до 08, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове,
железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на
системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС „Озвучаване" е излъчване на звук
в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни
средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.
По делото безспорно се установи, че на посочените дата, час и място в
АУАН и НП е било налице излъчване на звук в околната среда, предаван чрез
електронно озвучително средство, като безспорно е установено също, че това
е станало във времето след 23 часа. Следва да се отбележи обаче, че
разпоредбата, за нарушението, на която е санкциониран жалбоподателят,
предвижда забрана за озвучаване на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение, но само ако озвучаването е от обектите,
4
посочени в ал. 1 на чл. 16а от ЗЗШОС, а именно: обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите. По делото
несъмнено се установи, че в процесния случай шумът не е бил възпроизведен
от такъв обект, а от частен жилищен имот представляващ къща на два етажа с
пристройка, използвана за барбекю. Това обстоятелство е вписано и в АУАН
и НП, където е посочено, че жалбоподателят е пускал силна музика в дома си
и се потвърждава от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция полицейски служител.
В тази връзка съдът констатира, че по този начин е допуснато
несъответствие между установена фактическа обстановка и разпоредбата на
материалната норма, която е описана като нарушена. При това положение
допуснатото нарушение се явява съществено, доколкото пречи на нарушителя
да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и
съответно е засегната възможността му да организира адекватно своята
защита срещу него, което е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Същевременно следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 3, ал. 1
ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са
изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други
тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните
територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища
и научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са
регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от
източника на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от
лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи
в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на
военни действия.
От анализа на нормата на чл. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗШОС може да
се обоснове извод, че законът е разграничил уредбата на управлението на
различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5
предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от
съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети,
приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, т. е. законовата делегация, съдържаща се в чл. 3, ал. 5 от
5
ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само
относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от
домашни дейности и съседи в жилищни сгради.
Според настоящата съдебна инстанция изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в
жилищна сграда, което е едно от изключенията от приложното поле на закона
и съответно следва да бъде подведено и санкционирано като нарушение на
съответната наредба на общинския съвет, приета по реда на ЗМСМА. Към
датата на възприетото в АУАН и НП нарушение на територията на гр. ****,
община Септември, е действала Наредба за поддържане и осигуряване на
обществения ред на територията на Община Септември, която в разпоредбата
на чл. 8 предвижда забрана за вдигането на шум в жилищните сгради, в
урегулирани поземлени имоти, в дворове и в близост до тях за времето: 1. от
14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 06.00 часа през летния период -
01.06. до 30.09; 2. от 14.00 часа до 16.00 часа и от 22.00 до 07.00 часа през
зимния период от 01.10. 31.05. При това положение съдът намира, че
описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя попада по-скоро в
приложното поле на посочената разпоредба от общинската наредба на
община Септември, поради което неправилно е подведено под нормата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС и му е наложена санкция по реда на чл. 34а от същия.
Непосочването на коректната правна норма, нарушена от жалбоподателя
и съответно некоректното й подвеждане към относимата санкционна норма
води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава
правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му
наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Това
нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Посоченият порок не може да
бъде саниран в настоящото производство, доколкото съдът в рамките на
правомощията по чл. 63 от ЗАНН не може да променя основанието за
ангажиране на отговорността на санкционираното лице, а следва единствено
да прецени дали констатираното нарушение правилно е санкционирано от
административнонаказващия орган на основание относимата правна норма.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
6
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено искане за
присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-340-23-4 от 11.05.2020 г.,
издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР - Пазарджик, с което на Б.
Д. П., ЕГН: ********** от гр. ****, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.
„*****“ № **, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34а
от ЗЗШОС е наложено наказание „глоба" в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7