Решение по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския Окръжен съд е въззивно и е образувано по жалба на адв.М.Б. - служебен защитник на подсъдимите М. А. Б., Г. Е. К. и С. З. Р. срещу ПРИСЪДА №1093 от 11.02.2010г., постановена по нохд.№1591/06г. по описа на Районен съд –Б..

С атакуваната присъда РС – Б. е признал подсъдимия М. А. Б. завиновен в това, че за времето от 22.00 часа на 25.08.2006 г. до 16.30 часа на 26.08.2006г. в гр.Б., в съучастие като съизвършител с Г. Е. К. и двамата от гр.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртил халката на катинара и разбил патронника на задната врата/ от работилница, находяща се в двора на МУЦТПО, на ул.”.....” № е отнел чужда движима вещ – 1 /един/ брой трифазен професионален електрожен, на стойност 1 312 лв., от владението на К. С. З. – директор на МУЦТПО, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно – извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: НОХД №730/2001г. на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, пр.1, т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 НК на М. А. Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 46/2002г. по описа на БлРС М. Б. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 2 /две/ години, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 вр. чл.28 ал.1 НК вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11(единадесет) месеца. На основание чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС е определил наказанието бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при "строг" режим.

- е признал подсъдимия Г. Е. К. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 22.00 часа на 25.08.2006г. до 16.30 часа на 26.08.2006 г. в гр.Б., в съучастие като съизвършител с М. А. Б. и двамата от гр.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртил халката на катинара и разбил патронника на задната врата/ от работилница, находяща се в двора на МУЦТПО, на ул.”.... № ...е отнел чужда движима вещ – 1 /един/ брой трифазен професионален електрожен, на стойност 1 312 лв., от владението на К. С. З. – директор на МУЦТПО, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 НК, вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11 (единадесет) месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НКе отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

- е признал подсъдимия С. З. Р. за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2006г., около 16.00 часа в гр.Б. на ул. ..... № ...е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които предполага, че са придобити от М. Б. и Г. К., като съизвършители чрез престъпление, а именно – един брой трифазен професионален електрожен на стойност 1 312 лева, отнет от владението на К. С. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоен, като деянието представлява опасен рецидив – извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от 2/два/ пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно : НОХД № 727/2000 г. на БлРС за престъпление по чл.194, ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК - на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 84/2001 г. по описа на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.20 ал.2,чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца; НОХД № 713/2003 г. на БлРС за престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28 , вр.чл.20 ал.2 НК на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 398/1995 г. по описа на БлРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.20 ал.2 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 389/1997 г. по описа наБлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК на лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години; НОХД № 6/1999 г. по описа на БлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.3, т.7 вр.чл.20 ал.2, вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година; НОХД № 130/1999 г. по описа на БлРСС. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.28 НК на лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ месеца; НОХД № 375/1999 г. на БлРС, за престъпления по чл.195, ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 НК и чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.20, ал.2 НК на С. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 /три/ години, поради което и на основание чл. 215, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.3 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и “б” връзка чл.54 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, като Р. е оправдан за повдигнатото обвинение по чл. чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 1 и 2 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и “б” НК. На основание чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС е определил наказанието бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при "строг" режим.

Подсъдимите са осъдени да заплатят на К.С. З. сумата от 1 312лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на деянието. Осъдени са да заплатят и сторените по делото разноски.

С жалбата се иска изменение на атакувания съдебен акт, като по отношение на подс.Б. и подс.К. наказанието бъде намалено, а по отношение на подс.С. Р.- първоинстанционната присъда бъде отменена и бъде постановена нова, с която Р. бъде оправдан. Сочи се също, че спрямо Р. присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, като РС го е признал за виновен за обвинение, каквото изобщо не е било повдигано спрямо подсъдимия в хода на досъдебното производство.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимите.

Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата. Излага съображения, че постановената от първостепенния съд присъда е правилна и законосъобразна. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт.

След като прецени доказателствата, събрани от първоинстанциония съд и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира следното от фактическа и правна страна:

Действително е установено, че на 25.08.2006г. подсъдимите М. А. Б. и Г. Е. К. били забелязани в двора на МУЦТПО да заваряват нещо с електрожен. Вечерта отишли на ул. ”........” № в гр. Б., прескочили оградата на МУЦТПО и след като бутнали задната врата на работилницата, находяща се в двора на МУЦТПО влезнали в двора на сградата. В следствие на удара халката на катинара с която била заключена вратата се изскубнала, а патронникът на вратата се разбил. Те влезли в работилницата и избутали трифазен електрожен, който бил върху метална количка. Подсъдимите изнесли електрожена през централната сграда, като го скрили в храсти, в близост до училището. На следващия ден, сутринта подс.К. отишъл при св.Д. и го помолил срещу заплащане да направи един курс с каруцата му, за да прекарат желязо. След като се съгласил, отишъл до сградата на МУЦТПО, където го чакали подсъдимите Б. и Р./последният се съгласил да им помогне при пренасяне на желязото/. След като го натоварили на каруцата, подсъдимите транспортирали електрожена в ж.к. “...” в гр.Б.. Счупили електрожена с тесла и заедно с отпадъчното желязо ги продали на св. Е.. Подсъдимите си разделили сумата от 70 лв., получена от продажбата.

Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства. При така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна от подс.Б. и подс.К. на състава на престъплението по чл. чл.195, ал.1, т.3, т.7 във вр. с чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 от НК- за подс.Б., а от подс.Р. за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.215,ал.2,т.4 вр. ал.1 от НК.

По отношение деянието по чл.195,ал.1 вр. чл.194,ал.1 НК - осъществени са всички елементи от състава на квалифицирана по чл.195,ал.1 от НК кражба – подсъдимите Б. и К. са извършили действия, с които са отнели без съгласието на собственика движима вещ, като прекъснали фактическата власт на собственика и установили своя фактическа власт, дала им възможност да извършат разпореждане с отнетата вещ, причинили са вреда на собственика в размер на стойността на откраднатата вещ - предмет на кражбата, извършена е чрез разбиване патронник на врата, налице е причинната връзка между действията на подсъдимите и вредата на собственика. Безспорно е, че М. Б. е отнел инкриминираната вещ съвместно с Г. К., поради което е налице и съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 от НК. Подсъдимият Б. е извършил деянието в немаловажни случаи повторно, като определящо за немаловажността на случая е високата стойност на инкриминираната вещ.

Налице е пряк умисъл у подсъдимите при извършване на престъплението.

Относно деянието по чл.215, ал.2,т.4 вр. ал.1 вр. чл.29,ал.1,бук.”а” и “б” от НК, спорният момент, който се повдига от защитата на подсъдимия е, че не са събрани доказателства относно обстоятелството, че подс.Р. е пристигнал на инкриминираното място и е участвал в кражбата на електрожена. Настоящия състав споделя изводите на проверявания съд и счита, че са налице достатъчно доказателства оборващи тезата на защитата на подс.Р. за невиновност на последния. В тази връзка следва да бъдат коментирани обясненията на подсъдимите К. и Б., които сочат, че двамата са взели процесния електрожен от работилницата, намираща се в двора на МУЦА, след което заедно с подсъдимия Р. намерили каруца, на която товарили желязото. За товаренето на електрожена и от продажбата му на пункта за изкупуване на вторични суровини, подс.Р. получил съответна парична сума. Тези обяснения кореспондират и с показанията на свидетелите Емилов, Т., Д., които допълват възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, налагаща извода, че от обективна и от субективна страна С. З. Р. е извършил престъплението по чл.215,ал.2,т.4 вр. ал.1,пр.3 вр. чл.29,ал.1,бук.”а” и “б” от НК.

Липсват каквито и да било основания, за да се приеме, че липсва елемент от фактическия състав на разглежданото престъпление, което да има за последица отмяна на осъдителната присъда и признаването на Р. за невинен по това обвинение, съображенията за което бяха изложени по-горе.

Относно изложените от защитата доводи в жалбата, че незаконосъобразно РС е признал подс.Р. за виновен за извършено деяние по чл.215,ал.2,т.4 НК, след като му е било повдигнато обвинение за друго престъпление и без да е искано изменение на обвинението в съдебна фаза, настоящият състав счита, че същите са неоснователни. В случая претендираното от защитата нарушение на процесуални правила, свързани с постановяването на съдебен акт по различно обвинение от това за което се е водило производството, би било основателно когато е било допуснато нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Това в случая не е налице, защото няма промяната във фактите по делото, а подс.Р. се е защитавал по тях, като същите са му били известни по време на развилото се съдебно производство, поради и което неизпълнението по процедурата по чл.287 НПК не може да бъде основание за отмяна на атакуваната присъда.

Относно наказателната съдба на дейците е нужно да се отбележи следното:

По отношение на подсъдимите Б. и К. първоинстационният съд е подходил справедливо, отчитайки смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Прилагайки разпоредбата на чл.55,ал.1 от НК, така определените наказания, въззивният състав счита, че съответстват на степента на обществена опасност на деянието и самия деец и са в състояние да изиграят по отношение на конкретните дейци възпиращото и поправително въздействие, поради което и оплакванията на защитата в тази връзка се явяват неоснователни.

Правилно е и приложението на чл.28,ал.1 от НК по отношение на подс.Б., който е извършил деянието след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъплени, при това от изтърпяването на наказанията не е изтекъл и предвидения в чл.30,ал.1 от НК срок. Правилно по отношение на този подсъдим е приложена разпоредбата на чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС като е определен “строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.

Относно наказанието на подс.Р. е нужно да се отбележи, че първоинстанционният съд също е подходил справедливо, като отчитайки данните за обременено съдебно минало на подсъдимия е наложил съответното наказание.

Правилно, съобразно разпоредбата на чл.61,т.2 вр. чл.59,ал.1 от ЗИНЗС е определен режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие.

Споделят се изводите на първата инстанция и относно наличието на квалифициращото обстоятелство - опасен рецидив. В конкретния случай са налице и двете хипотези на чл.29, ал.1 НК. Деянието е извършено след като подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК. Освен това подсъдимият Р. е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК. От изтърпяването на наказанията не е изтекъл предвидения в чл.30,ал.1 НК срок, поради което са налице предпоставките за квалифициране на престъплението, извършено от подсъдимия по настоящето дело по чл.29, ал.1,б.”а” и “б” НК.

Правилно е определен размера на гражданския иск, с оглед стойността на инкриминираната вещ.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери основание за изменение или отмяна на съдебния акт, поради което той следва да бъде потвърден изцяло.

Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

Потвърждава Присъда №1093 от 11.02.2010г., постановена по нохд. №1591/06г. по описа на РС- Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: