№ 118
гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20244000500582 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 197/29.03.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд е осъдено ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК ********* да
заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к.
5200, бул./**********, ЕИК *********, сума в размер на 21 633.67 лв. с вкл. ДДС,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на увредения при ПТП, реализирано на 14.01.2022 г. около 14:20 ч. в района на гр. Велико
Търново, на път III -303 на км. 56+200, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ
49****, собственост на ищеца, (с приспадната стойност на запазените му части), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49****
до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 13 044.46 лв. над уважения до
пълния предявен размер от 34 678.13 лв., ведно с претенцията за законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на поканата – 25.02.2022 г. до датата на
1
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен
автомобил, както и претенцията за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от
датата на поканата – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан. Със същото решение е осъдено ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК ********* да
заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к.
5200, бул./**********, ЕИК ********* сума в размер на 3 001.54 лв., представляваща
направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сума в
размер на 1 197.78 лв., представляваща направени в производството по чл. 207 от ГПК по ч.
гр. д. № 593/2022 г. по описа на Районен съд - Павликени съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Осъден е ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на
управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК ********* сума в размер на 393.09 лв., представляваща
направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, чрез адв. П. С. –
САК против Решение № 197/29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че неправилно
първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, прието в
производството за обезпечаване на доказателства, като обективно и компетентно изготвено,
а е кредитирал заключението на повторната експертиза. На първо място се излага, че съдът
допуснал изготвянето на повторната експертиза в противоречие с процесуалните правила.
На следващо място се твърди, че заключението на повторната експертиза е немотивирано,
поради което не следва да бъде кредитирано, а съдът следва да даде вяра на заключението
изготвено в рамките на производството по чл. 207 от ГПК и въз основа на него да направи
правните си изводи.
Претендира се да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен в пълния му претендиран размер, ведно със законните
последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД
„Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано съвместно от М. И. и К. В. – изп.
директори, чрез юриск. В. К..
В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и обосновано.
С Определение № 967/26.07.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа
на Великотърновски окръжен съд е оставена без уважение предявената от ЕТ „П. Д. –
2
Деница 88“, ЕИК *********, чрез адв. П. С. – САК, молба с вх. № 5160/24.04.2024 г. с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на съдебно решение № 197/29.03.2024
г., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд в частта за
разноските, като неоснователна.
Постъпила е частна жалба от ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, чрез адв. П. С. – САК
против Определение № 967/26.07.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със
закона е приел за неоснователно направеното искане за изменение на съдебното решение в
частта за разноските.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което
да бъде уважено искането за изменение на решението, съгласно действащата нормативна
уредба.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД
„Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано съвместно от М. И. и К. В. – изп.
директори, чрез юриск. В. К.. В същия се излага, че частната жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение. Твърди се, че съдът не следва да се съобразява
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Първоинстанционният съд е приел, че обезщетението за причинените на ищеца ЕТ
„П. Д. – Деница 88“, гр. Павликени имуществени вреди е в размер на 21 633.67 лв. с вкл.
ДДС. Приел е, че е безспорно установено, че в пряка причинно-следствена връзка с
виновното противоправно поведение на застрахования при ответника по смисъла на чл. 477,
ал. 2 от КЗ водач на л.а. „Рено Клио“ е увреден товарен автомобил „Тойота Хайлукс“,
собственост на ищеца, поради което са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
отговорност за вреди, а от там са налице и предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника – застраховател, доколкото е функционална и
предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице. Приел
е, че на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ в процесния случай е налице тотална щета на т. а.
„Тойота Хайлукс. Счел е, че реалната увреда за ищеца, собственик на увредения товарен
автомобил при установената по делото тотална щета, респ. дължимото от застрахователя
обезщетение, е равна на действителната стойност на автомобила към датата на събитието,
намалена със стойността на запазените части на МПС. Първоинстанционният съд е приел за
неоснователно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от КЗ, доколкото от страна на
водача на товарния автомобил не са допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – тотална щета
по т.а. Приел, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил до
окончателното изплащане.
3
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 25.02.2022
г. ищецът е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по
които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
4
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба и писмения отговор на въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор,
пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба е концентриран по въпроса
за действителната пазарна стойност на увредения товарен автомобил към датата на ПТП,
както и налице ли е в случая тотална щета, респ. досежно действителния размер на
претърпяната имуществена вреда от ищеца по делото и доказаността на иска по размер.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно
поведение застрахованият водач на процесното МПС – А. Д. А., който поради нарушение на
правилата за движение по пътищата е причинил процесните имуществени вреди на ищеца;
2) че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на водача
на процесния лек автомобил - А. Д. А., чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - ТР № 1/9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (т. 3) – „Въззивният съд може да приеме определена
фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост
на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на
факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в
нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за
това“.
Освен това първоинстанционният съдебен акт не е обжалван от страните и е влязъл в
сила в частта му, с която е присъдено обезщетение в полза на въззивника в размер на 21
633.67 лв. с вкл. ДДС, представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди по
щета № 100221001004473Н и дължимо по застрахователна полица № BG/11/121003640426.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи, образуващи
фактическия състав на предявения по делото пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ от ищеца
срещу застрахователя ЗАД „Армеец“, която е задължителна и за настоящата въззивна
инстанция.
От заключението по допуснатата в производството по чл. 207 от ГПК съдебно
автотехническа експертиза се установява, че щетата в технически и икономически аспект е
тотална, т.е. невъзстановимо дефектиралите елементи на товарния автомобил са над 80%,
което на практика обезсмисля от икономическа гледна точка възстановяването и пускането
на автомобила в движение. Вещото лице дава заключение, че справедлива пазарна стойност
преди ПТП на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ВТ 49**** е в размер на
35 461.44 лв.
Съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд повторна САвТЕ, пазарната
стойност на процесния т.а. „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49**** към датата на ПТП е в
размер на 29 541 лв. с вкл. ДДС. От заключението на същата се установява, че е определена
пазарна стойност на подменените части с предвидено овехтяване в общ размер на 20 540.02
5
лв. с ДДС. Предвид на това вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на
извършените РВР, включващи ПС на подменените части с предвидено овехтяване и ПС на
вложения труд общо в размер на 20 540.02 лв. представлява 69.53 % от стойността на т.а. от
29 541.00 лв., поради което не е налице икономически тотал, т.а. стойността на РВР е по-
малка от 80% от ПС на товарния автомобил. Дава заключение, че от техническа гледна точка
възстановяването на автомобила е възможно, при което не е наличен технически тотал и с
оглед изводите, че не е налице икономически и технически тотал, вещото лице е приело, че в
процесния случай причинената материална щета по т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ВТ
49****, вследствие на реализираното процесно ПТП на 14.01.2022 г., не е налице тотална
щета, както и че пазарната стойност на материалната щета вследствие на ПТП е 17 116.69
лв. без ДДС (20 540.02 лв. с ДДС).
Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед на обстоятелството, че пред
първоинстанционния съд за установяване обстоятелството дали е налице тотална щета,
евентуалното обезщетението при тотална загуба след приспадане на запазените части от
действителната пазарна стойността на процесния товарен автомобил са изслушани две
автотехнически експертизи, като в тях е дадена различна стойност на автомобила и е налице
значително разминаване в посочените от вещите лица заключения и стойности, бе допусната
тройна съдебно автотехническа експертиза по въпросите - налице ли е тотална загуба на
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49****, предвид всички събрани по
делото доказателства, включително и изготвените по щета № 10022100100473 описи на
вредите по МПС и снимков материал и какъв е размерът на обезщетението при тотална
загуба след приспадане на запазените части от действителната пазарна стойността на
процесния товарен автомобил.
От заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза се установява, че
налице е технически тотална загуба на товарен автомобил „Тойота Хайлукс”, с peг. № ВТ
49****, предвид всички събрани по делото доказателства, включително и изготвените по
щета № 10021100100473, описи на вредите по МПС и снимков материал. Вещите лица дават
заключение, че размерът на обезщетението при тотална загуба, след приспадане на
запазените части, които могат да се реализират на вторичния пазар от действителната
пазарна стойност на процесния товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с peг. № ВТ 49****
към датата на ПТП е 28 904 лв. с ДДС.
По делото няма ангажирани доказателства за дерегистрация на товарен автомобил
„Тойота Хайлукс”, с peг. № ВТ 49**** в КАТ, на основание прекратяването на
регистрацията поради настъпилата тотална щета.
На 02.05.2024 г. (след постановяване на първоинстанционното решение) ответникът
доброволно е изплатил сумата от 25 832.99 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съгласно осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение -
факт, досежно наличието на който страните не спорят.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
6
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката „Гражданска отговорност“, са безспорно установени.
Съгласно чл. 390 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на МПС, регистрирано в РБ, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета.
Тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Съгласно чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума или действителната
стойност на вещта, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Не се твърди в случая да е налице договорена застрахователна
сума, която да изключва приложението на чл. 386 от КЗ както да е налице под- или
надзастраховане. Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица сума, а в случая тъй като се претендират вреди по риска ГО, обезщетението се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
От заключението на изслушаната пред въззивната инстанция тройна съдебно
автотехническа експертиза и нейната оценителна част се установява както размерът на
вредата, така и действителната стойност на увредената вещ към датата на събитието.
Вещите лица дават заключение, че в случая е налице технически тотална загуба на товарен
автомобил „Тойота Хайлукс“, с peг. № ВТ 49****. Размерът на обезщетението при тотална
загуба, след приспадане на запазените части, които могат да се реализират на вторичния
пазар от действителната пазарна стойност на процесния товарен автомобил „Тойота
Хайлукс“, с peг. № ВТ 49**** към датата на ПТП е 28 904 лв. с ДДС. Стойността на вещта
към датата на увреждането е 31 104 лв. От същата следва да се приспадат установените
запазени части от автомобила в размер на 2 200 лв. Последното се налага с оглед избягване
неоснователното обогатяване на собственика на вещта със стойността на тези части, които
би могъл да реализира на вторичен пазар.
Настоящата инстанция намира именно заключението на изслушаната пред въззивната
инстанция тройна съдебно автотехническа експертиза за компетентно и обосновано. Това е
така, тъй като вещите лица (в производството по чл. 207 от ГПК и в производството пред
първоинстанционния съд) за установяване обстоятелството дали е налице тотална щета,
евентуалното обезщетението при тотална загуба след приспадане на запазените части от
7
действителната пазарна стойността на процесния товарен автомобил дават различна
стойност на автомобила и е налице значително разминаване в посочените от вещите лица
заключения и стойности и доколкото вещите лица пред въззивната инстанция са обосновали
заключението си въз основа на три метода – метода на заместителната стойност, метода на
пазарните аналози и метода на ликвидационната стойност. Освен това заключението на
вещите лица не е оспорено от страните по делото.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая е налице тотална щета на
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с peг. № ВТ 49****.
За размера на запазените части съдът съобрази, че доколкото е налице тотална щета
по отношение на процесния автомобил, същият е с прекратена регистрация, той
представлява излязло от употреба МПС по смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18, т. 1, вр. чл. 18а, ал. 7 и ал. 8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е
длъжен да предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли
от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
В случая за автомобила няма данни да е предаден в център за разкомплектоване, за
което обстоятелство да е издадено удостоверение в съответствие чл. 19, ал. 1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства, съответно да е получена стойност за
запазени части. Това обаче не се явява пречка за изчисляване на остатъчната стойност чрез
използването на експертни познания.
За установяване на стойността на запазените части следва да бъде кредитирано
заключението на вещите лице по съдебно автотехническата експертиза пред въззивната
инстанция, съгласно което са налице запазени части от автомобила, които могат да бъдат
реализирани на вторичния пазар от разкомплектоващите центрове, като стойността им се
равнява на 2 200 лв.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди, в
присъдения размер от 21 633.67 лв. с вкл. ДДС е неправилно определено и следва да бъде
увеличено по размер до сумата от 28 904 лв. с вкл. ДДС. В този смисъл решението следва да
бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над 21 633.67 лв. с вкл. ДДС до 28
904 лв. с вкл. ДДС, като предявеният иск бъде уважен до разликата до 28 904 лв. с вкл. ДДС.
В останалата обжалвана част същото следва да бъде потвърдено.
Върху тази сума се дължат законните лихви от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението съгласно чл. 86 ЗЗД, както са претендирани от ищеца.
8
В тази връзка съдът следва да обсъди и въведено с отговора на въззивната жалба
възражение срещу началната дата на законната лихва върху главницата с довод, че ищецът
не е представил доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила поради тотална
щета съгласно изискването на чл. 390, ал. 1 от КЗ, поради което ответникът не е в забава и
плащане на обезщетението е обусловено от представяне на това удостоверение, т. е. се
дължи в един бъдещ момент, а не считано от предявяване на иска.
За задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от
КЗ, именно само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице.
Претенцията в случая е именно от датата уведомяване на застрахователя - 25.02.2022
г., когато ищецът е предявил претенциите си пред него.
В действителност, както посочихме по-горе, когато е налице хипотезата на тотална
щета съгласно нормата на чл. 309, ал. 1 от КЗ същата предписва, че преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпилата тотална щета.
Основанието обаче за издаването на такова удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства е лиценцираният застраховател да е изпратил
уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета.
С подаването заявлението по чл. 380, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение застрахователят (25.02.2022) фактически е поканен да подаде и уведомление по
реда на чл. 18а, ал. 7 от наредбата при наличието на обективни факти за съществуването на
тотална щета.
С отказа или бездействието на застрахователя да подаде такова уведомление за
настъпила тотална щета следва да се приеме, че същият не е определил и изплатил пълното
застрахователно обезщетение в сроковете по договора за застраховка или тези по чл. 497 от
КЗ. Противното тълкуване би означавало застрахователят да бъде освободен от последиците
на собствената си забава, въпреки, че не съдейства за издаването на удостоверение за
прекратяване на регистрацията поради наличие на тотална щета.
В случая в хода на съдебното дирене е установено, че застрахователят е приел
необосновано, че не е налице тотална щета, поради което не е изпращал уведомление до
9
съответните органи. Тук следва да се посочи, че тоталната щета не възниква със съдебното
решение по определяне на застрахователното обезщетение. Тя е съществувала още към
момента на уведомлението за настъпило застрахователното събитие.
Поради това, че застрахователят не е изпратил уведомление за наличие на тотална
щета, собственикът на автомобила е прекратил неговата регистрация на основание чл. 18а,
ал. 2, т. 4 от наредбата.
По изложените съображения законната лихва следва да бъде присъдена от датата на
уведомяване на застрахователя - 25.02.2022 г., когато ищецът е предявил претенциите си
пред него. Във въззивната жалба обаче се претендира законна лихва от дата – 12.04.2024 г.,
поради което и от тази дата следва да бъде присъдената законната лихва.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде уважена по отношение на иска,
предявен от ЕТ „П. Д. – Деница 88“, гр. Павликени и първостепенният акт следва да бъде
отменен в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 21 633.67 лв. с вкл. ДДС
до 28 904 лв. с вкл. ДДС – имуществени вреди и в частта за разноските и бъдат присъдени
разноски за двете инстанции. В останалата си част първоинстанционният съдебен акт не е
обжалван и е влязъл в сила.
С оглед отмяната изцяло на Решение № 197/29.03.2024 год., постановено по гр. д. №
858/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта за разноските, съдът не
дължи произнасяне по частната жалба срещу Определение № 967/26.07.2024 год.,
постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, доколкото
същите ще бъдат определени, съобразно изхода на спора за двете инстанции.
Отговорността за разноски в производството следва да бъде разпределена съобразно
изхода на делото пред въззивната инстанция.
Основателно е възражението на ответното дружество за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Предметът на делото е претенция за
имуществени вреди по пряк иск срещу застраховател, като спорът не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, в хода на първоинстанционното производство са проведени
две съдебни заседания, а пред въззивния съд също две съдебни заседания, на които ищецът
не е изпратил свой представител. С оглед гореизложеното съдът намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 6 848.50 лв. – за първоинстанционното производство
и 3 148 лв. – за въззивното производство е прекомерен, като на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК го редуцира до минималния размер от 3 424.25 лв. – за първоинстанционното
производство и 1 574 лв. – за въззивното производство по чл. 7, ал. 2 от Наредба № №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответникът ЗАД „Армеец“, гр. София следва да заплати в полза на ищеца ЕТ „П. Д. –
Деница 88“, гр. Павликени сума в размер на 7 645.27 лв. (5 610.56 лв. – за
първоинстанционното производство и 2 034.71 – за въззивното производство),
10
представляваща разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част на жалбата и исковата претенция.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. Ответникът е
представляван от юрисконсулт, за което и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя последното по реда на чл.
37 от ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ в размер на 100 лв.
за всяка от инстанциите, съобразно отхвърлената част на претенцията. Ответното дружество
е направило разноски в размер на 845 лв. пред двете инстанции. Т.е. съобразно направеното
искане и изхода на спора ищеца следва да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски, представляващи разноски по производството и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на 174 лв., съобразно отхвърлената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 197/29.03.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
ЕТ „П. Д. – Деница 88“, гр. Павликени против ЗАД „Армеец“, гр. София иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата от 21 633.67 лв. с вкл. ДДС до 28 904 лв. с вкл.
ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на увредения при ПТП, реализирано на 14.01.2022 г. около 14:20 ч. в района на
гр. Велико Търново, на път III -303 на км. 56+200, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с
рег. № ВТ 49****, собственост на ищеца, (с приспадната стойност на запазените му части),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2024 г. до окончателното
изплащане, както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано съвместно от М. И.
и К. В. – изп. директори да заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, още 7 270.33
(седем хиляди двеста и седемдесет лева и 33 ст.) лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на увредения при ПТП,
реализирано на 14.01.2022 г. около 14:20 ч. в района на гр. Велико Търново, на път III -303
на км. 56+200, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49****, собственост на
ищеца, (с приспадната стойност на запазените му части), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ.
11
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК *********, представлявано съвместно от М. И.
и К. В. – изп. директори да заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./********** направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 7 645.27 лв. (седем хиляди шестстотин
четиридесет и пет лв. и 27 ст.), съобразно уважената част на исковете и обжалваемия
интерес и уважената част на жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./********** да заплати на ЗАД „Армеец“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №
2, ЕИК *********, представлявано съвместно от М. И. и К. В. – изп. директори направените
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 174 (сто седемдесет и четири) лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12