РЕШЕНИЕ
№ 2304
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110106971 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. К. К., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Й. А., срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. К. М., пряк осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 25 000.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „*“, рег.
№ *, причинени в резултат на реализирано на 20.01.2023 г. ПТП на АМ Х. км. * в посока гр.
В., по вина на водача на лек автомобил марка „П.“, модел „Е.“, с рег. № *, застрахован по
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество по полица № * със срок на действие на полицата от 29.03.2022 г. до 28.03.2023 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.05.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2023 г., около 00:10 часа, на
автомагистрала Х. на км. * в посока гр. В., е възникнало ПТП, като водачът на л. а. „М. *“ с
рег. № *, движейки се по посока гр. В., в района на общ. Ш. бил блъснат отзад от л. а. „П.
Е.“, рег. № *. От удара автомобилът на ищеца се завъртял, излязъл от пътя и преминал през
крайпътната канавка. За възникналото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и
участниците в него, съставили Протокол за ПТП с № *. Като виновен водач бил посочен,
този който е управлявал л.а. „П. Е.“. Лекият автомобил на виновният водач бил застрахован
по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която
полица била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните
увреждания по лекия автомобил на ищеца.
На 20.01.2023 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била
образувана застрахователна преписка № *. Бил извършен оглед на автомобила и съставен
опис на щета.
На 18.04.2023 г. застрахователят е уведомил ищеца, че е налице тотална щета и за да
му изплати обезщетението е следвало да прекрати регистрацията на уредения автомобил.
1
На 20.04.2023 г. ищецът прекратил регистрацията на автомобила и представил на
ответника изисканите документи.
До момента ищецът твърди, че не е получил застрахователно обезщетение за
претърпените вреди, поради което за него възниквал правен интерес от завеждане на
настоящото дело.
Преди произшествието процесното МПС било в безупречно визуално и техническо
състояние, като се поддържа, че действителната му стойност е в размер на 25 000.00 лева.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск,
но го оспорва по основание и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица
„ГО на автомобилистите“ № *, със срок на действие от 29.03.2022 г. до 28.03.2023 г. за лек
автомобил марка „П.“, модел „Е.“, с рег. № *; че по време на действие на полицата на
20.01.2023 г. на АМ Х. км. * в посока гр. В. е настъпило застрахователно събитие с
участието на застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в
резултат на което са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.“,
модел „*“, рег. № *; че на 20.01.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № *; че в конкретния случай е
налице т. нар. „тотална щета“.
Твърди се в писмени отговор, че на ищеца в резултат от заведената щета е изплатено
обезщетение в размер от 9 091.67 лева на 05.06.2023 г., която сума била формирана от
сумата в размер на 480.00 лева за репатриране на увредения автомобил и 8 611.67 лева за
щетите по него. Излага се, че сумата в размер от 8 611.67 лева съответства на 75% от
действителната стойност на л. а. „М. *“, изчислена по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие – 20.01.2023 г.
Ответникът счита, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на ПТП по методиката, регламентирана в Наредба № 26 от 2006 г.,
възлиза на изплатената сума.
По същество моли съда да остави без уважение предявения иск, ведно с
обезщетението за забава като акцесорна вземане и да присъди в полза на ответното
дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че гражданските
притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.
Изразява становище по доказателствените искания на ищеца и обективира такива.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Чрез адв. Й. А. поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г./ за присъждане в позла на
ищеца на обезщетение за имуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна
страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на
2
деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и
противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ изискуемостта на
главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
В настоящия казус не се спори по делото, поради което и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните
правнорелевантни юридически факти:
- че за лек автомобил марка „П.“, модел „Е.“, с рег. № * е сключен с ответното
дружество договор за застраховка „ГО на автомобилистите“ по полица № * със срок на
действие от 29.03.2022 г. до 28.03.2023 г.;
- че по време на действие на полицата на 20.01.2023 г. на АМ Х. на км. * в посока гр.
В. е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС при описания в
исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са нанесени щети на собствения на
ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „*“, рег. № *;
- че на 20.01.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № *;
- че в конкретния случай е налице т. нар. „тотална щета“;
- че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца извънсъдебно на 02.06.2023 г.
обща сума в размер от 9 091.67 леа, от която 480.00 лева за репатриране на автомобила и 8
611.67 лева за щетите по процесния автомобил, който факт се констатира по несъмнен начин
и от ангажираното платежно нареждане на л. 46 от делото.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав, е досежно размера на дължимото обезщетение, с оглед действителната стойност на
увреденото МПС към 20.01.2023 г. и заплатеното извънсъдебно обезщетение.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д.
№469/2012 г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно е от заключението на вещото лице инж. А. Я. по назначената САвТЕ, че
възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на 65 262.87 лева, а
действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 12 000.00 лева.
Констатира се още, че пазарната равностойност на погиналия автомобил при продажба на
скрап е в размер на 842.40 лева, а в целокупно състояние между 1 000.00 лева – 3 000.00
3
лева.
Видно е от заключението на вещото лице инж. М. К. и инж. И. И. по назначената
ПовСАвТЕ, че възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на 54 078.61 лева, а
действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 14 834.20 лева.
Констатира се още, че пазарната равностойност на погиналия автомобил при продажба на
скрап е в размер на 842.40 лева.
Видно е от заключението на вещото лице инж. Й. М. по назначената ПовСАвТЕ, че
действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 12 527.00 лева, като само
част от необходимите детайли, със заместване на оригинални с налични алтернативни,
надхвърлят средната пазарна стойност на автомобила, като при стойност на детайлите без
труд за д/м и бояджийно-тенекеджийски и монтьорски труд, възлиза на 24 641.33 лева.
Констатира се още, че пазарната равностойност на погиналия автомобил при продажба на
скрап е в размер на 700.00 лева, а при продажба в целокупно състояние възлиза на 4 071.27
лева.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключенията си.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар. „тотална щета“, което обуславя
определянето на дължимото застрахователно обезщетение по средни пазарни цени на
погиналата вещ, т.е. в размер от 13 120.40 лева (12 000.00 лева + 12 527.00 лева + 14 834.20
лева делено на три).
Видно е от Е.ните заключения на инж. Я., инж. К. и инж. И. обаче, че пазарната
равностойност на погиналия автомобил при продажба на скрап е в размер на 842.40 лева, т.
е. от действителната стойност на автомобила следва да се приспадне тази сума, ведно с
извънсъдебно заплатената в размер на 8 611.67 лева, на основание един от водещите
принципи в гражданскоправните отношения, а именно забраната за неоснователно
обогатяване, като при това положение размерът на дължимото обезщетение възлиза на 3
666.33 лева - непогасен остатък от действителната стойност на процесния автомобил.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения частичен иск за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 100.00 лева, частично от 25 000.00
лева, с оглед кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на иска по
чл. 432 от КЗ, което обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 2 850.00 лева, от които: 50.00 лева – държавна такса; 2 020.00
лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 780.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар с оглед на
представения договор за правна помощ и съдействие, представляващ разписка – арг. от т. 1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и удостоверение от НАП за регистрация по ДДС.
Инвокираното възражение за прекомерност е неоснователно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на В. К. К., ЕГН ********** сумата от 100.00 лева /сто лева/, частичен иск от общо
25 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил
марка „М.“, модел „*“, рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 20.01.2023 г. ПТП
на АМ Х. км. * в посока гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка „П.“, модел „Е.“, с
4
рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество по полица № * със срок на действие на
полицата от 29.03.2022 г. до 28.03.2023 г., ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ла. 1 от ГПК, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ
в полза на В. К. К., ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 850.00 лева /две хиляди
осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5