№ 10415
гр. С. 27.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
Сложи за разглеждане докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20221110144094 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:58 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ФИРМА АД – редовно уведомени за днешно съдебно заседание, представляват
се от юрк. Н., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ФИРМА ЕАД - редовно уведомени за днешно съдебно заседание,
представляват се от юрк. З., с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ В. С. Г. – нередовно призован за днешно съдебно заседание, не се
явява. Призовката е върната в цялост, като е отбелязано от призовкаря, че лицето е търсено
многократно на адреса по различно време и не се е установил никой на адреса, и съответно
не е намерен човек, на който да бъде връчена призовката със задължение за предаване на
същата.
СВИДЕТЕЛЯТ К. Й. Т. – редовно уведомен за днешно съдебно заседание се явява
лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Л. Б. К. – редовно уведомена за днешно съдебно заседание се явява
лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Д. Й. - редовно уведомен за днешно съдебно заседание, не се
явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Д. К. - редовно уведомена за днешно съдебно заседание се
явява.
Страните /поотделно/: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като изслуша становищата на процесуалните представители на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че по делото на 25.04.2023 г. е постъпило заключение по
съдебно-медицинската част, което е извън срока по чл. 199 ГПК.
Юрк. Н.: Аз имам възражение да бъде изслушано. Не съм запозната и моля да не се
1
изслушва в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ отлага изслушването на съдебно-медицинската експертиза, доколкото
страните възразяват по реда на чл. 199 ГПК същата да бъде изслушана в днешно съдебно
заседание и освободи вещото лице К. от съдебна зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на допуснатите до разпит свидетели
на ищцовата страна при режим на призоваване.
Л. Б. К.. На 69 г., родена на .... г. Без дела със страните.
Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № ...., издадена
на .... г., МВР С.
К. Й. Т.. На 56 г., роден на .... г. Без дела със страните.
Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № .....,
издадена на ..... г., МВР Д.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят за
лъжесвидетелстване, която е до 5 г. лишаване от свобода и същите обещаха да кажат
истината.
СЪДЪТ изведе свидетеля К. Й. Т. от съдебната зала и пристъпи към разпит на
свидетеля Л. Б. К..
Свидетелят К. на въпроси на юрк. Н.: На 22.01.2016 г. пътувах с автобус на
„ФИРМА“, посока В. – С. Общо взето дремех в автобуса, защото бях пътувала и през нощта
в обратната посока, и в един момент, може би след около час пътуване, не видях нищо, но
усетих едно ужасно стържене на ламарина, усетих някакъв удар в окото като камшик, но не
усетих болка. В следващия момент не можах да разбера въобще какво става. Като се опитах
да си отворя очите и да видя къде и какво е положението, видях, че цялата бях в стъкла,
просто ги усетих. Пипнах си окото, точно очната ябълка и пръста ми хлътна навътре.
Говоря за лявото око. Пръстът ми хлътна и от окото течеше нещо, но не беше кръв, защото
виждах цветове, но смътно виждах някакви фигури.
Свидетелят К. на въпроси на Съда: В автобуса стоях на седалката от към пътеката.
Седалката до стъклото беше свободна и там стоеше моята чанта. Аз се возих от страната на
шофьора и бях на една или две седалки зад него. Не си спомням да е имало друг човек пред
мен. Видях вече след удара, че предното стъкло го няма, както и страничното откъм
седалката до мен, на която се возих. То беше върху мен. Цялата бях в ламарини и някакви
лайсни, които ги махнах. Едно момче ми помогна да сляза. Автобусът се намираше в едно
поле и когато слязох от него едно момче ми помогна да преминем през това поле и през
мантинелата, за да излезем на платното, където имаше много спрели коли. Аз бях от
последните, които бяха изведени от автобуса. Чакаше се линейка за други пострадали и една
жена ми предложи, пътувала за Т., и ми предложи да ме откара до болница в Т.. Чакаха
линейката от О. и аз реших, че е по-добре да се придвижа към С.и към вкъщи. Исках просто
да се прибера във вкъщи. Жената дойде с мен в болницата и докато дойдат моите близки от
С. тя стоя с мен. Там ме приеха и ми направиха една операция, която беше с пълна упойка.
Казаха, че имам стъкло, което е попаднало отзад, зад стъкловидното тяло на окото. Не
можаха да извадят стъклото. Бях пет дни в Т.. Изписаха ме, след което се прибрах в С.и на
другия ден постъпих в М.А., където и до последно не знаеха дали ще могат да го извадят, но
слава богу успяха. Всъщност, аз около половин година, докато траеше цялото лечение, бях
напълно сляпа.
Свидетелят К. на въпроси на юрк. Н.: На мястото на ПТП-то установих, че пръста
2
ми хлътна някъде в окото, изтече някаква течност и аз реших, че ми е изтекло окото. Три
пъти бях хоспитализирана. Един път тази неуспешна операция, която беше в Т., в О.Б..
Втори път в М.А., където пак мисля стоях около пет дни, не си спомням вече. Имам
медицинска документация, която мога да я предоставя. Там трябваше да извадят това
стъкло. След което вече три или четири месеца след това, трябваше да зараснат там
всичките травми. От януари до май месец аз не виждах нищо. Май месец ми смениха лещата
на дясното ми око, защото както обясниха лекарите, се е получило някакво стрес-перде и в
момента от този удар се е образувало това стрес-перде на дясното око, и това стана третата
операция. След което трябваше да се заемат с пострадалото око и да сложат някаква леща.
Значи до август месец аз бях непрекъснато на някакво лечение. След това лечението не
продължи. Изписаха ми очила и ходя от време на време на очен лекар. Нещата нито са се
влошили, нито са се подобрили. Професор П., която ми лекуваше окото каза: „Това можахме
да направим, това направихме“. В момента аз почти не виждам, но помага на другото око
някак си и виждам размазано. Все едно си под вода, такова е усещането. Все едно гледаш
под вода, това е и с двете ми очи. Болка и сега имам в студени дни. Когато е студено
усещам. Болка имаше след операциите, но не е била нетърпима в никакъв случай. Пиех
обезболяващи общо взето. По-скоро психически бях много зле. Този ужас, че никога няма да
виждам, просто ме унищожи. Да не Ви говоря за най-така милите ми неща, че внукът ми
пристигаше, току що беше роден в Л. и пристигаше, и аз така и не можах да го видя като
малко бебе. Като обслужване, ежедневни действия, не можех почти никакви. Мъжът ми и
синът ми, ми помагаха. Това беше твърдо до май месец. До май месец, докато не прогледнах
така с дясното око. Освен това аз и сега работя, въпреки, че съм пенсионер. Адвокат съм и
очите ми са оръдие на труда общо взето, но след тази катастрофа, аз вече въобще не мога
пълноценно да си върша работа. Поемам някакви леки. В момента аз ходя само с тъмни
очила. Шест месеца нито съм гледала телевизия, нито съм чела книга, нито можех някъде да
отида. Не можех да пресека, защото различавах светлини, но фаровете като блеснат на
колите, вечер особено, те се сливаха в едно и аз не можех да отделя отделните превозни
средства и някакъв лъч, който се движи срещу мен, и просто не можех да пресека малка
улица например, като видя тези светлини срещу мен. В момента е това, което Ви казах.
Трябва да съм с тъмни очила, гледам телевизия с тъмни очила, ходя вечер. Докато вече
тръгна да заспивам, тогава ги свалям. Всякаква светлина ме дразни. С него виждам рамката
на фигура, на предмет, но не мога да я различа.
Юрк. Н.: Нямам повече въпроси.
Юрк. З.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ като намери, че въпросите към свидетеля са изчерпани, счита, че същият
следва да бъде освободен от съдебната зала, като му върна документа за самоличност.
На свидетеля Л. Б. К. се издаде РКО на стойност от 70,00 лева.
СЪДЪТ въведе свидетелят К. Й. Т. в съдебната зала и пристъпи към неговия разпит.
Свидетелят Т. на въпроси на юрк. Н.: Да, спомням си да съм участвал в ПТП през
2016 г. Аз съм автобусен шофьор в „ФИРМА“ и пътувам по линията С.– Ш., като сме двама
шофьори. Колегата караше до В. Т., а от В. Т. посока Ш., карам аз. След като минахме
района на К., колегата от О. ми се обади и каза, че има пътник за качване. Това е един
разговор около секунди. Продължавам си надолу и пред мен в момента няма никаква кола,
която да е пред мен. В далечината има наклон на долу, спускам автобуса, карам си, пред мен
няма никаква кола. В далечината виждам автобус на „ФИРМА“, друга компания и то в един
последен момент, не мога да определя метрите на толкова малко разстояние, излиза бял
микробус.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: В моето платно нямаше нищо и виждам как зад
автобуса на „ФИРМА“ излиза един бял микробус, който тръгва да го изпреварва, но
разстоянието става много малко между мен и „ФИРМАа“, аз предприемам спирачки,
моторна спирачка и държа в дясно, но в дясно има мантинела, която не ме пуска да отбия и
този микробус се мушна между нас двамата, но разстоянието беше много малко. В моето
платно беше микробуса, закачихме се и аз отидох в мантинелата, колкото ме пусна и там
вече микробусът отиде зад мен в нивата, а управлявания от мен автобус отиде срещу
3
„ФИРМАа“ и двете предни огледала си ударихме. Когато аз направих съприкосновение с
микробуса, автобусът отиде в дясно към мантинелата, но мантинелата не ми позволи повече
да се изместя на дясно и естествено се върна обратно, в посока към другото платно, в което
се движеше „ФИРМА“ автобусът и ударът настъпи челно. Ударихме се и де факто аз пак се
върнах в посока към мантинелата, а той отиде на него от дясно така.
Свидетелят Т. на въпроси на юрк. Н.: Спускам се по баир надолу, на тахографа е
показало 84 км. или 86 км. Моят спомен е, че скоростта ми беше някъде около 84-85 км. В
момента, в който го възприех да се опитва да направи маневра пътно изпреварване на
насрещния автобус, аз предприех маневрата с аварийното спиране, дръпнах моторната
спирачка. Аз го възприех непосредствено близо, много близо. Възприех го наистина много
близо. Ударът с буса настъпи в моята лента за движение. При моя автобус ударът настъпи в
шофьорската страна, тоест челно ляво, а при белият бус той настъпи от средата след
шофьора, назад по продължение на самия бус, от лявата му страна. Твърдя, че не съм губил
контрол върху автобуса си. Първото, което направих беше да дръпна моторната спирачка,
след което задействах педала, след което плътно в дясно към мантинелата. След удара моят
автобус заминава на дясно, но на дясно е мантинелата. Мантинелата не ме пуска естествено
да я прескоча и ме отхвърля, както се казва лабиринт ли, не знам точната дума, за да съм по-
точен, връща ме обратно в платното този удар. Аз се суркам, удрям се в мантинелата и
мантинелата ме връща в посока колегата, в „ФИРМАа“. Аз доколкото разговарях в
последствие с колегата, той каза: „Аз като видях, че тръгва да ме изпреварва, изтръпнах,
ударих“. Вярно и той пък по баир нагоре, което още по-бързо може да спре. Ударих
спирачка каза, тръгнах каза на дясно да му дам така да се каже прозорец или празно място,
за да може да се мушне пред мен, нали да не стане ПТП-то, но то просто толкова малко беше
разстоянието, че то не можеш. Все пак аз се движа със скорост надолу, той се движи със
скорост нагоре, разстояние никакво между двата автобуса в момента на разминаване.
Юрк. Н.: Нямам други въпроси.
Юрк. З.: Бусът, когато предприе изпреварването, той приключи ли изпреварването
на автобуса на „ФИРМА“?
Свидетелят Т.: Не беше се прибрал. Той не се беше прибрал в неговото си платно.
Съприкосновението, автобусът, който аз управлявах и микробусът, се случи в моето платно.
Той не беше приключил, защото доколкото в последствие го видях бусът беше дълга база.
По-дълъг микробус така да го кажем. Не беше се прибрал.
Юрк. З.: Тоест, тое е бил успоредно на автобуса на „ФИРМА“, така ли да Ви
разбирам?
Свидетелят Т.: Успоредно, до момента, когато се изпреварва „ФИРМАския“
автобус, но вече той бърза да се прибере. Беше тръгнал да се прибира, но не беше успял.
Юрк. З.: Дали правилно съм Ви разбрал? След като сте се ударил в буса, е имало
суркане във Вашата дясна мантинела, тоест по посока Вашата посока на движение и след
това е настъпил ударът в „ФИРМАския“ автобус.
Свидетелят Т.: Аз се удрям в него. Този удар ме отхвърля към мантинелата и от
мантинелата ме връща обратно към „ФИРМАа“. Възприемам, че белият бус изпреварва
автобуса срещу мен, веднага задействам спирачните механизми поетапно и завъртам на
дясно към мантинелата. В този момент настъпва удара с белия бус, след което мантинелата
ме отхвърля обратно в ляво по посока на моето движение, където настъпва челния сблъсък с
автобуса. Спускам си автобуса, белият микробус, който е дълга база, бърза да се прибере в
платното си. Аз като го видях дръпнах моторната спирачка и започнах на тегля автобуса
колкото се може в дясно, но белият бус не можа да се прибере в неговото си платно и
съприкосновението беше от половината назад неговият микробус с моето ляво челно, и в
този момент от удара аз отидох със сила в мантинелата, но мантинелата не ме пусна да я
прескоча и ме върна обратно на ляво, където настъпи сблъсъка с автобуса „ФИРМА“.
Юрк. З.: Във връзка с процесното пътно транспортно произшествие, сключвал ли сте
споразумение с П.?
Свидетелят Т.: Наказаха ме, взеха ми за десет месеца книжката, три години ме
осъдиха условно. Платил съм всякакъв вид разходи и ме направиха обвинен. Имаше
повдигнато обвинение, което приключи, делото ми приключи. Взеха ми книжката, върнаха
4
я, минаха трите години.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: Имам споразумение с тях. Със споразумение се
реши. Това ми го казаха моите адвокати.
Юрк. З.: Колко време горе долу, ако си спомняте, продължи белият бус да
изпреварва автобуса на „ФИРМА“?
Свидетелят Т.: Всичко ставаше за секунди. Не мога да се ангажирам с това да кажа
колко точно време, защото според мен стана много бързо всичко.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: Видимостта на платното пред мен беше
перфектна. Участъкът не е равен. Има само един наклон, който за мен е надолу, а за тях е
нагоре и сблъсъкът настъпва почти долу, при тяхното изкачване.
Юрк. З.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ като намери, че въпросите към свидетеля са изчерпани, счита, че същият
следва да бъде освободен от съдебната зала, като му върна документа за самоличност.
На свидетеля К. Й. Т. се издаде РКО на стойност от 70,00 лева.
Юрк. З.: Държим на разпита на свидетеля В. С. Г.. Моля да бъде направен повторен
опит, защото по другите производства, които бяха водени срещу „ФИРМА“, ние бяхме
конституирани там като трети лица помагачи и този свидетел беше откриван и си беше
призоваван.
На вещото лице Й. Д. Й. да се укаже, че следва да се запознае с депозираните до
настоящия момент свидетелски показания.
Указва на ответната страна, че в случай, че има информация за актуален адрес, на
който се нахождава свидетелят В. Г., да го посочи, с оглед на твърденията на процесуалния
представител на ответника, че по други дела същият е бил редовно призоваван, доколкото от
база данни в регистъра на населението, единствения известен адрес е този, на който Съдът
прави опити двукратно да го призове. Указва на ответната страна, че ако за следващо
съдебно заседание свидетелят не бъде редовно уведомен и не се яви, същият ще бъде
заличен от списъка за призоваване и производството ще продължи без снемане на тези
гласни доказателствени средства. Предвид което на вещото лице Й. Д. Й. следва да се укаже
за следващо съдебно заседание, да се е запознал със снетите до момента показания на
разпитаните свидетели в две поредни съдебни заседания и да пристъпи към изготвяне на
заключение, за което е назначен от съда за вещо лице.
Юрк. Н.: Имахме искане по едно съдебно удостоверение за представяне, но
причината да не го представя е, че ми е загубена молбата в Градски съд и поради това съм
възпрепятствана в днешно съдебно заседание да представя документите. Моля да ми се даде
възможност в следващо съдебно заседание да го сторя.
За събиране на доказателства делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.06.2023 г. от 09:30 часа, за когато страните
се считат уведомени от днес.
Да се уведомят вещите лица.
Свидетелят, нередовно призован за днес, да се призове на установените от справка по
служебен път изготвена адреси и евентуално на такъв, който ответникът ще посочи с молба,
5
нарочно депозирана в съда.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6