Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.05.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1720 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.11.2020г., гр.д.15245/20г., СРС, 140 с-в
отменя на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС по исковете на Д.Х.К. срещу етажните
собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. „******, представлявани
от управителя Н.И., решението по т. 4 от дневния ред на общото събрание от
27.02.2020г. – да бъде подписан нов договор за мениджърска услуга с „Е.Д.Е.Г.“
ЕООД за срок от една година при запазване на досегашното месечно възнаграждение
в размер на 372 лв. с възлагане на следните дейности: изготвяне на финансови
отчети и изпращане на уведомления до собствениците на имоти в сградата, без
възлагане на правомощия на управление и представителство, без възлагане на
дейности по поддържане на общите части на сградата, като осъжда ответника да
заплати на ищеца сумата 680 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете Етажна собственост. Счита, че ОС на ЕС взема законосъобразно решение
за упълномощаване на управителя да сключи с трето лице договор за възлагане на
определени дейности. Първоинстанционният съд се произнася по грешно
възпроизведен текст и смисъл на дейности, различни от реално възложените.
Същите не са сред законово регламентираните правомощия на управителния съвет и
не е необходимо възлагането им да се гласува с мнозинство над 67 %. Нормата на
чл.23, ал.1, т.12 ЗУЕС урежда удостоверителните функции на УС спрямо наличието
на задължения за поддръжка и управление на общите части от сградата. Нямат
такъв характер изчисляването и изпращането на уведомления за текущи задължения.
Същевременно изготвянето на финансови отчети е счетоводна дейност и не попада в
обсега на тези по чл.23, ал.1, т.4 ЗУЕС. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ищецът Д.Х.К. оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
С протоколно решение по т. 4 от 27.02.2020г., ответникът Етажна
собственост в гр. София, ул. „******, приема да бъде подписан нов договор за
мениджърска услуга с трето за спора лице „Е.Д.Е.Г.“ ЕООД за срок от една година,
при запазване на досегашното месечно възнаграждение в размер на 372 лв., с
възлагане на следните дейности: изготвяне на финансови отчети и изпращане на
уведомления до собствениците на имоти в сградата, без възлагане на правомощия
на управление и представителство и без възлагане на дейности по поддържане на
общите части на сградата.
Съгласно чл.19, ал.8, изр.1 ЗУЕС по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически
лица, които не са собственици.
В случая, атакуваното решение е взето в противоречие с цитираното императивно
изискване, т.к. общото събрание е проведено при кворум на етажни собственици,
притежаващи общо 40,19 % от идеалните части от общите части на сградата, а
гласувалите „за“ формират мнозинство 92,01 %, но само от присъстващите.
Противно на оплакванията в жалбата, делегирани са именно
правомощия на управителния съвет, изчерпателно изброени в чл.23, ал.1, т.1 –
т.13 ЗУЕС.
По силата на чл.23, ал.1, т.4 ЗУЕС, управителния съвет
(управителя) изготвя годишния бюджет за
управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост
и годишния план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други
дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им.
Спорното по делото възлагане, свързано с изготвяне на
финансови отчети на етажната собственост, касае реализираните нейни приходи и
разходи по повод управление, поддръжка и използване на общите части през
определен период и представлява основата на доклада за управление на етажната
собственост. Затова, даже и за фактическото съставяне да е необходима помощта
на специалисти в областта на счетоводството, това не отнема компетентността на
управителния съвет, респ. управителя.
Съобразно чл.23, ал.1, т.12 ЗУЕС, управителния съвет (управителя)
при поискване издава на собствениците
документ за наличието или липсата на задължения към етажната собственост.
В случая, възложеното изпращане на уведомления до етажните
собствениците има не само декларативен характер, а главно цели информирането им
за резултатите от финансовите отчети и доклад относно персонално дължимите суми
към етажната собственост.
След като решението за овластяване на юридическо лице
с правомощия на УС на ЕС е взето с мнозинство под нормативно изискуемия минимум
съобразно чл.19, ал.8 ЗУЕС, основателен е искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна
на същото решение като незаконосъобразно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2020г., гр.д.15245/20г., СРС, 140
с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.