РЕШЕНИЕ
№ 9211
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110115674 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „................... ЕАД срещу ............. ЕООД с искане
да се признае за установено, че ............. ЕООД дължи следните суми: сумата от 595,01 лева,
представляваща месечни такси и цена на ползвани услуги за периода 07.04.2021г.-
06.10.2021г. по договор за електронни съобщителни услуги №*********/09.09.2002г.,
партида ................... ведно със законна лихва за период от 22.02.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 32,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.05.2021г.-
21.02.2022г. върху главницата от 595,01 лева; сумата от 332 лева, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за невърнато оборудване
след прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги №*********/09.09.2002г.,
партида ................... ведно със законната лихва за период от 22.02.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 12,35 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 03.06.2021г.- 21.02.2022г. върху главницата от 332 лева, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9332/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че ............. ЕООД е сключило с „................“ ЕАД /предишно
наименование „.............. ЕАД/ договор за използване на електронни съобщителни услуги
..................... от 09.09.2002г., като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържали описания на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Сочи, че договорът бил
многократно подновяван през годините за нови срокове като били добавяни/променяни
услуги и тарифни планове. Поддържа, че за процесния период били използвани електронни
съобщителни услуги, активирани с 4 броя приложения № 1 от 29.03.2019г. със срок на
ползване 24 месеца. В приложение № 2 били описани услугите по номера и избран тарифен
план, а именно- за номера **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
1
**********, **********, ********** бил избран тарифен план А1 М клас XL със
стандартна месечна такса 27 лева без ДДС и промоционална за първите 24 месеца 15, 12
лева без ДДС; за номер ********** бил активиран план А 1 Безкрай Фикс L с месечна такса
9,99 лева без ДДС, било предоставено оборудване за ползване на услугата VoiceBox
устройство; за номер ********** бил избран план А 1 бизнес мобилен интернет S с месечна
такса 10 лева без ДДС; за номер ********** бил избран план А 1 ТВ с месечна такса 15,99
лева, добавени били екстра пакети Макс Спорт плюс с месечна такса 4,99 лева без ДДС и
.................. с месечна такса 2,49 лева без ДДС, предоставено било и оборудване за ползване
на услугата ................... устройство. По договора били издадени фактури на обща стойност
595 лева. Поддържа, че договорът бил прекратен, считано от 05.10.2021г. едностранно от
мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12 от ОУ. Твърди, че по договора било
предоставено оборудване като след прекратяването му същото подлежало на връщане на
мобилния оператор. Поради невръщането му- абонатът дължал неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис. Била начислена неустойка в общ размер от 572 лева. Твърди, че към
датата на исковата молба сметки за неустойки ********* от 05.10.2021г. на стойност 140
лева и ********* от 05.10.2021г. на стойност 100 лева били кредитирани с 2 броя кредитни
известия от 22.03.2022г. и не били предмет на исковата претенция. Поради което по
настоящото дело претендирали неустойка в размер на 332 лева. Поради забавено плащане на
претендираното вземане се дължала и лихва в размер на 44,61 лева, от които 32,26 лева-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 31.05.2021г.
до 21.02.2022г. и 12, 35 лева- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
03.06.2021г. - 21.02.2022г. Поддържа, че лихва не се претендира по вземанията за неустойка,
които не били предмет на настоящия иск по сметки ********* и *********. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че по делото не били ангажирани
никакви доказателства, че твърдените телекомуникационни услуги били реално
предоставени, доставени, ползвани и използвани. Поддържа, че издаването на едностранно
подписани фактури и сметки нямат доказателствена сила да установят, че ответникът
реално е ползвал телекомуникационни услуги. Сочи, че ищецът следва да установи, че е
предоставил възможността на ответника да ползва съответната мобилна мрежа, до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. Твърди, че претенцията за заплащане на
неустойка е обусловена от доказването, че между страните е имало валидно възникнало
облигационно правоотношение, което ищецът да е развалил, поради което да дължи
неустойка за разваляне. В случая липсвали доказателства, че договорът е развален по реда
на чл. 87 ЗЗД, респ. въз основа на договорна комисорна клауза. На следващо място, твърди
че ищецът не е бил изправна страна. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Във възражението по чл. 414 ГПК ............. ЕООД е посочил, че прави възражение за
изтекла давност, както и че не е ползвал услуги и не дължи претендираните вземания.
С влязло в сила Определение № 25276 от 18.07.2023г. съдът е обезсилил заповед за
изпълнение от 02.03.2022г., издадена по гр. дело № 9332/2022г. по описа на СРС, 161-ви
състав в частта, с която е разпоредено ............. ЕООД да заплати на „................... ЕАД
разликата над 332 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване след
прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги № *********/09.09.2002г.,
партида *********, ID К0117218 до пълния размер от 572 лева, както и за разликата над
12,35 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка до 18,62 лева.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни
за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да
2
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по
отношение на претенциите – договори с твърдяното в исковата молба съдържание; че е
предоставил далекосъобщителните услуги за процесния период, тяхната стойност.
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да докаже и виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване на договора, валидно неустоечно
съглашение и размер на неустойката.
По предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да докаже изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договори за
доставка на мобилни услуги, съдът намира следното.
От Приложение № 1 към Договор № ********* от 29.03.2019г. се установява, че
страните са договорили активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна
телефонна услуга А 1 М клас със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 27 лева,
а с включена отстъпка- 15,12 лева.
От Приложение № 1 към Договор № ********* от 29.03.2019г. се установява, че
страните са договорили ползване на услуга Мтел домашен телефон с инсталационна такса от
24,99 лева, такса активация и свързване към мрежата от 8,32 лева и месечен тарифен план
....................
От Приложение № 1 към Договор № ********* от 29.03.2019г. се установява, че
страните са договорили ползване на услуга А1 ТВ и оборудване.
Представено е Приложение № 2 към Договор № ********* със списък на телефонни
номера, активирани по Приложение № 1 към договора, както и тарифни планове/пакети
активирани по тях, в което е посочено че на ............. ЕООД са предоставени: тел. номер
....................с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер ................. с тарифен план А 1 М клас
XL; тел. номер .................. с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер .................. с тарифен
план А 1 М клас XL; тел. номер ............с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер ............. с
тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер .............. с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер
................ с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер ............. с тарифен план А 1 М клас XL;
тел. номер................ с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер .................с тарифен план А 1
М клас XL; тел. номер ..................... с тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер ................. с
тарифен план А 1 М клас XL; тел. номер ................с тарифен план А 1 бизнес мобилен
интернет S; тел. номер ........... тарифен план А 1 Нет бокс; услуга ................ с план А 1 ТВ.
Съдът намира, че между страните не е спорно наличието на облигационно
правоотношение с предмет, посочен в исковата молба, което се установява и от приетите и
неоспорени двустранно подписани Приложения № 1 и Приложение № 2, в които подробно
са описани предоставените на дружеството услуги и договорения между страните тарифен
план за тях. Косвена индиция за наличие на облигационно правоотношение между страните
са и издадените за предходен период 05.2020г.- 04.2021г. фактури за следните услуги:
..................................... От заключението на вещото лице-счетоводител се установява, че
издадените за предходния период фактури са осчетоведени в счетоводството на ответника,
както и са включени в дневниците за покупко-продажба и са подадени със справка-
декларация в ТД на НАП, както и ответникът е ползвал право на данъчен кредит по тях с
изключение на фактура №....................
Относно доставката на предоставените услуги и тяхната стойност съдът намира
следното:
Несъмнено е, че за заплащане на стойността на предоставените далекосъобщителни
/телефонни/ услуги са от значение времетраенето на същите и отчитането им съобразно
таксуващата система на ищеца. Тези услуги са измерими в таксови единици /импулси/ – арг.
чл. 248, ал. 2 ЗЕС. В разглеждания случай предоставените на ответника услуги и тяхната
3
стойност са установени въз основа на справки за общо потребление за мобилен фиксиран
номер и данъчни фактури, издадени от ищцовото дружество. От заключението на вещото
лице по ССчЕ се установява, че процесните фактури № ............................ са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника, като същият не ги е
включил в дневниците за покупки и не е ползвал данъчен кредит по тях.
В конкретния случай предоставянето на услугите се установява и от приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. От заключението се установява, че е
налице регистриран договор с ............. ЕООД с партида ........................ Експертът е уточнил,
че при направен експорт от системата за услуги са посочени следните данни: услуга .............
при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга .................... при месечна абонаментна
такса от 25,83 лева; услуга .................... при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга
.................. при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга ................ при месечна
абонаментна такса от 13,76 лева; услуга ................... при месечна абонаментна такса от 25,83
лева; услуга .................. при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга ********** при
месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга ********** при месечна абонаментна такса
от 25,83 лева; услуга ................. при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга
********** при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга .................. при месечна
абонаментна такса от 25,83 лева; услуга ...................при месечна абонаментна такса от 25,83
лева; услуга ********** при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга .............. при
месечна абонаментна такса от 20,65 лева; услуга .................. при месечна абонаментна такса
от 25,83 лева; услуга ********** при месечна абонаментна такса от 10,32 лева;
услуга.................... при месечна абонаментна такса от 25,83 лева; услуга ........................... при
месечна абонаментна такса от 10,33 лева.
От заключението се установява, че така описаните услуги са отнесени към партида
1............................. Вещото лице е уточнило, че в системата на оператора са налични данни за
следните оборудвания: устройство ................................... От заключението се установява, че
на 03.06.2021г. е било временно спряно предоставянето на изходящи обаждания; на
04.08.2021г. е било временно спряно предоставянето на изходящи и входящи обаждания; на
08.10.2021г. е било прекратено предоставянето на услугите по договорите. Вещото лице е
посочило, че при ограничен достъп на услугата /спрени изходящи обаждания/, тя
продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до прекратяване на договора
услугите са активни в системата, като във всеки момент услугата може да бъде възстановена
в пълен обем спрямо договорените условия.
От заключението се установява, че данните за трафика и услугите, използвани от
клиентите са необходими за съставянето на техните сметки. Записът на тези данни и
трансферът им между елементите на мрежата се осъществявал посредством
.......................... /детайлни записи за разговорите- трафична информация/. На база тези данни
се осъществявало остойностяването на повикването, което се отразявало в крайната фактура
на клиента. Процесът по трансфер на трафичните данни между елементите на мрежата от
централите до клиентските фактури, се осъществявал от екип „Билинг контрол и
обезпечаване на приходите“, като се използвал софтуер, който следи за целостта на
трафичните данни при преноса им между мрежовите елементни. В билинг се проверявали
данните, които се включвали в клиентските фактури. Процесът по изработването на
фактурите обхваща дейности по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския
тарифен план и предоставени отстъпки и отразяването им в месечните фактури. Използвал
се софтуер на трета независима страна- ................. Извършвала се проверка в
информационния одит на билинг системата относно технически записи и/или неточност при
трансфера на данните при осчетоводяване на клиентските фактури, при което експертът не е
установил грешки и/или манипулации на процеса по остойностяване на съответните
комуникационни услуги.
4
С оглед приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
съдът намира, че по делото е безспорно установено предоставянето на услугите за
процесния период.
Относно стойността на предоставените услуги са представени фактура №..................
от 10.05.2021г. на стойност 157,44 лева; фактура № .................................. от 07.05.2021г. за
неустойка за невърнато устройство .................... на стойност 90 лева; сметка номер
....................... от 05.10.2021г. за неустойка за невърнато устройство ................на стойност 140
лева; кредитно известие номер ................. от 22.03.2022г. за други такси и услуги на
стойност 140 лева; сметка номер ................от 05.10.2021г. за неустойка за невърнато
устройство ................... на стойност 100 лева; кредитно известие номер .................... от
22.03.2022г. за други такси и услуги на стойнос 100 лева; сметка номер............... от
08.10.2021г. за неустойка за невърнато устройство ....................... за неустойка за невърнато
устройство .................на стойност 140 лева; сметка номер .................. от 02.06.2021г. за
обезщетение за обработка на просрочени задължения на стойност 2 лева.
От заключението на вещото лице-счетоводител се установява, че неплатените
задължения по Договор № К0117218 са на стойност 839,20 лева, като са начислени и
неустойки в общ размер от 330 лева.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че от представените
Приложения № 1 и № 2 към Договор К0117218, както и от приетите СТЕ и ССчЕ се
установи по категоричен начин наличието на облигационно правоотношение между
страните, предметът на договорите, предоставянето на договорените услуги, както и тяхната
стойност за процесния период. С оглед на което исковете за цена на предоставени
електронни съобщителни услуги на стойност 595,01 лева са основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
Относно вземанията за обезщетение за забава върху главниците за доставени
мобилни услуги, съдът намира следното. Съгласно клаузата на т. 26.5, изр. 1 от Общите
условия за взаимоотношенията между „................... ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „..................., „................... ЕАД предоставя на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, а
съгласно т. 26.4, изр. 4 ОУ, неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми. В т. 40з ОУ е уговорено, че при забава на
абонат, свързана със заплащане на дължима цена, „................... ЕАД има право да изисква
заплащане на дължимата сума заедно с лихва в размер на законовата лихва годишно за всеки
ден забава, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от
абоната суми.
Процесните договори са такива с продължаващо действие и периодично изпълнение
по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС и се развалят с действие
занапред, поради което и съобразно изключението, установено с Тълкувателно решение №
7/2013г. на ОСГК на ВКС относно този вид договори, липсва правна пречка за начисляване
на обезщетение за забава върху падежиралите преди прекратяването на договора вземания
едновременно с неустойката за прекратяване на договора, обезщетяваща вредите от
преустановяване на договорната връзка преди изтичане на уговорения срок. Следователно
са налице всички кумулативни предпоставки за присъждане на претендираната лихва.
При изчисление с лихвен калкулатор на основание чл. 162 ГПК съдът установи, че
лихвата върху сумата от 595,01 лева за периода от 31.05.2021г. до 21.02.2022г. е в размер на
44,12 лева, като при спазване на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 ГПК, искът е основателен за сумата от 32,26 лева.
Относно претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, съдът
намира следното.
5
Съгласно клаузата на т. 54.1 от ОУ, „................... ЕАД има право едностранно да
прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане, а съгласно т. 54.12 от ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „................... ЕАД, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. Следователно в
общите условия е уговорено прекратяването на договора да настъпва по силата на
цитираната клауза с осъществяването на посочените в нея предпоставки, без да е
необходимо ищецът да предприема други действия във връзка с прекратяването на
правоотношението. В случая при липса на твърдения и доказателства за плащане от страна
на ответника, рамковият договор е бил прекратен преди образуване на настоящото
производство. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установи, че на 08.10.2021г. е прекратено и партидата, поради неплащане на текущите
задължения.
Съгласно чл. 8.2 от Приложение № 1 /л. 11 от делото/ ако при прекратяване на
договора за услуга по това приложение или в останалите случаи, определени в Общите
условия, което и да оборудване предоставено за ползване от оператора на абоната бъде
върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
ценоразпис на оператора. По делото е представен ценоразпис, в който е посочено, че
неустойка за невърнато устройство /медиен център за цифрова телевизия или друг вид
крайно устройство за услугите Цифрова телевизия или фиксиран интернет/ е на стойност
100 лева без ДДС, а за устройство .................. е на стойност 90 лева.
Страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях, на основание чл. 9 от ЗЗД. Допустимо е също така уговарянето от
страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При извършване на преценка за наличие на нищожност на така цитираните уговорки
съдът намира, че в конкретния случай уговорените неустойки не излизат извън присъщите
на неустойката функции и не нарушават принципа за справедливост, доколкото се
претендират неустойки за невърнатите оборудвания. От страна на ответника не са въведени
твърдения, респ. не са ангажирани доказателства предоставените му устройства да са били
върнати след прекратяване на договора, поради което съдът намира, че предявеният иск за
неустойки за невърнати оборудвания е основателен изцяло, като към начислените неустойки
в общ размер от 330 лева следва да се прибавят 2 лева, обезщетение за обработка на
просрочени задължения, начислени със сметка номер .................. от 02.06.2021г.
Съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК размерът на дължимата мораторна лихва
върху сумата от 332 лева, използвайки лихвен калкулатор, на сумата от 24, 35 лева. При
спазване на принципа за диспозитивно начало искът за сумата от 12,35 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.06.2021г. до 21.02.2022г. върху начислените неустойки
също следва да бъде уважен.
Предвид установената основателност на предявените искове следва да се разгледа
релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
6
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на доставчика
на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните далекосъобщителни услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Ето защо
вземанията на ищеца се погасяват с тригодишен давностен срок. Същият в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 22.02.2022г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
В конкретния случай договорът е бил прекратен на 06.10.2021г., като се претендира
цена на предоставени мобилни услуги за периода от 07.04.2021г. до 06.10.2021г. Поради
което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изтекли три години
от предоставянето на услугите, както и от прекратяването на договора, респ. изискуемостта
на начислените неустойки.
Поради гореизложеното искът за сумата от 595,01 лева, представляващ сбор от месечните
абонаментни такси и цената на предоставените електронни съобщителни услуги по
процесните договори към рамков договор № *********/09.09.2002г., партида *********, ID
К0117218 за периода от 07.04.2021г. до 06.10.2021г., искът за сумата от 32,26 лева, лихва за
забава върху сумата от 595,01 лева, искът за сумата от 332 лева, представляваща начислени
неустойки за невърнато оборудване, както и искът за сумата от 12,35 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 332 лева, са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие от
21.02.2022г. Поради което на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в общ размер от 325 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
175 лева, както и депозити за вещи лица в общ размер от 800 лева, тоест следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 975 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ............. ЕООД, ЕИК
................ със седалище и адрес на управление: ........................, дължи на „................“ ЕАД, с
ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление: гр. ........................ сумата от 595,01
7
лева, представляваща месечни такси и цена на ползвани услуги за периода 07.04.2021г.-
06.10.2021г. по Договор за електронни съобщителни услуги ..................../09.09.2002г.,
партида ................... ведно със законна лихва за период от 22.02.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 32,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.05.2021г.-
21.02.2022г. върху главницата от 595,01 лева; сумата от 332 лева, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за невърнато оборудване
след прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги №................... партида
................... ведно със законната лихва за период от 22.02.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 12,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода
03.06.2021г.- 21.02.2022г. върху главницата от 332 лева, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9332/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА ............. ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
гр....................., да заплати на „................“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ............... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 975 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8