№ 34938
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157572 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът И. И. твърди, че на 12.1.2020г . сключили с ответника П. Н. договор за
наем на апартамент 9, за срок 1 година и месечен наем 800 лева. Твърди, че за период
12.2.2020- 8. 3.2021г., ответникът не е заплатил месечните наеми – 9600 лева. НА 8.3.2021г
бил сключен нов договор за наем на същия обект, за срок 6 месеца, при наемна цена 550
лева. Твърди, че от 8.4.2021г. до 8.8.2021г, ответникът не му е платил наемна цена общо
2750 лева. След изтичане на уговорения срок, наемателят продължил да ползва имота, и
договорът се трансформирал в безсрочен. Твърди, че на 7.9.2021г му била платена част от
наемната цена за 9.2021г.- 530 лева като за м.10. и 11. Нямало плащане. Дължи му се 1120
лева за двата месеца. Твърди, че на 9.12.2021г., постъпило частично плащане на сумата 530
лева, за месечния наем. Твърди, че на 18.12.2021г., подписали анекс, с който се споразумели
за удължаване на срока на договора, до 31.12.2021г., при цена 800 лева. Твърди, че на 12.1. и
12.2. получил плащане на по 680 лева от дължими 800 лева, като за двата месеца не са му
платени общо 240 лева. След тази дата постъпвали плащания само за консумативи, не за
наем. Затова, счита, че от 3.2022г. до 9.2022г. му се дължи общо 5600лева. Тдвърди, че със
споразумение от 29.8.2022г., считано от 15.9.2022г, по взаимно съгласие, договорът бил
прекратен. Предявява осъдителен иск за сумата общо 19330 лева – наеми.
1
Ответникът в срока за отговор, сочи, че на 7.3.2021г. подписал договор за наем, но не
на апартамент, а на стая, за срок от 8.3.2021г., за срок 6 месеца, получил ключ, при
определен наем 530 лева на месец. Нанесъл се на 26.3.2021г., поради заболяване. Твърди, че
плащал редовно наема, като ищецът отказвал разписка, затова – на „ръка“, и през Изипей.
Твърди, че уговорената цена била 530 лева, а не 550 лева. На страницата на представения
към исковата молба договор, няма подпис на ответника, като ответникът сочи, че подписал
всички страници. На 16.11.2021г., ищецът му поискал да подпише друг договор, за срок от
12.1.2020г. за една година, както и предварително попълнен анекс със срок от
18.12.2021г.,до 13.12.2022г., в който цената била 800лева. Ответникът се учудил защо да
подписва договор за период, през който не е ползвал стаята, и защо да подписва анекс, с
който му се удължава срока и се увеличава цената. Ищецът му казал, че документите не го
касаят, а му трябват, за да докаже по – висок доход пред банка, във връзка с искане за
кредит. Ответникът се съгласил. През 7.2022г. ищецът започнал да звъни по телефона на
майката на ответника, за да й каже, че ще изгони сина й, ако приятеля на майката на
ответника – С.С., не му върне пари.
На 24.8.2022г. в разговор по телефона между ищеца и майката на ответника, ищецът
заявил финансови претенции към приятеля на майката на ответника – С.С., като ищецът
заявил, че щом С. не дава парите, ще си ги вземе от ответиника. На 12.9.2022г. напуснал
окончателно стаята, върнал ключа лично на ищеца, поискал подписване на приемо –
предавателен протокол, което ищецът отказал, съставили споразумение за прекратяване на
договора, ответникът се изнесъл и освободил стаята.
Оспорва се твърдението, че е имало уговорка за увеличаване на наемната цена на
800лева.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск: с правно основание чл.232, ал.2, пр.ІІ ЗЗД . III. Факти, по
които страните не спорят изрично, поради което и съдът намира, че не следва да се
доказват по спора.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 8.3.2021г,
ищецът и ответникът са сключили договор за наем, подписан от двете страни.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
следните обстоятелства: 1) наличието на сключен наемен договор, със съдържанието,
посочено в исковата молба;2) размерът на наемната цена.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че ищецът докаже горните факти, той носи
тежестта да докаже по делото пълно и главно твърдението си, че имотът не е ползван от
2
него до 8.3.2021г, и договорът не е имал действие между страните, както и твърдението си,
че е извършвал плащане на ръка на ищеца, тъй като ищецът е отказвал плащане на
наемната цена по банков път.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението,
да представи по делото оригинали на договор за наем от 12.1.2020г., 8.3.2021г., анекс от
18.1.2021г., и споразумение от 29.8.2022г, като в същия срок да заяви дали ще се ползва от
оспорените документи.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, съдът ще изключи
заверените преписи от доказателствата по делото.
ПРИЛАГА по делото, на електронен носител, запис на разговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на СТЕ – сочи са за
неотносим факт.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА един свидетел на ответника за следните твърдения: кога реално е влязъл
в имота, за обстоятелствата около 16.11.2021г., довели до подписването, както се твърди в
отговора, на договор за наем с дата 12.1.2020г. и договор със срок до 31.12.2021 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на гласни
доказателства за останалите, посочени в отговора факти – за останалите твърдения е налице
забрана по чл.164 ГПК, както и се сочи за неотносими факти.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС От отгоговора ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.2.2023г., за
10,10 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4