№ 71
гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600201 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Б.С. Г., подадена срещу присъда № 3
от 01.02.2022 г., постановена по нохд № 122/2021 г. по описа на Районен съд-
Левски.
С обжалваната присъда Районният съд-Левски е осъдил подсъдимите Р.
Д. Д. и А. Ц. М., солидарно да заплатят на Б. И. Б. от гр. Белене сумата от
7000 лева, за претърпените в резултат на извършеното престъпление по член
129, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от 20.06.2020 г. до окончателното
й изплащане, като гражданския иск в останалата част, до размера на сумата
25 000 лева, е отхвърлил като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите Р. Д. Д.
и А. Ц. М. да заплатят по сметката на Районен съд-Левски държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 280 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите Р. Д. Д.
1
и А. Ц. М., солидарно да заплатят на Б. И. Б. от гр. Белене направените от
него разноски по делото в размер на 1200 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено, както и че контролираният
съд не е взел предвид, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалия.
Въззивният жалбоподател Р. Д. Д. и заинтересованите страни А. Ц. М. и
Б. И. Б., не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуални
представители.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата и като провери изцяло правилността на постановената присъда,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният съд-Левски е приел, че с определение № 14 от 01.02.2022
година за решаване на нохд № 122/2021 г. по описа на Районен съд-Левски
със споразумение, подсъдимите Р. Д. Д. и А. Ц. М. са признати за виновни в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК и са осъдени на по три месеца лишаване от свобода,
условно, с тригодишен изпитателен срок. Приел е също, че – на основание чл.
88, ал. 1 от НПК, при разглеждане на предявения в наказателното
производство граждански иск е приложима разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
съобразно която влязлата в сила присъда е задължителна при разглеждане на
гражданските последици от деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Въз основа на влязлата в сила присъда и на базата на събраните по
делото доказателства относно претърпените от пострадалия Б. И. Б.
травматични увреждания, контролираният съд е стигнал до правния извод, че
предявеният граждански иск е основателен, но размерът му е завишен. По
2
изложените съображения и по справедливост съдът е осъдил двамата
подсъдими солидарно да заплатят на гражданския ищец сумата от 7000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, като гражданският иск в останалата
част, до размера на сумата от 25 000 лева е отхвърлил като неоснователен.
Първото оплакване, съдържащо се във въззивната жалба, е за
завишен размер на присъденото на гражданския ищец обезщетение за
неимуществени вреди.
Оплакването е неоснователно.
От назначената по време на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза е видно, че на Б. И. Б. са причинени черепно-
мозъчна травма – натъртвания /контузии/ на главата с кръвонасядане на
левите клепачи, оток и кръвонасядане в областта на лявата буза, оток в лявата
слепоочна област, охлузване на тила в дясно, мозъчно сътресение със загуба
на съзнание.
Мозъчното сътресение, протичащо със загуба на съзнание /травматична
кома/ представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, а
останалите травматични увреждания са довели до болка и страдание.
Основният съд е изложил пространни мотиви относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Тези мотиви са правилни
и законосъобразни и се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция.
С постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС на съдилищата
са дадени указания при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при
които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва са се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Посочени
са /макар и примерно/ обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни в
това отношение и е акцентирано на задължението на съда, който решава
спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да определи по
справедливост какъв да бъде размерът на обезщетението за неимуществени
3
вреди. Изрично е отразено, че на обезщетение подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на
дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания.
В разглеждания случай указанията, дадени с тълкувателното
постановление на Пленума на ВС, са спазени от решаващия съд.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за такива вреди се определя по вътрешно убеждение от съда. По конкретното
дело обезщетението е определено по този начин, като са съобразени всички
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Преценени са всички обстоятелства, които имат
обективни характеристики – характер и степен на увреждане на пострадалия,
начин и обстоятелства, при които са получени уврежданията, последиците от
тях, продължителността на лечението и осъществените медицински
манипулации, възрастта на увредения. Ето защо присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не е прекомерно.
Второто оплакване се отнася до това, че първостепенният съд, при
определяне размера на обезщетението, не е отчел наличието на
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
Оплакването е неоснователно, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
От проведеното разследване в досъдебното производство и в частност
от свидетелските показания на Г. П. П., Н. Е. А., И. А. М. и Б. Х. Д., по
несъмнен и категоричен начин е установено, че първоначалният конфликт е
възникнал между Б. И. Б. и И. А. М., а впоследствие – по собствена воля, в
него са се намесили и двамата подсъдими, които умишлено са причинили
телесни увреждания на пострадалия. Твърденията, че Б. многократно се е
опитвал да удари подсъдимия А.М., че другият подсъдим многократно се е
опитвал да го възпре, както и че поведението на пострадалия е предизвикало
свадата, а оттам и намесата на подсъдимите, са декларативни и не отговарят
на истината.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, съпричиняване е налице,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Законът не
4
поставя ограничение за начините, по които това да бъде сторено, поради
което следва да се приеме, че са валидни общите критерии – виновно
противоправно поведение на извършителя, настъпила вреда и причинна
връзка между двете.
По конкретното дело съпричиняване не е налице. Това е така, тъй като
поведението на пострадалия не представлява противозаконно действие,
увредило или застрашило подсъдимите или техни ближни, нито пък е
афектирало подсъдимите, че да предприемат фактическа агресия спрямо него.
Не са налице признаците „виновност“ и „противоправност“ или „причинна
връзка“, които са необходими за ангажиране на деликтната отговорност на Б.
И. Б.. В този ред на мисли е необходимо да се изтъкне, че съгласно решение
№ 33 от 03.02.1993 г. по н. д. № 852/1992 г., І н. о., когато поведението на
пострадалия е елемент на престъплението, и то е установено с влязла в сила
присъда, съдебните инстанции, сезирани с гражданскоправните последици са
задължени да съобразят това при решаване на въпроса за съпричиняването на
престъпния резултат. В разглеждания случай поведението на пострадалия не е
елемент от състава на престъплението и следователно не е възможно
убедително да се поддържа тезата за съпричиняване на престъпния резултат.
Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 01.02.2022 г., постановена по нохд
№ 122/2021 г. по описа на Районен съд-Левски.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6