№ 156
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500784 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Н.
АД. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*** община *** област *** ул. *** № * в
качеството му на баща и законен представител на детето Б. Н. К., ЕГН **********, чрез адв.
Светла Гонкова – Трайкова против Решение № 260002 от 14.01.2021 г. по гр.д. №760/2020
г. по описа на РС Карнобат, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на
въззивника по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, за налагане на мерки за защита визирани в чл. 5, ал.
1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН спрямо малолетното дете Б. Н. К. срещу извършено домашно насилие
на 12.09.2020 г. от страна на неговата баба по майчина линия - С. Т. М., ЕГН **********,
живуща в гр. *** ж.к. *** бл. ** ет. *
С въззивната жалба решението на КРС се оспорва като неправилно и постановено
в противоречие на чл. 2 от ЗЗДН. Според въззивникът К. по делото било безспорно
установено, че действията на ответницата С.М., описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, са осъществени в присъствието на детето Б. и са предизвикали у него негативни
емоциoнални преживявания. Намира, че тези действия съставляват акт на домашно насилие,
тъй като са отправени към бащата на детето, който е бивш зет на ответницата и са насочени
към лице, попадащо в кръга от субекти, посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Отправените от
ответницата обиди и закани спрямо Н.К., станали достояние на детето, са породили у него
тревога и безпокойство, които според въззивника представляват форма на психическо и
1
емоционално насилие. С това свое поведение С.М. е засегнала неприкосновеността на
личността на детето в емоционален план. Въззивникът счита, че районният съд не е
изпълнил задължението си да осигури в най – пълна степен защита на интересите на детето.
Моли се за отмяна на обжалваното решение като вместо това се иска да бъде постановено
ново решение по същество, с което да бъде уважена молбата за налагане на мерки за защита,
предвидени в чл. 5, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН спрямо детето Б. Н. К. срещу извършено от
страна на ответницата С.М. на 12. 09.2020 г. домашно насилие. Претендират се разноски.
С подадения от името на въззиваемата страна отговор, жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Заявява се, че възраженията на въззивника са бланкетни като
липсват конкретно посочени пороци на обжалваното решение. Пресъздадената в жалбата
фактическа обстановка не отговаря на действително установените по делото обстоятелства.
Неоснователно въззивникът твърди, че изричането на обидни думи от страна на бабата на Б.
спрямо неговия баща е довело до уплашването на детето. По делото било установено, че
докато е протичал конфликта между двете фамилии на детето – по бащина и по майчина
линия, то се е намирало в колата с майка си и не е разбрало за разменените реплики.
Представеният по делото социален доклад се оспорва като едностранчив и непълен, и
необективен, тъй като пресъздавал твърденията на молителя. Моли се за потвърждаване на
решението, постановено от КРС и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.К. - законен представител на малолетната
Б.К., се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. Гонкова – Трайкова.
Поддържат подадената жалба, като заявяват, че твърденията им са доказани не само от
представената декларация по чл. 9 от ЗЗДН, но така също и от събраните гласни
доказателства. Претендират за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата С. Т. М. също се явява лично и с упълномощената от нея адв.
Добрева. Оспорват въззивната жалба и поддържат подадения писмен отговор. Заявяват, че
при наличие на други събрани по делото доказателства, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не се
ползва с абсолютна доказателствена стойност. Намират, че от доказателствата по делото по
– скоро се установява, че въззивникът е този, който е упражнил физическо насилие върху
ответницата и дъщеря й. Претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за
което представят договор за правна защита и съдействие.
Бургаският окръжен съд като съобрази доводите на страните и събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд Карнобат е подадена молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във
връзка с чл. 8 т. 3 от ЗЗДН от Н. АД. К., в качеството му на баща и законен представител на
детето Б. Н. К., родено на 27.12.2013 г. , с която иска спрямо ответницата С. Т. М. – баба на
детето по майчина линия, да бъдат наложени мерки за защита, регламентирани в чл. 5, ал. 1
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, както следва: да бъде задължена ответницата да се въздържа от
2
извършване на домашно насилие, както и да й бъде забранено да приближава детето,
жилището и местата за социални контакти и отдих на детето.
В молбата са изложени твърдения относно родствените връзки на детето Б. с
ответницата С.М., която е негова баба по майчина линия. Посочено е, че по силата на влязло
в сила решение № 603 от 18.03.20019 г. по гр.д. № 6766/2018 г. на БРС, съдът е определил
режим на лични отношения между детето и ответницата, който следва да се осъществява
всяка втора седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя/. Подробно се описва
ситуацията, която се е развила на 12.09.2020 г., пред дома на Н.К. в с. ***, когато
ответницата е отишла, за да вземе детето Б. с оглед осъществяване на определения от съда
режим на лични отношения. Молителят посочва, че след като е отправил упрек към С., че
следва да се обажда предварително преди да вземе детето, тя започнала да го кълне пред
детето с думите „ще умреш“, „цялото семейство да умрете“, „докато съм жива хубаво няма
да видиш“. Същата използвала и обидни думи като „ти какъв баща си“, „ти си глупак“.
Изречените думи били придружени с викове, крясъци и недвусмислени жестове.
Ситуацията, според въззивника продължила около половин час, като в конфликта се
включили и дъщерята на С. и мъжът, с който тя понастоящем живеела на семейни начала.
След като ответницата и придружителите й, заедно с детето потеглили с колата, молителят
се обадил на спешен телефон 112 и получил потвърждение, че за случая вече има подаден
сигнал и че на място ще бъде изпратена патрулна кола. След като униформените служители
дошли на място, С. продължила и пред тях да кълне и обижда молителят, поради което
полицаите я предупредили да се въздържа от неправомерни действия. Според бащата на
детето, осъщественото от С.М. агресивно поведение, каквото същата не проявявала за първи
път, довело до травмиране на детето, като преживеният стрес се отразил на психичното й
здраве.
Ответницата е възразила срещу отправеното искане за издаване на заповед за
защита на детето Б., като в подадената от нея на 19.10.2020 г. молба е изложила своята теза
по възникналата между страните конфликтна ситуация. Посочва, че на 12.09.2020 г. в 10.00
часа сутринта, така както е определен режима на лични отношения между нея и детето, е
отишла пред дома на Н.К.. Когато влязла в двора на къщата видяла, че бащата слага багаж в
колата си и на въпроса й къде отива, той й заявил, че отиват с Б. на плаж. Тогава тя му
напомнила, че съгласно съдебното решение, тя има право на лични отношения с детето и е
дошла, за да го вземе. Н. започнал да вика, видимо агресивен, като й е заявил, че не е дошла
на време. Заканил се, че „щял да ги оправи“ , като използвал обиди, закани. Междувременно
в разговора се включили и неговите родители и напрежението между двете страни
ескалирало. Ответницата заявява, че няколко пъти била изритана от Н. и майка му в краката.
Същевременно С. се била отправила с детето към колата като то треперило и плачело. След
като се качили в колата и се отправили към центъра, позвънили на тел. 112, и оттам им
обяснили, че ще изпратят полицаи, така че останали да ги изчакат. След като служителите на
МВР съставили предупредителен протокол, С. и останалите й спътници потеглили. На по -
следващия ден – 14.09.2020 г. ответницата подала жалба до V-то РПУ на МВР Бургас за
3
осъщественото срещу нея физическо нападение от Н.К. и родителите му. Заявява, че от
развилата се ситуация пострадала е именно тя, но предпочела да не подава молба за защита
по ЗЗДН. Счита, че молбата е подадена не защото има предпоставки или нужда детето да
бъде защитено, а за да може евентуалното положително решение да се ползва по гр.д. №
44/2020 г. по описа на КРС, което бащата води за ограничаване на режима на бабата с детето
Б..
Към исковата молба е представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, като наред с това
по делото са събрани множество писмени доказателства, както и гласни такива, чрез
показанията на разпитаните свидетели С. Р. К., Ф. М. Д. и С. А. М., от които се установя
следната фактическа обстановка.
Установено е, че бракът между родителите на детето Б. Н. К. е прекратен по силата
на Решение № 151 от 29.07.2019 г. по гр.д. №1130/2018 г. по описа на РС Карнобат, като
упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата.
Ответницата С.М. е баба на детето Б. по майчина линия, като по силата на влязло в
сила съдебно решение №603 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 6766/2018 г. същата има определен
режим на лични отношения с внучката си всяка втора седмица от месеца от 10 часа в събота
до 18 часа в неделя.
Не е спорно по делото, че на процесната дата 12.09.2020 г. около 10.00 часа
ответницата С. е отишла до дома на Н.К. в с. ***, за да вземе внучката си Б. за
осъществяване на посочения режим на лични отношения. Ответницата пристигнала в с. ***,
придружавана от нейната дъщеря и майка на Б.- С. А. М. и от лицето, с което последната
живее на семейни начала -С. Р. С..
На срещата между молителят и ответницата са станали свидетели майката на Н.К.
– св. С. К., дъщерята на С. М.- С. М. и съседката на молителя -св.Ф. Д..
Свидетелката С. К. заявява, че сутринта на 12.09.2020 г. , тя и сина й приготвили
детето, за да го предадат на баба му С., с която имали режим на лични отношения, но тъй
като ответницата не била дошла точно на време, Н. решил да заведе детето на плаж и
помолил майка си да приготви необходимия за това багаж. Когато свидетелката излязла, за
да им даде багажа, видяла, че С. е пристигнала и чула как синът й пръв казал „можеше да се
обадите, че сте пристигнали“. При изричането на тези думи, ответницата С. скочила срещу
него с думите „ама ти винаги правиш проблем и не го даваш детето“ и започнала да кълне
сина й с думите „да умреш“, да го нарича какъв ли не и „не можеш да бъдеш никакъв
баща“. Посочва, че изричайки тези думи С. е водила детето със себе си в посока към колата,
с която била дошла и която била паркирана на разстояние от около 100 метра разстояние. В
този момент от колата излязла и майката на детето С., която също започнала да вика и да
крещи. Според св. К., С. дошла около 10.00 или 10.05 часа.
Свидетелката С. М. – дъщеря на ответницата и бивша съпруга на молителя,
4
заявява, че на процесната дата пристигнали пред къщата на Н. около 10 часа без пет минути.
След като майка й С. стигнала до входната врата на имота, се чули викове, като Н.
обяснявал, че няма да даде детето, тъй като щял да я води на плаж и че щял „да ги оправи“;
попитал С. „ти нямаш ли телефон“. А ответницата му отговорила „ти пък нямаш ли
часовник, ние винаги си спазваме режима“. Когато започнали да се увеличават виковете,
свидетелката излязла от колата, към която С. вече вървяла водейки детето за ръка. В този
момент Н. заедно с родителите си също се отправили към колата като също изричали
заплахи и почнали да им посягат физически - ритали майка й С.. Свидетелката заявява, че
прибрала детето в колата и че то започнало да плаче, а междувременно бащата на Н.
изричал заканителни думи и огънал огледалото на колата. Молителят на свой ред блъснал
самата нея. След като влезли в колата и потеглили, майка й се обадила на тел. 112, откъдето
им казали да изчакат патрулната кола, която пристигнала малко по – късно. Когато дошли
полицаите, на улицата присъствали само Н., ответницата и свидетелката С..
От показанията на св. Ф. Д., съседка на молителя, се установява, че докато е
протичала срещата между страните пред дома на Н., същата била вън на двора и чула
разменените между тях реплики. Свидетелката единствена заявява, че изричаните от
ответницата думи били на турски език, доколкото езикът, на който са били казани обидните
думи като индивидуализиращо акта на домашно насилие обстоятелство, изобщо не е
конкретизирано в молбата. Според св. Д. С. се обърнала към Н. с думите „простак, ти не си
мъж“, ‚дано да се затриете цялото семейство“, които също не се припокриват напълно с
посочените в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. Не посочва други детайли от ситуацията, като
уточнява, че тя не е излизала на улицата, за да види какво се случва, а е била вътре в
градината си /на около 100 -120 метра от къщата на Н./, откъдето била чула как С. води
детето и кълне.
По делото са разпитани и свидетелите М. Г. и И. Н.-служители на МВР към РУ
Сунгурларе, които дават показания относно възприетите от тях факти, осъществили се след
като са били изпратени на място за извършване на проверка по повод подадените от
страните сигнали на тел. 112. Свидетелите са изслушали становищата на страните, след
което издали разпореждане относно задължението им за в бъдеще да спазват обществения
ред.
По делото е приложен изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Карнобат социален доклад, в който се съдържат възприятията на детето относно процесната
случка, споделени пред социалния работник в хода на проведеното изслушване. Според
изложеното от социалния работник детето Б. споделило, че в деня, в който трябвало да
отиде в град *** с баба си С., последната започнала да се кара с баща й и да го обижда.
Детето било изпитало неудобство и притеснение от изхода на конфликта и заявило, че е
тръгнало без желание с баба си, виждайки баща си разстроен.
Представеният социален доклад е оспорен от ответната страна, тъй като в същия
едностранчиво било възпроизведено становището на едната страна по спора, а именно
5
бащата на детето. В тази връзка, ответницата представя доказателства относно подадени от
нея сигнали до Агенция за закрила на детето, в които са изложени оплаквания относно
работата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат.
По делото са изискани и приети като доказателство записите от проведените
разговори на тел. 112. От придружителното писмо е видно, че първото повикване е
регистрирано на 12.09.2020 г. в 09.58 часа от лице, което се е представило с името С. Х..
Второто повикване е регистрирано в 10.16 часа от лице, което не се е представило.
Представена е тъжба, подадена от С. Т. М. до РС Карнобат против Н.К., по повод
на която е образувано нчхд №247/2020 г., в която е описана процесната случка и са
отправени оплаквания за причинени на тъжителката леки телесни повреди от страна на
ответника. Представено е постановление на РП Карнобат от 16.10.2020 г. за отказ да се
образува досъдебно производство по данните, изложени в жалбата на С.М. подадена на
14.09.2020 г.
Представени са и други писмени доказателства касаещи други производства водени
между страните, молби и сигнали до Агенция за закрила на детето, както и два броя
съдебномедицински удостоверения.
Първоинстанционният съд за да отхвърли подадената молба за защита от домашно
насилие на детето Б. е приел, че макар по делото да е доказано, че ответницата е изрекла
спрямо молителя в присъствието на детето посочените в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН
обидни думи и клетви, същите биха могли да засегнат достойнството на молителя, но не
могат да бъдат подведени под квалификацията на закона за акт на домашно насилие.
Районният съд е отбелязал, че мерките по ЗЗДН не бива да се превръщат чрез съдействието
на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Правилно
съдът е отчел факта, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН в случая е подадена не от самото
лице, за което се сочи, че е пострадало, а именно детето Б., а от неговия баща Н., който
въпреки, че сам твърди да е станал жертва на домашно насилие е преценил, че не е
необходимо да иска защита за самия него, а само за детето. Това обстоятелство е разгледано
в контекста на крайно влошените отношения между страните, израз на което са множеството
образувани между тях дела и преписки. Съвсем коректно районният съд е отбелязал, че
детето е въвлечено във всички тези спорове и процедури, като това е довело до неговото
емоционално и физическо изтощение.
Въззивният съд напълно споделя изложените от първата инстанция правни изводи,
като намира решението за правилно и обосновано, а подадената въззивна жалба за
неоснователна.
Съгласно чл.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
6
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище; за психическо и емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. В този смисъл, процедурата по ЗЗДН е предвидена да даде
защита на физическите лица от упражнявано срещу тях физическо или психическо насилие
и има за цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето и нейното
достойнство, а не е средство за разрешаване на лични, имуществени и други спорове между
лицата, имащи право на защитата по същия закон. За да се проведе успешно доказване на
твърденията за осъществени спрямо малолетното дете актове на домашно насилие,
молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че от страна на
ответницата на процесната дата е реализирано спрямо детето домашно насилие, изразяващо
се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл.2 ЗЗДН,
дефиниращ понятието "домашно насилие“.
В настоящия случай, след извършена конкретна преценка на осъщественото от
ответница поведение, районният съд е направил категоричен извод, че същото не може да
бъде квалифицирано като акт на домашно насилие спрямо детето Б..
До този извод достига и въззивният съд след самостоятелна преценка на
доказателствата по делото. От данните по делото се установява, че именно молителят пръв е
влязъл в пререкание с ответницата, като това се установява както от свидетелските
показания на св. С. К. и св. С. М. , но така също и от писменото сведение, което Н.К.
собственоръчно е представил на служителите на МВР, изпратени на място по подадения
сигнал на тел. 112. В същото, молителят е заявил, че като е дошла ответницата същия ден по
– рано, за да вземе детето, „вдигнах скандал, но никой от тях не съм заплашвал или удрял“.
В това сведение не се сочат никакви твърдения относно извършен акт на домашно насилие
от страна на С., нито се сочи тя да е изричала обидни думи спрямо Н.. На свой ред в
изготвеното по същото време писмено сведение от страна на ответницата, е посочено, че
поради възникналите разногласия относно режима на лични отношения страните са се
скарали, както и че „Н. и родителите му се опитаха да блъскат по колата“ и „изплашихме се
да не ни набият“. Съвкупната преценка на събраните доказателства обоснова извод, че и
двете страни взаимно са отправяли нападки една към друга, като с оглед данните може дори
да се заключи, че вследствие на ескалиралото напрежение от страна на ищеца са били
осъществени действия, които също биха могли да бъдат квалифицирани като акт на
домашно насилие, които при това се характеризират с по – висок интензитет от тези на
ответницата. В допълнение следва да се посочи, че отново от данните по делото се
установява, че ответницата напълно в съответствие с определения й от съда режим се е
явила пред дома на бащата на детето, и последният не е имал никакво основание да реагира
конфликтно, в отговор на което е била и съответната реакция от страна на ответницата. Това
се установява от показанията на св. С. М., която посочва, че са пристигнали пред дома на Н.
около 10 часа без 5 минути, както и от официалната справка от Дирекция „Национална
система 112“, от която е видно, че първото позвъняване на тел. 112 от страна на ответницата
7
е в 9.58 часа. Това от една страна разколебава и доказателствената стойност на подадената
декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която молителят декларира, че цялата ситуация продължила
около половин час. Изложеното по категоричен начин се опровергава от събраните гласни и
писмени доказателства, тъй като става ясно, че ответницата С. се е обадила на тел. 112 след
като тя и детето вече са се качили в колата и са потеглили към центъра на селото. На свой
ред майката на Н. – св. К. заявява, че С. била дошла към 10 – 10 и 5 часа. Съвкупният анализ
на данните, и най – вече официално регистрираното време на обаждането на тел. 112 от
страна на ответницата в 09.58 часа, свидетелства за това, че конфликтната ситуация е била с
продължителност от няколко минути. Като както вече стана ясно, в рамките на това време, и
двете страни взаимно са си разменили обидни реплики, изречени на висок тон и така всяка
от тях е допринесла както за ескалирането на конфликта, така и за неговото отражение върху
емоциалното състояние на детето. Ответницата дори посочва, че е получила и физически
нападки, но въпреки това е решила да не подава молба за защита по ЗЗДН. Ето защо,
поведението на ответницата, описано в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не следва да бъде
тълкувано извън цялата развила се между страните ситуация, тъй като очевидно същото се
явява ответна реакция на действията на молителя.
Предвид горното, съдът не може да приеме за обосновано твърдението на
въззивника, че на посочената в молбата дата ответницата е извършила действия,
квалифициращи поведението й като акт на домашно насилие спрямо малолетното дете.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно
насилие, като това производство не е предназначено да служи за уреждане на други
междуличностни спорове. За да се приложат посочените в ЗЗДН мерки за защита,
ответницата трябва да е извършител на домашното насилие, т.е. на целенасочен, волеви акт
към пострадалото лице, към телесната му неприкосновеност или към неговата психическа и
емоционална стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за живота и здравето
му. В конкретния случай, данни за такова поведение на ответницата, както вече бе посочено,
не се установяват от доказателствата по делото. Дори да се приеме, че молителят е изпитал
негативни емоции от изречените в присъствието на детето думи, то това не дава основание
поведението на ответницата да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН и да обуслови ползването на държавна принуда под формата на мерки за
защита. Обратното би означавало неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не
е целта и смисъла на ЗЗДН.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на КРС
следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в настоящото
производство следва да бъде оставено без уважение, по аргумент от чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Според цитираната разпоредба „при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато
8
молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица,
поставени под запрещение, или лица с увреждания.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на Окръжен съд Бургас е
окончателно.
Воден от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 14.01.2021 г. по гр.д. №760/2020 г. по описа
на РС Карнобат.
ОСТАВЯ без уважение искането на С. Т. М., ЕГН ********** за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9