Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря Таня Чавдарова, като
разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 404 по описа на РС – Харманли за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Г.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Д.А.,
против наказателно постановление № 19-0271-000902 от 08.07.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ
- Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При съставяне на
АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до незаконосъобразност и на
издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган и не
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Поддържа се недоказаност на
твърдяното нарушение и липса на признаците от изпълнителното деяние на
нарушението, като се изтъква противоречие между описанието и правната
квалификация, която била неточна, неправилна и непълна. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Изтъква
се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на императивно предвидените в чл.
57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се липса на изложение на обстоятелствата от
значение за правната квалификация и съставомерните признаци от обективна и
субективна страна. Възразява се срещу вмененото на жалбоподателя нарушение,
като липсвали доказателства, установяващи извършването му. Нарушени били
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не
е маловажен или малозначителен. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят Г.И.А., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила
е молба от адв. Д.А., като пълномощник на жалбоподателя, в която е изразено
становище по съществото на спора с подробно изложени съображения за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 05.06.2019 г. в 09:45 часа в гр.
Харманли, ж. к. „Тракия”, на паркинга пред входа на магазин „Лидл” Г.И.А. управлявал
собствения си автомобил марка „Опел Астра” с рег. № .... Жалбоподателят предприел
движение назад, като не се убедил, че пътят зад него е свободен, при което със
задна лява част на автомобила блъснал пешеходеца Т. К. Л. от гр. П.. Жалбоподателят
излязъл от автомобила и видял ударения пешеходец, но преценил, че всичко е
наред и напуснал местопроизшествието. На място пристигнал екип на спешна
медицинска помощ, който откарал пострадалата в МБАЛ – Харманли. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие бил подаден сигнал в РУ – Харманли към ОД на МВР
– Хасково, на който се отзовал полицейски инспектор „Пътен контрол” -
свидетелят Х.А.А.. Последният отишъл в Бърза помощ и снел обяснения от
пострадалата, след което по регистрационния номер на МПС установил жалбоподателя
като водач на автомобила. При проведен телефонен разговор станало ясно, че
жалбоподателят А. пътувал към Република Турция, при което свидетелят А. му наредил
да се върне и да отиде в РУ – Харманли.
За настъпилото пътнотранспортно
произшествие бил изготвен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
21/05.06.2019 г., в който били отразени данни за пешеходеца и причинените
увреждания, както и схема на ПТП. В присъствието на Н.К.К., свидетелят А.
съставил АУАН № 902/05.06.2019 г., серия Д бл. № 0670547 и го връчил на
жалбоподателя А., който собственоръчно вписал като възражение, че не е видял
пешеходката.
На 08.07.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 19-0271-000902, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП за това, че се е движел на заден ход, без да се е убедил, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението, ПТП, за което на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Х.А.А.
и Н.К.К., както и от писмените доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетеля А., които намира за обективни, логични и последователни. Действително
свидетелят не е бил очевидец на произшествието и не е възприел лично механизмът
на осъществяването му, но неговите показания почиват на извънпроцесуалните изявления
на пострадалото лице Т. К. Л. и на жалбоподателя Г.И.А.. Що се отнася до
свидетеля К., който е присъствал единствено при съставяне и връчване на АУАН,
съдът намира показанията му за достоверни относно възприетите факти. Съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете, с които се установяват административни
нарушения, имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на
жалбоподателя. Голословното възражение, вписано собственоръчно от жалбоподателя
в АУАН, остана недоказано в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страната,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът установи,
че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Видно от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са
полицейските служители на длъжност „полицейски инспектор” с функционални
задължения по контрол на пътното движение, а за издаване на наказателни
постановления по ЗДвП – началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
В случая АУАН е съставен от служител, заемащ длъжността полицейски инспектор
„Пътен контрол” при РУ – Харманли, а НП – от ВПД Началник на РУ – Харманли при
ОД на МВР - Хасково. По тази причина е несъстоятелно твърдението, че
съответните актове изхождат от некомпетентни органи.
Неоснователно е
направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци
в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на
извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно
дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят Г.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, тъй като преди да започне движение на заден ход с
управлявания от него автомобил марка „Опел Астра” с рег. № ...., не се е
убедил, че пътят зад него е свободен. Във фактическия състав на нарушението по
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено настъпването на съставомерен резултат,
като е достатъчно неизпълнението на въведеното с тази разпоредба задължение на
водача при предприемане на движение назад. В случая неправомерното поведение на
жалбоподателя е довело до настъпване на общественоопасни последици, намерили
израз в причиняване на ПТП с пострадало лице. Изложените в тази насока обстоятелства
в АУАН и НП кореспондират на легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съобразно която „пътнотранспортно произшествие” е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
В съответствие с
изискванията на чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и схема на ПТП от компетентните органи на „Пътна полиция”, в
случая свидетелят Х.А.. Последният е изпълнил задълженията си по чл. 98 от Инструкция
№ 8121з-749 от
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, като е предприел действия по установяване на пострадалото
лице и водача, напуснал мястото на ПТП. В съставения констативен протокол са
посочени достатъчно данни, индивидуализиращи пострадалото лице, както и относно
поставената диагноза, а именно „травма на главата в областта на дясното
слепоочие със съмнение за комоцио”. От изготвената схема е видно, че ПТП е
настъпило при предприето от жалбоподателя движение назад за излизане от
паркомясто пред магазин „Лидл”. С оглед мястото на реализиране на ПТП
жалбоподателят е следвало да прояви особено внимание преди да започне движение
назад, като се има предвид и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
изискваща от водачите да бъдат предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците. Несъмнено е, че с оглед необходимостта
от достатъчно място за извършване на предприетото движение на заден ход, намиращия
се зад автомобила пешеходец се е явявал препятствие, т.е. пътят зад автомобила
на жалбоподателя не е бил свободен. Продължавайки въпреки това движението си назад,
жалбоподателят А. е блъснал пешеходеца със задна лява част на управлявания от
него автомобил, с което е причинил ПТП с пострадало лице. В случая, като не е взел необходимите мерки да
се убеди, че пътя зад него е свободен, в това число, ако е необходимо и със
съдействието на лица извън автомобила, жалбоподателят Г.А. е нарушил
задължението вменено му с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. При това
положение правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба” от 20 лева на водач, който наруши правилата
за движение назад.
Не са налице предпоставките за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите
за това са, че извършеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи. Поради тази причина не може да се приеме наличие на
незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения.
Наложеното за извършеното нарушение
административно наказание е определено във фиксирания от законодателя размер, а
именно глоба от 20 лева. Така индивидуализирано наказанието е съобразено със
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и се явява адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-000902 от 08.07.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на Г.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: