Р Е
Ш Е Н
И Е №216
гр. Русе, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
граждански състав....в публично заседание на 11-ти февруари през две
хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН П.
при секретаря
Т.
ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ............................................,като разгледа докладваното от съдията гр.
д. №6031 по описа
за 2017г.,
за да се
произнесе, съобрази :
Производството
е за делба във фазата на
извършването й.
С Решение № 1315/27.07.2018 г. по настоящето дело, изменено с Решение
№7/04.01.2019г. по в.гр.д.№759/2018г. на РОС е допусната
съдебна делба на следния недвижим
имот: 1425/2395 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в село Б, Община С. п., област Русе, ул. „С.“ №.. което по скица №
9/28.03.2017 г. представлява урегулиран поземлен имот УПИ III - 465, в квартал
16, по плана на село Б., Община С. п., област Русе, при граници и съседи: УПИ
II-73, УПИ IV-76, цялото с площ от 2395 кв.м., от които 970 кв.м. продадени
като самостоятелно УПИ, поради което на осн. чл. 345 ГПК са изключени от поделяемата маса, при права 29/36 ид.ч. за Д.. М.М. и
7/36 ид.ч. за Г.М.М..
С молба от 11.02.2020г. Д. М.М. претендира възлагане
на имота. Същото искане
е направил и съделителя Г.М.М. в о.с.з. на 11.02.2020г.
По делото е приета неоспорена от страните
експертиза, според която процесният имот е неподеляем, а пазарната му стойност е 5130.00 лв. От
експертизата и заявленията на вещото лице в
о.с.з. на 11.02.2020г. се установява,
че делбения имот е незастроен и няма лице към улицата. При определяне
на стойността са съобразени индивидуалните
особености на имота, местоположението му, търсенето и предлагането на имоти в района.
Съдът възприема заключението на експертизата, което е мотивирано и обосновано съобразно специалните знания на вещото
лице.
Безспорно вещото
лице е допуснало техническа
грешка при посочване на правата
на страните, съответно на стойността на дяловете им. Тази грешка обаче не налага назначеване на нова експертиза, т.к. с прости математически изчисления,
съдът определя стойността на всеки от
дяловете, а именно : за Д. М.М. –4132.50 лв. и за
Г.М.М. –997.50лв.
И двамата съделители желаят
възлагане на имота. Предпоставките за възлагане на
неподеляем имот са: неподеляемият имот да е
жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод
или съсобствеността да
е възникнала от наследяване; съделителят който иска възлагане
да е живял в имота при откриване
на наследството; да не притежава
друго жилище.
В настоящия случай, както вече
бе посочено по-горе, делбената маса включва един
имот – дворно място. Същото, видно от извършената
съдебно-
техническа експертиза е неподеляемо. Съдът счита, че е неоснователно искането на съделителите за поставяне в дял на процесния
имот, тъй като нито от обективна, нито от субективна страна са установени
предпоставките за пораждане на право на съделителя да
изкупи имота по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК. Следва да се отбележи и че претенциите на
съделителите за възлагане по чл.349 ГПК
подлежат на отхвърляне, най-вече защото допуснатия
до делба имот е дворно място,
а не жилище/ в т.см. Определение №394/18.07.2019 по дело №284/2019
на ВКС, ГК, I г.о./.
Предвид това, искането за възлагане на
имота в полза на някой от съделителите не следва да се уважава. Неприложимостта на
упоменатата разпоредба, както и липсата на други делбени недвижими имоти, обосновават извод, че делбата
следва да се извърши по
реда на чл.348 ГПК – чрез
изнасяне имота на публична
продан.
По
разноските:
Всеки от
съделителите дължи държавна такса по сметка на
РРС в размер на 4% от стойността на
дела си, а именно Д. М.М. -165.30лв.,
а Г.М.М. -50.00лв.
Само
съделителя Д. М.М. е претендирал
разноски. Същият е сторил
разноски в размер на 1300.00 лв.-заплатено
адв. възнаграждение, 600.00
лв.-възнаграждение за особен представител на ответницата, 300.00 лв.-възнаграждение на в.л. и 15.00 лв.-деловодни разноски. В трайната практика на ВКС/напр. Определение № 335 от
Според правилото на чл. 29, ал. 3 ГПК разноските за
особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално
се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без
личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права,
както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за
особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на
представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му
по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение.
Поради това възлагането им между страните в делбеното
производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита.
Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК
между всички съделители съобразно дела им, защото
макар и да са необходими за движението на делбеното
дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат
от представлявания.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че Г.М. дължи на Д. М. разноски за вещо лице – 300.00 лв., деловодни
разноски-15.00 лв., съобразно дела си от 7/36 ид.ч. -
общо 61.25 лв. Също така тя следва да му заплати и разноските за назначения й
особен представител в размер на 600.00 лв. По всички пера същата дължи общо 661.25
лв. Разноските на М. за възнаграждение на процесуалния му представител следва
да останат така, както са направени, тъй като не са разглеждани претенции по
сметки.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот: 1425/2395 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в село Б., Община С. п., област Р., ул. „С.“ №.., което по скица №
9/28.03.2017 г. представлява урегулиран поземлен имот УПИ III - 465, в квартал
16, по плана на село Б., Община С. п. област Русе, при граници и съседи: УПИ
II-73, УПИ IV-76, цялото с площ от 2395 кв.м., от които 970 кв.м. продадени
като самостоятелно УПИ, поради което на осн. чл. 345 ГПК са изключени от поделяемата маса с пазарна
стойност- 5130.00 лв., като съделителите се
удовлетворяват от продажбата съобразно правата си:
29/36 ид.части за Д. М.М., ЕГН ********** и 7/36 ид.
части за Г.М.М., ЕГН **********
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от Д. М.М., ЕГН ********** възлагателната
претенция с правно основание по чл.349 ГПК относно делбения
имот.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна предявената от Г.М.М., ЕГН **********
възлагателната претенция с правно основание по чл.349 ГПК относно делбения имот.
ОСЪЖДА Д. М.М., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер
на 165.30лв.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на Д. М.М., ЕГН ********** *** сумата от 661.25 лв.-разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред РОС
в 2-седмичен
срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: