РЕШЕНИЕ
№ 2197
гр. Бургас, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120101791 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
всеки двама измежду ****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ***,
против Т. К. К. с ЕГН **********, адрес: с. **, ***, ул.***, с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 212/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 260/2024 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата 2 784.86 лв., дпредставляваща главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между
ответницата и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ищцовото
дружество с договор за цесия от 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху нея
считано от 17.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между ответника и банката по сключения
между тях договор за потребителски кредит, съгласно който е предоставен в заем
сумата от 3 000 лв., като е настъпил уговорения краен падеж за връщането й на
25.07.2020 г. Сочи се, че договорът е валиден като се търси плащане на останалата
дължима непогасена главница, като вземанията на банката били цедирани на ищеца
1
съгласно договор за цесия от 31.10.2024 г., за която длъжникът бил надлежно уведомен
от пълномощника на цедента. Ако не се възприеме така изложената теза във връзка с
уведомяването се сочи, че уведомяването е извършеното с получаването на исковата
молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител адвокат А. П., с който се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска. Сочи се, че липсва надлежно уведомяване за
извършената цесия от страна на цедента. Сочи се и за нищожност и неравноправност
на клаузите от договора досежно ГПР в размер на 41. 68 %, предвид завишения му
размер, който предвиждал прекалена лихвена тежест, което било в противоречие с
добрите нрави, а и било индивидуално уговорена неравноправна клауза. Подобно
становище се изразява и досежно лихвите и таксите, които били прекомерни и поради
това в противоречие с добрите нрави. Депозира се възражение за изтекла погасителна
давност, считано от датата на настъпване на евентуална предсрочна изискуемост.
Излага се също така, че липсва яснота досежно начина на формиране на главница и
какво точно е включено в нея.
Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр.
с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на банката търсената в настоящото
производство суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес
на ищеца – цесионер, от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съгласно представения договор за потребителски кредит № ***, сключен
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника на *** г. банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 3 000 лв. Наред с това е уговорено 421. 20 лв. –
застрахователна премия, както и еднократна такса за оценка на риска т.е. общ размер
на кредита от 3 831. 74 лв. Съгласно чл. 9.1. ГЛП е в размер на 27.09 %. Посочен е
ГПР от 41. 68 % , както и че общата държима сума по кредита възлиза на 5 637. 90 лв.
, като сумата е платима на 36 месечни погасителни вноски от по 156. 61 лв., с
изключение на последната възлизащата в размер на156. 55 лв., като падежът на
първата такава е на 25.08.2017 г., а на последната 25.07.2020 г.
2
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от
31.10.2024 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, кредитора „Ти Би
АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – "АПС
БЕТА България" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземането към
ответницата, индивидуализирано съгласно договора за цесия по следния начин:
отпусната главница – 3 831. 74 лв. , общо дължимо по кредита – 6 048. 44 лв. и остатък
на дължимата сума към 30.09.2024 г. – 3 530. 28 лв. . Наред с това по делото е
представено и пълномощно, съгласно което цесионера е изрично упълномощен от
цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията от
негово име. Представеното и съответно уведомление в тази връзка, за което липсват
данни да е достигнало до ответницата.
В заповедното производството са били заяви и други вземания от банка, за
които и заявлението е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, а именно: сумата от
421. 20 лв., представляваща част от главницата за застрахователни премии по договора
за потребителски кредит; сумата от 1 528. 19 лв. - договорна лихва за периода от
25.09.2017 г. до 25.07.2020 г. ; сумата от 2 908. 05 лв. обезщетение за забава за периода
от 25.09.2017 г. до 04.01.2024 г. и за сума от 410,54 лева – главница такса за оценка на
риска. Именно предвид наличието на потребителската защита, за която съдът следи
служебно, заповедният съд е отхвърлил заявлението досежно другите претендиране
суми от заявителя – договорна лихва и мораторна такава, застрахователната премия и
еднократната такса, като изложените доводи за недействителност на договора се
споделят и от настоящия съдебен състав. При това обаче дори и договорът за
потребителски кредит да е недействителен съгласно ЗЗП, то отново съгласно закона се
дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 3 000
лв., какъвто е размера на действително предоставената главница. Отчитайки
извършените плащания и след приспадането им, заповедният съд е присъдил главница
в размер на 2 784. 86 лв., за която няма данни и доказателства да е била заплатена в
полза на цедента, нито в полза на цесионера, и чиято дължимост е предмет
установяване по настоящото дело. Всъщност кредиторът е посочил, че е налице
плащане сама на една от уговорените вноски по договора, като както вече бе посочено
няма твърдения и доказателства за заплащане на други суми от страна на ответника,
който носи доказателствената тежест досежно това. Именно и поради този извод не
следва да се обсъждат доводите на особения представител за наличието на нищожни
клаузи във връзка с отхвърлената част от заявлението, при все че и същите не са в
предмет на установяване по настоящото дело.
Относно цесията и възраженията на ответната страна във връзка с нея следва да
се да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо
ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Относимата
3
нормативна уредба и по-конкретно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД предвижда, че
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да
уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на
едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е
консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В
процесния случай е налице упълномощаване съгласно което цедентът упълномощава
цесионерът да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания – приложение към договора. Действително няма пречка да е
налице подобно упълномощаване, като по делото е представено съответно
пълномощно, както и уведомителното писмо, като за последното липсват
доказателства да е достигнало до ответника. Независимо, че липсват доказателства
уведомлението да е получено от длъжника преди завеждане на делото, същите са
приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея се счита за
редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това и предвид нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответника следва да се приеме за надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземанията. Без значение е и фактът, че ответникът не е
получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения си представител. Същият е
назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че
ответникът не е могъл да бъде открит след извършени многократни процесуални
усилия за това. Представителството предполага извършването на процесуални
действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и
следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник, ВКС се е произнесъл с
Решение № 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се
споделя и от настоящия състав. Наред с това и ответникът се явява редовно уведомен
предвид законна фикция по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При това следва да се разгледа и депозираното възражение на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност. В случая е видно от
депозираното заявление по чл. 417 от ГПК на 17.01.2024 г. , че банката не твърди да е
обявявала предсрочна изискуемост, като се позовава на настъпил краен падеж по
договора на 25.07.2020 г. В същото време тълкувателно решение 3 от 21.11.2024 г. по
тъл. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС предвижда, че при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
4
вноска. При това положение с оглед на обстоятелството, че заявлението по чл. 417 от
ГПК е входирано в съда на 17.01.2024 г., се налага извода, че погасителната давност за
главница /петгодишна съгласно чл. 110 от ЗЗД/ по отделните месечни вноски е
погасена по давност, досежно главницата по вноските с настъпил падеж преди
17.01.2019 г. Вноските с падеж след тази датата не са погасени по давност и по тях се
дължи съответната главница. Доколкото липсва посочване каква част от вноската е за
главница и каква част е за възнаградителна лихва, предоставената главница от 3 000 лв.
следва да се раздели пропорционално на броя на вноските – 36 или по 83. 33 лв. са
дължими за главница по всяка от вноските. При това досежно тези, които не са
погасени по давност, с падежи в периода от 25.01.2019 г. до 25.07.2020 г. – 19 броя,
същата възлиза на 1 583. 33 лв.
При това иска се явява основателен относно главница в размер на 1 583. 33 лв.,
като следва да се уважи до този размер и съответно да се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен такъв от 2 784. 86 лв. Основателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 от ГПК на 17.01.2024 г. върху уважената част от главницата до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в
размер на 60. 09 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да му заплати сумата от 253. 39 лв., съобразно уважената част от исковете, от
направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 55. 69 лв.,
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и възнаграждение за особения
представител в размер на 290 лв.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 313. 48 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Т. К. К. с ЕГН **********, адрес: с. **, ***, ул.***,
дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от всеки двама измежду ****, в качеството
му на правоприемник на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
5
ГПК № 212/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 260/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 1 583. 33 лева – главница, дължима по договор за потребителски
кредит № *** от *** г., сключен между Т. К. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията
по който са цедирани на ищцовото дружество с договор за цесия от 31.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 17.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за главница за горницата над
уважения размер от 1 583. 33 лв. до пълния заявен размер от 2 784.86 лв., ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 17.01.2024 г.
Осъжда Т. К. К. с ЕГН **********, адрес: с. **, ***, ул.***, да заплати на
„АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, представлявано от всеки двама измежду ****, сумата от 313. 48 лв.
/триста и тринадесет лева и 48 ст./ за направените по делото разноски, от които 60. 09
лв. по ч.гр.д. № 260/2024 г. и 253. 39 лв. за настоящото гр.д. № 1791/2025 г., двете по
описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6