МОТИВИ
Към присъда по НОХД № 94 по описа на Карловския районен съд за
2019 год.
Районна Прокуратура – Карлово е
повдигнала обвинение против подсъдимия К.М.Г., ЕГН ********** за това, че:
На **г. в гр. с., обл. п., при
условията на повторност – след като е бил осъден с влязла в сила присъда –
определение № 105/04.09.2012 г. за одобряване на споразумение по НОХД №
424/2012 г. на РС Карлово за извършено друго такова престъпление, в немаловажен
случай, е отнел чужди движими вещи, а именно: телевизор марка „SAMSUNG“ модел ***
сериен № ** от владението на П.И.Н. ***, на стойност 250 лв. без нейно съгласие
и с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа обвинението и
посочената правна квалификация. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание 8
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Сочи съображения.
Защитникът – адв.Н., счита, че е
налице маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК за което предлага да се наложи
наказание Пробация, като не взема отношение по размера.
Подсъдимия се признава за виновни
по обвинението, като при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло признава
фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не
желае да се събират доказателства за тях. Изразява пред съда съжаление и
критичност, моли за наказание Пробация.
На основание чл.372, ал.4 от НПК
съдът обяви, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като обсъди на основание
чл.14 и чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК всички събрани по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, обясненията му от
досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети на основание
чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите П.Р.П., П.И. ***, приобщените
по делото писмени доказателства – протокол за оглед на МП, фотоалбум, протокол
за доброволно предаване, копия от документи за собственост на телевизор,
приемно-предавателен протокол, разписка, протокол за връщане на ВД, справка за
съдимост, характеристична справки, справки АИС БДС и заключението на съдебно
стоково експертиза /л.47-49/, изготвена от вещото лице Р.. М.. и заключението
на съдебно дактилоскопната експертиза, намери за установено следното:
Подсъдимият К.М.Г. с ЕГН *******.
През м. юни 2018 г. свидетелите П.И.Н.
и и.г.п.заминали за Съединените американски щати и оставили ключове от жилището
си, находящо се в гр.с., обл. п., ул. „А.. С..“ № .., на свои приятели – св. П.Р.П.
и т.п.п., които да наглеждат апартамента.
Вечерта на 13 срещу 14.07.2018 г.
подсъдимия, който живеел на първия етаж в същия жилищен блок забелязал, че
вратата на жилището на св.Н. е разбита и отворена и понеже знаел, че жилището в
момента е необитаемо, влезнал в него, взел намиращия се в една от стаите
телевизор „Самсунг“, черен на цвят и го занесъл в апартамента си.
Сутринта на 14.07.2018 г. св. П..
забелязала, че щорите на апартамента на П.Н. и и.п.са спуснати, а предния ден
били вдигнати, както ги били оставили. П.. писала съобщение на Н. дали някой
роднина не е ходил в апартамента. Н. отговорила едва на следващия ден –
15.07.2018 г., като обяснила, че никой друг няма ключове от жилището и помолила
П.. да провери дали някой не е влизал. Отивайки до апартамента, св. П.. видяла,
че входната врата е отворена, отишла и извикала баща си – св. П.. Двамата
заедно влезли в апартамента, чиято входна врата била разбита, и видели, че
вещите в него били разхвърляни, липсвали телевизор, голям гоблен, различни
инструменти. Св. П.. обадила на тел.112 и подала сигнал за случилото се. Бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети дактилоскопни следи.
Във връзка с извършената кражба
на ..г. от св.И.. Г. Т.. – полицай при РУ на МВР К.., била проведена
беседа с подс. К.М.Г., който както вече
беше посочено по горе живеел на първия етаж на същия жилищен блок, в който била
извършена кражбата - гр.С.. обл.П.., ул. „А.. С..“ № ..
При проведения разговор и след
като бил попитан дали има крадени вещи и му било обяснено, че може да бъде
извършено претърсване в дома му, подс. Г. признал, че в апартамента му има
телевизор марка „Самсунг“, черен на цвят, който вечерта на 13 срещу 14.07.2018
г. бил взел от апартамента на третия
етаж от блока, в който живеел – ап… Обяснил, че успял да влезе в апартамента
без да разбива вратата, понеже тя вече била отворена. Знаел, че жилището към
онзи момент е необитаемо, поради което влезнал и взел намиращия се в него
телевизор „Самсунг“, черен на цвят.
С протокол за доброволно
предаване от ..г. подс. Г. предал на служител на РУП Карлово един брой
телевизор LCD „SAMSUNG“, модел **, със сериен № **. Същият в хода на
досъдебното производство бил върнат на св. Н..
От заключението на назначената по
делото дактилоскопна експертиза № 537/10.08.2018 г. се установява, че иззети
при огледа следи от пръстови отпечатъци не са оставени от подс. Г..
От заключението на назначената в хода на
разследването съдебно стокова експертиза се установява, че стойността на телевизора
е 250лв.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата
на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетелите П.Р.П., П.И. Н.., т.п.п. и И.. Г. Т...
Показанията на тези свидетели
съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Между тях не съществуват
противоречия относно главния факт на доказване. Съдът възприема обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство като съответни на кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание подсъдимия прави пълно
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така, признанието на подсъдимия намира опора както
в гласните, така и писмените
доказателства - протокол за оглед на МП, фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, копия от документи за собственост на телевизор,
приемно-предавателен протокол, разписка, протокол за връщане на ВД, справка за
съдимост, характеристична справки, справки АИС БДС и заключението на съдебно
стоковата експертиза, изготвена от вещото лице Р.. М.. и заключението на
съдебно дактилоскопната експертиза, които заключения съдът намира за изготвени
с необходимите професионални знания и компетентност и ги кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за което е
повдигнато обвинение белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото
съдът приема, че с деятелността си подсъдимият К.М.Г., ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на **г. в гр. с., обл. п. е отнел чужди
движими вещи, а именно: телевизор марка „SAMSUNG“ модел ** сериен № ** от
владението на П.И.Н. ***, на стойност 250 лв., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен.
По гореописания начин подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части - прекъснал досегашното
владение на свидетелката П.Н. над вещта, без съгласието й, като с предмета на
престъплението - описаната по–горе движима вещ, напуснал местопрестъплението.
Подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху вещта и е имал възможност
да се разпореди с вещта като със своя, така както намери за добре.
Изпълнителното деяние се изразява
в отнемане на вещта от владението на другиго, без съгласието на този другиго, с
намерение за своене на тази вещ. Подсъдимият е успял да преустанови досегашната
фактическа власт върху вещта и да установи своя трайна фактическа власт над
вещта.
Откраднатата вещ в хода на
досъдебното производство е върната на пострадалия, но след активната намеса на
униформен полицейски служител, работещ по случая, поради което съдът не приема
наличие на чл.197, т.2 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение, съдът прие, че той е извършил деянието
виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и е искал и целял именно това.
Съдът приема, че деянието
представлява маловажен случай.
Съдът намира, че квалификацията
на деянието по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК е неправилна,
като мотивите за това са следните:
За да има квалификация по чл.195,
ал.1, т.7 от НК, следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки – повторност
и кражбата да не е немаловажен случай.
Съгласно разпоредбата на чл.28,
ал.1 от НК предвиденото в особената част на НК наказание за престъпление,
извършено повторно се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и да е
немаловажен случай.
На първо място, повторността е
възможна само при специален рецидив, т.е. когато първото престъпление, за което
има влязла в сила присъда и рецидивиращото са от един и същи вид – в случая
това е така, тъй като по НОХД № 424/2012 г. на РС Карлово е одобрено
споразумение, влязло в сила на 04.09.2012 г. с което за престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК на Г. е било наложено наказание пробация, изтърпяно на 17.04.2014 г.
За да има повторност, е
необходимо още и да не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието за
предходното престъпление. В случая този срок не е изтекъл.
Другата предпоставка - маловажна
ли е или немаловажна е извършената кражба е правен извод и той следва да се
основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване
критериите посочени в чл.93, т.9 от НК /виж Решение №838/2005 г. по н.д. №
508/2005 г. на ВКС и други/.
Деянието извършено от подсъдимия в случая
е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като последиците от него са
незначителни – откраднатата вещ е върната, възстановена на пострадалия
собственик, подсъдимият е на младежка възраст, признава вината си и стойността
на процесната вещ е ниска. Не е без значение и това, че подсъдимият още при
разговор със служител на РУП Карлово е признал извършеното деяние, преди спрямо
него да се предприемат процесуално-следствени действия. Следва да се отчетат
също конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието и мотивите за
извършването му.
Другият критерий за маловажен
случай, утвърден от съдебната практика е, че предметът на инкриминираното
посегателство е в размер на 250 лв., т.е. доста под приетия ориентировъчен
стойностен таван от три минимални работни заплати - в този смисъл е Решение №
667/28.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 525/2003 г. с докладчик съдия Б.. П...
Касае до деяние с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.
По тези причини съдът прие, че
извършеното от подсъдимия е престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК,
за което следва да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ.
Ето защо, съдът оправда
подсъдимия по обвинението за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.7, във
връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, че деянието е извършено
повторно и случаят не е маловажен.
Относно наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието
залегнали в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенция.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода, пробация или
глоба.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. С оглед
съдебното минало на подсъдимия можа де се направи извод, че обществената му
опасност не е от занижените.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са – ниска стойност на причинени вреди; съдействие още в хода на
досъдебната фаза за разкриване на обективната истина; самопризнания; даване на
обяснения, с които изяснява в пълнота механизма на деянието; критично отношение
към деянието; затруднено имотно и материално положение, младежка възраст на
дееца и добри характеристични данни.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – предишни осъждания.
Водим от изложеното, съдът
приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия на основание чл.194, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК следва да се наложи наказание
пробация при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 1 /една година/
и 6 /шест месеца/ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок 1 /една година/ и 6 /шест месеца/,
и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 160 часа годишно
за срок от 1 /една година
Съдът наложи този вид наказание
/а не лишаване от свобода или глоба/ поради обстоятелството, че подсъдимият
вече има предишни осъждания, процесното деяние е след влизане в сила на условна
присъда.
По отношение срока определен на
наказанието пробация съдът отчете превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като съобрази, че подсъдимият е на младежка възраст и с добри
характеристични данни.
В конкретния случай изолирането
на подсъдимия в заведение за изтърпяване на наказание лишаване от свобода
според съда би било прекалено използване на наказателната репресия. Подсъдимият
е на млада възраст и има добри характеристични данни. В случая обществената
опасност на деянието и на самия деец пък не обуславят целесъобразност за
налагане на наказание глоба.
Съдът счита, че именно наложеното
наказание пробация в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
ОСЪДИ подсъдимия К.М.Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетната сметка на
ОД на МВР П.., направените по делото разноски от досъдебното производство в
размер на 35,19 лв. за възнаграждение за вещо лице, изготвило съдебно
стоково-оценъчна експертиза.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали за
извършване на престъплението: ниско правно съзнание.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.