МОТИВИ:
по НОХД №- 2000/11г ПОС.
Срещу
подс. Т.Г.С. е повдигнато обвинение по
чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4,вр. ал.1 НК понеже на *****г в гр. С. в съучастие с
извършителите Г.В.К. и Р.Д.С., като подбудител, който умишлено е склонил
извършителите да извършат престъпление и като помагач, който умишлено е улеснил
извършването на престъплението, чрез съвети и разяснения и обещание да се даде помощ- парични средства след деянието, чрез набавяне на средства – лек автомобил **** с дкн ***** и 2
литра бензин, за да запалят и са запалили сграда – гаражна клетка със
значителна стойност в размер на 30 762. лева, собственост на С.Х., като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност – лек автомобил ***** с
дкн *****,собственост на фирма „*****” ООД гр.С. на стойност 14 800
лева и покривна конструкция на стойност 31 200 лева, собственост на С.Х..
Срещу
подс. Р.Д.С. е повдигнато обвинение по чл. 330 ал.2 т.2,вр. ал.1,вр. чл. 20
ал.2,вр. ал.1 НК понеже на ****г в гр.С. като извършител с Г.В.К. и Т.Г.С. - последния като подбудител и помагач е запалил сграда – гаражна клетка със значителна
стойност в размер на 30 762. лева, собственост на С.Х., като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност – лек автомобил **** с
дкн ****, собственост на фирма „****” ООД гр.С. на стойност 14 800 лева
и покривна конструкция на стойност 31 200 лева, собственост на С.Х..
Срещу
подс. Г.В.К. е повдигнато обвинение по чл. 330 ал.2 т.2,вр. ал.1,вр. чл. 20
ал.2,вр. ал.1 НК понеже на ****г в гр.С. като извършител с Р.Д.С. и Т.Г.С. - последния като подбудител и помагач е запалил сграда – гаражна клетка със значителна
стойност в размер на 30 762. лева, собственост на С.Х., като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност – лек автомобил **** с
дкн ****, собственост на фирма „****” ООД гр.С. на стойност 14 800 лева
и покривна конструкция на стойност 31 200 лева, собственост на С.Х..
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК,като тримата подсъдими са се признали за виновни по така повдигнатите им и
предявени обвинения, признали са изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са отказали да се събират
доказателства за тези факти, като съдът
е приел, че направените самопризнания от подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства
и е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от тези
самопризнания, без да събира
доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на
обвинителния акт.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от С.Х. и Б.Х. срещу
тримата подсъдими граждански иск за причинени неимуществени вреди от
престъплението в размер на 20 000 лева или от по 10 000 лева,за всеки
един от пострадалите лица, ведно с лихви и разноски от датата на настъпване на
събитието, до окончателното й изплащане.
Същите са конституирани и като частни обвинители по делото.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита, че следва да се наложи наказание близо до
предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода, като не се
прилага института на чл. 66 от НК.
Частният
обвинител Х.,чрез своя повереник поддържа обвинението и становището на
държавното обвинение относно вида и размера на наказанието.
Подсъдимите
молят за справедливо наказание.
Съдът,възоснова
на събраните по досъдебното производство
доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Т.Г.С. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, разведен, средно образование,
неосъждан, работещ с ЕГН **********.
Подсъдимият
Р.Д.С. е роден на ***г***. Загора, българин, български гражданин, средно
образование, женен, осъждан, безработен с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.В.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен,с основно
образование, осъждан с ЕГН **********.
На
***г следобед подс. С. се обадил по телефона на подс. С.,като му предал, че са
заедно с подс. К. и искат да го видят,
като желанието на първите двама било да се видят на Централна гара в гр.П. Подсъдимият С. отклонил местото на срещата и поканил двамата на гости
в дома си. След като пристигнали започнали да употребяват алкохол-пили бира,като подс. С. заявил на
подс.С. желанието си да ги ангажира за една работа, чийто подробности вече бил
споделил с подс. К. и който следвало да
запознае с тях подс.С.. Малко след това подс. С. си тръгнал и оставил
двамата подсъдими, като подс.К. пренощувал в дома на подс. С.. На следващия ден
и по предварителна уговорка тримата подсъдими се срещнали в дома на подс. К. ***, като подс. С. попитал
дали двамата приемат неговото предложение да извършат поисканата от него
услуга, при което К. и С. изразили своето съгласие,че ще помогнат на С. да „ сплашат” човек, който С. ще им посочи и за
което последният щял да им заплати. Подсъдимият С. представил на другите двама
подсъдими подробности за човека, който
следвало да сплашат, ведно относно неговото местонахождение, занимание, и
причината и начина, по-който ще се осъществи „сплашването” и не получил
възражение от останалите.
Тримата
тръгнали с автомобила на подс. С. за гр.С. и към 21.30 часа пристигнали до
града, но свили за с.Ш., където вечеряли. След това пристигнали в гр.С., като подс.
С., управлявайки автомобола си ги отвел на ул. *** и спрял в близост до дом №**, където живеел пострадалия Х.. С.
указал на двамата подсъдими, че очакват лек автомобил марка ***, сива на цвят
със софийска регистрация, който трябвало да влезе в къща и гараж с две гаражни клетки които им посочил. След
известен период от време забелязали въпросния автомобил и подс.С. указал
на другите подсъдими да последват този
автомобил и според уговорката между тях подсъдимите С. и К. слезли от
автомобила, сложили черни шапки дадени
им от подс. С. преди това и се
приближили до гаража с намерението да нанесат физически побой на св.Х.. Двамата
подсъдими доближили гаражната клетка, в
момент, в който автоматичната й врата вече била спусната наполовина и това попречило на подсъдимите С. и К. да осъществят своите
намерения. Върнали се и обяснили на подс.С., че са закъснели и тримата се върнали в гр.П. На ***г подс. С. *** с
нает от него под наем лек автомобил ***
с дкн ****, където се срещнал с двамата подсъдими С. и К. по предварителна
уговорка, отново да посетят гр.С. и изпълнят
исканата от С. услуга. Към 19.30 часа тримата потеглили от гр.Б., като в
гр.П. С. заредил с гориво и продължили
за С. Към 22.30 часа пристигнали на ул. *** и С. ***. Заявил на двамата подсъдими, че ще трябва да „посгреят” това лице и
дал на подс. С. пластмасова
бутилка от кока-кола пълна с бензин и чифт жълти ръкавици. Подсъдимият С.
ги взел и задно с подс. К. и слагайки си
отново черни шапки се насочили към
гаражната клетка. Подсъдимият С. се приближил до гаража и като внимавал да не бъде заснет
от камерата на входната врата, залял с
бензина от шишето една част с размери около 55см на около 180 см. върху по
отдалечената от входа на къщата гаражна
врата и отдалечавайки се нагоре по улицата продължил да изсипва бензин от
шишето, правейки с него „пътека„ дълга
около 18 метра и достигайки до метална шахта от улицата. Там подс. К.
запалил оставената бензинова диря със запалка, която се
възпламенила незабавно и насочила бързо към гаражната клетка. Щом двамата
подсъдими видели, че залятото петно от гаражна врата се запалило побягнали към
автомобила на подс.С., като междувременно
подс. С. изхвърлил шишето и
ръкавиците с найлонова бяла торбичка в
необработваемо место в страни от улицата. След това по пътя и пътувайки с
автомобила на подс. С., С. и К. изхвърлили и черните шапки, които носили.
Веднага след напускането на проишествието от подсъдимите покрай него случайно
преминали последователно с автомобилите си свидетелите К. и Л.. И дамата забелязали горящата гаражна
врата, като с подръчни средства св. К. загасил пламъците, а св. Л. позвънил на входната врата, но никой
не му отворил. Тримата подсъдими се насочили да се прибират за гр.П., като
подс. С. пояснил на другите подсъдими, че ще минат по обиколен път, за да не бъдат
проверявани от полицията, но въпреки това ги инструктирал при евентуална
проверка да представят алибито, че двамата са били в гр.С., за да търсят работа
и са посетили заведението „***”, където
са пили кафе. По време на придвижването си подс. С. се обадил по мобилния си
телефон на неизвестно лице и казал
паролната фраза „замаската е готова„. Вече към 23.00 часа тримата били спрени за проверка от полицейски патрул на разклона над с.М., като
полицейските служители и свидетели М. и Д. проверили самоличността на
подсъдимите, при което подсъдимите К. и С. им представили версията за своето
посещение в гр.С., а подс. С. заявил, че минава през гр.Л., за да прибере за гр.П. негови
работници. След като полицейските
служители не установили подозрителни обстоятелства освободили подсъдимите. Към
полунощ подсъдимите пристигнали в гр.П., където подсъдимите К. и С. изчакали за
известно време на бензиностанция подс. С.
да им донесе уговорената сума. Той им
предала от по 100 евро,което било под уговорената първоначална цена, като
заявил, че не бил останал доволен от нанесените
от палежа щети.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимите К. и С.,от дадените при предявяване на наказателното производство
пояснения от подс. С., от показанията на
свидетелите Д., М., К., Л.,С.Х. и
Б.Х. дадени на досъдебното производство, а така също и от приложените по делото
материали: протокол за оглед на проишествие л. 4-7, фотоалбум л. 8-10, рег.талон
за автомобил л. 14, протокол по чл. 166 НПК л. 15-17, протокол за огледл.18-21,
фотоалбум л. 22-26, СТЕ л. 151-154, СТЕ л. 155, ПТЕ л. 163-169, СОЕ л. 172-173,
СХЕ л. 179, договор за покупко-продажба на МПС л. 203, св. съдимост л. 212-213,
л. 215, л.217-218 и характеристични справки л. 219-221.
От
заключението на в. лице С. по назначената на ДП СТЕ л. 151-153 сл.дело се
установява, че стойността на гаражната клетка
възлиза на 30 762 лева, а на гаражната врата на 4 500 лева,.гаражната
врата може да бъде отремонтирана, като се замени външния й панел.
От
заключението на в. лице С. по назначената на ДП СТЕ л. 155 сл.дело се
установява,че стойността на покривната конструкция на на гаражната клетка
възлиза на 4 380 лева а тази на
жилищната сграда на 31 200 лева.
От
заключението на в. лице инж. С. по
назначената на ДП пожаротехническса експертиза
л. 14-169 от сл. дело се устаяновява,че в следствие на възникналия палеж
е имало опасност той да се разпростре
върху покривната конструкция на гаража, тази на къщата и върху намиращия се в гаража лек автомобил.
От
заключението на в.лице К. по назначената на ДП СОЕ л. 172173 от сл. дело се
установява,че стойността на л.к. марка ****
с дкн *** възлиза на 14 800 лева.
От
заключението на в. лица М. по назначената СХЕ на ДП л. 179 сл.дело се
установява,че установената жалта течност
в иззетата бутилка е бензин А-95,премесен с вода и с общо количество 0.170л.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като
изготвени професионално и с необходимите познания в съответната им
област.
С
оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подс. С. е осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните признаци на чл.330
ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4,вр. ал.1 НК понеже на ***г в гр. С. в съучастие с извършителите Г.В.К.
и Р.Д.С., като подбудител, който умишлено е склонил извършителите да извършат
престъпление и като помагач, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението, чрез съвети и разяснения и обещание да се даде помощ- парични средства след деянието, набавяне на средства – лек автомобил *** с дкн ** и 2
литра бензин, за да запалят и са запалили сграда – гаражна клетка със
значителна стойност в размер на 30 762. лева, собственост на С.Х., като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност – лек автомобил *** с
дкн ***,собственост на фирма „****” ООД гр.С. на стойност 14 800 лева
и покривна конструкция на стойност 31 200 лева,собственост на С.Х..
От
субективна страна престъплението осъществено от подс. С. е извършено с пряк
умисъл.
Формата
на изпълнителното деяние за осъществяване на това престъпление от подс.С. е като подбудител и помагач. С
неправомерните си действия този подсъдими е станал умишлено основната причина
подс. К. и С. да извършат
престъплението. Подсъдимият С. е направил всички необходими преки мотивиращи
въздействия върху извършителите, без които не би се стигнало до постигнатия престъпен резултат. Чрез личното
си явяване пред другите подсъдими и обещание за парично възнаграждение при
извършване на деянието, подс.С. пряко и непосредствено е
формирал в съзнанието на другите подсъдими възможността да извършат престъплението и с
това е довел до крайност вземането на престъпното решение. Освен с мотивиращото
си въздействие на подбудител, подс. С. пряко и умишлено като помагач е създал условия за обективното улесняване на взетото вече
от подсъдимите К. и С. престъпно решение
да извършат престъпление. За целта той
разяснил начините за осъществяване на поисканото от него „сплашване” на
св. Х., предоставил необходимата възможност в удобно за подсъдимите К. и С.,
време и място, първоначално да се да се срещнат с това лице, а в последствие и
за да го „сгреят” им осигурил необходимите средства – шапки, ръкавици, бутилка
с бензин, като ги посъветвал да изградят личното си алиби в случай на
полицейска проверка. Предвид на тези правни основания съдът намира,че подс. С.
е осъществил от обективна и от субективна страна признаците на престъплението
по чл. 330 ал.2 т.2,вр.ал.1 ,вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК .
С
оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите С. и К. са
осъществили от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.
ал.1 НК понеже на ****г в гр.С. като извършители с подс. Т.Г.С. - последния като подбудител и помагач са запалили сграда – гаражна клетка със
значителна стойност в размер на 30 762. лева, собственост на С.Х., като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти със значителна стойност – лек автомобил **** с
дкн ***, собственост на фирма „***” ООД гр.С. на стойност 14 800 лева
и покривна конструкция на стойност 31 200 лева,собственост на С.Х..
От
субективна страна престъплението извършено от подсъдимите К. и С.
е осъществено с пряк умисъл като
извършители. Двамата непосредствено са изпълнили елементите от изпълнителното
деяние на престъплението палеж, при
което подс. С. се приближил до гаража и
я залял с бензин, като отдалечавайки се нагоре по улицата продължил да изсипва
бензин от шишето, правейки с него диря, а
подс. К. запалил тази бензинова диря със
запалка, при което тя се възпламенила и
насочила към гаражната клетка. Тоест и двамата
както от обективна, така и от субективна страна са дефинирали общност на
умисъла си към палеж, с целения резултат да нанесат вреда върху предмети със
значителна стойност .
Изпълнителното
деяние на престъплението палеж се изразява в запалването на предмета на
престъплението, като престъпният резултат настъпва при тази фаза на горенето, при което предмета гори
самостоятелно със собствен огън. Съществена част от фактическия състав на
престъплението палеж се явява значителната стойност на запаления предмет, като
в хипотезата на чл. 330 ал.1 НК това е достатъчната и необходима предпоставка
от обективна страна, за да се осъществи това престъпление, като
утвърдената съдебна практика на ВС и ВКС под значителна стойност се
разбира стойността на предмета да е над 1000/ хиляда/ лева. Квалифициращото
обстоятелство в хипотезата на чл. 330 ал.2 т.2 НК е осъществена от подсъдимите,
тъй като законът изисква пожарът да се
разпростре и застраши други имоти със значителна стойност, като
тази опасност да се явява обективно съществуваща, а конкретизираното заключение на вещото лице по
назначената ПТЕ категорично сочи, че при
запалване на гаражната врата е била реална опасността пожарът да се разпростре
върху лекия автомобил, който се е намирал в гаражната клетка, а така и върху
покривните конструкции на гаража и къщата.
При
така посочената правна квалификация и след като се съобрази с визираните в чл.
373 ал.2 НПК предпоставки и с оглед основанието на чл. 58а,вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК,съдът намира,че наказанието на подсъдимите следва да се определи по отношение на
приложението на най-благоприятната материалноправна норма по реда на чл. 2 ал.2 НК, тъй като престъпното деяние е било осъществено преди изменението
на НК от 10.04.2010г и по тогава
действащия закон чл. 58а от НК е предвиждал при съкратено съдебно
производство по реда на чл. 371 т.2 НПК наказанието да се определи при
условията на чл. 55 от НК.
Наказанието,
което следва да се определи на всеки един от подсъдимите, следва да отчете
наличната по случая усложнена престъпна дейност в условието на съучастие,като
по отношение на подс.С. тя се е проявила чрез подбудителство и помагачество, за
да се осъществи престъплението, а при подсъдимите К. и С. в непосредственото
извършителство. Тоест характерът и
степента на участие на всеки един от
подсъдимите в случаят определя
по-високата степен на обществена опасност на деянието осъществено от
подс. С. спрямо тази на подсъдимите К. и С.,тъй като престъпните действията на подс. С. са били решаващи, за
да бъде постигнат причинения от престъплението вредоносен резултат.
При
индивидуализиране на наказанието на подс. С., съобразно с целите на специалната
и генералната превенция и обстоятелствата
посочени в чл. 55 ал.1 т.1 НК следва да се определи наказание под
предвидения в чл. 330 ал.2 т.2 НК минимум от три години лишаване от свобода,
при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. За целта следва да бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства
като: чисто съдебно минало, добри характеристични данни и направеното
самопризнание, наред с отегчаващите обстоятелства за проявената от дееца
престъпна упоритост за постигане на вредоносния резултат и висока степен на
обществена опасност на деянието.
Най-справедливо
е на подс. С. при отчитане на необходимата съразмерност между наказанието и обществената опасност на
извършеното престъпление да са наложи наказание от две години лишаване от свобода за така
извършеното от него престъпление по чл.
330 ал.2 т.2 вр. ал.1,вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК.
При
индивидуализиране на наказанията на подсъдимите К. и С., съобразно с целите на
специалната и генералната превенция и обстоятелствата посочени в чл. 55 ал.1 т.1 НК следва да им се
определи наказание под предвидения в чл. 330 ал.2 т.2 НК минимум от три години
лишаване от свобода и се отчете общия им принос към извършване на престъплението,
но който принос в случая далеч не се явява решаващ за постигане на престъпния резултат. Наказанието на двамата
подсъдими следва да се определи при баланс
на отегчаващите отговорността обстоятелства, над смекчаващите. За целта следва
да бъдат отчетени като смекчаващите
отговорността обстоятелства чистосърдечното им самопризнание, решаващо
съдействие към установяване обективната истина по делото и съжаление за
стореното, наред с лошите характеристични данни
и обременено съдебно минало.
Най-справедливо
е на подсъдимите К. и С. да се наложи наказание от по една година и шест месеца лишаване от
свобода, за така извършеното
престъпление по чл. 330 ал.2 т.2,вр.ал.1 вр.чл. 20 ал.2 НК.
Според
съда не са налице основанията за приложението на чл. 66 от НК спрямо подс. С., въпреки наличните законово
предвидени условия, че той е с чисто съдебно минало и размерът на наложеното му
наказание лишаване от свобода е под три години. Тези две предпоставки на чл. 66 НК в случая не формират у съда вътрешното
убеждение, че е налице и третата предпоставка относно прогнозата,
дали целите на наказанието по чл. 36
могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Според съда за поправянето на подс. С. освен чистото му
съдебно минало и добри характеристични данни следва да бъдат преценени и отчетени останалите обстоятелства характеризиращи неговата
личност, за да се възприеме за обективна тази възможност. Начинът на осъществяване
на престъплението от страна на подс. С.
е решаващия факт по делото и макар той да е относим преобладаващо по отношение размера
на наказанието, той се явява съществената
предпоставка определяща високата степен на обществена опасност на дееца. Наред
с това според съда следва да бъдат отчетени и останалите и проявени по делото характеристични
особености на този подсъдим. По хода на
ДП подс. С. е дефинирал трайната липса на съдействие към разкриване на обективната
истина, като в нито едни момент от наказателното производство не е представил
оправдано логична версия за случилото се, не е обосновал престъпното си намерение
със своите лични подбуди, като е представил голословно самопризнание. При тези
обстоятелства съдът не намира основание да възприеме, че е обществено оправдано и целесъобразно да се
приложи отлагателното условие на чл. 66 от НК спрямо подс. С., тъй като за действителното му
поправяне и за постигане превантивния предупредителен ефект на закона е
необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Според
съда не са налице основанията за приложението на чл. 66 от НК спрямо подсъдимите К. и С.,тъй като са
осъждани на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер,като за подс. К. не са налични основанията на чл. 85 и следващите от НК.
В
съответствие с правилата на чл. 61 т.3 вр. чл. 59 ал.1 ЗИНЗС така наложеното
наказание от две години лишаване от свобода подс. С. следва да изтърпи при
първоначален Общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На
основание чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС подсъдимият С. следва да изтърпи наложеното
му наказание лишаване от свобода при първоначален Строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 61. т. 2 ,вр. чл. 59 ал.2 т.1 ЗИНЗС подсъдимият К. следва да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален Строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 59 ал.1 НК, времето през което
подсъдимият К. е бил задържан, считано от 15.02.2011г до влизане на
присъдата в сила следва да се зачете като изтърпяна част от наложеното
наказание лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита като един ден
лишаване от свобода.
Приетият
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск е с правно
основание по чл. 45 и следващите от ЗЗД. Предявената претенция от гражданските
ищци представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението,с оглед причинените страдания на пострадалите лица. Съдът е възприел иска
за основателен и допустим предвид
съществуващите правни предпоставки и изисквания
за несъмнено установеното виновно
поведение от страна на дейците,
пряката причинна връзка между
противоправните им действия и причинения вредоносен резултат, и възникналите от непозволеното увреждане страдания у
пострадалите лица. Справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД относно
неимуществените вреди е изпълнен с обществено-морално съдържание,
като изисква неговото приложение да представя
обективната оценка на обема на неимуществените щети изразяващи се в нравствено страдание. Според съдебният състав
размерът на неимуществените вреди при този вид непозволено увреждане следва да
се определи строго индивидуално и при
наличието на няколко специфични
особености. Предметът на непозволеното увреждане е недвижимо имущество, като реалната
щета нанесена от деликтните действия на
подсъдимите се е изразила в обгарянето
на част от гаражна врата, в следствие на
което целостта и основната й
функция е била запазена. Затова вещото
лице по назначената СТЕ е възприело
за налична повреда и необходимост от ремонт, а не унищожение на вещта и
необходимостта от нейната замяна
с нова. Наред с това опасността от
разпространението на пожара върху другите имоти като част от доводите на
предявената претенция в гр. иск е обвързана
с чисто емоционалната представа
на пострадалите за нещо, което би се случило и което обективно не е настъпило и
което от своя стана не може според съда да
обоснове в пълен обем представените
като преживени страдания. В този смисъл
интензитетът на предизвиканите страдания
у пострадалите би следвало да се
определи по справедливост като не висок и чрез
значително редуциране на дефинираната имуществена претенция от по
10 000 / десет хиляди/ лева за всеки един от гражданските ищци.
Най-справедливо
е подсъдимите да заплатят на
гражданските ищци сумата от по 1000 лева обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението или от по 667 лева за всеки един от
подсъдимите лица, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на
събитието до окончателното й изплащане.
В останалата му част до пълно предявения
размер от общо 20 000 лева или по
10 000 лева за всеки един от гражданските ищци, гр.иск се отхвърля като недоказан.
Подсъдимите
следва да заплатят на гражданските
ишци и сумата от по 900/деветстотин/
лева, представляващи разноски по делото за ангажиране на повереник пред
съдебните инстанции.
Подсъдимите следва да
заплатят по сметка на ВСС
разноски по делото в размер на от по 163.00
лева,както и от по 80 лева ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
Причини
за извършване на престъплението,занижен самоконтрол и ниска правна култура.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ