РЕШЕНИЕ
№ 1814
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330116962 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2
от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, член 215 КТ и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Т., ЕГН ********** е предявил срещу ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ
ЕООД, ЕИК ******* обективно съединени искове за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от 480 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. ноември 2020г., сумата от 610 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на БТВ за
срока на предизвестието; сумата от 650 евро неизплатени командировъчни за 7 дни
през м. октомври 2020 и 6 дни заа м. номеври 2020г., както и 1530 лева обезщетение по
чл. 224 от КТ за неползван ПГО за 2018, 2019 и 2020 г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника, като „**********“,
като на 02.12.2020 г. трудовото му правоотношение му е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, като не му било платено обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в
размер на 610 лева..
Ищецът сочи, че е изпълнявал длъжността си, като е бил командирован в
чужбина, за да извършва международни курсове, като твърди, че е бил командирован в
Германи и Белгия през м. октомври и м. ноември 2020 г., за да транспортира стоки, като
уговорката с работодателя му била да му се заплащат по 50 евро командировъчни на
1
ден.
Ищецът твърди, че не е получил трудовото си възнаграждение за ноември 2020
г., обезщетението за командировка за октомври и ноември 2020 г.
Излагат се твърдения за неползван ПГО за 2018, 2019 и 2020г., които не били
изплатени от работодателя, като се претедират обезщетение за платен годишен отпуск
за 2018 г., 2019 г.и 2020 г. в общ размер на 1530 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от ответтника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочи, че дължимото трудово възнаграждение за месец ноември
2020 г. в размер на 480 лв., е било заплатено чрез кредитен превод от 09.09.2020 г.,
чрез който е заплатена заплатата за месец октомври 2020 г., както и претендираната
заплата от месец ноември в размер от 295,71 лв., като освен това ищецът през
месец ноември имал само 10 отработени дни и 11 дни самоотлъчка, поради което му се
дължи трудово възнаграждение в посочения размер от 295,71 лв. Обезщетението по чл.
221 от Кодекса на труда било заплатено през декември в размер на 549 лв. чиста сума
за получаване след направени удръжки за авансов данък, а обезщетението по чл. 224 от
КТ за 2018 г. и 2019 г. било платено чрез РКО от 30.12.2020 г., чрез който ищецът е
получил общо сумата от 1005 лв., както и чрез кредитен превод от 23.10.2020 г., когато
като доплащане за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. е получил
общо сумата от 340 лева. Обезщетението по чл. 224 от КТ за 2020 г. е част от
заплатеното за месец ноември трудово възнаграждение чрез кредитен превод от
09.09.2020 г. в размер видно и от фиш за месец ноември 2020 г. Представена е молба от
ищеца за ползване на 6 дни ПГО за периода 11.05.2019-16.05.2019г. вкл.
Претендираните командировъчни пари за месец октомври 2020 г., като размер е
заплатен по пътен лист **** г. и по пътен лист от *********г. с кредитен превод от
28.08.2020 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – тр. договор от
02.05.2017г., дп. споразумения км трудовия договор и заповед за прекратяване на ТПО
№ ********. се установява, че в периода 02.05.2017-02.12.2020г. ищецът е работил по
ТПО с ответника на длъжност “*******” по безсрочно ТПО, с ОМВ 610 лева.
Уговорен е размер на ПГО от 25 работни дни.
Със Заповед № ******г. на управителя на ответното дружество ТПО е
прекратено, считано от 02.12.2020г. на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – по молба на
ищеца поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Представят се от
работодателя и неоспорени от ищеца отчетна форма за явяване на работа през м.
ноември 2020г. и фиш за заплата за м. намеври, в които е отразено самоотлъчка от 11
дни, както и че ищецът е ралотил само 10 дни през този месец.. Представят се от
работодателя и неоспорени от ищеца два броя ътни листове за за товарен автомобил,
извършващ международни превози с водачи В. З. и Т.Т. за периода 03.11.2020-
08.11.2020 и 24.10.2020-30.10.2020г.
2
За установяване размера на дължимите на ищеца суми е изслушано
заключението на вещото лице Б. В., което не е оспорено от страните и се кредитира от
съда като обективно и компетентно изготвено.
От заключението се установява, че на база представени по делото документи и
тези, предоставени от счетоводството, че начисленото БТВ на ищеца за периода
м.10.2020 - м.11.2020 е в размер на 916,69 лева, а нетното ТВ е в размер на 711,33 лева,
които суми били платени по банков път. Също така по банков път на ищеца на
28.08.2020г. били преведени командировъчни по пътен лист № ****** в размер на 294
лева и по пътен лист № 9765 в размер на 245 лева. Изплатено било и обезщетение за
неползван платен годищшен отпуск в размер на общо 1345 лева по банков път на
23.10.2020г. в размер на 340 лева и с РКО от 30.12.2020г. в размер на 1005 лева.
За установяване неистинността на положените от ищеца подписи върху РКО за
получена сума от 1005 лева за обезщетение за платен годишен отпуск и молба от
ищеца за ползване на 6 дни ПГО за периода 11.05.2019-16.05.2019г. вкл. е изслушано
заключението на вещото лице М. С., което не е оспорено от страните и се кредитира от
съда като обективно и компетентно изготвено.
От заключението се установява, че подписите положени в тези документи не са
на ищеца, с оглед на което следва да се признае проведеното доказване на ищеца за
неистинност на положените подписи за успешно проведено. Така съдът намери, че
визираните в тези документи не са получени от ищеца.
При изясняване на фактическата страна на спора ищецът е посочил, че
посочените суми в банковите документи касаели плащането на предходни трудови
възнаграждения и командировки, тъй като имали негласна уговорка с работодателя му
да се плаща за изминат км, а не заплата. Казва и че е карал на двойна езда.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва
ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е
полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да
установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е
необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е
прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за
пълен раб. месец преди уволнението.
3
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за
неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е
прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът
на обезщетението.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е
бил командирован и изпълнявал служебните си задължения за периода, за който
претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в
тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил
командировъчните на ищеца за процесния период.
От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в
ответното дружество по трудово правоотношение, че м. ноември 2020г. е работил 10
дни, за които се дължат 229,46 лева нетно ТВ и които са получени от ищеца.
Установи се безспорно, че ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, поради което и на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът има право на
обезщетение в размер на едно БТВ в размер на 610 лева, която сума не е начислена и
не е изплатена, видно от заключението на вещото лице.
Установи се и че ищецът има право на по 25 дни ПГО за 2018, 2019 и 2020г.
като се установи, че молбата за 6 дни ПГО през 2019 и РКО от 30.12.2020г. в размер на
1005 лева не са подписани от ищеца, като ответникът е установил плащане на
обезщетение за ПГО на ищеца само в размер на 340 лева по банков път, с оглед на
което на ищеца се дължи обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 1190 лева.
Установи се, че ищецът е бил в командировка в чужбина 7 дни през м.
октомври 2020г. и 6 дни през м. ноември 2020г., както и че за тези командировки на
ищеца са платени общо 539 лева. Ищецът е претендирал по 50 евро командировъчни на
ден, като размер от 50 евро на ден не се установява да е договарян между страните, ето
защо размерът на комнадировъчните при двойна езда следва да се приеме да е 21 евро
на ден съгласно приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредата за служебните
командировки и специализации в чужбина, с оглед на което съдът намира, че
дължимите командировъчни са изплатени на ищеца.
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна
лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на уважените
искове до окончателното плащане на дължимите суми.
4
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в
размер на 700 лева платено адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора ще му се
присъдят по съразмерност съобразно уважената част от исковете разноски от 322 лева,
а на ответника съобразно отхвърлената част на исковете разноски от 270 лева за адв.
възнагражедине.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева, от
които 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от
КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-графологическа, направени от бюджета на съда, в размер на 105
лева. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Т. Г.
Т., ЕГН ********** следните суми: 1190 лева, представляваща неплатено обезщетение
на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и
2020г.; 610 лева, представляваща неплатено обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ ,
дължимо поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради забавеното изплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното им плащане,
както и сумата от 322 лева разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение,
като отхвърля исковете за заплащане на сумата от 480 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г., разликата над уважения размер от 1190
лева за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018, 2019 и 2020г., както
и за сумата от 650 евро неизплатени командировъчни за 7 дни през м. октомври 2020 и
6 дни за м. номеври 2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното им плащане,
като недоказани и неоснователни.
5
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ
ЕООД, ЕИК ******* сумата от 270 лева разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА ТРАНС ГРУП КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК ******* да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100
лева дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 105 лева–
разноски за съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологическа експретиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6