Р E Ш Е Н И Е
№ 613
гр.Плевен, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 694 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 274 от 24.06.2020 г., постановено по НАХД
№ 593 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 15-0000517 от 16.12.2019 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция
по труда” - гр.Плевен, с което на „Стаф
Компани“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя
А. С., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл.62,
ал.3 от КТ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Стаф
Компани“ ЕООД, гр. Плевен, чрез адвокат П.Н. от ВТАК, в която са наведени
доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че районният
съд неправилно е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния
закон, обуславящи незаконосъобразността на НП. Твърди се, че в жалбата срещу
процесното НП подробно са изложени аргументите за незаконосъобразността на АУАН и НП, но същите
не са обсъдени от решаващия съд. Твърди се още, че районният съд не е обсъдил и
другия аргумент на касатора в подкрепа незаконосъобразността на НП, а именно,
че при определяне на наказанието административнонаказващият орган само формално
се е съобразил с разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсва
преценката дали случаят е или не е маловажен, и дали са настъпили вредни
последици за работника. Счита се, че в настоящия случай деянието е маловажно,
извършено за първи път и от него не са настъпили каквито и да било вредни
последици за работника, тъй като за целия период на действие на договора същият
е получил трудовите си възнаграждения и са му начислени дължимите осигурителни
и данъчни вноски. В тази връзка се сочи, че всички тези обстоятелства водят до
извод, че описаното в акта и в НП нарушение не е съставомерно или поне разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на това
деяние, но никъде в съдебното решение съдът не е обсъдил въпроса с
маловажността на деянието. Не се споделя и изложеното от районния съд, че
наложената имуществена санкция е в минимален размер, тъй като минималният
размер за този вид нарушение е в размер на 1500 лева. В заключение се моли за
отмяна на решението на районния съд и на НП. Алтернативно се иска да бъде
изменено НП, като размерът на санкцията бъде намален от 2000 лева на 1500 лева.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът „Стаф Компани“ ЕООД, гр.
Плевен, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Директорът на
Инспекция по труда – Плевен се представлява от юрисконсулт И., която счита
касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Стаф Компани“ ЕООД за това, че
при извършена проверка в офиса на ДИТ-Плевен на 27.11.2019г. и преглед на
документите на ЕООД е установено, че дружеството, в качеството на работодател,
е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, а именно : не е изпратил
уведомление до ТД на НАП в тридневен срок от сключването на трудов договор
№00708/01.08.2019г. с лицето Н. М.. Нарушението е квалифицирано по чл.62 ал.3
от КТ.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ и
правилно е определена санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ. Посочил е,
че санкцията е определена в минимален размер при спазване на чл.27 от ЗАНН.
Приел е, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП,
като нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето и мястото на
неговото извършване. Приел е още, че не е нарушено правото на защита на
дружеството.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, като споделя фактическите констатации и правните изводи
формирани от него, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Районният съд е изложил мотиви по наведените от дружеството доводи, като
изрично е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка и само за пълнота следва да се посочи, че АУАН е
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, поради
което не е нарушено правото му на защита да разбере какво нарушение му се
вменява.
Неоснователно е и възражението, че деянието
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В чл.
415в ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно
него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Касационната инстанция
счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за
административните нарушения и наказания и глава
ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален
закон. В подкрепа на това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав
по глава
ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл.
415 в, ал. 2 от КТ, тъй като дружеството е извършило нарушение по чл.
62, ал. 3 от КТ и следва да се съобрази наложеното с нея ограничение.
Следователно правилно на ЕООД е наложена санкция по чл.
414, ал. 3 от КТ и не е налице случай на маловажност.
Вярно е, че в решението районният съд е
посочил, че минималният размер на санкцията по чл.414 ал.3 от КТ е в размер на
2000лева, което не отговаря на законово регламентираното, а именно минимален
размер от 1500лева, но това не засяга правилността на съдебния акт, доколкото
от страна на дружеството-нарушител не са представени доказателства, че са
налице смекчаващи обстоятелства и следва да бъде наложена санкция в минимален
размер. Правилно районният съд е приел, че при определяне размера на санкцията
е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
По изложените съображения решението на
районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 24.06.2020 г.,
постановено по НАХД № 593 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/