№. 260003 / 7.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
07.01.2022 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-.ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание о. 02.12.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 763 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., р. К. с. у. №. 2. Б. п. о. А. А. -. Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц. П., е предявило иск срещу Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за топлоснабден имот
в гр. С., п.к. 1220 об. С., общ. Н., ж.к. ,,Н.“, б. 2. в. Д. е. а. 1., абонатен 59197; ИД номер: 158807 и цена на иска: 2098.58 лв.
В исковата си молба твърди, че на 11.12.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о. ГПК, в. №. 23073083 срещу Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx за сумата о. 2098.58 лв., о. които 1793,12 лв. -. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода о. м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва о. 11.12.2020г. до изплащане на вземането, и 271,85 лева -. мораторна лихва за забава о. 1..09.2018г. до 30.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 28.05 лева -. главница за периода о. м.11.2017г. до м.04.2019г. и 5,56 лева -. мораторна лихва за периода о. 31.12.2017г. до 30.11.2020г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по гр. дело №. 317/2021г. по описа на РС-.М., 3 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено о. дружеството ни на 26.02.2021г., съдията докладчик по цитираното дело им указва, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 о. ГПК, предявяват иск за установяване на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу срещу Т.С.П., ЕГН: xxxxxxxxxx като клиенти на ТЕ за топлоснабден имот -. гр. С., п.к. 1220 об. С., общ. Н., ж.к. ,,Н.“, б. 2. в. Д. е. а. 1., за процесния периоД.
Основанията, обстоятелствата и фактите, о. които произтича вземането са следните:
Ответникът, в качеството на собственик, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 о. Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -. етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №. 16-.334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 о. ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди о. топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия о. “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., коитосе изготвят о. “Т. С. Е. и се одобряват о. Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане о. страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 о. ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия о. “Т. С. Е. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение о. 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-.к „М.” в сила о. 10.07.2016 г. В раздел ІХ о. ОУ -. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите о. нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-.дневен срок о. датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок о. датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден о. месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 о. ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ о. 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-.дневен срок о. датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ о. 2016 г. „Т. С. Е. начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. О. 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ о. 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-.страница на „Т. С. Е. на посочен адрес.
Ответникът, видно о. приложеното извлечение о. сметки за абонатен №. 59197, е използвал доставяната о. дружеството им топлинна енергия през процесния периоД. като не е погасил задълженията си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 о. ЗЕЕЕ /чл. 139 о. ЗЕ/ сградата-.етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Н. Инженеринг” ООД.
Сградата-.етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.” Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б о. Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани о. “Т. С. Е. по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки о. фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -. “Н.” Е. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 о. Наредба №. 2 о. 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена о. министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 о. 03.08.2004 г./ и Наредба №. 16-.334 о. 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 о. 173.04.2007 г./.
За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът о. изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния периоД. В случай, че резултатът о. изравнителната сметка е сума за възстановяване, то о. него служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне о. най-.старото.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „Т. С. Е. за сумата о. 2 098.58 лв., о. които 1 793,12 лв. -. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода о. м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва о. 11.12.2020г. до изплащане на вземането, и 271,85 лева -. мораторна лихва за забава о. 1..09.2018г. до 30.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 28.05 лева -. главница за периода о. м.11.2017г. до м.04.2019г. и 5,56 лева -. мораторна лихва за периода о. 31.12.2017г. до 30.11.2020г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в срока, предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, взема становище по иска.
Заявява, че предявените искове са процесуално допустими.
Оспорва ги по размер и основание.
Не отрича, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. С., община Н., б. 2. в. Д. ет. VІІІ, а. 1..
С исковата молба се претендира, че през периода о. 05.2017 г. до 04.2019 г. ответникът е доставял топлинна енергия, която не е заплатена.
През процесния период „Т. С.“ Е. не е предоставяла топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната с исковата молба сума.
В апартамента няма радиатори за отопление о. 1993 година. През 1993 година подал молба и служители на ищцовото дружество разкачили радиаторите, поставили метални тапи и пломби. На практика не се ползва топлинна енергия за отопление. В жилището има само битово горещо водоснабдяване.
Начислените количества топлинна енергия са нереално завишени и несъответстващи на реалното потребление в жилището. Оспорва представените фактури. Същите се основават на неточно измерени количества топлинна енергия.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период о. време -. месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали о. време. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Т. С.“ Е. към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, с изтичане на който вземанията на „Т. С.“ Е. се погасяват, започва да тече о. деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-.дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
С оглед на това и на основание чл.111, б. ,,в“ о. ГПК прави възражение за погасено по давност вземане за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение за периода о. 05.2017 г. до 12.2017 година.
На основание чл.111, б. , в“ о. ГПК прави възражение за погасено по давност вземане за лихви.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
На основание чл. 219, ал. 1 о. ГПК като трето лице –помагач на ищеца е привлечено ФДР -. “Н. И. със седалище и адрес на управление: гр. С., р. р-.н И. у. ". №. 1. -. фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.
Доказателствата по делото са писмени.
Допуснати са и назначени: съдебно-.икономическа експертиза, изпълнена о. вещото лице К.И., приета о. съда и не оспорена о. страните, съдебно-.техническа експертиза, изпълнена о. вещото лице н.с.маг.инж.К.Б., приета о. съда и не оспорена о. страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 317 по описа за 2021 година на Районен съд М..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите о. съдебно-.икономическата и съдебно-.техническата експертизи, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК към 11.12.2020 година.
Периодът, за който се претендира неизпълнение на задължение за плащане на доставена топлинна енергия е о. месец май 2017 година до края на месец април 2019 година.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор продажба на топлинна енергия, с твърдения, че е сключен между „Т. С. Е. и Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Абонатен номер: 59197.
Ищецът „Т. С. Е. има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. Предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване о. кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения за доставка и продажба на топлинна енергия, по силата на които е поел задължението да продаде и достави на ответника-.потребител топлинна енергия, а последния е поел задължението да заплати претендираната цена на продадената и доставена топлинна енергия и изравнителни сметки. Ищецът следваше да установи, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответника не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на претенциите си, начина на формиране и определяне на дяловото разпределение.
Между страните по делото се изясни с категоричност, че в периода 01.05.2017 година до 30.04.2018 година ответникът не е бил ползвател на недвижимия имот, за който се сочи, че е доставяна и ползвана топлинна енергия, и същата не е заплатена. Приложеният Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, придобит о. ответника през 1990 г., л.130 о. делото обуславя извода, че Т.П. е собственик на процесния имот. Няма спор между страните, а се установява и о. представените писмени доказателства и съдебно-.техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно имота се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 о. Закона за енергетиката, всички собственици или ползватели имат качеството потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 о. същия закон, са обвързани о. Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди о. „Т. С. Е. на клиенти в град С., които според разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане о. потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан о. общите условия.
О. заключението на изслушаната съдебно-.техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, не оспорена о. страните, че ТЕ е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по Приложение 4, но при допуснати особености и несъответствия.
Безспорно е установено, че о. 1993 година в жилището няма радиатори за отопление, т.е. на практика собственикът не ползва топлинна енергия за отопление.
В сметката за ДР за сезон 2017-.2018 г. няма данни за отчет на общия
водомер за БГВ(битово горещо водоснабдяване) в АС, респективно за корекционния количествен коефициент спрямо отчетената БГВ по частни водомери. За сезон 2018-.2019 г. методиката за разпределение на ТЕ за БГВ е нарушена. Спрямо абоната е спазена методиката към НТ за разпределяне на ТЕ за отопление, както и на ТЕ за БГВ за сезон 2017-.2018 г., но не и в частта й за разпределение на ТЕ за БГВ за сезон 2018-.2019 г. Потребената о. абоната ТЕ вещото лице е установило само размера на фактурираните о. ищеца суми. Фактурирането на суми за ТЕ на абоната е правено о. ищеца ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично – по данни о. сметките за дялово разпределение о. ФДР( фирмата за дялово разпределение, т. е. фактурираната на абоната ТЕ, включително и след изравняването, не е реално ( пряко) отчетена, а е разпределена по методика. Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните о. общия топломер в АС и о. ФДР, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми. Тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на ТЕ по сезони, но не отразяват експертната преценка за самото разпределение. Не може да се пренебрегне категоричността на вещото лице, че спрямо собственика на имота, като абонат не е спазена методиката към НТ за разпределението на ТЕ, т.е. това разпределение е ставало само по документи, без реално да е отчетено потребление. О. друга страна е установено, че в имота няма присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, съгласно изложението о. „Н.” АД. л.88 о. делото. На практика, о. 30 години абонатът не е ползвал топлинна енергия в имота си.
О. констатациите на съдебно-.счетоводната експертиза се установява, че сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани о. ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки о. фирмата извършваща дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Липсват каквито и да са доказателства, в тежест на ищеца, които с категоричност да установят реално отчетени през периода показания о. индивидуалните водомери за топла вода в жилището.
Що касае потребената о. абоната ТЕ, известни са трудностите за установяването й чрез измерване или изчисление, поради което, сьгласно НТ, за всяка отделна СЕС е предвидена процедура за разпределяне на постьпилата ТЕ. О. друга страна, при липсата на данни за всички абонати в СЕС, преизчисляване в пълен обем по реда на НТ на разпределената ТЕ е във възможностите на ФДР, но не и на СТЕ. Ето защо по тази задача е установен само размера на фактурираните о. Ищеца на абоната суми, а именно: Фактурирането на суми за ТЕ на абоната е правено о. Ищеца ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично -. по данни о. сметките за ДР о. ФДР, т.е. фактурираната на абоната ТЕ, вкл. и след изравняване, не е реално /пряко/ отчетена, а е разпределяна по методика, като са взети предвид отчетите на различни технически средства. В тази връзка, фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните о. общия топломер в АС и о. ФДР, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми. Тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на ТЕ по сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. Абонатът е счетен за потребител на ТЕ, като условно-.потребената о. него ТЕ е разпределена, само затова, защото притежава недвижим имот и ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 о. Закона за енергетиката, всички собственици или ползватели имат качеството на потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 о. същия закон, са обвързани о. Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
О. констатациите на вещите лица се установява, че счетоводните записвания са непълни, неточни и о. тях не може да се направи категорична и точна преценка за разпределеното количество топлинна енергия, което да обоснове извода за основателност на претенцията.
За да се признае за установено съществуване на вземане към един минал момент, а именно към 11.22.2020 година, когато е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват, правоизключват или унищожават. Въз основа на събраните по делото доказателствен материал се доказва, че методиката е нарушена, като разликата между количеството БГВ по общ водомер в АС и измерените/нормативно определените количества БГВ за абонатите в СЕС, не е разпределяна само между имоти без водомери за БГВ е извършвано отчитане и разпределение на дяловото участие невярно и нереално. В хода на процеса не се установи, ответникът да е потребил твърдяната ТЕ, и задължението му да заплаща цената за дяловото разпределение, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди. А о. констатациите на вещите лица, посочено по-.горе не може с категоричност да се обоснове извода за дължимост на претенцията за процесния периоД.
Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че в периода месец май 2017 година до 31.12.2017 година претендираното вземане е погасено по давност, тъй като в случая е приложима кратката такава, с оглед вземането, което е прието за периодично, и в тази връзка следва да има и отделен диспозитив.
Водим о. горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен о. “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., р. К. с. у. №. 2. Б. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка са чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 11.12.2020 година, дължимо о. Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА за периода месец май 2017 година до 11.12.2017 година, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА, ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен о. “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., р. К. с. у. №. 2. Б. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка са чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 11.12.2020 година, дължимо о. Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумата о. 2 098.58 лв., о. които:
1 793,12 лв. -. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ се в град С., ЖК Н., б. 2. в. Д. е. 8. а.., абонатен №. 59197, за периода о. м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва о. 11.12.2020г. до изплащане на вземането, 271,85 лева -. мораторна лихва за забава о. 1..09.2018г. до 30.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 28.05 лева -. главница за периода о. м.11.2017г. до м.04.2019г. и 5,56 лева -. мораторна лихва за периода о. 31.12.2017г. до 30.11.2020г., 41.97 лв. за изплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 260226 о. 04.02.2021 година по частно гражданско дело №. 317/2021 година на Районен съд М., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., р. К. с. у. №. 2. Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. сумата о. 355.00 лв., доплатени за изготвената и приета съдебно-.техническа експертиза.
ОСЪЖДА “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., р. К. с. у. №. 2. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата о. 377.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на “Т. -. С. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление град С., община С., р. К. с. у. №. 2. Б -. ФДР -. “Н. И. със седалище и адрес на управление: гр. С., р. р-.н И. у. ". №. 1..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: