Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 16.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсети декември
през две хиляди и деветнайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№473/2019г.и за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.49 от ЗЗД и
ЗВодите.
С Решение №89/15.05.2019г.,пост.по гр.д.№887/2017г.
РС-Тетевен е отхвърлил,като неоснователен и
недоказан,предявения от И.Н.В. с ЕГН ********** ***, против „***”АД, с ЕИК: ***,със
седалище и адрес на управление в град Ловеч,ул***, представлявано от изпълнителен директор Д.С., иск с правно
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.193,ал.8 и чл.210,ал.3 от ЗУТ,за заплащане на
сумата в размер на 7 000 лева,представляваща обезщетение за преминаване през
имота му на отводнителен канал,построен без негово съгласие и без да има
учредено право на преминаване през имота му. Отхвърлен е и предявеният при условията на
евентуалност иск на И.Н.В. с ЕГН ********** ***, против „***”АД, с ЕИК: ***, с
правно основание чл.109 от ЗС,за премахване на незаконно изграден в имота му
отводнителен канал,построен без негова съгласие и без да има учредено право на
преминаване през имота му. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени и предявените
от И.Н.В. претенции срещу „***”АД ,за
присъждане на обезщетения на основание чл.49 от ЗЗД,във връзка с чл.51,ал.1 и
чл.52 от ЗЗД,за причинени имуществени вреди в размер на 2273лв., изразяващи се
в пропуснати ползи от невъзможността да използва построения в близост до
отводнителен канал в имота му геран по предназначение
и земята в близост до канала и за причинени неимуществени вреди в размер на 7
000 лева,изразяващи се в зловонни миризми,излизащи от недобре построен канал в имота му. На основание чл.78,ал.3 от ГПК И.В. е
осъден да заплати на „***”АД разноски в производството в размер на 1 200лв.,а
на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 600.92лв.
Постъпила е въззивна жалба от И.Н.В. ***.,
Твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, на закона и необоснованост. Това е довело до
пораждане на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на
спора по същество за постановяване на решение, с което съединените искове да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Счита,че фактическата
обстановка по е установена от събраните доказателства и по нея не се спори.
Основният въпрос, който е разрешен от съда при така установените факти, е бил
свързан с пасивната легитимация на ответната страна. Съдът е приел, че исковете
не са насочени към субект, който следва да отговаря по предявените основания.
Не се съгласява с тези изводи. Сочи, че по делото е установено, че ответното
дружество упражнява фактическата власт върху процесното съоръжение, експлоатира
го непрекъснато за нуждите на упражняваната основна търговска дейност, отговаря
за поддръжката му. Касае се за установени параметри от поведението на
ответника, упражнявано чрез физическите лица - негови служители. Така
неправомерното засягане на правната му сфера следва да се свърже с поведение
именно на ответното дружество, както по отношение на правото му на собственост
върху имота, така и по отношение на доказаните негови неимуществени и
имуществени вреди.
Твърди,че са допуснати и нарушенията от процесуален
характер в дейността на съда по анализ на доказателствата. По делото са
доказани конкретните действия от сферата на дейност на ответника по ползване на
процесното съоръжение, с които са засегнати отделните негови права, обект на
търсената съдебна защита с предявените искове. Така установената фактическа
ситуация е предполагала правна оценка, която да признае основания за ангажиране
на отговорността на дружеството-ответник. Обективирайки различен извод, съдът е
допуснал решаване на делото при съществени процесуални нарушения и нарушение на
закона.
Акцентира,че няма спор, че процесното канализационно
съоръжение е предоставено за оперативно ползване на ответника и той не е негов
собственик. Развива,че това положение не е от естество да насочи основанията за
ангажиране на съответната отговорност за неправомерно поведение към самия
собственик на съоръжението, както приема съдът. Ситуацията е аналогична с
хипотеза, при която собственик на една вещ я предоставя за ползване на друго
лице и то при ползването на вещта причинява вреди. Счита,че отговорността е за
автора на неправомерно поведение, а не пряко за собственика на вещта, при чието
ползване са причинени вреди. Положението е известно от векове и е застъпено и в
принципа „комуто ползите, нему и вредите".
Допълва,че при по-мащабни последици от описаните до
момента в деликтен аспект и засягане на околната среда с действия на
ответника-ползвател на съоръжението, санкциите от административно-наказателен
характер ще се приложат върху него, а не върху собственика - Община или друго лице,
т.к. поради липсата на документи за изградения канал не може да се направи
категоричен извод за собствеността на канала.
При така установените факти счита,че съдът е следвало
да свърже причиняването на вредите с поведението на ответника, независимо, че
самият собственик на съоръжението е различно лице от ответника. Смята, че по
делото са установени всички елементи от фактическите състави, с които се
свързват основанията за ангажиране на отговорността на ответника по всеки един
от предявените съединени искове.
Моли жалбата да се приеме за основателна и се отмени
атакуваното с нея решение, а по същество се постанови съдебен акт, с който се
уважат изцяло исковете, като основателни и доказани.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „***"АД
с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявана от изп.директор Д.К.С., чрез адв.В.Н.Н.-ЛАК,
със съдебен адрес ***, ст.204. Оспорва изцяло подадената от пълномощника на И.В.
въззивна жалба против съдебното решение,като счита,че е неоснователна, доводите
и твърденията, изложени в нея са несъстоятелни и некореспондиращи с фактите и
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Излага,че в жалбата
са развити общи разсъждения в подкрепа на тезата на въззивника, без тези
разсъжденията да са мотивирани с посочване на релевантни правни норми или
съдебна практика. Не са направени и никакви доказателствени искания. Излага,че
първата съдебна инстанция е дала достатъчно възможности за събиране на
доказателства, като делото е отлагано многократно. От допуснатите първоначална
и повторната комплексна съдебно-техническа експертиза е установено, че не е
налице замърсяване на почвата в имота на ищеца и водата в кладенеца и
последната може да се използва като поливна, каквото се твърди в исковата
молба. Счита,че не е доказан по основание и размер нито един от предявените
искове. Доказано е възражението му, че „***"АД-гр.Ловеч никога не е
изграждала канала, който минава през имота на В. и не е собственик на това
съоръжение. Касае за активи, които са публична общинска собственост и като
такива за тях би следвало да бъде отговорен в това число и за настъпили
деликти, техният собственик- случая Община Я.. Сочи,че за описаното съоръжение
няма налична строителна и техническа документация при ответника. То не е
предадено за стопанисване на дружеството и се явява с неизяснен статут. Налични
са доказателства, че Община Я. се задължава да проведе в 5- годишен срок
процедура по узаконяването им и след това да ги предаде за стопанисване на ВиК.
Това до момента не е станало. Счита,че няма житейска и правна логика да се
търсят вреди за построяването на канала от юридическо лице, което нито е
собственик, нито е строило това съоръжение.
Приема,че съставът на PC-Тетевен е обсъдил подробно
доказателствата по делото и е стигнал до валиден и правилен съдебен акт. След
като е решил, че исковете са неоснователни, първоинстанционният съд не е
разгледал и възражението му за погасяване на исковете по давност, развито в
отговора на исковата молба. Ако се прецени, че някой от исковете е основателен,
следва да се обсъди и това негово възражение.
По изложените съображения моли да се отхвърли
въззивната жалба и потвърди обжалваното Решение от 15.05.2019 г. по гр.д.№
887/2017г. на PC -Тетевен, ведно с всички законни последици, като се присъдят и
направените съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът не
се явява.Пълномощникът му представя писмено становище,като поддържа въззивната
жалба и моли да се уважи.Представя и писмена защита.
Въззиваемият „***”АД-Ловеч,се
представлява от адв.Н.-ЛАК, който оспорва въззивната жалба.Моли да се потвърди
обжалваното решение.
От приложените по гр.д.№887/2017г.по
описа на РС-Тетевен и представения пред настоящата инстанция Договор …. преценени
поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че И.В. е собственик на ПИ 860 в
кв.102 по КККР на гр.Я., с площ от
4340кв.м.Иимотът е идентичен с имот 155, кв.78 по стария регулационен план, описан в
Нотариален акт №14,т.ІІ,д.№403/1983г.на РС-Тетевен. С нотариалния акт И.В. е
признат за собственик по реда на чл.483,ал.1 от ГПК (по наследство и давностно
владение) и на „съдебно решение за собственост” на дворно място с площ от 5340
кв.м.,заедно със застроените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници-улица, имоти на АПК,път и общински имот,
представляващо по регулационния план
имоти с пл.№155 и 156 от кв.78, отредено за стопански двор на Комунално
стопанство и Благоустройство.
Не се спори,че в процесния имот има изграден канал за
отпадни води. В отговор на запитване на съда Община Я. обяснява,че този
канализационен клон е построен през годините около 1985г. от „БКС”-Я. и не
разполага с друга информация за канала.
Ищецът
представя водената с Общината кореспонденция по повод канала. С молба от
27.12.2010г. уведомява Общината за съществуващи дефекти по тръбите на канала- „..циментовите
пръстени на канала не са прилепени плътно и между тях съществуват отвори от
около 20-30см.,същите не са циментирани и изолирани..”. Заявява искане за
определяне на обезщетение от 50 000лв.,с което да отстрани пораженията от
канала върху имота.В отговор Община Я. го информира,че е спечелен проект за
изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор,като е
поет ангажимент при проектирането да се съобрази и „търси вариант за решаване”.
В. е изпратил идентична молба до Общината и през 2017г. ,без данни има ли
отговор.
Установява се,че „***”АД-Ловеч е част от Асоциация на *** операторите. Сключен е Договор за
стопанисване,поддържане и експлоатация на *** системите и съоръженията и
предоставяне на *** услуги от 28.04.2016г. Съгласно чл.1 от Договора Асоциацията
*** възлага, а Операторът „***”АД-Ловеч приема да предоставя услугите по- „..доставяне
на вода за потребители; отвеждане на отпадъчни и дъждовни води; пречистване на
отпадъчни води; присъединяване на потребители към водоснабдителните и
канализационните системи..”. Прието е, че ”Обособена територия” е обслужваната
от „***”АД-Ловеч. Операторът приема също
и ангажимента „..да стопанисва,поддържа
и експлоатира публичните активи..”. В договора е създадена подробна
регламентация на отношенията във връзка с предоставяне на описаните по-горе
услуги.
По делото е приложено и Споразумение от 25.07.2016г
.сключено между Община-Я. и „***”АД-Ловеч,с предмет: определяне на датата на
фактическия въвод във владение на
обекта /строеж на „Пречиствателна станция за отпадни води гр.Я.,находяща се в
УПИ 1-065 1св.116, м."Цигански бряг" в землището на град
Я. и довеждащ колектор". Съгласно чл.1 Общината,като собственик на
обекта,се задължава да предаде за стопанисване при условията на Договора за
стопанисване, поддържане и експлоатация на *** системите и съоръженията и
предоставяне на *** услуги между „***”АД гр.Ловеч и АВиК, от 28.04.2016г. В
чл.2 и чл.3 страните са разпределили отговорността си за текущите разходи
съобразно въвода във владение-разходи до 31.08.2016г. са за сметка на
собственика,а след 01.09.2016г.-на оператора. Предвидени са гаранционните срокове
и условия-чл.5-8 от Споразумението. В чл.9 са предвидили в случай,че при съставяне на
приемо-предавателния протокол за обекта бъдат идентифицирани канализационни
мрежи,които не са част от обекта и
представляват активи с неизяснен статут, по смисъла на чл.1.1 от Договора за
стопанисване, поддържане и експлоатация на *** системите и съоръженията и
предоставяме на *** услуги между „***"-АД-Ловеч и АВиК, собственикът се
задължава в 5 годишен срок да извърши проверка и проведе процедура по
узаконяването им и/или удостовери търпимостта им. Съгласно чл.11 от Споразумението,
отговорността пред трети лица за ползването на канализационните мрежи по т.9, докато
бъдат узаконени или докато бъде удостоверена търпимостта им или докато бъдат
заменени, се поема от собственика. Приложен е Приемо-предавателен протокол
между Община Я. и „***”АД за приемане на
инвестицията „Рехабилитация и доизграждане на канализационната и
водопреносната мрежа и пречистване на водите на гр.Я.-І етап-изграждане на
пречиствателна станция аз отпадни води”.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с
в.л.инж.Б.В.В.и инж.Е.Г.М.,които след проверка в Техническа служба в Община Я.
не са открили документи за учредяване на сурвитут за преминаване на канала през имота на ищеца.
Потвърждават сведението,че е изграден от БКС през годините около 1985г. Каналът
отвежда смесени отпадни води (БФОВ и ДВ) от отводняваната прилежаща територия. При
огледа вещите лица установяват,че каналът се намира в най-ниската част на
водосборите от север и юг,като денивелацията е около 7-8м. Каналът е
изпълнен с бетонни тръби с ф
1000мм,положени в изкоп. В два от участъците на преминаване през имота каналът не
е зарит- темето на канала равни с терена на имота и реално се вижда.В откритите
участъци експертите лица установяват,че бетонните пръстени не са свързани и
помежду им и ма фуга около 2-3см.,от която се вижда и чува преминаващата вода.
В близост има буйна растителност и големи дървета,които се напояват от канала.Вещите
блица предполагат,че корените им съща са допринесли през годините за
разместване на плъстените на канала.На около 4м от канала има кладенец,който е
неизползваем.При огледа експертите са
установили ,че има вода с ниво над теме канал.В двора на ищеца има изградена
канализация за БФОВ от жилищната сграда и тя е заустена в канала.Има изградени
и две ревизионни шахти. Заключението на вещите лица е,че каналът не отговаря на
техническите изисквания за проектиране,изпълнение и експлоатация на такъв вид
съоръжения,като през годините не е ремонтиран. След запознаване с
документацията по проекта „Рехабилитация и доизграждане на канализационната и
водопреносна мрежа и пречистване на водите на гр.Я., Първи етап- Изграждане на
ПСОВ и довеждащ колектор”, експертите заключават,че процесният канализационен
клон е част от общата канализационна схема на града. Вещите лица представят изчисления
на обезщетението за сервитут в два варианта-според дължината на канала по
кадастралната карта (67м.)-в размер на 1841лв. и съгласно плана за
рехабилитация (110м)- 3022лв., към момента на изготвяне на заключението.
Представили са част от кадастралния план с нанасяне на съществуващия канал и
предвиждането за изместването му съгласно проекта за рехабилитация.
По делото е назначена и повторна експертиза на
в.л.инж.К.Т.К.и инж.Р.И.И.,които след геодезическо заснемане сочат,че каналът
за отпадни води преминава през двата имота на ищеца (ПИ с ид.№87014.701.860 с
площ т 5219км.м. и ПИ с ид.№87014.701.2150 с площ от 981кв.м.) и е с обща
дължина 113кв.м.При отчитане на сервитут от 2м.от двете страни на
тръбата,общата площ е 5м. Площа на сервитута се разпределя-в имот 701.2150-
96кв.м.,а в имот 701.860- 232кв.м.,или
общо 328кв.м. за двата имота. Експертите са извършили оглед на канала в
присъствието на представители на ответното дружество на 07.03.2019г. и
констатират,че съоръжението е изградено
от бетонни тръбни елементи с дължина около 1 м и приблизително 1м в диаметър.В непосредствена
близост до канала и по протежението му установяват наличие на отделни участъци,които
са засегнати трайно от водна ерозия. Някои от участъците са с дълбочина около
метър,а други са по-плитки или прикрити-представляващи скрити кухини под
повърхността на земята. Причинено е частично изнасяне на почвата около тръбните
пръстени. В следствие на оттичане на повърхностните води от терена и отпадните
води,оттичащи се между тръбните елементи, са създадени условия за изнасяне на
почвен материал в различни обеми.Разстоянието между тръбните пръстени е от
няколко до 15-20 сантиметра,което е причина за пропускане на отпадни води и
изтичане извън съоръжението под земята. Експертите са установили механично увреждане на почвата,причинено от
водна ерозия,като увредените участъци са разположени в сервитута на
канала.Повърхността на терена,там където няма ерозия,е заета от тревна растителност.няма
следи от културни растения. Експертите са установили,че канализационната мрежа
на гр.Я. не е изградена на 100%.Конкретно по процесния канал текат
битово-фекални води,които се отвеждат до ПСОВ-Я.. Заключението им е,че
съоръжението няма запазена цялост и
функционалност,не осигурява и не поддържа водонепропускливост, не осигурява
предотвратяване разпространението на образуване на миризми в границите на
имота.към момента не е спазено изискването на чл.5 от Наредба №РД-02-20-8 от ]
7.05.2013г. за проектиране,изграждане и експлоатация на канализационни
системи,по отношение материалите за изграждане на такова съоръжение. Експертите
потвърждават,че каналът е изпълнен от бетонни тръби,положени в земен изкоп,с
недостатъчна дебелина и участъци,в които е разпокрит. Сочат,че това техническо
състояние на съоръжението води до неудобства за собственика,които определят
като –постоянно пропускане на отпадни битово-фекални води през междините на
тръбите и пропиване в почвата, разпространяване през разкритите участъци на
миризми,съпътстващи отпадни битово-фекалните води, липса на растителност върху
оголените участъци на канала и тези с изнесена почвена маса, създава
предпоставки за контузии и травми на хора и животни в участъците с водна ерозия
на почвата,както и местата с разкритите тръбни междини. Потвърждават,че има
изтичане на битово-фекални води извън канала в почната на имота в следствие на
неводоплътността на канала-реално водата се просмуква в почвата на имота.
Резултатите от взетите проби сочат,че не е налице замърсяване на почвата с предохранителните
концентрации, максимално допустимите концентрации и инвентаризационните
концентрации за тежки метали и металоиди, и устойчиви органични замърсители и
нефтопродукти. Констатираните нива на
киселинност,електропроводимост,съдържанието на органичен въглерод, азот
и фосфор,не са предпоставка за нарушаване на нормалните функции на почвата и
увреждането й. Изследването на водата в кладенеца е установило,че няма
превишаване на пределни допустими стойности на замърсители и вредни вещества и
може да се използва за поливане. Експертите са определили размер на
обезщетението за нанесени вреди от преминаването на канала през двата имота на
ищеца към момента на изграждането 1985г.- 984лв. и към момента -2273лв.
Съставът приема заключенията в констатациите им от
огледа на терена и канала и резултатите от взетите проби,а по отношение на
предложените варианти за изчисляване на обезщетение ще изложи мотиви по
съществото.
При така установената фактическа обстановка съставът
намира,че съдът е сезиран с искове с правно основание по чл.59,ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.193,ал.8 и
чл.210,ал.3 от ЗУТ-за
определяне на обезщетение за преминаване през имота на ищеца на отводнителен
канал,част от канализационната схема на гр.Я.-в размер на 7000лв.,съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл.109 от ЗС –за премахване на канала, с
твърдения,че е изграден без строителни книжа и без съгласие на собственика,
както и претенции с правно основание чл.49,вр.с чл.45 и чл.52
и от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 2273лв. в резултат от невъзможността да ползва изградения в
близост до канала геран и земя по предназначение, също и неимуществени вреди в
размер на 7000лв. предизвикани от зловонни миризми, излизащи от недобре
построения канал, неприятни усещания и притеснения от заразяване от
неправилното експлоатиране и стопанисване на изграден в имота канал.
По претенциите,свързани със сервитута съставът
напълно споделя мотивите на първонистанционния съд и по реда на чл.272 от ГПК
препраща към тях. РС-Тетевен подробно е изследвал предпоставките за присъждане
на търсеното обезщетение и действалата към момента на изграждането му
нормативна уредба в ЗТСУ и ППЗТСУ, аналогична и на настоящата, регламентирана в
ЗУТ. Регламентацията на поземления сервитут,свързан с водните обекти е в чл.103
от Закона за водите и предвижда ограничение на служещия имот в полза на
господстващия имот,с оглед обезпечаване на обществена или частна полза. В
случая независимо,че не са открити книжа за изграждане на канала,при
съобразяване на констатацията,че той е част от общата канализационна схема на
града, то става ясно,че е бил изграден в обществена полза. При съобразяване,че
собственик на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на водоснабдителната и канализационна системи е
Общината и те представляват публична общинска собственост- чл.19, ал.1, т.4, б.”б”
от ЗВодите, то се налага извода, че отношенията по учредяване на
сервитута,съотв.на определяне и изплащане на обезщетението за това ограничение
на ползването на имота,следва да се уредят именно с Общината. Операторът „***”АД-Ловеч
не е собственик на съоръжението,в негова полза не е учредявано право на
преминаване на елементи от техническата инфраструктура, която ползва,
следователно насочването на претенцията за изплащане на обезщетение за това
ограничение към него е неправилно. По изложените съображения не следва да се
уважава и насочения срещу оператора иск за премахване на съоръжението с правно
основание чл.109 от ЗС.
По исковете с правно основание чл.49,вр.с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
Съставът,като съобрази представения Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на *** системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 28.04.2016г., сключен
между „Асоциация по *** на обособена територия,обслужвана от „***”АД-Ловеч и „***”АД-Ловеч
намира,че претенцията в тази част е частично основателна.
Установява
се,че макар Община Я.,като собственик на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на водоснабдителната и
канализационна системи, да носи редица отговорности по функционирането на тези
системи-така за поддържането й-чл.141,ал.1 от ЗВ, „…поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения за пречистване на битови
отпадни води..”- чл.191 от ЗВ е под контрола на кмета на общината, то дейността
по непосредственото стопанисване, поддържане и експлоатация на *** системите, е
предоставено на друго самостоятелно с оглед правно-организационната си схема, юридическо
лице- *** оператор. Отношенията с Оператора (търговец,държавно или общинско
юридическо лице-чл.198о,ал.5 ЗВ) се регламентират с договор, сключен с кмета
или с председателя на *** асоциация. С този договор се извършва възлагането на
дейностите-чл.198п,по реда на ЗВ или на ЗКонцесиите. В договора се определят
най-малко следните параметри- чл.198п,ал.5- 1.обхват на дейностите и
отговорностите на *** оператора по предоставяне на *** услуги; 2.задълженията
на оператора по експлоатация, поддръжка и реконструкция на *** системите и
съоръжения..”.
В случая такъв договор е изисканият от въззивната
инстанция Договор за стопанисване,поддържане и експлоатация на *** системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от
28.04.2016г., сключен между Асоциация *** и „***”АД-Ловеч (ноторно известно
е,че член на Асоциацията е и съответната община). В договора страните са установили подробно отговорностите по
предоставяне на услугите в Обособената територия (територията,обслужвана от „***”-Ловеч),
съгл. чл.2.1,б.а- стопанисването, поддръжката и експлоатирането на публичните
активи (несъмнено такива са и водостопанските системи и съоръженията на територията
на общината,съгл.чл.19,ал.1,т.4 от ЗВодите). В чл.4.1 е регламентирано, че
Операторът има изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички
съществуващи и бъдещи публични активи, която дейност извършва с дължимата
грижа-чл.4.2. Страните са приели,че публичните активи се намират на Обособената
територия. Съгласно чл.4.8 Операторът е длъжен да стопанисва,поддържа и
експлоатира всички активи с неизяснен статус,които се намират в обособената
територия и фактически се експлоатират към момента на сключване на договора. Дефиницията
на „активи с неизяснен статус” е в чл.1,а именно- изградените преди
31.03.2001г. и с липсващи строителни книжа.
От анализа на тези договорености съдът приема,че макар Община Я. да е
собственик на водностопанските системи и съоръжения на територията на общината,
непосредственото им стопанисване, експлоатация, отговорност за поддръжката, е възложено
на Оператора,с който е сключен нарочен договор по реда на чл.198п от ЗВодите.
Такъв за територията на Община Я. е настоящият ответник „***”АД-Ловеч. С оглед
спецификата на предмета му на дейност, изпълнението на стопанисването,
експлоатацията, поддръжката на водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината, е изцяло в неговата оперативна самостоятелност. Макар
да са налице отношения по възлагане между Асоциацията-Общината и Оператора, то
непосредствената отговорност за тази дейност се носи от субекта, на когото е
възложена и под чийто контрол се извършва работата. Контролът по изпълнение на
стопанисването на съоръженията,вкл.и на процесният канал,е на Оператора, негов
ангажимент е да го поддържа в състояние, съответстващо на законовите
изисквания, да не създава опасност за собствеността, за здравето на населението
и в частност на собственика. Операторът извършва дейността със свой
персонал,при своя организация и оперативна самостоятелност, поради което
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в негова тежест. С оглед на
изложеното съставът приема,че „***”АД-Ловеч се явява надлежен ответник по тази
претенция. В т.см.и приетото в т.3 от Постановление №17/18.11.1063г.на Пленума
на ВС, запазило действието си и към момента.
Съставът не се съгласява с тезата на
ответника,споделена и от първоинстанционния съд,за приложимост на Споразумението
от 25.07.2016г. Видно още от уводната му част,то има за предмет конкретно
определен обект-„Пречиствателна станция за отпадни води гр.Я.,намираща се в УПИ
І-065,кв.116,м.”Цигански бряг” в землището на гр.Я. и довеждащ колектор”.
Доказателства процесният канал да е част от новоизградената пречиствателна
станция няма. Не може да се сподели и позоваването на чл.9 от Споразумението и
отнасянето на канала към „активи с неизяснен статус”. Действително-вещите лица по
назначените експертизи са категорични,че не са открили строителни книжа за
изграждането му,с такива не разполага и собственикът на терена. Сам по себе си
този факт не е достатъчен за определи обекта като незаконен или така,както е
възприето понятието „с неизяснен статус”. Не се спори,че каналът е част от
общата канализационна схема на града и при липсата на други доказателства към
неговия статут е относима нормата на чл.19 от ЗВодите,а именно публична
общинска собственост. На следващо място,от анализа на чл.9 от Споразумението
става ясно,че то касае единствено канализационните мрежи, открити при
съставянето на Приемо-предавателния протокол за обекта (Пречиствателната
станция). Видно от последния- няма констатации за открити канализационни мрежи с
такъв статут. Напротив- констатациите са ,че „..Строежите са изпълнени
законосъобразно и в съответствие с одобрените проекти.”.
С оглед на изложеното съставът приема,че Споразумението
от 25.07.2016г. не касае процесния
канал,а само и единствено обекта,така,както е определен в т.І от него.
Неприложимо е и приетото в чл.11 от Споразумението вменяване в тежест
единствено на собственика на
отговорността за вреди пред трети лица от обекти с „неизяснен статус”.
Отношенията между Оператора, Асоциацията и собственика на терена, през който е
изграден каналът се регламентират от Договора за стопанисване,поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги от 28.04.2016г., където отговорността за тази дейност е
вменена на Оператора.
За обосноваване на вредите от изграденото в имота му
съоръжение ищецът ангажира съдебни експертизи,чиито констатации съставът приема
изцяло, като компетентни и обективни. Експертите дават заключение,че не е
налице превишаване на нормите на замърсяване на почвата, на водата в кладенеца-тя
може да се ползва за напояване,както и че механичното увреждане на почвата е в участъците,разположени в
сервитута на канала. При тези констатации и при липсата на твърдения за други
поражения върху имота на ищеца, съставът намира,че претенцията му за
имуществени вреди е неоснователна. Ищецът не е представил конкретни
доказателства за пропуснати ползи или претърпени загуби в следствие на
негативните проявления и влияния на канала върху имота му. Механичното
увреждане на почвата,констатирано от в комплексната съдебна експертиза,е в
участъците, които са част от сервитута на канала,т.е. те не са предвидени за
ползване от собственика на терена. Установено е,че в останалите участъци няма
засадени културни растения,както и следи от отглеждане на такива,които
евентуално да могат да бъдат база за изчисление на претърпени загуби. Изчислението,което
експертите правят и в двете СТЕ касае обезщетението за ограничението от
сервитута, което както се прие по-горе,е неотносимо към ответника *** оператор.
Затова претенцията за неимуществени вреди следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
По неимуществените вреди,съставът намира,че са налице достатъчно
доказателства, обосноваващи,че съществуването на канала, представляващ дори и
само граница между имотите на В., в сегашния му вид, създава редица ограничения
и неудобства на собственика, които надхвърлят допустимите от сервитута
ограничения..
На първо място това е опасността от несигурността на
съоръжението. Опасността е реална и явна,тъй като каналът е в експлоатация.
Въпреки това е оставен в състояние без запазена цялост и функционалност, не
осигурява и не поддържа водонепропускливост, не гарантира предотвратяване на
образуването и разпространяването на миризми в границите на имота. При тези
характеристики категоричен е изводът, че не отговаря на изискванията на чл.5 от
Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи.
На следващо място-това състояние на канала създава
редица неудобства на собственика.Това са-постоянното пропускане на отпадни
битово-фекални води през междините на тръбите и попиване в почвата,
разпространение през разкритите участъци на миризми,съпътстващи отпадните
битово-фекални води, създадени са предпоставки за травми и контузии на хора и
животни в участъците с водна ерозия на почвата. Макар да не е констатирано
замърсяване на почвата, наличието на канал в такова неподдържано състояние през
имота на ищеца, ограничава В. от възможността да ползва имота си свободно, дори
и без да го обработва, с оглед потенциалната опасност от заливане, от
заразяване и т.н.-реална в голяма степен при констатираното състояние на канала
и характеристиките на терена.
На следващо място за основателността на претенцията
за неимуществени вреди съставът съобразява,че описаните неудобства за
собственика датират с дълга давност. Доказателства за това са множеството
изпратени от В. сигнали за негодното състояние на канала. Видно е,че още през 2010г.
е сигнализирал Общината, писмо е изпратил и през 2012г., през 2017г., без да са
предприети действия за разрешаване на проблема. Притесненията и ограниченията
на собственика датират от продължителен период от време и въпреки
инициативността му няма резултат и каналът продължава да е в лошо техническо
състояние. Така е и след приемането на *** съоръженията от ответника-с договора
от 28.04.2016г.
При тези данни съставът приема,че е доказано,че собственикът
на имота търпи без основание негативни последици от липсата на изпълнение от
страна на Оператора на ангажимента му да поддържа съоръжението в изисквания за
експлоатацията му вид. При преценката за размера на дължимото обезщетение
съставът съобразява,че ищецът живее в процесния имот и негативните усещания и
страхове го съпътстват непрекъснато в ежедневието му. Следва да се отчете и
обстоятелството,че каналът преминава и заема цялата южна част на имота (УПИ
860). Макар отговорността на ответника да може да се търси едва след сключване
на Договора за стопанисване- 28.04.2016г.,с който е извършено предаването на
съоръжението за стопанисване на Оператора, с оглед на констатациите за опасното
състояние на канала и липсата на данни за предприети действия по поправянето
му, съставът намира,че обезщетение в размер на 5000 лв. съответства на
негативните изживявания на ищеца и ще го възмезди за тях. Следва да се присъди
и законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Ищецът не е конкретизирал периода на така
претендираната лихва,поради което съдът приема,че е от сезирането с претенцията му-16.10.2017г.
Пълномощникът на ответника твърди пред въззивната
инстанция,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направено от него
възражение за погасяване по давност на част от претенцията. При проверка на заявената
от ответника позиция-както в отговора,така и в последствие в изявленията му по
делото,съставът не открива да е правил възражение за погасяване на част от
претенцията по давност. Едва в пледоарията по същество пред първата инстанция
пълномощникът е заявил такова твърдение. Известно е,че включването на нови
твърдения е ограничено до подадения отговор и заявяването им едва по съществото на спора е несвоевременно като
преклудирано. С оглед на това и правилно РС-Тетевен не се е произнесъл по тава
твърдение, въззивната инстанция също не би могла.
По изложените съображения съставът намира,че
обжалваното Решение №89/15.05.2019г.,пост.по гр.д.№887/2017г.на РС-Тетевен
следва да се отмени в частта,с която е отхвърлен предявеният от И.Н.В.,
заместен в процеса по реда на чл.227 от ГПК от наследниците му- Н.И.Н. с ЕГН **********
и И.И.Н. с ЕГН **********, срещу „ВиК”АД-Ловеч, иск с правно основание
чл.49,вр.с чл.52 от ЗЗД, срещу „***”АД-Ловеч, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до 5000лв. и се присъди обезщетение в размер на 5000лв. в
полза на Н.И.Н. и И.И.Н.-като наследници първоначалния ищец И.Н.В.-поч.на
13.11.2019г., за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди поради
неправилното експлоатиране и стопанисване на изграден в имота канал, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (16.10.2017г.) до окончателното
изплащане на сумата,дължимо от „***”АД-Ловеч.
В останалата отхвърлителна част- по отношение на
предявените от И.Н. ***- иск с правно основание чл.49,вр.с чл.52 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
5000лв. и до пълния претендиран размер от 7000лв. и за имуществените вреди в
размер на 2273лв., изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможността да използва построения в близост до отводнителен канал
в имота му геран и по предназначение
и земята в близост до канала, иск с правно основание чл.59,ат.1 от ЗЗД,във вр. с чл.193,ал.8 и чл.210,ал.З
от ЗУТ за заплащане на сумата в размер на 7 000
лева,представляваща обезщетение за преминаване през имота му на отводнителен
канал,построен без негово съгласие и без да има учредено право на преминаване
през имота и иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен като евентуален,за премахване на незаконно
изграден в имота му отводнителен канал,построен без негова съгласие и без да
има учредено право на преминаване през имота му,като правилно и
законосъобразно решението следва да се потвърди.
По разноските в първата инстанция.
С оглед частичното уважаване на претенцията на ищеца
се променят и дължимите от страните разноски.
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в първата инстанция в общ размер на 3814лв. и претендира
възстановяването им. С оглед изхода на спора встъпилите в процеса негови
наследници имат право на възстановяване на разноски общо в размер на 1144лв.,съответстващ
на уважената част от претенциите им.
С обжалваното решение РС-Тетевен е осъдил на
основание чл.77 от ГПК ищецът да доплати държавна такса още 600.92лв. Съставът
намира,че при съобразяване на правилото
на чл.72 от ГПК към момента на предявяване на иска (т.е.преди изменението с
бр.86/2018г.на „Дв-к”-в сила от 01.11.2018г.), ищецът дължи такса за един от
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59,ал.1
от ЗЗД,във вр.с чл.193,ал.3 и чл.210,ал.3 от ЗУТ или чл.109 от ЗС,както е приел
съдът за осъдителния-т.е.при претенция от 7000лв.-таксата е в размер на 280лв.
Дължи и такса върху другия кумулативно предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,която с оглед изменението на размера в последното съдебно заседание е общо
9273лв (2273лв.-имуществени и 7000лв.-неимуществени вреди)- таксата е в размер
на 370лв. Общо дължимата държавна такса е 650лв.,а е внесъл 400лв. Така дължи
доплащане на основание чл.77 от ГПК на сумата 250лв.
Съразмерно с отхвърлената част от претенциите на
ответника се полага възстановяване на сумата 720лв.от общо направените
разноски 1200лв.(1000лв.-адв.хонорар и
200лв. за съд.експертиза), която сума следва да се възложи в тежест на ищците.
Затова първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските, като „***”АД-Ловеч
с ЕИК ***, се осъди да заплати на Н.И.Н. с ЕГН ********** и И.И.Н. с ЕГН **********
разноски по съразмерност с уважената част от исковете,в размер на 1144лв. Н.И.Н.
с ЕГН ********** и И.И.Н. с ЕГН ********** следва да се осъдят да заплатят на като „***”АД-Ловеч с ЕИК *** разноски по
съразмерност с отхвърлената част от претенциите,в размер на 720лв. Н.И.Н. с ЕГН
********** и И.И.Н. с ЕГН ********** следва да се осъдят да заплатят по
сметката на съдебната власт на основание чл.77 от ГПК допълнение към дължимата
по гр.д.№887/2017г.по описа на РС-Тетевен държавна такса в размер на 250лв.
Разноските във въззивната инстанция следва да се разпределят отново с оглед изхода на
производството.
Въззивникът представя доказателства за направени
разноски в размер на 925лв.- 600лв.-адвокатски хонорар и 325лв.-държавна такса.
Съобразно с уважената част на въззивната жалба има право на възстановяване на
сумата 277лв., която следва да се възложи на въззиваемия.
Въззиваемият е направил разноски в размер на 1000лв. за
адвокатски хонорар,от които с оглед отхвърлената част на въззивната
жалба,подлежат на възстановяване 600лв.,които въззивниците следва да му заплатят.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 89/15.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 887/2017г.по описа на РС-Тетевен, В
ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от И.Н.В. с ЕГН **********,***,
против „***”АД -Ловеч, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул."Райна
Княгиня"№1А, представлявано от изпълнителния директор Д.С., иск с правно основание чл.49,във вр.с
чл.52 от ЗЗД,за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за сумата до 5000 лв. и в частта за разноските, като неправилно, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „***
”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1А, представлявано от Д.К.С., да заплати на Н.И.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** и на И.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***- двамата встъпили в
процеса на основание чл.227 от ГПК, като наследници на първоначалния ищец И.Н.В.-поч.на
13.11.2019г., сумата 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение
с правно основание чл.49,вр.с чл.52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди
поради неправилното експлоатиране и стопанисване на изграден в имота канал, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (16.10.2017г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 89/15.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 887/2017г.по описа на
РС-Тетевен, в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „***
”АД с ЕИК ***, с горните данни, да заплати на Н.И.Н. с ЕГН **********,
с горните данни и на И.И.Н. с ЕГН **********,
с горните данни, сумата 1144 (хиляда сто четирийсет и четири)лева-разноски
по съразмерност,дължими по
гр.д.№887/2017г.по описа на РС-Тетевен и сумата 277 (двеста седемдесет и
седем) лева-разноски по съразмерност,дължими по в.гр.д.№473/2019г.по описа
на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА Н.И.Н.
с ЕГН **********, с горните данни и И.И.Н. с ЕГН **********, с горните
данни, да заплатят на „*** ”АД с
ЕИК ***, с горните данни, сумата 720
(седемстотин и двайсет) лева-разноски по съразмерност, дължими по гр.д. №887/2017г.
по описа на РС-Тетевен и сумата 600 (шестстотин) лева-разноски по
съразмерност,дължими по в.гр.д.№473/2019г.по описа на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА Н.И.Н.
с ЕГН **********, с горните данни и И.И.Н. с ЕГН **********, с горните
данни, да заплатят по сметката на
съдебната власт, на основание чл.77 от ГПК допълнение към дължимата по
гр.д.№887/2017г.по описа на РС-Тетевен държавна такса в размер на 250
(двеста и петдесет) лева.
Решението
може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 и сл.от ГПК,в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.