Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 5247 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК. В условията на евентуалност са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „БНП П.П.Ф.“,
С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България,
твърди, че по силата на Договор за потребителски заем № PLUS-15274632 от
25.09.2017 г. е отпуснал на А.П.Т. паричен кредит в размер на 3200 лева и
закупуването на застраховка от 322.56 лева. Посочва, че сумата е изплатена на
ответника, като последният е удостоверил това обстоятелство с полагане на
подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“. Излага, че А.Т. се е задължил
да погаси заема на 18 месечни вноски – всяка по 245.69 лева, които включват
дължимата главница, ведно с оскъпяването ѝ съгласно годишния процент на
разходите – 40.75 % и годишния лихвен процент – 30.10 %. Поддържа, че
ответникът е погасил 1 месечна вноска и е преустановил плащането на уговорените
вноски на 20.12.2017 г. Позовава се на чл. 5 от договора, съгласно който
вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, като заявява, че към 20.01.2018 г. ответникът е следвало да
изплати пълния остатък по заема в размер на 3979.61 лева. Посочва, че
предсрочната изискуемост е настъпила след изпращането на уведомление до
длъжника на посочения в договора за заем адрес. Твърди, че към настоящия момент
А.Т. дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3228.47 лева, договорна
лихва, начислена за периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г. в размер на
751.14 лева и обезщетение за забава, начислено за периода от 20.01.2018 г. до
11.12.2018 г. в размер на 292.62 лева. Уточнява, че претенцията за сумата от
3228.47 лева включва част от заемната сума в размер на 3120.95 лева и
непогасена част от застрахователната премия в размер на 107.52 лева,
финансирана от ищеца.
Обосновава правния си интерес от предявяване на
иска с твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 20/2019 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че А.П.Т. дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, следните суми:
1) сумата
от 3228.47 лева – главница по Договор за потребителски заем № PLUS-15274632 от
25.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.01.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението;
2) сумата
от 751.14 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
20.12.2017 г. до 20.04.2019 г.;
3) сумата
от 292.62 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за
периода от 20.01.2018 г. до 11.12.2018 г.,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
20/2019 г. по описа на ВРС.
В
условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за присъждане на горните суми.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва действително да е предоставена договорената сума в
размер на 3200 лева, както и да е заплатена дължимата застрахователна премия от
страна на ищеца. Посочва, че липсват доказателства относно броя и размера на
изплатените погасителни вноски. Счита, че не е надлежно обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Оспорва акцесорния иск за договорна лихва с доводи за
нищожност на клаузата, с която е уговорен ГПР в размер на 40.75 %.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
С писмена молба, подадена преди първото по делото
съдебно заседание, ищецът оспорва доводите на ответника за нищожност на
клаузите за договорна лихва и ГПР.
Ответникът
поддържа направените с отговора възражения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч. гр. д. № 20 по описа за 2019 г. на ВРС, 42 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба е представен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15274632 от 25.09.2017 г., сключен между ищцовото дружество и А.П.Т.
/л. 15-20/. От неговото съдържание се установява, че ищецът се е задължил да
предостави на ответника сума в общ размер от 3522.56 лева, включваща кредит за
потребителски цели в размер на 3200 лева и сума
в размер на 322.56 лева за закупуване на застраховка „Защита на плащанията“.
Уговорено е заемът да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 245.69 лева. Част от съдържанието на договора е погасителният
план, съгласно който крайният падеж на задълженията по него е на 20.04.2019 г.
Посочено е, че кредитополучателят следва да заплати договорна лихва за
ползването на заемната сума, като е предвиден лихвен процент в размер на 30.10
% и годишен процент на разходите в размер на 40.75 %. Изрично на последната
страница от договора, непосредствено преди мястото за полагане на подпис от
кредитополучателя, е вписано, че с подписването му кредитополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума.
На л. 46 от делото е
приложена покана, с която ищцовото дружество е уведомило ответника за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски
кредит. Не са представени доказателства обаче същата реално да е достигнала до
адресата.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, подробно и обосновано, усвоената
главница по процесния договор за кредит възлиза на общо 3522.56 лева,
формирана, както следва: заемна сума в размер на 3200 лева и застрахователна
премия в размер на 322.56 лева. Вещото лице пояснява, че от общият размер на
заемната сума е удържана такса ангажимент в размер на 122 лева, като остатъкът
за усвояване е преведен по банка сметка на кредитополучателя в деня на
сключване на договора. В заключението е посочено, че непогасената главница по
договора за кредит възлиза на 3228.47 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимата договорна лихва по кредита е в размер на 751.14 лева, като видно от
таблицата на стр. 2 от заключението, тя е начислена за периода от 20.12.2017 г.
до 20.04.2019 г. Съгласно представеното допълнително заключение за исковия
период от 20.01.2018 г. до 11.12.2018 г. е начислено обезщетение за забава
върху главницата в размер на 292.35 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането.
Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на
настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да
се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника по Договор за потребителски
заем № PLUS-15274632 от
25.09.2017 г.; 2) реалното предоставяне на ответника на заетата сума, както и
изплащането на застрахователната премия; 3) настъпването на падежа на
вземанията по договора за кредит.
От представените по делото писмени доказателства се
установява по безспорен начин съществуването на облигационна връзка по договор
за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество и ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма и клаузите му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са
отразени индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на
получената сума, общият размер на сумата, която следва да бъде върната,
годишният процент на разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно
изражение. Договорът съдържа и погасителен план, в който са описани размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
клаузите за ГПР и договорна лихва поради противоречието им с добрите нрави.
Уговореният размер на ГПР /40.75 %/ е в рамките на законово определената
граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Що се отнася до уговорения между страните
фиксиран лихвен процент, същият приблизително се равнява на трикратния размер
на законната лихва за периода. Уговореният номинален размер на договорната лихва
от 899.86 лева, съпоставен с размера на
предоставената сума /3200 лева/, при съобразяване срока за издължаване
на кредита /18 месеца/, не би могъл да се приеме за прекомерен, още повече че в
случая се касае за необезпечен кредит. Както той, така и ГПР следва да се
приемат за уговорени в рамките на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД, като се вземат предвид социално-икономическите условия в страната в
процесния период, както и опростената процедура и улеснения достъп до финансови
услуги и съответно повишеният риск от непогасяване на задълженията по
отпуснатите кредити.
Изрично с подписването на договора за кредит
ответникът е признал, че е получил заемната сума, поради което и безспорно за
него е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Усвояването на
главницата по договора за кредит се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
По делото не се установява да е обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, в каквато насока са изложените
в исковата молба твърдения. Както по-горе бе изложеното, не са ангажирани
доказателства изправеното до кредитополучателя уведомление за предсрочна
изискуемост реално да е достигнало до него. Независимо от изложеното, безспорно
е настъпила изискуемостта на всички вземания по договора с изтичане срока на
договора на 20.04.2019 г.
Поради така изложените съображения и доколкото
размерът на претендираните задължения за главница и договорна лихва се
потвърждава от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тези искове
следва да бъдат уважени.
Що се отнася до претенцията за обезщетение за
забава, доколкото съгласно изчисленията на вещото лице за исковия период същото
възлиза на 292.35 лева, искът следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата до пълния предявен размер на вземането от 292.62 лева той следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид уважаването на главните искове съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Последното
важи и по отношение на частично отхвърления установителен иск за обезщетение за
забава, доколкото причина за отхвърлянето му е не ненастъпването на изискуемостта
на вземането, а разминаване между претендирания и установен от вещото лице
размер на същото.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 135.43
лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
143.70 лева, депозит за особен представител в размер на 264.53 лева, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева. На
същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 708.19
лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.П.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „БНП П.П.Ф.” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „М.4”, Бизнес парк София, сгр. 14, следните суми: СУМАТА ОТ 3228.47 лева /три хиляди двеста двадесет
и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ – главница
по Договор за потребителски заем № PLUS-15274632 от 25.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.01.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението; СУМАТА ОТ
751.14 лева /седемстотин петдесет и един
лева и четиринадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г.; СУМАТА ОТ 292.35 лева /двеста деветдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за
периода от 20.01.2018 г. до 11.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 20/2019 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава за
разликата над сумата от 292.35 лева /двеста
деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, до пълния предявен размер на вземането от 292.62
лева /двеста деветдесет и два лева и шестдесет и две
стотинки/.
ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „М.4”, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА ОТ 135.43
лева /сто тридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „М.4”, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА ОТ 708.19
лева /седемстотин и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: