Решение по дело №1542/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на десети септември 2020г., в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    ДИМИТЪР МИХОВ

 

            при секретаря НИНА АТАНАСОВА,

с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1542 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по жалба на “Вайн“ЕООД срещу Решение № 19/11.02.2020г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 380/2019г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-010485/10.10.2018г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като е намалено наложеното на “Вайн“ЕООД за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.62, ал.3 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ от  размер на 1600лв. в размер на 1500лв.

Касаторът, в касационната жалба и в писмени бележки, чрез процесуален представител, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 19/11.02.2020г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 380/2019г.,

С оспореният съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 03-010485/10.10.2018г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като е намалено наложеното на “Вайн“ЕООД за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.62, ал.3 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ от размер  1600лв. в размер на 1500лв.

 

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 04.09.2018 г. около 13, 00 ч. служители в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, стопанисван от въззивника. На място били установени няколко лица, сред които и Ф.А.Т, ЕГН: **********, които престирали труд в полза на „Вайн“ЕООД. Това било установено при разговор с лицата, работещи на масива, сред които и Т.. Те заявили, че работят от същия ден в обекта като берачи, с работно време 08, 00 ч. – 17, 00 ч. и с договорено трудово възнаграждение от 25 лева на ден, както и че имат сключен трудово договор с работодателя „Вайн“ЕООД. Заявеното от тях било отразено  в констативен протокол, съставен в 13, 10 ч. на 04.09.2018 г., в който всеки от работниците се подписал срещу името си. След извършена справка в системата на НАП било установено, че за сключения с Т. трудов договор е прието уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ на 04.09.2018 г. в 16:27:23 часа. При така установените факти било прието, че "Вайн" ЕООД, в качеството на работодател е допуснал до работа Ф.А.Т преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от НАП, за което му бил съставен АУАН за нарушение на  чл. 63 ал. 2 от КТ. Акта бил съставен на 04.10.2018 г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството, съгласно пълномощно №197/27.07.2018 г., представено пред актосъставителя.

В законоустановения срок пред административно – наказващия орган постъпило възражение срещу АУАН, което било прието за неоснователно. Административно – наказващият орган, възприел изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на нарушението издал НП, с което наложил на нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер малко над минималния.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Приетата за установена фактическа обстановка не е оспорена от дружеството в хода на въззивното производство. Съдът е посочил, че  на „Вайн“ЕООД без да отрича извършването на нарушението, счита същото за маловажно, предвид факта, че още в деня на проверката са били предприети действия за регистрирането на трудовия договор в НАП, респ. предоставяне на копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ на работника.

Съдът е посочил, че административно – наказателната отговорност на „Вайн“ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 63 ал. 2 вр. чл. 62 ал. 3 от КТ, съгласно който работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба. Решаващият състав на въззивния съд е акцентирал върху въведената забрана, като имаща особено важно значение, тъй като е гаранция за спазване на трудовите права на работника в момента на възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на труд, т. е. преди да е започнало изпълнението на трудовите функции. Всяко установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административно наказателна - отговорност на работодателя.

От събраните по делото гласни доказателства е констатирано, че служителите на ДИТ са установили лицето Ф. Т. в работния обект – лозов масив, която е беряла грозде в момента на пристигане на проверяващия екип и лично е посочила, че извършва трудови функции в полза на „Вайн“ЕООД от същия ден. Констатирано е, че нейните твърдения съответстват на съдържанието на представения трудов договор с лицето, сключен същия ден.

От приобщената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления е установено, че трудовия договор с лицето е регистриран в системата на НАП на датата на проверката, но в час следващ нейното осъществяване, което е обосновало извод, че е обективно невъзможно към момента на извършването на проверката, в момента в който Т. се е намирала в обекта във връзка с осъществяване на трудови функции по посочения договор /около 13, 00 часа/, последната да е била снабдена с копие от уведомлението. От гласните и писмени доказателства по делото съдът е установил, че проверката извършена от инспекторите на обекта е предхождала регистрирането на трудовия договор, от което е изведен извод, че копие от уведомлението на лицето не е било и е нямало как да бъде връчено преди допускането му до работа.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че правилно АНО е санкционирал „Вайн“ЕООД, като е наложил на юридическото лице наказание "имуществена санкция" на основание чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на  чл. 63 ал. 2 от КТ.

Съдът по отношение на алтернативното искане на „Вайн“ЕООД за преценка маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е съобразил, че с процесното наказателно постановление е наложено наказание за нарушение по  чл. 63 ал. 2 от КТ и е посочил, че съобразно чл. 415в ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ. Съдът е цитирал  мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, съгласно които специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание, но в многократно по-нисък размер. Съдът е посочил, че в случаите на чл. 415в от КТ е изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззивният съд, е посочил, че за нарушенията по чл. 63 ал. 2 от КТ не е приложима нормата на чл. 415в от КТ и направил извод, че правилно и законосъобразно административно – наказващия орган е приел, че нарушението не представлява маловажен случай и по отношение на него е неприложим чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава от обикновените случаи от този род. Съдът е посочи, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат основни права на работника, каквито са осигурителните и трудовите му права.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът е установил, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. Приел е ,че по делото са налични смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път /доколкото липсват данни за други нарушения, които да са приложени по преписката/, с оглед което и предвид факта, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът е счел, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което намалил размера на наложеното наказание до минималния установен от закона.

Съдът е направил извод, че НП и АУАН са издадени/ съставени от компетентен орган при спазване на процесуалните правила, че нарушението е съставомерно на посочената в НП разпоредба, но че размера на наказанието наложено на дружеството е завишен и е изменил НП, като е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“.

            При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Спорът пред въззивния съд както е формиран от страните е бил за това: връчено ли е на Ф.А.Т в деня на сключване на трудовия договор, копие от  уведомлението до НАП и връчването предхождало ли е допускането до работа на лицето.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е дал правилен отговор на поставените пред него въпроси. В хода на съдебното обжалване на НП са събрани и обсъдени гласни и писмени доказателства релевантни за установяване на фактите – момента на допускане да изпълнява трудовите функции от Ф.А.Т и момента на подписване на трудовия договор с лицето и подаването на уведомление до ТД На НАП Варна. От анализа на събраните доказателства поотделно и в съвкупност съдът е констатирал, че Т. е допусната до работа преди да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от НАП.

Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението и справедливостта на наказанието. Посочил е на кои правни норми е направил извод за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН към деянието. Изложил е обстойни мотиви относно изменението на НП с решението, в частта на размера на наложеното наказание „имуществена санкция“. Тези мотиви касационната инстанция намира за правилни и по съображение за процесуална икономия по арг. от чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не преповтаря, а препраща към тях.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/11.02.2020г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 380/2019г.,

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.