№ 4801
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110155909 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
28.03.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 55909/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Д. К. А. срещу „ЕКФМ“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
17/27.10.2021 г. за длъжността „Организатор дейности, модно ателие“. Поддържа, че
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като
уволнителната заповед и била връчена с едномесечното предизвестие на 07.09.2022 г.
Навежда доводи, че нито при сключването на трудовия договор, нито след това й било
връчена длъжностна характеристика. Излага съображения, че добросъвестно е изпълнявала
задълженията си, вкл. възлаганите й от прекият ръководител, като често същите се
изпълнявали в продължителност по-голяма от работното време по договора, като се
налагало да изпълнява и функции извън заеманата длъжност, което сочи. Твърди, че
уволнителната заповед й била връчена, тъй като не било разрешено ползването на отпуск,
1
като ищцата сочи, че е отказала да подпише молба за напуска по взаимно съгласие.
Поддържа, че по никакъв случай, не била нарушила трудовите си задължения, като
описаните нарушения в заповедта били в противоречие с процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание и материалния закон. Сочи, че била нарушена процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ. Също така в заповед № 1/07.09.2021 г. липсвало задължително съдържание,
което аргументира, като същата била и немотивирана. Инвокира доводи, че уволнителната
заповед е издадена единствено, за да обоснове прекратяването на трудовото
правоотношение, като била издадена в хипотезата на злоупотреба с право. Поддържа, че
след уволнението имала здравословни проблеми, за което били издадени болнични листове.
Развива съображения, че в случая трудовият договор трябвало да се прекрати с изтичането
на срока на предизвестието – 07.10.2022 г. Навежда доводи, че в предизвестието за
уволнението били посочени единствено цифрово разпоредбите на чл. 326 КТ и чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ, поради което уволнението било незаконно. Твърди, че в заповедта липсвали
каквито и да били мотиви в какво се изразява липсата на качества, респ. кое или кои
качества липсвали за ефективното изпълнение на работата, което да обоснове
прекратяването на трудовото правоотношение. Аргументира, че за да е налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябвало работодателят да изложи фактическа причина за
прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в противен случай уволнението
било незаконносъобразно. Поддържа, че размера на брутното трудово възнаграждение за
пълен отработен месец, който предхождал месеца на уволнението било в размер на 710,00
лева. Обосновава, че с оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 4260,00 лева за периода от
07.10.2022 г. до 07.04.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно, както и да
бъде осъден ответника да заплати претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като не се оспорва
факта, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено с изтичане
на срока на процесното предизвестие. Твърди, че предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е връчено със заповедта за
дисциплинарно наказание, тъй като ищцата системно не изпълнявала трудовите си
задължения. Оспорва твърденията на ищцата – за отказан отпуск, невръчена трудовата
характеристика, както и за изпълнение на задължения извън заеманата длъжност, което
обосновава, а също така и че връчването на заповедта било влошило здравословното й
състояние. Поддържа, че от заповедта за налагането на дисциплинарното наказание
„забележка“ се установявало, че служителят не се спрял с напрежението на работното място,
като многократно била забелязвана да спи във фотостудиото. Също така редовно идвала на
работа със закъснение, а също така идвала и в състояние, което не позволявало да изпълнява
служебните си задължения. Освен това въпреки изричната забрана, служителят редовно
допускал външни лица в складовата база на дружеството без позволението на управителя.
Инвокира подборни съображения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, които
обосновава от правна страна. Навежда доводи, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен,
тъй като уволнението било своеобразна защита за работодателят, а освен това ищцата
искала да получи обезщетение за период, за които реално се била намирала в трудово
правоотношение с ответника, но дори да се приемело, че периода бил 2023 г., то не можело
да се присъди обезщетение, тъй като същият още не бил изтекъл. Аргументира, че целта на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е да се обезщети работника или служителя за периода за
които е останал без работа. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 17.01.2023 г. и с оглед изявленията на процесуалният
представител в о. с. з. от 30.01.2023 г., съдът с протоколно определение от 30.01.2023 г. е
допуснал уточнение на исковата молба, като крайният период на претенцията по чл. 225, ал.
1 КТ е 07.04.2023 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че са се намирали в трудово правоотношение по
силата на Трудов договор № 17/27.10.2021 г. за длъжността „Организатор дейности, модно
ателие“, както и че размера на БТВ за последния пълен отработен месец, който предхожда
месеца на уволнението е в размер на 710,00 лева.
Приложено е предизвестие № 2022-09-17/07.09.2022 г., с което работодателят
„ЕКФМ“ ЕООД е предизвестило Д. К. А., че на основание чл. 326 КТ, във вр. чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ след изтичане на 30 дневен срок трудовото правоотношение между страните се
прекратява. На предизвестието е положен подпис от ответника, който не е оспорен, като е
посочено, че същото е получено на 07.09.2022 г.
Представена е Заповед № 2022-10-17/06.10.2022 г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326 КТ, във вр. чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ. На заповедта е положен подпис от страна на ответника, като е удостоверено, че
заповедта е връчена на 19.10.2022 г.
Приложена е длъжността характеристика за длъжността „организатор дейности,
модно ателие“, която ответникът признава, че не е връчена и не е подписана от ищцата. А
признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският
процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
От извършена констатация по реда на чл. 183 ГПК в о. с. з. от 30.01.2023 г., се
установява, че в Трудова книжка № 21, серия З, № 842932, последното отбелязване е
извършено от ответника, като основното месечно трудово възнаграждение е било в размер
на 710,00 лева, като е отбелязано, че трудовото правоотношение е прекратено на 07.10.2022
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.
347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника,
който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички
материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества
на ищеца за ефективно изпълнение на работата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1)
компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или
личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно
3
поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3)
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи, следните релевантни
обстоятелства от правна страна, които водят до извод, че процесното уволнение е незаконно:
Съгласно правилото на чл. 328, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.
326, ал. 2 в следните случаи - при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата.
Според основните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК „…достатъчно е само изразената от него воля да
съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предизвестието трябва да е писмено /форма за действителност/ и да включва определен
срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Отправеното
предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото
правоотношение с изтичане срока на същото.“. В случая от представената по делото
Заповед № 2022-10-17/06.10.2022 г. се индицира извод, че трудовото правоотношение е
прекратено от работодателя, но не във връзка с отправеното предизвестие, а на друго
основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Само по себе си противоречието в основанията за уволнение е достатъчно, за да се
приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Този извод се обуславя от факта, че
уволнителните основания по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 12 КТ предвиждат различни
предпоставки, съответно различна възможност и на работника или служителя да се
възприеме фактите и да възразява срещу тях. За първото основание, съдът е развил
съображенията си по-долу в мотивите. Докато основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е
обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): – 1. да е налице непреодолима причина от обективно
естество за изпълнение на задълженията по съществуващо трудово правоотношение, което
произтича от независими за работника или работодателя обстоятелства и 2. компетентният
орган да е прекратил трудовото правоотношение.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща. В нея попадат всички случаи, при които
работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични
изисквания на длъжността – така Решение № 155 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5924/2014 г., III г. о., ГК . Тези изисквания обаче следва да са от обективно естество. При
уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има
създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат
непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни
причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12
е формулирано общо.
4
По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на
основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите
впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е
възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност
може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия
договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо – в този смисъл Решение № 218
от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г., III г. о., ГК.
В случая, дори съдът да приеме, че се касае единствено за правна квалификация по
делото както в предизвестието, така в уволнителата заповед, а така и от останалите събрани
по делото доказателства липсват каквито и да било обстоятелства, за да се направи извод, че
е налице общото уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
На следващо място трябва да се отбележи, че предметното съдържание на уреденото
в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ безвиновно уволнително основание е общо и широко формулирано.
Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата както на
професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални качества
може да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на
качества означава недостиг на тези качества, необходими за ефективно, резултатно
изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно състояние на
работника или служителя. Изложеното налага извода, че в рамките на съдебното
производство относно законността на уволнението по един убедителен и категоричен начин
съдът трябва да установи обективната невъзможност служителят успешно да се справя с
възложените му задачи в сравнително продължителен период от време.
В случая, съдът констатира, че въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал никакви доказателства за това в какво се изразява липсата на
качества, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Също така трябва да се спомене и факта, че нито в предизвестието, нито в други
документи във връзка с извършеното уволнение, които да са станали известни на ищцата е
ясно и точно посочено кое или кои качества липсват, съответно не са посочени никакви
обстоятелства, които да водят до извод, защо работодателят е упражнил потестативното си
право на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (предвид и констатираното противоречие в
уволнителните основания). Тоест, липсват мотиви, което води до извод за
незаконосъобразност на извършеното уволнение. Заповедта за уволнение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата,
които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа,
и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Качествата
5
на работника могат да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не
може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на
работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е
безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им
описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които
работникът не е в състояние да изпълни. В тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества“ се
осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина,
по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената
работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания,
липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип,
недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на
някои или само на една от тях. Липсващите качества може да се посочат както в заповедта за
прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или служителя
документ. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях
може да се съди единствено по поведението на работника или служителя – неговите
действия и бездействия и по получените резултати. Безразлично е дали качествата ще бъдат
посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на
работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В
никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите
качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на
работата – в този смисъл Решение № 163 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о., ГК; Решение №
202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 202 от
19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 81 от 8.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1363/2010 г., IV г. о., ГК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото не са ангажирани достатъчно
доказателства, за да се направи еднопосочен и безпротиворечив извод, че у ищцата липсват
достатъчно качества за изпълнение на възложената работа, което да бъде трайно състояние,
а с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказанията факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във. вр. чл.
225, ал. 1 от КТ е обусловен от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, доколкото в случая работодателят не е успял да докаже, че уволнението е
законно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
6
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
От представената по делото трудова книжка се установява, че за периода 07.10.2022 г.
до 07.04.2023 г. ответницата е била безработна, като с оглед отделеното за безспорно между
страните, че БТВ на ищцата е било в размер на 710,00 лева, съдът счита, че претенцията
следва да бъде уважена в пълния предявен размер на 4260,00 лева.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че вземането е погасено
чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не бил изтекъл периода за който се
претендирало обезщетението. Докато настоящото производство приключи, крайният срок
ще е настъпил, което винаги следва да се вземе предвид правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, а
ако междувременно ищцата започне работа преди изтичането на периода, то са налице други
способи за защита от страна на ответника.
На следващо място, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение по отношение на пекуниарния (осъдителния) иск, като
съображенията за това са следните:
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решение,
дори страната да не е направила подобно искане. Не всяко обаче от обезщетенията по глава
Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за
работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради
което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд (в т. ч. труд по договор за
изработка), съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege – така
Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение в
частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй като е за обезщетение за работа,
каквото по характера си е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като сума за обезщетение,
обезпечаваща насъщните (алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на
работника или служителя и неговото семейство в периода на безработица – така
Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на ВКС;
Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищцата. Последната е поискала присъждането на деловодни разноски, като е
доказала, че реално е сторила такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да й се присъди сумата от 700,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
7
възнаграждение за първоинстанционното производство.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът счита, че ответника следва да бъде
осъден да заплати сумата от 250,40 лева по сметка на Софийският районен съд,
представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. .................., извършено чрез предизвестие № 2022-09-17/07.09.2022 г. на основание чл.
326 КТ, във вр. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ от работодателят „ЕКФМ“ ЕООД, ЕИК: .................., със
седалище и адрес на управление: ......................., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ „ЕКФМ“
ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: ....................... да заплати на
Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., сумата от 4260,00 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение извършено с
предизвестие № 2022-09-17/07.09.2022 г. на основание чл. 326 КТ, във вр. чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ за периода от 07.10.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 г.
(датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното
решение в частта с която „ЕКФМ“ ЕООД, ЕИК: .................. е осъдено да заплати на Д. К. А.,
ЕГН: **********, сумата от 4260,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение извършено с предизвестие № 2022-09-
17/07.09.2022 г. на основание чл. 326 КТ, във вр. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за периода от
07.10.2022 г. до 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕКФМ“ ЕООД, ЕИК: .................. да
заплати на Д. К. А., ЕГН: **********, сумата от 700,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕКФМ“ ЕООД, ЕИК: .................. да
заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 250,40 лева,
представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 30.03.2023 г. пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е допуснато предварително
изпълнение на решението (имаща характер на определение) в едноседмичен срок с частна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9