Мотиви
към присъда по НЧХД № 648/2016г. по описа на РС-гр.Сливница
Частният тъжител, Ж.Г.Ж.,***, ЕГН:**********, е подал
тъжба, с която е повдигнатото обвинение срещу В.С.Г. ***, ЕГН:**********, за
извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това, че на
12.07.2016г., около 18,00-18,15ч. в с.Алдомировци, обл.Софийска, пред
хранителен магазин „p”, находящ се в с.Алдомировци на ул.”27-ма” №9, чрез
нанасени удари с юмрук и желязна кука в главата е причинил лека телесна повреда на Ж.Г.Ж., ЕГН:********** , изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота / разкъсно-контузна рана на лявата вежда и
разкъсно-контузна рана на лявата очна област/ –Престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Преди даването на ход
на съдебното следствие съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск на
частния тъжител, Ж.Г.Ж. срещу подсъдимия за причинени му неимуществени вреди
/болки и страдания/ с искова претенция от 2 000лв.
Повереника на частния тъжител
поддържа изцяло повдигнатото обвинение така, както е внесено с частната тъжба.
Счита, че в хода на съдебното следствие са се събрали достатъчно безспорни и
категорични доказателства, подкрепящи вината на подсъдимия по отношение на
повдигнатото му обвинение и моли съдът да постанови осъдителна присъда.
Поддържа предявеният граждански иск и моли да бъдат уважени в пълен размер,
ведно със законната лихва.
Подсъдимият, В.С.Г., редовно призован се явява, в съдебно
заседание.Дава обяснения по делото в които твърди, че тъжителката не еднократно
го е обиждала. “Инцидента” станал по повод това че искал да поздрави колегите
си по случай празника по микрофона, но тъжителката не му го дала, след известно
време я помолил да стане за да си довършат работата тя му отговорила да си
гледа работата, което преляло чашата. Не изразява становище относно определяне
на наказанието, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият, В.С.Г. е роден на ***г***, ЕГН: **********.
Българин е, български гражданин. Не е женен, не е осъждан. Безработен е. Живее
в с.Алдомировци, ул.“18-та“ №8.
Ж.Ж. и подс.В.Г. се познават от времето, когато Ж. се преместил да
живее в с.Алдомировци, преди 5-6 години . По повод на възникнал проблем, Ж.
взел на заем от подсъдимия пари, които не му връщал. На 12.07.2016г.,
подсъдимия, В.Г., работел по покрива на магазин за хранителни стоки „p“ в с.Алдомировци.
Пред магазина имало няколко масички, на които св.Кирил Михалков и св.Лозан
Лозанов. Частният тъжител, Ж. и св. Б.С., се прибрали от работа и седнали да
изпият по бира пред магазина. Седнали на масачка и тогава, подсъдимия, Г.,
слязъл от покрива и попитал, ч.тъжител Ж., кога ще му върне парите. Двамата се
скарали и подсъдимия, Г., ударил Ж. два пъти с юмрук в лицето. В този момент,
към магазина се приближавал и св. А.А., който е комшия на тъжителя, Ж. и
възприел ситуацията. След ударите , тъжителят Ж. станал целия в кръв, качил се
на колата си и си тръгнал към къщи, като бил последван от св.А.. Тъй като
веждата на Ж., била сцепена и му течало много кръв, св.А. откарал Ж. и
съпругата му – св.Милена Г., до спешното отделение в гр.Сливница, където му
направили временна превръзка.Св.А. закарал, Ж. до „Пирогов“, където на
ч.тъжител Ж. били направени обстойни прегледи.
Във връзка с нанесения му
побой, тъжителят, Ж. посетил съдебномедицински кабинет на 13.07.2016г., където бил
прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, което удостоверява получените от него
увреждания – разкъсно контузна рана на лявата вежда; кръвонасядане и подкожен
хематом на меките тъкани на лявото око.
Въз основа на доказателствените
материали по делото и медицинската документация бе назначена и съдебно-медицинска
експертиза по делото, чието заключение е, че в резултат на нанесения му побой, пострадалия
Ж. е получила разкъсно контузна рана на лявата вежда и кръвонасядане и подкожен
хематом на меките тъкани на лявото око, с което му причинил временно
разстройство на здравето не опасно за живота. Предвид локализацията на
уврежданията, същите е възможно да бъдат причинени в резултат на един удар
нанесени с твърд тъп предмет, какъвто се явяват и части на човешкото тяло.
Горепосочената фактическа
обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските
показания на Милена Димитрова Георгиева, А.П.А., Кирил Г. Михалков, Лозан
Манолов Лозанов и Б.И.С., разпитите на вещото лице- д-р Т..
б/Протоколи и други
документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като доказателства в хода на
съдебното следствие: съдебномедицинска експертиза, свидетелство за съдимост,
характеристики за подсъдимия
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетелите, Б.И.С. и А.П.А., защото са
непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите
доказателства по делото, е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват
противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите,
които се установяват с другите събрани доказателства – съдебномедицинска експертиза.
Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и
установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез
свидетелските показания.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Лозан
Манолов Лозанов и Кирил Г. Михалков, досежно факта, че на инкриминираната дата,
между подсъдимия В.Г. и пострадалия Ж.Ж. е възникнал конфликт, във връзка с
връщането на заета сума пари, в резултат на който между двамата е имало
съприкосновение. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в останалите
части – че Ж. е блъснал Г., и за това подс.Г. е блъснал Ж. в гърдите, в
резултат на което, Ж. се ударил в стената на магазина, защото показанията им са
в противоречие както със свидетелските показания на останалите свидетели и
установеното в изготвената и приета СМЕ, според чието заключение не се
установяват охлузвания на пострадалия Ж., каквито биха били налице при
съприкосновение с неравна повърхност. Ето защо в тези части, съдът приема показанията
на св. Лозанов и Михалков за нелогични и вътрешно противоречиви, поради което
не ги кредитира.
Съдът, не кредитира и дадените от подс.В.Г. ,
обяснения относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия Ж.,
считайки ги за защитна версия, която не се подкрепя от събраните и кредитирани
от съда доказателства – свидетелски показания и СМЕ.
С оглед приетата за установената фактическа
обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, като на
12.07.2016г., около 18,00-18,15ч. в с.Алдомировци, обл.Софийска, пред
хранителен магазин „p”, находящ се в с.Алдомировци на ул.”27-ма” №9, чрез
нанасен удар с юмрук в главата е причинил
лека телесна повреда на Ж.Г.Ж., ЕГН:********** , изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота / разкъсно-контузна рана на лявата вежда и
разкъсно-контузна рана на лявата очна област/.
ОБЕКТ на престъплението по чл.130 от НК с оглед
систематичното му място в НК са отношенията свързани с телесната
неприкосновеност и по-конкретно защита срещу посегателствата, насочени към
здравето на хората. С действията си подсъдимия Г. е извършил посегателство
срещу здравето на Ж.Ж., което е в разрез с установените в обществото отношения.
ОБЕКТИВНА СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК се осъществява, както чрез действие, така и чрез
бездействие, но по своето естество представлява такова въздействие върху
организма на другиго, в резултат на което настъпва изменение в отделни органи,
тъкани или системи на организма на пострадалия или да предизвика промяна в
тяхното функциониране. От гледна точка на въздействието върху обекта, телесните
повреди са типични резултатни, увреждащи престъпления. Уврежданията, които НК
третира, като “лека телесна повреда” са, тези извън изчерпателно изброените в
чл.128 и чл.129 от НК. В настоящият случай в резултат на нанесените от
подсъдимия удари с ръка на пострадалия, са му причинени наранявания, а именно :
разкъсно-контузна рана на лявата вежда и
разкъсно-контузна рана на лявата очна област, с което му е причинил временно
разстройство на здравето. Т.е. налице е нараняване, съставомерно по чл.130, ал.1
от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА престъплението по чл.130, ал.1 от НК, може да
бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл. При преценката
на субективната страна на престъплението съдът взе предвид, физическото превъзходство,
както и силата и броя на нанесените удари, засягането на частите от тялото на пострадалия,
както и интензивността на нападението. Съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимият Г., нанасяйки удари с ръка, съзнавайки физическото си превъзходство
над пострадалия Ж.Ж., е искал да му причини някаква телесна повреда. Предвид
изложеното съдът намери, че в настоящият случай, подсъдимия Г. е действал с
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Изводът си
в тази насока, съдът извади при оценка на обстоятелството, че ударите ,
подсъдимия е насочил към главата на пострадалия т.е. жизнено важен орган за
нормалното функциониране на човешкото тяло.
С оглед на изложеното, съдът
намери, че подсъдимият В.Г. с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е , че с
оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе съответната
наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на наказание.
При определяне и индивидуализиране на наказанието
на подсъдимия Г.,съдът приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно действащата към настоящия момент
редакция на чл. 78, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание от 1000 лева до 5 000 лева, когато са налице едновременно
следните условия: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или друго по - леко наказание, когато е умишлено, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел 4 от НК и ако причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Съгласно константната съдебна практика,
когато са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът е длъжен да
освободи дееца от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание. При наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК
е задължително като правнорелевантният момент на издирване на предпоставките по
чл. 78а НК е този на извършване на деянието. В настоящия случай по отношение на
подсъдимия Г. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като за
посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди. За да определи размера на
наказание от глоба, съдът взе предвид събраните по делото доказателства за
трудовата заетост, за семейното и материално положение и имотно състояние на
подсъдимият. Също така съдът отчете, че нанасяйки побой върху жена,
обществената укоримост на деянието е с по-висока степен, поради което счита, че
така индивидуализираното наказание - глоба в размер на 1 000 лева - в най -
голяма степен отговаря на целите по чл. 36 НК.
По отношение на повдигнатото с частната тъжба
обвинение, че нараняванията на пострадалия Ж.Ж. са причинени в резултат от
нанесени му удари и с желязна кука, съдът намери обвинението за недоказано по
изискуемия от закона начин, поради което и на основание чл.304 от НПК, оправда
подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение в тази част.
По отношение на
предявеният от пострадалия граждански иск в размер на в размер на 2 000
лв.-неимуществени, ведно с законната лихва от датата на увреждането, съдът
намери следното:
Гражданският иск е
допустим- предявен е от надлежна страна – пострадалия от престъплението в
законоустановеният за това срок- първото по делото заседание. По предявеният
граждански иск в размер на 2 000лв.- неимуществени вреди, съдът намира същият
за доказан по основание – претърпените от пострадалия неимуществени вреди /
претърпените от него болки и страдания / са в резултат на извършено по
отношение на нея престъпление от подсъдимия Г., т.е. налице са предпоставките
по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. По
отношение размера на предявеният от ищеца, Ж.Ж., иск за обезщетение за
причинените неимуществени в резултат на извършеното престъпление от подсъдимия,
съдът намира че същият следва да бъде определен по справедливост, в какъвто
смисъл е и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства е
видно, че в резултат на противоправното деяние на подсъдимия, Ж.Ж. е претърпял
болки и страдания в резултат на причиненото му разстройство на здравето
неопасно за живота, чийто паричен размер следва да бъде определен от съда.
Понятието “справедливост” е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Свързано е и с преценка на нанесените поражения
върху физическата цялост и здравето на пострадалия. Необходимо е да се съобрази
характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на Ж.Ж.,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания. Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от събраните
свидетелски показания на за възстановяването на Ж.Ж. са били необходими около 20-25
дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на
пострадалия. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 1000 лв., в
какъвто размер следва да бъде уважен, а за разликата над 1000лв до
претендираните 2 000лв.- отхвърлен. По тези съображения, съдът осъди подсъдимия,
В.Г. да заплати на пострадалия, Ж.Ж., сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законоустановената лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на
увреждането- 12.07.2016г., както и направените от ищцата разноски,
представляващи адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част, в размер на 2 330 лв.
Воден от горното съдът
постанови присъдата си.
Председател: