Р Е
Ш Е Н И Е
№
1981 12.10.2018 година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На
десети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Светлана Рачева-Янева
При
секретар: Станка А.
Като
изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 1101/ 2018г.
по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, чрез юрисконсулт Т.
против П.Т.П., ЕГН **********,*** за постановяване на решение, с което да бъде установено
по отношение на ответника съществуването на вземане по заповед по чл.410 от ГПК
№ 5601/ 18.12.2017г. по ч.гр.дело № 9389/ 2017г. по описа на БРС на стойност от
162,10 лева (сто шестдесет и два лева и десет стотинки), от която главница в
размер на 135,19 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
за периода м.ноември 2014 г. – м.ноември 2017 г. и отнасяща се за обект на
потребление *****, и мораторна лихва в размер на 26,91 лева за периода
05.01.2015 г. – 14.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на сезиране на съда – 15.12.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по заповедното
производство, от които сумата от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че вземанията му са за
топлоенергия, доставяна за имот, собствен на ответника и находящ се в *** и
намиращ се в сграда – абонатна станция. Сумата се търси като стойност на сума
за сградна инсталация и отчет за дялово разпределение. В подкрепа на горното се
ангажират доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който се оспорва иска като неоснователен. Възразява
се по твърдението за ползвана топлоенергия през сочения период. Твърди се, че
жилището е с демонтирани всякакви топлинни тела. Оспорват се доказателствата
към исковата молба, като се ангажират доказателства и се претендира решение в
този смисъл.
Исковете са с правно основание по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД като онованията за дължимост на търсените суми произтичат от твърдения за съществуващи между страните
облигационни отношения по доставка на топлинна енергия за жилище, находящо се в **** за периода от месец номеври на 2014г. до месец
ноември на 2017г. като се претендира и лихвата за забава.
От приложеното ч.гр.дело № 9389/ 2017г.
по описа на БРС се установява, че в полза на ищеца е издадена и оспорена
заповед по чл.410 от ГПК за задължения на ответника П., за който няма спор, че е собственик на процесния имот
- жилище в *****, начислени за
потребена
топлоенергия за периода от ноември 2014г. до ноември 2017г. като страните не
спорят по тези факти и се установява от събраните писмени доказателства.
Няма спор, а се установява и от заключението
на вещото лице Е., че в жилището на ответника не се ползва топлинна енергия от
отоплителни тела и за БГВ. Няма уреди за отчитане, както и че жилището се
намира в сграда – етажна собственост,, като за исковия период е работила
абонатна станция за отопление и БГВ.
Установява се още, че за процесния период за абоната е начислявана само
сградна инсталация, която е задължителна за всяко жилище в сградата без
значение дали ползва или не топлоенергия. Тази сума е сбор от такса за сградна
инсталация и за такса дялово разпределение и е правилно изчислена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение по методиката и нормативно
установените правила.
Отново според заключението на вещото лице не е
отчетено плащане на някакви суми към ищеца.
При
тези факти и като съобрази действащата през процесния период нормативна уредба
чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребител на топлинна енергия за битови нужди
е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот като разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване, което не е спорно по делото и се установи от събраните доказателства
съдът намира, че ответникът е длъжник на ищцовото дружество за периода от
01.11.2014г. до 30.11.2017г. за сумата по исковата молба, която е сбор от
стойност за дялово разпределение от 24.42 лева, дължимо на основание
действащата методика, приета по реда на чл.36, ал. 3 от Закона за енергетиката
и сградна инсталация от 110,77 лева, както и 26.91 лева за мораторна лихва.
При основателност на претенцията за главница
следва да бъде уважена и претенцията за лихва за забава за периода и размер по исковата молба.
Основателна
е и претенцията за законова лихва като същата с оглед нормата на чл. 422 от ГПК
следва да бъде присъдена за периода от датата на подаване на заявлението по
образуваното ч.гр.дело № 9389/ 2017г. по описа на БРС – 15.12.2017г. до датата
на окончателното плащане на вземането.
С оглед изхода от настоящото дело
и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и
разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената
част от исковете или в общ размер на 200 лева – сбор от държавна такса по двете
производства общо 50 лева, възнаграждение за вещо лице от 100 лева,
възнаграждение за юрисконсулт от 50 лева по заповедното.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Лозово”, промишлена зона
представлявано от изпълнителния директор, че П.Т.П., ЕГН **********,*** дължи на ищеца сумата от 162,10 лева (сто шестдесет и два лева и
десет стотинки), от която главница в размер на 135,19 лева, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена за периода м.ноември 2014 г. – м.ноември 2017 г. и отнасяща се за
обект на потребление ****, и мораторна лихва в размер на 26,91 лева за периода 05.01.2015 г. – 14.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда –
15.12.2017г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на оспорена по
реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 5601/ 18.12.2017г. по ч.гр.д. №
9389/ 2017г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********,*** да
заплати
на „Топлофикация Бургас” ЕАД, Булстат ********* със седалище гр.Бургас и адрес
на управление: гр.Бургас, кв.„Лозово”, промишлена зона представлявано от изп.
директор на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева (двеста лева) –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 1101 / 2018г. и ч.гр.дело № 9389/ 2017г.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
настоящото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА