РЕШЕНИЕ
№ 125
гр.Поморие, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 77 по описа за
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молба от Г.Ц.Р., с адрес ***, против К.Е.С. ***, с която е направено искане за установяване на домашно
насилие и налагане на мярка за съдебна защита по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че
ответникът е лице,
с което молителката е била във фактическо
съпружеско съжителство от
Твърди се, че на 19.01.2019 г., молителката влязла в
словесен конфликт с майката на ответника, след който последния и нанесъл удари
с дървен предмет, съборил я на земята, отново и нанесъл удари, придружени от
обиди. От нанесения й побой бил счупен зъб на молителката, а последната успяла
да сигнализира органите на реда и двамата били отведени в сградата на РУ –
Поморие.
Сочи се от молителката, че след този инцидент напуснала
обитаваното от двамата жилище в гр.Ахелой, а на 21.01.2019 г., при посещение на
зъболекар в последно посоченото населено място отново срещнала молителя, който
упражнил спрямо нея физическо и психическо насилие – изтръскал цигарата си
върху молителката и се опитал да я изгаси в косата ѝ, отправил спрямо
молителката заплахи.
Прави се искане с правно
основание чл.4, ал.1 ЗЗДН, съдът да установи извършеното домашно насилие и да
наложи на ответника мерки
за защита, съответно по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да забрани
на извършителя да приближава пострадалата, жилището на същата в **,
местоработата на молителката в гр.Поморие, ул. „Възраждане”, № 2 и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от
дванадесет месеца.
Към молбата е представена декларация от молителката по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН , както и писмено доказателство – съдебномедицинско
удостоверение № 14/22.01.2019 г., издадено от съдебен лекар в отделение по
съдебна демицина при „УМБАЛ – Бургас” АД, в което се сочи, че при извършения на
датата на издаване на удостоверението преглед на молителката са установени
охлузвания по лицето и коляното и счупване на ъгъла на преден горен зъб. Към
молбата е представено и направление/искане от 21.03.2019 г., издадено от „Д-р
Кабанова – А.Йорданов АИПППДМ” еоод, в което като диагноза на пациентката Г.Ц.Р.
е посочено „счупване на ъгъла на горен първи ляв резец”.
В съдебно заседание молителката се явява лично. Поддържа
молбата за защита.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се и от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Анна
Мадевова.
Изразява становище за неоснователност на молбата за
защита, заявявайки, че не е осъществявал
описаната в молбата проява на домашно насилие. Ангажира доказателства. В
условията на евентуалност, ако съдът счете, че ответникът е извършил посочените
в молбата прояви на домашно насилие, се прави искане мерките за защита, респ.
предвидената в закона глоба, да бъдат наложени в минималните им срокове, респ.размер.
За да се произнесе по искането на молителката съдът се
запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид
относимите законови разпоредби, прие следното.
Молбата съдържа
законоустановените реквизити по чл. 9
ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, против субект по чл.3,
т.1, предл. второ ЗЗДН – лице, с което молителката е била във
фактическо съпружеско съжителство, поради което е
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Както бе посочено, в производството е представена
декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.
Твърденията на молителката относно осъществените от
ответника спрямо нея прояви на домашно насилие на процесните дати се подкрепят
от писмените доказателства по делото – горепосочените съдебномедицинско удостоверение
и направление, които установяват посочените от молителката телесни увреждания,
които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата –
нанесен ѝ побой от ответника. От показанията на изслушаната по делото
свидетелка М.Д.К.(позната на молителката), се установява, че непосредствено
след първата описана в молбата за защита проява на насилие молителката е била
разстроена психически, цялата ѝ коса е била в пръст, с подуто лице и
счупен зъб.
В съвкупност от така посочените доказателства съдът
приема, че на посочените в молбата дати ответникът е осъществил описаните от
молителката прояви от фактическа страна, като на 19.01.2019 г., ѝ нанесъл
побой, в резултат на който бил счупен зъб на молителката и последната получила
охлузвания по лицето и коляното, а на 21.01.2019 г., ответникът упражнил спрямо
пострадалата физическо и психическо насилие – изтръскал цигарата си върху нея, опитал
се да я загаси в косата ѝ, отправил ѝ заплахи.
Горепосочените изводи на съда относно фактическите
обстоятелства по делото не се разколебават от показанията на св.ЙО.К.С. (майка
на ответника), която отрича извършването на домашно насилие от ответника.
Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира, тъй като същата безспорно е
заинтересована от благоприятен изход на делото за ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна от правна
страна съдът прие следните изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
В разглежданият случай страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, което понастоящем
е прекратено, отношения им безспорно са
влошени, като на процесната дати – 19.01.2019 г. и 21.01.2019 г., ответникът осъществил по отношение на молителката прояви на физическо и психическо насилие, при конкретни форми на тези
прояви описани по-горе в решението.
Затова съдът прие, че по делото е установено домашно
насилие, поради което искането за защита следва да се уважи, като на основание
събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника,
съдът намира, че спрямо него следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1 т.1
и т.3 ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо пострадалата и забрана на същия да приближава пострадалата, обитаваното от нея жилище, местоработата
ѝ и местата за социални контакти и отдих, посещавани от молителката.
Съдът като взе предвид установените по делото
обстоятелства относно конкретните прояви на домашно насилие, намира, че срокът на мярката за защита по
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е дванадесет месеца.
След съобразяване на установените по делото
обстоятелства, отнасящи се до тежестта на деянието на ответника, отчитане на
мотивите за извършването на акта на насилие и интензитета на същия, съдът прие,
че глобата по чл.5 ал.4 ЗЗДН, следва да се наложи в минималния предвиден от
закона размер – 200 лв.
Ответникът
следва също така, на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН,
да заплати държавна такса в размер 30 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 19.01.2019 г. и
21.01.2019 г., домашно насилие от К.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, спрямо Г.Ц.Р.,
ЕГН **********,***, изразило се в на нанесъл побой на молителката на 19.01.2019
г., от който бил счупен зъб на молителката и последната получила охлузвания по
лицето и коляното и упражняване спрямо пострадалата на физическо и психическо
насилие на – изтръскал цигарата си върху нея, опитал се да я загаси в косата
ѝ, отправил ѝ заплахи.
ЗАДЪЛЖАВА К.Е.С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Г.Ц.Р., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на К.Е.С., ЕГН **********, да приближава пострадалата Г.Ц.Р.,
ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в **, местоработата ѝ в гр.П.***,
№ 2 К.*** и местата за социални контакти и отдих на Г.Ц.Р., ЕГН **********, за
срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА К.Е.С., ЕГН **********, да заплати на Държавата по
сметка на РС – Поморие глоба в размер 200 лв. (двеста лева) и държавна такса 30
лв. (тридесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас,
в 7-дневен срок от съобщението.
Обжалването на решението не спира изпълнението на
заповедта за защита.
Препис от решението и заповедта да се изпрати на РУ –
Поморие.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: