Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032/28.09.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 21.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №83 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на К.Н.К., руски гражданин, чрез адв.Б.Г. от САК, срещу решение № 940/30.10.2019г.,
постановено по т. д. №
981/2018г. по описа на Варненски окръжен
съд-търговско отделение, с което съдът е: отхвърлил предявения от К.Н.К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, срещу „Мосстрой – Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, местност „Свети Никола“ №60, както и срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК, дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен №47367, със седалище и адрес на управление
ул. „Димокриту“ №15, Комплекс Панаретос Елиана, офис №104 и „Еко Мак Вилидж“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти Януари“ №36, ет.4, ап.6 в качеството
им на възразили
кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой
– Варна“ АД, обявен в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637, ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието
за установено по отношение на
ответниците, че ответникът „Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК
№4317/29.07.2016г., издадена по
ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на
ВРС сумата от 340000.00лв.,
представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 30.05.2016г. с падеж
30.06.2016г.
Счита
решението за неправилно-поради
нарушаване на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. С
жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде
уважен в предявения размер, по изложени съображения, а именно:
Съдът
е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
касаещи предмета на доказване и доказателствената
тежест при изследването на каузалното правоотношение, по повод на което е
издаден процесния запис на заповед, в частта на
вземането, представляваща вземания за дивиденти. Излага, че нито ответникът,
нито някой от заинтересованите страни са изложили каквито и да е възражения
срещу тази част на вземането, представляваща вземания за дивиденти за 2007 и
2008год. Липсата на оспорване на тази част от вземането означава, че за ищеца
не възниква задължение да доказва съществуването му. Изводите на ВОС са в противоречие със
задължителната практика на ВКС-т.17 от
ТР № 4/2013год., Реш. № 248/23.01.2015год. по д.№
3437/2013год.
Излага също, че съдът неправилно е направил
извод, че от представения документ наименован
„Договор за заем“ не могат да се извлекат параметрите на договор по чл.240 ЗЗД,
факта на неговото сключване, доколкото той е реален. Твърди, че в процеса са заявявали, че
посоченият документ не представлява договор за заем, поради което и не съдържа
неговите характеристики. Този документ
урежда конкретните условия за връщане на едно съществуващо вземане, което „Мострой-Варна“АД има към кредитора В. Р.-на основание
четири предходни договора за заем, по които реално са предоставени парични
средства. Относно нарушенията на материалния закон: Според жалбоподателя, съдът
е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД. Твърди, че в процеса ищецът е поддържал, че
т.нар. „Договор за заем“ от 5.04.2006год., въпреки наименованието си, не представлява договор за заем. По същество
представлява споразумение между кредитор и длъжник, целящо да уреди начина на
изпълнение на едно безспорно между страните вземане. Като не е обсъдил
аргументите на ищеца и не е взел в предвид писмените доказателства,
установяващи произхода на вземането и потвърждаващи съществуването му, а
се е задоволил единствено да търси
характеристиките на договор по чл.240 ЗЗД, съдът не е приложил разпоредбата на
чл.20 ЗЗД, предвиждаща при тълкуване на договорите да се търси действителната
воля на страните. Поради допуснатите нарушения, изводът на съда, че в патримониума на ищеца не са възникнали посочените вземания,
обезпечени с процесния запис на заповед, е
необоснован. С жалбата се оспорва и извода на съда, че процесното
вземане е било вече цедирано от страна на праводателя на
ищеца-„Палма парк“ЕООД, на дружество „Надежда-55“ЕООД. В подкрепа на
твърдението, че предходната цесия не е породила правни последици, е ангажирано
годно доказателства-извлечение от банковата сметка на „Палма парк“ЕООД, от
което е видно, че платежната цена по цесията с „Надежда-55“ЕООД е върната на цесионера. За това счита, че предходния договор за цесия е
прекратен и не е породил правни последици-обстоятелство, което не е взето в
предвид и не е обсъдено от съда.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде уважен.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Р.Г.С.-
синдик на „Мосттрой-Варна“АД /в н./, чрез писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. Конкретно сочи, че в процеса не се
е доказало възникване на каузално задължение за връщане на заети средства.
Обосновано съдът е заключил, че предаване на парични средсва
на ответното дружество-длъжник не е
осъществено. Оспорва като неоснователни и твърденията на въззивника,
срещу извода на съда, че цесията от 09.01.2015год. е произвела своето действие,
понеже не са представени доказателства, същата да е била валидно развалена
впоследствие. За това са и правилни изводите на съда, че легитимиращата
жалбоподателя цесия от 01.06.2016год. не е породила своя транслативен
ефект и на това основание.
Синдикът
наред с изложените съображения за неоснователвност на
въззивната жалба, излага, че основната причина за
неоснователност на предявения установителен иск е обстоятелството, че процесния
запис на заповед не е автентичен, понеже не е подписан от
издателя-обстоятелство, прието за установено от окръжния съд, което означава
липса на реквизит. А съгласно чл.536 ал.1 ТЗ, документ по чл.535 ТЗ, който не
носи подпис на издателя, не е запис на заповед, като сочи също, че разпоредбата
на чл.301 ТЗ е неприложима в материята на менителницата.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Производството
пред ВОС е образувано по предявен от К.Н.К. *** АД /в несъстоятелност/, както и
срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“
ЕООД, в качеството им на възразили кредитори, при участието на Р.Г.С. - синдик
на „Мосстрой – Варна“ АД, обявен в несъстоятелност,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 637,
ал.3, т.2 от ТЗ, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че ответникът
„Мосстрой – Варна“ АД дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на ВРС сумата
от 340000.00лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016г.
с падеж 30.06.2016г. В ДИМ, по повод на твърденията на ответниците
за наличие на каузално отношение, не оспорва наличието на такова, но не счита,
че ищецът –поемател по ЗЗ за съществуване на
вземането по иск по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
каузалното правоотношение във връзка с което е издаден ЗЗ. С въвеждането от някоя от страните на такова
твърдение, в производството по чл.422 ГПК подлежи на доказване и
каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. Оспорва като неоснователно
твърдението на ответниците за погасяване на
задължението по давност.
По делото е постъпил отговор от ответника „Мосстрой – Варна“ АД /в н./, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че процесният запис на
заповед няма обвързващо действие. Според страната, същият е нищожен поради
липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане: по
банкова сметка ***. Прави възражение за нищожност на менителничния
ефект и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл.
второ от ЗЗД, като се твърди, че подписалата записа г-жа А. Л. не владее
достатъчно добре български език, в степен да разбере съдържанието на документа.
Относно
въведените в процеса каузални правоотношения, твърди погасяване по давност на
част от претенцията основаваща се на дължим дивидент, като оспорва становището
на ищеца, че споразумение от 22.11.2013год. прекъсва давността, понеже същото е
сключено след погасяването по давност на претенцията. Относно твърдението на ищеца за разваляне на
предходния договор за цесия, сключен между „Палма Парк“ООД и „Надежда-55“ООД,
счита същото за недоказано, като не оспорва сключването договор за цесия между
посочените дружества. По отношение реалното предаване на сумите по договорите
за заем, счита че установяването на това обстоятелство е в тежест на ищеца,
понеже същият черпи права от тях. По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
По делото е постъпил отговор от ответника от „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК, в който оспорва
предявения
иск като неоснователен. Твърди, че е налице каузално правоотношение, което се
обезпечава от процесния запис на заповед, което е
изрично признато от ищеца в молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ. По каузалното
правоотношение ищецът е посочил, че се легитимира като носител на вземане срещу
длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор
за цесия от 01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД.
Този договор обаче не е породил транслативен ефект,
поради следното:„Палма Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от
18.11.2013г. с цедент В. Р.. Прехвърленото вземане на
В. Р. срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата
от 149672.50лв., главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства
от 05.04.2006г. и допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г.,
2. сумата от 190828.28лв. девидент, въз основа на
решение на общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД
от 17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от
311970.61лв., девидент, въз основа на решение на
общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди,
че преди цесията от 01.05.2016г., на 09.01.2015г. „Палма Парк“ ЕООД с договор
за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД, следователно ищецът не може да
легитимира като носител на същите, тъй като вече се е разпоредил с тях.
Ответникът
оспорва също съществуването на вземания по т.1 от договора за цесия от
18.11.2013г. в полза на Р., произтичащи
договор за заем на парични средства, тъй като липсва реално предаване на
тези суми на заемополучателя. Твърди, че в нито една
своя молба ищецът не е посочил, нито представил доказателства за действително
извършени плащания, по договорите за заем. Поради това счита, че липсват и не
са представени доказателства за сключване на договори за заем.
Ответникът
релевира и възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на задължението на длъжника за изплащане на дивиденти за 2007г. и
2008г., считано от 17.11.2013г., един ден преди цесията от 18.11.2013г.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
По делото е постъпил отговор от ответника „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че записът на заповед е сделка,
увреждаща за масата на несъстоятелността и е недействителна по отношение на
кредиторите, понеже същият е издаден на 30.05.2016г., т.е. след началната дата
на неплатежоспособността. На следващо място се твърди, че записът на заповед е
нищожен, поради липса на съгласие тъй като същият не е подписан от А. Л.,
управител „Мосстрой – Варна“ АД.
Ответникът
въвежда и възражения за недължимост на сумата поради
липса на задължение по каузалното правоотношение и поради погасяването й по
давност.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
По делото са постъпил отговори от синдика Р.С., в
срока по чл.367 от ГПК,
в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че е налице
каузално правоотношение, което е изрично признато от ищеца в молбата по чл.685,
ал.1 от ТЗ. Същото се обезпечава с процесния запис на
заповед, но липсва каузално задължение към момента на издаването на ЗЗ, поради
което твърди и недобросъвестност на поемателя на процесния запис на заповед. По каузалното правоотношение
ищецът е посочил, че се легитимира като носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой – Варна“ АД по силата на договор за цесия от
01.05.2016г. с цедент „Палма Парк“ ЕООД. Този договор
обаче не е породил транслативен ефект, по следните
съображения:
„Палма
Парк“ ЕООД е придобило вземането по договор за цесия от 18.11.2013г. с цедент В. Р.. Прехвърленото вземане на В. Р. срещу „Мосстрой – Варна“ АД включва: 1. сумата от 149672.50лв.,
главница и 125115.00лв. лихви по договор за парични средства от 05.04.2006г. и
допълнителни споразумения от 15.12.2008г. и от 03.01.2012г., 2. сумата от
190828.28лв. девидент, въз основа на решение на
общото събрание на „Мосстрой – Варна“ АД от
17.08.2008г. за разпределение на печалбата от 2007г., 3. сумата от
311970.61лв., девидент, въз основа на решение на
общото събрание от 27.05.2009г. за разпределение за печалба от 2008г. Твърди,
че преди цесията от 01.05.2016г., а именно на 09.01.2015г. „Палма Парк“ ООД с
договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой – Варна“ АД, следователно ищецът не може да
легитимира като носител на същите.
Затова моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е запис на заповед от
30.05.2016г., издаден от „Мосстрой - Варна“ АД чрез представителя А. П. Л.
според който дружеството се е задължило безусловно и неотменимо да заплати в полза
на К.Н.К. сумата от 340000.00лв. с падеж на 30.06.2016г. Въз основа на ЗЗ е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК
№4317/29.07.2016г., издадена по
ч.гр. дело №8911/2016г. по описа на
ВРС за сумата от 340 000.00лв., представляваща
главница по запис на заповед,
издаден на 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г.
По делото са представени
и приети като доказателства: Молба за предявяване на вземане по чл.685 ТЗ по
т.д. № 1260/2016год. от К.К. в размер на 340 000лв.: Искова молба по
чл.694 ал.2 т.2 ТЗ за установяваве на неприетото в производството по
несъстоятелност вземане: Договор за заем на парични средства от 05.04.2006год.
сключен между „Мосстрой-Варна“АД като заемател и В. Михайлович Р., в който е посочено, че според Допълнителено споразумение от 05.04.2006год. заемателят дължи на заемодателя сумата от 796 363,28лв.
със срок на връщане 31.12.2010год. С
допълнително споразумение, срокът по договора е удължен до 31.12.2014год., като
е постигната договорка за заплащане на лихви върху главницата в размер на 9,5%,
считано от 01.01.2008год. С договор за прехвърляне на
вземане от 18.11.2013год., цедентът Р. е прехвърлил
на „Палма Парк“ЕООД своите вземания от „Мосстрой
Варна“АД, в общ размер на
777 586,39лв., произтичащи от:
1. Договор за
заем на парични средства от 05.04.2006год. сключен между „Мосстрой-Варна“АД
като заемател и В. Михайлович Р., в който е посочено,
че според Допълнителено споразумение от
05.04.2006год. сумата от 149 672,50лв.-остатък от главница и
125 115лв.-начислени лихви до 01.11.2013год.: 2.Решение на Общото събрание
на „Мосстрой Варна“АД
от 17.08.2008год. за разпределяне на дивидент за 2007год. в размер на 190 828,28лв.: 3. Решение
на Общото събрание на „Мосстрой Варна“АД от 27.05.2009год. за разпределяне на дивидент
за 2008год. в размер на 311 970,64лв. Представено е доказателство-Споразумение
от 22.11.2013год. за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.
Представено
е уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД / л.115/, от „Палма Парк“ЕООД до „Мосстрой Варна“, според което същият с договор за цесия от
09.01.2015г., е прехвърлило на „Надежда 55“ ООД процесното
вземане, което там като остатък е 705971.86лв.
Ищецът не оспорва този факт, но уточнява, че договорът е прекратен по
взаимно съгласие на страните, а сумата дадена по него е върната.
Пред
настоящата инстанция съдът прие представено от въззивника
споразумение от 16.07.2020год., между „Палма Парк“ ЕООД /в ликв./ и „Надежда-55“ЕООД, в което страните
потвърждават, че през м. септември 2015год. всяка от тях, по общо съгласие е върнала на другата страна получената престация по договор за цесия от 09.01.2015год., с което
считат този договор за прекратен с всички произтичащи от прекратяването последствия. „Палма Парк е
декларирала, че е уведомила длъжника за извършената обратна цесия.
С договор за
прехвърляне на вземане от 01.05.2016год., цедентът
„Палма Парк“ЕООД е прехвърлил на ищеца К.Н.К. част от своите вземания от „Мосстрой Варна“АД, в
общ размер на 412 601,21лв., срещу задължение за заплащане на сумата от
2000лв.
Представено
е споразумение от 30.05.20016год. между ищеца К.Н.К. като кредитор и „Мосстрой Варна“АД като длъжник, според което задължението
в общ размер на 412 601,21лв. се
намалява със сумата от 72 601, 21лв. и става 340 000лв., която е
следвало да бъде заплатена от длъжника на кредитора до 30.06.2016год. За обезпечаване на плащането длъжникът издава
на кредитора Запис на заповед.
Относно
представения запис на заповед от 30.05.2016г., издаден от „Мосстрой
- Варна“ АД чрез представляващия А. П. Л.,
по направеното възражение на кредитора „Еко Мак Вилидж“
ЕООД, че записът на заповед е нищожен, тъй като не е подписан от А. Л., като
изпълнителен директор на „Мосстрой Варна“ АД, е
открито производство по реда на чл.193 ГПК относно неговата автентичност.
Съдът предвид
установеното от фактическа страна, прави следните изводи:
Преди да се
произнесе по изложеното във въззивната жалба на К.К., съдът намира, че следва да се произнесе по неговата
допустимост.
Въззивният съд констатира
нарушение на принципите на чл.6 и чл.7 от ГПК, допуснато от първоинстанционния
съд при служебното конституиране на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК и
„Еко Мак Вилидж“ ЕООД като ответници
в производството.
Действително в
случая не се касае за възобновено по реда на чл.637 ал.З от ГПК, предвид
предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК
след уважено възражение по чл.423 от ГПК след одобряване от съда на списъците с
приети вземания на кредитори. Но доколкото производство по делото е по предявен
установителен иск след заповедно производство и
предходното производство по реда на чл.694 от ТЗ е прекратено, съставът на съда
намира че в случая следва да намерят приложение нормите на чл.637 ал.З от ТЗ и
чл.694 ал.4 от ТЗ.
В настоящия
случай вземането на кредитора К.., предмет на установяване, по възражение на
кредитор е изключено от списъка на приетите вземания. Поради което и е налице
хипотезата на чл.637 ал.З т.1 от ТЗ и производството по установителния
иск по реда на чл.422 от ГПК следва да продължи с участието на кредитора К.,*** и синдикът. Други кредитори - могат да
встъпят в производството като трети лица помагачи на длъжника съобразно
идентичната хипотеза, регламентирана в чл.694 ал.4 от ТЗ. Кредиторът, по чието
възражение е изключено от списъка на приетите вземания вземането на кредитора -
ищец може да участва в производството по чл.694 от ТЗ само като трето лице
помагач на страната на длъжника, но не и като главна страна - ответник по иска.
Служебно
конституиране на кредитор, направил възражение срещу включването в списъка на
приетите от синдика вземания на друг кредитор е предвидено в чл.637 ал.З т.2 от ТЗ, но тази хипотеза изисква възражението на оспорващия кредитор да е оставено
без уважение от съда по несъстоятелността и оспореното вземане да е включено в
одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Само в този случай
съдът има задължение служебно да конституира кредитора, подал възражение. Коя
от двете точки на чл.637 ал.2 от ТЗ следва да намери приложение зависи от това
дали вземането на кредитора е включено в одобрения от съда списък на приетите
вземания или не е включено.
Искане за
встъпване в процеса от „Еко Мак Вилидж“ ЕООД като
трето лице помагач няма. Действително, кредиторът „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК чрез
процесуалният си представител адв. К. Г. с молба №
27259 от 21.09.2018год. и с уточнителна молба е
поискал да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на
ответника. Искането за встъпване е отхвърлаено с Определение № 3567/11.10.2018год., като видно
от материалите по делото, молителят не е обжалвал това определение и то е
влязло в сила. Вследствие на този съдебен акт, молителят е останал да участва
като главна страна-ответник в процеса, което е недопустимо, по изложените
по-горе съображения. По изложените съображения следва да се направи извод, че
това конституиране като главни страни на кредиторите „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко
Мак Вилидж“ ЕООД,
по почин на съда е недопустимо.
А съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на
процесуалните действия на страните-което означава и преценка на тахното надлежно
участие в процеса.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира, че служебното
конституиране на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, като ответници в процеса е недопустимо, постановеното решение
спрямо тях е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по тях
прекратено. Действията, извършени от кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, не следва да бъдат зачитани, поради
което и извън предмета на производството следва да останат всички направени от
тях в отговора на исковата молба
възражения срещу иска. Производсвото по отношение на
посочените кредитори следва дабъде прекратено.
С отговора на
исковата молба от кредитора „Еко Мак Вилидж“
ЕООД е направено възражение, че процесния запис на заповед е нищожен, поради липса на
съгласие-тъй като не е подписан от А. Л., като изпълнителен директор на „Мосстрой Варна“ АД.
С оглед оспорването, по правилата чл.193 от ГПК е открито производство
относно неговата истинност.
Безспорно,
единствено от кредитора „Еко Мак Вилидж“
ЕООД е направено оспорване като неистински на процесния
ЗЗ. Предвид установеното, че същият участва като ненадлежна страна в
процеса, следва да се направи извод, че образуваното във връзка с направено от
него оспорване производство по чл.193 ГПК е недопустимо и като такова не
подлежи на разглеждане. За това, следва да се напрадви
извод, че в процеса не е налице валидно оспорване на истинността на процесния Запис на заповед. За това, съдът не следва да се
произнася по същество по приетия за
разглеждане инцидентитен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК с предмет-установяване на нищожност на процесния запис на заповед, тъй като не е автентичен
–не е подписан от А. Л., като изпълнителен директор на „Мосстрой
Варна“ АД, а образуваното производство следва да бъде прекратено.
Предвид
изложеното, следва да се сподели крайния извод на съда, че процесния
ЗЗ е редовен и е произвел своето действие, респективно, същият удостоверява
изявление за дължимост на сумата от 340 000лв.
След
прекратяване на участието на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в процеса като ответници
по иска по чл.422 ГПК участват длъжникът „Мосстрой –
Варна“ АД и синдикът Р.Г.С. - синдик на „Мосстрой –
Варна“ АД, поради което подлежат на разглеждане само техните възражения срещу
иска.
Следва да бъдат
разгледани направените от длъжника „Мосстрой – Варна“
АД абсолютни възражения по Записа на Заповед:
Записът
на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно
мястото на плащане: по банкова сметка ***: Менителничния
ефект е нищожен, поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, като се твърди, че подписалата
записа А. Л. не владее достатъчно добре
български език, в степен да разбере съдържанието на документа
По първото
възражение: В ЗЗ като място на плащане е посочено: гр.Варна, пл.Лаврентий № 9,
ап.4, или по банкова сметка *** К.Н.К., като място на издаване: гр.Варна.
Следва да се отбележи, че посочването до мястото на плащане и „плащане по
банков път“ не води до порок на формата на менителничния
ефект, понеже не води до неяснота на мястото на изпълнение.
Освен това,
видно е, че мястото на издаване „Варна“ е посочено и като място на плащане,
поради което направеното възражение е неоснователно /арг.
чл.536 ал.3 ТЗ/.
Неоснователно е
и следващото възражение на ответника „Мосстрой Варна“
АД, че записът на заповед е нищожен поради липса на форма, тъй като подписалата
го „Л.“ не е разбирала български език. Изрично, и на основание чл.146 ал.2 ГПК,
съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства, че подписалата записа на
заповед не владее достатъчно добре български език, в степен, че да разбере
съдържанието на документа.
Въпреки
разпределената доказателствена тежест, това
възражение е останало недоказано в хода на съдебното дирене, поради което
следва извода, че възражението е неоснователно, ,
Предвид
изложеното, възраженията на длъжника, основаващи се на пороци на формата на ЗЗ
са неоснователни, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд в тази им част, които споделя.
С оглед на направения извод, следва да се приеме, че записът на заповед е
редовен от външна страна и е носител на материализираното в него изявление за дължимост на сумата от 340 000лв.
По възраженията
на синдика на „Мосстрой Варна“АД Р.С., съдът съобрази
следното:
Видно от
отговорите на исковата и допълнителната искова молба, направените възражения имат
характер на лични възражения-понеже се отнасят до въведено от страната каузално
правоотношение. А такива възражения може да прави само издателя на ценната
книга, а както се посочи, длъжникът „Мосстрой
Варна“АД е въвел само абсолютни възражения. В настоящето производство-което е с
правно основание чл.422 ГПК, ищецът не е въвел каузални правоотношения-в
исковата молба претенцията се основава само на ценната книга, като видно от
ДИМ, в същата също не е въведено твърдение за наличие на каузално правоотношение,
респективно за гаранционна функция на ЗЗ, а е взел отношение по възраженията на
синдика в ОИМ. Ищецът изрично е посочил, че ..“Ищецът носи тежестта да установи
само редовен от външна страна ЗЗ. Съобразно т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014год. на ОСГТК, въвеждане
на твърдения или възражения за наличието
на каузално правоотношение, по което е издаден ЗЗ, могат да правят поемателя, или издателя. В заключение, следва
да се направи извод, че в процеса не налице валидно направено възражение за
наличие на каузално правоотношение, което да е обезпечено с издаването на процесния ЗЗ. Следва да се отбележи, по повод на
становището на синдика, в ПОИМ, че въведеното от ищеца К. твърдение за каузално
правоотношение по т.д. № 1537/2017год.- което е образувано по иск на щеца по чл.694 ТЗ, -което е прекратено, поради наличие на
образуваното заповедно производство, е неотносимо към
настоящето производство, респективно не дава право на синдика да се брани по
въведено каузално правоотношение.
Предвид
изложеното, следва извода, че в настоящето производство не е въведено,
респективно няма за предмет разглеждане на каузално правоотошение
по процесния запис на заповед.
Но дори и да се
приеме, че синдикът има право на лични възражения, видно е, че същите са общи,
освен това в тях се твърди липса на реално предаване на пари по договора за
заем, респективно липса на парично задължение, от което следва да се направи извод за твърдение
за безпаричност на ЗЗ, т.е. отрича наличието на
каузално правоотношение, което означава твърдение за липса на каузално
правоотношение. А
съобразно т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014год. но ОСГТК, при редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и дадоказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника-издател.
Следователно, не
е направено валидно възражение за наличие на конкретно каузално правоотношщеине, гарантирано със Записа на заповед, което
да се изследва и евентуално да се прецени дали по него са погасени
задълженията, което да доведе и до погасяване на поетото със ЗЗ задължение.
Записът
на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. За
това съдът намира, че не са доказани възражения, установяващи несъществуване на поетото задължение
по ценната книга. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и
доказателство за вземането, поради което следва извод, че искът
на ищеца за установяване
дължимост на вземането по ценната книга е
доказан и следва да бъде уважен.
Предвид направения извод, обжалваното решение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено и постановено ново, с което
исковата претенция да бъде уважена.
Ответната страна следва да заплати
държавна такса съобразно изхода на спора пред двете инстанции на осн.чл.694 ал.7 ТЗ, както следва : Сумата от 3 468 лв. за първоинстанционния
съд и сумата от 1734лв. за въззивното производство, както и сумата от
6 800лв.-разноски на ищеца за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 940/30.10.2019год. по т.д. № 981/2018год. на ВОС в частта с която
отхвърля предявения от К.Н.К., руски гражданин,
роден на ***г. в Абхазия, ССР, постоянно пребиваващ в Република България с ЕГН **********,
с адрес ***, пл. „Лаврентий“ №9, ап.4 срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск
срещу ответниците „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК дружество
учредено и регистрирано в Република Маршалови острови
под фирмен №47367, със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту“
№15, Комплекс Панаретос Елиана,
офис №104 и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти Януари“ №36, ет.4, ап.6,
конституирани в качеството им на възразили по чл.690 ТЗ кредитори.
ОТМЕНЯ решение № 940/30.10.2019год. по
т.д. № 981/2018год. на ВОС в останалата част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между К.Н.К.,
руски гражданин, роден на ***г. в Абхазия, ССР, постоянно пребиваващ в
Република България с ЕГН **********, с адрес ***, пл. „Лаврентий“ №9, ап.4 и „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 60, при задължително участие на синдика на
длъжника Р.Г.С., съществуване
на вземане в полза на К.Н.К. в
размер на 340
000лв, главница по
издадена в негова полза Запис на заповед
от 30.05.2016 год., за която сума е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК №4317/29.07.2016г., издадена по ч.гр. дело №8911/2016г. по
описа на ВРС, на
основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ.
ОСЪЖДА „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 60 да заплати на К.Н.К., руски гражданин,
роден на ***г. в Абхазия, ССР, постоянно пребиваващ в Република България с ЕГН **********, сумата от 6 800
лева – разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 60 да заплати по сметката
на Варненския апелативен съд държавна
такса да производството в двете инстанции в размер на 5 202лв, съобразно
изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
Особено мнение на съдия Р.Славов:
Подписах изготвения съдебен акт с особено мнение,
поради следните съображения:
Считам, че при конституиране на ответниците
„Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови острови под фирмен №47367, и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, конституирани в качеството им на възразили по
чл.690 ТЗ кредитори не е допуснато процесуално нарушение, респективно, техните
процесуални действия следва да се зачетат, поради следните съображения: Производството
по предявения иск по чл.422 ГПК, предмет на настоящето производство, е
възобновено на основание чл.637 ал.3 т.2 ТЗ:
В разпоредбата на чл.637 ал.3 ТЗ са определени
субектите и предпоставките, при наличието на които спряното исково производство
се възобновява. Възобновеното производство продължава с участието на:
Според Т.1-синдика и кредитора, ако вземането не е
включено в списъка на приетите от синдика вземания, или в одобрения от съда
списък по чл.692 ТЗ.
Следователно-възобновяването по т.1 е в хипотеза,
когато кредитор е предявил вземане срещу длъжника в производството по
несъстоятелност, респективно е подал възражение срещу невключването му от
синдика в приетия от синдика списък на приетите вземания, или същият е изключен
в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ. При тази хипотеза във възобновеното
производство участват само кредитора с предявено вземане и синдика.
Според Т.2- ТЗ-Синдика, кредитора и лицето, подало
възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземанвия, но срещу
него е направено възражение по реда на чл.692 ал.3 ТЗ. Следователно-тази
хипотеза разглежда случая, на прието от синдика вземане, срещу което е подадено
възражение от друг кредитор. Или, разликата между т.1 и т.2 е че по т.1
възражението е подадено само от кредитор с невключено от синдика вземане в списъка на приетите вземания, а по т.2
–възражението е подадено от друг кредитор срещу прието от синдика вземане на
кредитор.
Безспорно, от кредиторите „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНКи „Еко Мак Вилидж“ ЕООД е направено валидно възражение по
чл.690 ТЗ срещу вземането на кредитора К.К., които са
разгледани в производството по чл.692 ТЗ
от съда по несъстоятелността.
Следователно, спрямо кредиторите „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“
ЕООД са изпълнени посочените условия в чл.637 ал.3 т.2 ТЗ, за участие в
производството, поради което правилно са били конституирани от ВОС. В
допълнение, относно конституирането на оспорилия автентичността на процесния ЗЗ кредитор, следва да се отбележи и следното:
Действително, този кредитор не е подал молба за встъпване в процеса. Следва да
се отбележи обаче, че за разлика от иска по чл.694 ТЗ, по който е предвидена
възможност при желание като трети лица-помагачи на длъжника да могат да
встъпят всички кредитори с приети вземания по чл.693 ТЗ, както и кредиторите,
чиито вземания са предмет на предявен иск по чл.694 ал.1-3 ТЗ, в разпоредбата на
чл.637 ал.3 ТЗ изрично е посочено, че спряното производство се възобновява и
продължава с участието на синдика и кредитора по т.1 и синдика, кредитора и
лицето, подало възражение по т.2. Следователно, посочените лица стават страни в
процеса по силата на закона, респективно, тяхното участие в процеса не е предпоставено от тяхно желание и преценка дали да встъпят в
процеса. За това, при наличие на съответните предпоставки-подадено възражение
срещу прието вземане, посочените лица следва служебно да бъдат конституирани
като страни в процеса. Този извод следва изрично и от задължителната съдебна
практика по чл.290 ГПК-напр. Решение № 91 от 15.07.2009год. на ВКС по т.д. №
19/2009год., І т.о. според което Разпоредбата на чл.637 ал.3 т.2 ТЗ „
..Разпоредбата разширява кръга на лицата, които задължително участват в
исковото производство с лицето, което е възразило срещу прието и включено от
синдика в списъка на приетите от синдика вземания. Следва да се отбележи, че в
посочения смисъл е и непротиворечивата съдебна практика-/Определение № 762 от 14.12.2017год. на ВКС по ч.т.д. №
2301/2017год., ІІ т.о.: № 101 от 4.02.2019год. на ВКС по ч.т.д. № 107/2019год.,
ІІ т.о., Определение № 684 от 1.12.2015год. на ВКС по ч.т.д. № 2634/2015год.,
ІІ т.о., Опреление № 60 от 3.02.2017год. по ч.т.д
2192/2016год. на ВКС, ІІ т.о./ В
допълнение и за яснота следва да се отбележи, че задължителното участие на
възразилия кредитор в производството по чл.637 ТЗ логично следва и от следното:
Възразилия кредитор има главна роля за възобновяване на спряното исково
производство, понеже неговото възражение е причина за възобновяването му. Това
е така, поради следното: Предпоставки за
възобновяване на производството са: На първо място-включването в списъка на
приетите вземания вземането на ищеца по спряното производство и на второ
място-срещу приетото вземане да е направено възражение по реда на чл.690 ал.1 ТЗ от друг кредитор на длъжника. Ако не е упражнено правото на възражение, ще
се преклудира възможността вземането на
ищеца-кредитор да бъде оспорено, и то се превръща в безспорно вземане за
участниците в производството по несъстоятелност и спряното исково производство
ще бъде прекратено по чл.637 ал.2 ТЗ. Предвид изложеното, „Инфинит
Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“
ЕООД в качеството им на кредитори с направено възражение по чл.690 ТЗ
срещу вземането на кредитора К.К., подлежат на задължително конституиране във
възобновения процес по чл.422 ГПК, предмет и на настоящето въззивно
производство. Предвид изложеното, „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“
ЕООД участват като редовна страна в процеса, респективно образуваното
във връзка с направено от „Еко Мак Вилидж“ ЕООД оспорване
производство па чл.193 ГПК е валидно и подлежи на разглеждане. За това, съдът е следвало да се произнесе по
приетия за разглеждане инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.4 ГПК с предмет-установяване на нищожност на процесния запис на заповед, тъй като не е подписан от А.
Л., като изпълнителен директор на „Мосстрой Варна“ АД.
Този ИУИ, който е бил валидно предявен, съдът намира за основателен, поради следното:. Видно е от материалите по делото, въпреки
указанието относно доказателствената
тежест, такова доказване не е проведено
от страна на ищеца. Доказателства в тази насока не са поискани и пред
настоящата инстанция. За това следва да се сподели направения от окръжния съд
извод, че по правилата на цитираната норма на чл.193 от ГПК записът на заповед
е неавтентичен, понеже не е подписан от преставляващия
ответника „Мосстрой Варна“ АД /в н./.
От установения факт, че процесния запис на заповед не е подписан от сочената като
издател А. П. Л., означава, че същият
като едностранна сделка е недействителен на основание чл.26 ал.2 пр. 2 ЗЗД-„поради липса на съгласие“ .
Не споделям извода на окръжния съд, че е приложима и
следва да бъде съобразена нормата на чл.461 от ТЗ, поради следното:
Нормата предвижда, че ако менителницата
носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница,
неистински подписи, подписи на несъществуващи лица
или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са
подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на
останалите подписали лица са действителни. Това е така, понеже процесния Запис на заповед не носи подписите на други
валидно подписали я лица, освен приетия за неистински подпис на А.Л. като
изпълнителен директор на „Мосстрой Варна“АД. За това
липсват други задължени по ценната книга.
Съответно чл. 462 от ТЗ, който предписва, че който
подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или
като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има
същите права, каквито би имал представляваният, е неприложим, понеже подписът е
неистински, а не подписалият е нямал представителна власт. В допълнение, чл.301 ТЗ е неприложим, понеже се прилага специалното правило на чл.462 ТЗ.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че процесния Запис на заповед от 30.05.2016год. е неистински,
респективно същият не представлява ценна книга, поради което и не съществува
поетото по него парично задължение. За това ответникът не дължи сумата само на
това основание. Предвид направения извод за недействителност на процесния запис на заповед, съдът не следва да се произнася
по разгледаните в процеса казуални правоотношения.
Предвид изложеното, искът по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на процесното вземане се явява неоснователен, поради което
обжалваното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Съдия:
/Р. Славов/