№ 499
гр. Б., 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500739 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от С.
Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “**“ № 112, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Н. Б.,
съдебен адрес: гр. Б., ул. „**“ № 12а против Решение № 460/30.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 444/2023 г. по описа на РС -Б., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и
неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Оспорва се извода на районния съд за законосъобразност на Заповед №
7/09.01.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.
Твърди се, че за да достигне до този извод, съдът е извършил неправилен анализ
на събраните по делото доказателства. Сочи се, че от писмените доказателства е
установено безспорно, че жалбоподателят е трудоустроен и член на синдикалната
организация при работодателя, поради което се ползва със закрила при уволнение.
На следващо място се изтъква, че съкращаването на щата не е извършено от
компетентен орган и по надлежния за това ред.
Твърди се, че не е установено реално съкращаване на щата. Съдът не е
изложил никакви съображения защо приема, че с оглед организационната
структура и начин на функциониране на ответното дружество, то би могло да
функционира и да осъществява своята дейност без лице, което да изпълнява
длъжността, заемана от жалбоподателя.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 17.07.2023 г.,
която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала
отговор.
С отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се
аргументира, без да прави доказателствени искания.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред Районен съд - Б. е образувано въз основа на искова
молба, подадена от С. Б. П. против Бюджетна дейност „**“- Б., с която са
предявени искови претенции, както следва: 1) за признаване за незаконно и за
отмяната на уволнението му от заеманата при ответника длъжност „охрана“ (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ); 2) за възстановяването му на посочената длъжност (чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ); 3) за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението в размер на 4680,00 лв. за шест месеца, т.е. от 09.01.2023 г. до
09.07.2023 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
С поставеното по делото решение районният съд е отхвърлил като
неоснователни предявените искове от С. Б. П. против Бюджетна дейност „**“.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че ищецът С. Б. П. е работил по трудово
правоотношение в Бюджетна дейност „**“ по силата на трудов договор №
8/13.02.2008 г. Последно заеманата длъжност от ищеца е „охрана“ (допълнително
споразумение от 21.02.2011 г.). С допълнителни споразумения към трудов
договор № 8/13.02.2008 г. е променяно основното трудово възнаграждение на
ищеца и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, като последното месечно трудово възнаграждение е в размер
на 780,00 лв., считано от 01.01.2023 г. (допълнително споразумение №
6/03.01.2023 г.) и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит – 29 %, считано от 01.07.2022 г. (заповед № 197/28.07.2022
г.).
От удостоверение изх. № 1/23.01.2023 г., издадено от председателя на
синдикалната организация в БД „**“ при Федерация на независимите синдикати
от държавното управление и организации – КНСБ се установява, че С. Б. П. е
редовен и пълноправен синдикален член на синдикалната организация при БД
„**“ от 01.02.2021 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 09.01.2023
г. и за периода редовно е заплащал членския си внос.
На 10.05.2021 г. между кмета на Община Б. и управителя на БД „**“ от една
страна и Синдикалната организация на ФНСДУО- КНСБ при БД „**“, е сключен
колективен трудов договор. Съгласно чл. 17 (1) от КТД работодателят може да
уволни работник или служител поради съкращаване в щата или при намаляване на
обема на работа след предварителна консултация със синдикалната организация.
Видно от ЕР № 2420/24.11.2022 г., издадено от МБАЛ-Б. АД, С. Б. П. е с
определена 78% трайно намалена работоспособност със срок до 01.11.2025 г.,
водеща диагноза: Травматичен осифициращ миозит.
2
От прието като доказателство по делото Длъжностно разписание на БД
„**“, считано от 01.09.2022 г., утвърдено от кмета на Община Б., се установява, че
към 01.09.2022 г. са утвърдени 6 щатни бройки за длъжността „охрана“, с код по
НКПД **. Видно от прието като доказателство по делото Длъжностно разписание
на БД „**“, считано от 12.09.2022 г., утвърдено от кмета на Община Б., към
12.09.2022 г. са премахнати всички щатни бройки за длъжността „охрана“ в БД
„**“.
С искане изх. № 1034/04.10.2022 г. до председателя на ТЕЛК Б., директорът
на БД „**“ по повод предстоящо уволнение на С. Б. П. е поискал писмено мнение
за здравословното съС.ие на лицето. Представено е ЕР № 2420/24.11.2022 г.,
издадено от МБАЛ-Б. АД, в което в част Констатация от медицинските
изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение е
посочено становище относно прекратяване трудовото правоотношение на
освидетелствания по искане на директора на БД „**“. Уточнено е, че заболяването
не попада под закрилата на Наредба № 5/20.02.1987 г., чл. 1, т. 3, не е
целесъобразно уволнението на лицето от гледна точка на адаптация на организма
към евентуална промяна на условията на труд. Може да изпълнява длъжността
охрана в БД „**“ или подобна такава, спазвайки условията на труд, посочени в т.
15 (ТФТ, работа, свързана с нормално зрение, токсична среда и дълго ходене).
С писмо изх. № 84/04.10.2022 г. до председателя на ФНСДУО директорът
на БД „**“ е поискал предварително писмено съгласие за прекратяване на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ на трудовите правоотношения на
служителите С. Б. П. и И.Д.С.. Посочено е в случай, че не бъде дадено съгласие,
писмото да се счита като консултация по смисъла на чл. 17, ал. 1 КТД. Видно от
писмо изх. № 01-331/08.11.2022 г. от ФНСДУО- КНСБ, управителният съвет на
ФНСДУО, с решение № 2/07.11.2022 г. във връзка с чл. 333, ал. 3 КТ не дава
съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение на И.Д.С.- секретар на
синдикалната организация при БД „**“, по отношение П. не е посочено
становище.
Работодателят БД „**“ е отправил до ИА „Главна инспекция по труда“ на
основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ искане за издаване на разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение със С. Б. П.. С писмо изх. № 22094439/02.12.2022 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б. работодателят е уведомен,
че Д „ИТ“ не дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на С. Б. П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
С предизвестие изх. № 113/08.12.2022 г. на БД „**“, на С. П. на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от датата на връчване на предизвестието.
Предизвестието е връчено на 08.12.2022 г.
Със заповед № 7/09.01.2023 г. на директора на БД „**“ на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ и утвърдено от Кмета на Община Б. разписание на длъжностите в
БД „**“, в сила от 12.09.2022 г., считано от 09.01.2023 г., е прекратено трудовото
правоотношение със С. Б. П., на длъжност „охрана“ в БД „**“, с код по НКПД **,
с причини за прекратяване на трудовия договор: съкращаване в щата. Наредено е
на служителя да се изплатят следните обезщетения: на осн. чл. 222, ал. 1 КТ –
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, но за не повече от един месец, след подаване на декларация
3
и представяне на трудова книжка; на основание чл. 224, ал. 1 КТ – 12 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. Заповедта е връчена на работника
на 09.01.2023 г.
Видно от Служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-08-01-
7591/24.04.2023 г., въззивникът С. Б. П. е регистриран като безработно лице от
11.01.2023 г. От копие на трудова книжка се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение, не е започнал работа при друг работодател.
От приет като доказателство по делото договор № 4 се установява, че на
09.01.2023 г. между БД „**“, като възложител и „**“ ЕООД, като изпълнител е
сключен договор за услуга: „Осигуряване на охранителни дейности чрез
физическо присъствие (физическа охрана) в обект Футболен стадион „**“.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. В. П.а сочи, че е съпруга на С. П.. Разяснява, че П. след
като разбрал за прекратяването на трудовото му правоотношение, бил силно
притеснен, предвид здравословното му съС.ие. Сочи, че съпругът й е
трудоустроен и шансовете му да си намери друга работа са нулеви. Знае, че освен
съпруга й, и други служители са съкратени, но не знае колко. Не знае и дали
трудовите функции, изпълнявани от съпруга й, се изпълняват от други лица
понастоящем.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза със задача
какъв е размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, което се полага за
процесния период. В заключението вещото лице сочи, че размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 09.01.2023 г. – 09.07.2023 г., е в
размер на 5568,00 лв.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В чл. 328 КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на
работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговото
съдържание се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия
договор със служителя при наличието на определените в посочения текст
основания. Основанията от своя страна представляват изрично определени от
закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор,
при наличието на които уволнението може да бъде извършено.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи
законосъобразността на уволнението е на работодателя, съдът се произнася само
по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за незаконосъобразност.
Основанията, на които се твърди незаконосъобразно упражнено от
работодателя право на уволнение в случая са: че заповедта не е мотивирана, не е
посочено какво налага да се извърши съкращения на тази длъжност; че не е
налице реално съкращаване на щата, взето от компетентен за това орган; закрила
при уволнение поради трудоустрояване и членство в синдикална организация.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание съкращаване в щата е свързано с кумулативното установяване на
следните факти от работодателя – вземане на решение от компетентния орган за
съкращаване в щата, извършване на реално, а не фиктивно такова, както и при
упражнено право на уволнение на това основание с извършване и на подбор да
4
установи, че същият е извършен законосъобразно по критериите по чл. 329 КТ.
Предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед № 7/09.01.2023 г.,
с която е прекратено трудовото правоотношение с въззивника С. Б. П. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване в щата. В заповедта е
уточнено на кое от двете предложения на разпоредбата се издава заповедта -
предл. 2, изрично е посочено като причина за прекратяване на трудовия договор
съкращаване в щата, което се сочи и от ищеца в исковата молба. В случая
работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца на основание “съкращаване
в щата”. Ясно и точно е посочено основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение- “съкращаване в щата“ (и цифром, и словом), като в този смисъл
е неоснователно възражението на ищеца, че в уволнителната заповед липсвали
мотиви. Такива има, като не е необходимо излагането на нищо в повече от
посоченото от работодателя. Не е наложително и посочването на причините,
довели работодателя до това управленско решение в уволнителната заповед, нито
изследването им в хода на настоящото съдебно производство, доколкото същите
не подлежат на съдебен контрол. Субективното преобразуващо право на
уволнение е надлежно и законно упражнено, когато е налице посоченото в
заповедта основание за уволнение.
Съкращаване на щата е налице, когато се премахват или намаляват бройките
за определени длъжности по щатното разписание на предприятието. Реално
съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно
място се създават други нови длъжности с различни от предходните трудови
функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга
нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на
трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови
задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се
създава нова трудова функция и нова длъжност. Реално съкращаване в щата е
налице и когато трудовите задължения от съкратената длъжност се разпределят
между други сходни длъжности, както и когато на мястото на две и повече
различни длъжности е създадена една обща комбинирана длъжност, обединяваща
трудовите задължения на двете длъжности. От събраните по делото доказателства,
безспорно се налага извода, че към момента на уволнението на въззивника П. е
била налице тази промяна- ново разписание на длъжностите в БД „**“, в сила от
12.09.2022 г., с което са съкратени всички щатни длъжности за длъжността
„охрана“. Правото на работодателя да премахва длъжности или да намалява
щатните бройки за тях поради отпадане на нуждата, не подлежи на съдебен
контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са му
необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него
структура.
Неоснователни са и оплакванията относно организационната структура на
работодателя и невъзможност да функционира без лице, което да изпълнява
длъжността охрана. Същите са неотносими към фактическия състав на
прекратяване на едно трудово правоотношение поради съкращаване в щата.
Преценката за определяне на бюджета на дадено предприятие, неговата структура
и численост на служителите е в правомощията на работодателя, като тази
преценка по съществото си е преценка по целесъобразност. Съдът не може да
проверява целесъобразността на взетите решения на работодателя, с които
5
последният приема, че извършваната дейност може да се осъществява от по-малко
служители, дори да е увеличил бюджета на съответното предприятие.
Основателно е оплакването във въззивната жалба за незаконосъобразност
на уволнението предвид обстоятелството, че въззивникът е трудоустроен.
Въведената в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предварителна закрила е по отношение
на работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е
определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни
условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ -
наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред
и от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение
за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е и дали
работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на
работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с
противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща
работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за
здравословното съС.ие на служителя, трудоустрояването му е фактически
изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и
разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед
преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху
здравословното съС.ие на трудоустроения работник и възможностите му за
адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички
случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд,
независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени -
в тази насока Решение № 706/22.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2688/2008 г., II г.о.,
Решение № 360/30.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 30/2009 г., III г.о., Решение №
341/17.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 144/2009 г., III г.о., Решение № 75/10.02.2011
г. на ВКС по гр.д. № 619/2010 г., IV г.о., Решение № 137/02.03.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 20/2009 г., IVг.о., Решение № 316/10.06.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1545/2010 г., IV г.о., Решение № 431/17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2869/2013 г.,
IV г.о., Решение № 246/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1305/2015 г., III г.о.,
Решение № 60/13.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3186/2016 г., III г.о.
Право на работодателя е да прекрати трудовия договор на работник в негово
предприятие като отправи писмено предизвестие, при съкращаване на щата, но
това основание за уволнение се прилага само след предварително разрешение на
съответния орган за всеки отделен случай. Когато не е дадено предварително
разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на работник, който е
трудоустроен към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, което е основание за отмяна на
уволнението като незаконосъобразно. Последното трудоустрояване на въззивника
е с ЕР № 2420/24.11.2022 г., със срок до 01.11.2025 г., предвид което към момента
на извършване на уволнението - 09.01.2023 г., работникът се е ползвал с
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, не е налице предварително
разрешение на инспекцията по труда, становището на ТЕЛК е за
нецелесъобразност на уволнението от гледна точка на адаптация на организма
към евентуална промяна на условията на труд, с оглед на което уволнението е
незаконосъобразно.
6
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира иска за
отмяна на уволнението за основателен.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не се ползва със закрила по чл.
333, ал. 4 КТ.
С предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение
първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител,
който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на
синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател- Тълкувателно решение № 9/2013 от 12.12.2014 г. по т.д.
№ 9/2013 г. ВКС, ОСГК. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
член на синдикално ръководство.
Съгласно чл. 17 (1) от КТД работодателят може да уволни работник или
служител поради съкращаване в щата или при намаляване на обема на работа след
предварителна консултация със синдикалната организация, което в настоящия
казус е сторено от работодателя. Ако в клауза на колективния трудов договор е
предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището,
мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото
предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.
333, ал. 4 КТ- Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. ВКС,
ОСГК.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид факта, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и предвид
данните за наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, то е
основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ възстановяване на предишната работа,
поради което същият следва също да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работникът има право да
иска от работодателя обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. При този иск тежестта на
доказване е възложена на ищеца, който следва да докаже оставането си без
работа- Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013
г. на ВКС, ОСГК.
Ищецът е представил копие от трудовата си книжка, от което е видно, че
след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
липсва вписване на последващо трудово правоотношение. Представена е и
служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-08-01-7591/24.04.2023 г.,
съгласно която от 11.01.2023 г. ищецът е регистриран като безработен. Други
доказателства в подкрепа на твърдението си ищецът не е ангажирал. Ответникът-
работодател не е оспорил служебната бележка от 24.04.2023 г., приета в съдебно
заседание на 12.05.2023 г. - това е моментът, в който е могла да бъде оспорена от
ответника. Предвид изложеното, ищецът е доказал оставането си без работа
единствено за периода от 09.01.2023 г. до 12.05.2023 г., поради искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е доказан по основание за периода 09.01.2023
г. – 12.05.2023 г., респ. доказан по размер, съгласно чл. 162 ГПК за сумата от
3851,20 лв., изчислен на база заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза-вж. Решение № 146/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. №
3350/2018 г., III г.о.
7
С оглед изложеното, решението в частта досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявения иск до размера на сумата от 3851,20 лв. за периода 09.01.2023 г. –
12.05.2023 г., като вместо бъде уважен за посочената сума и период. В останалата
част над сумата от 3851,20 лв. до предявения размер от 4680,00 лв. и за периода
13.05.2023 г. -09.07.2023 г., следва да бъде потвърдено.
Сумата в уважения размер, като парично вземане, се дължи ведно със
законната лихва от подаване на иска до изплащане на дължимото.
По отношение на разноските и дължимите държавни такси:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК поради основателността на първите два
неоценяеми иска работодателят дължи д.т. за производството пред първата
инстанция в размер от по 80,00 лв. за всеки един от тях, а по оценяемия – д.т. в
размер на 4 % от уважения размер – чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК или сумата от
150,05 лв. или общо дължима държавна такса по предявените уважени искове от
310,05 лв. и държавна такса за производството пред въззивната инстанция в
размер на 155,03 лв. БД „**“ следва да бъде осъдено да заплати и сумата от 205,73
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно
уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника в
производството пред районния съд над размера от 138,13 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се дължи сумата от 658,32 лв.
разноски в производството пред първата инстанция съобразно уважената част от
исковете. Поискани са разноски и пред настоящата инстанция, но не са
представени доказателства за сторени, поради което такива не подлежат на
присъждане.
Водим от горното, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 460/30.06.2023 г., постановено по гр.д. № 444/2023 г.
по описа на РС- Б., както следва: в частта, в която са отхвърлени предявените от
С. Б. П. против БД „**“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ; в частта, в която е отхвърлен предявения от С. Б. П. против БД „**“
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на
сумата от 3851,20 лв. и периода 09.01.2023 г. – 12.05.2023 г.; в частта, в която С. Б.
П. е осъден да заплати на БД „**“ разноски в производството пред районния съд
над размера от 138,13 лева до присъдения с решението размер от 780,00 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., ул. “**“ № 112, ет. 2, ап. 3 и ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед №
7/09.01.2023 г., издадена от директора на Бюджетна дейност „**“, код по Булстат
**, със седалище и адрес на управление: гр. Б., пл. „**“ № 1, представлявано от
Д.К.С.- директор, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ -
съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение между С. Б. П. и
8
Бюджетна дейност „**“.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “**“ № 112,
ет. 2, ап. 3 на заеманата преди уволнението длъжност –охрана, с код по НКПД **
в Бюджетна дейност „**“, код по Булстат **, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., пл. „**“ № 1, представлявано от Д.К.С.- директор.
ОСЪЖДА Бюджетна дейност „**“, код по Булстат **, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., пл. „**“ № 1, представлявано от Д.К.С.- директор да заплати
на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “**“ № 112, ет. 2, ап. 3 сумата от
3851,20 лева (три хиляди осемстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки),
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода 09.01.2023 г. – 12.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 01.03.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460/30.06.2023 г., постановено по гр.д. №
444/2023 г. по описа на РС- Б., в частта, в която е отхвърлен предявения от С. Б. П.
против БД „**“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за сумата над уважения размер от 3851,20 лв. до пълния предявен размер от
4680,00 лв. и за периода 13.05.2023 г. – 09.07.2023 г., както и в частта, в която С.
Б. П. е осъден да заплати на БД „**“ сторени разноски в производството пред
първата инстанция до размера от сумата от 138,13 лева.
ОСЪЖДА Бюджетна дейност „**“, код по Булстат **, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., пл. „**“ № 1, представлявано от Д.К.С.- директор да заплати
на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “**“ № 112, ет. 2, ап. 3 сумата от
658,32 лева (шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Бюджетна дейност „**“, код по Булстат **, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., пл. „**“ № 1, представлявано от Д.К.С.- директор да заплати
по сметка на Окръжен съд – Б. държавна такса върху уважените искове в общ
размер от 465,08 лева (четиристотин шестдесет и пет лева и осем стотинки), както
сумата от 205,73 лева (двеста и пет лева и седемдесет и три стотинки), заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд-Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9