№ 52
гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№2620/07.05.2021година подадена от ЦКБ АД гр.С.
срещу Постановление от 14.04.2021 г., на ДСИ Е.С. при ЛРС с което на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително дело № 535/2017г. по описа на
СИС при РС гр.Л..
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
прекратителното постановление.Жалбата е подробно мотивирана, като в нея подробно са
описани какви действия са извършени.Твърди се , че взискателят редовно е искал
предприемане на изпълнителни действия, които прекъсват срока по чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК.Смята, че не са налице законовите основания за прекратяване на изпълнителното
производсто.Моли съда да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно и
върне делото за продължаване на изпълнителните действия по него.
ДСИ Е.С. при СИС на РС гр.Л. е депозирала мотиви по обжалваното действие, като е
посочила, че намира жалбата за неоснователна, тъй като взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия по настоящето изпълнително дело в продължение на
повече от две години, като към настоящия момент длъжникът вече е починал.
Окръжен съд Монтана, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ДСИ и
извърши проверка по изпълнителното дело, след като намери, че не се налага събирането на
доказателства в открито съдебно заседание, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
от надлежна страна- взискателя по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.
435, ал. 1,т.3 от ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното
изпълнение. Разгледана по същество жалбата е основателна.Съображенията на МОС за това
са следните:
Изпълнително дело № 535/2017 г. по описа на ДСИ при РС Л., е образувано по молба
1
на взискателя “Ц.” АД с ЕИК *** гр.С. против Д.И. с ЕГН********** от гр.Л. по издаден
изпълнителен лист от 19.09.2017година издаден по ЧГД№2426/2017година на ЛРС за
описаните в него суми.Още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство -22.11.2017година взискателя е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С Разпореждане от 01.12.2017година ДСИ е образувал изпълнително производство
срещу длъжника и е разпоредил изпращането на покана за доброволно изпълнение.
На 02.01.2018година ДСИ е изпратил запорно съобщения до касиера на “С.” ЕООД
гр.Л. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.И..
С Разпореждане от 12.03.2018година по изпълнителното дело е присъединен като
взискател българската държава чрез ТД на НАП гр.В.Т..
С молба вх.№4374/23.10.2019година взискателят ЦКБ гр.С. е поискал на основание
чл.426,ал.2,изр.3 от ГПК да се изиска от подържаната в БНБ електронна информационна
система наличие и номера на банковите сметки на длъжника и в случай на потвърдени
такива да се наложи запор върху тях.След внасяне на указаната държавна такса от
взискателя, ДСИ е разпоредил събиране на поисканата информация.Такава информация е
предоставена и копие от същата е изпратено на взискателя.Въпреки поисканото налагане на
запор върху сметките, по делото липсват данни такъв да е наложен от ДСИ.
На 01.02.2021година от взискателя отново е постъпила молба по изпълнителното
дело с искане отправено към ДСИ за налагане на запор върху сметки на длъжника в изрично
посочени банки.След като е получил молбата ДСИ е разпоредли, че същата е допустима, но
следва да се внесе определена такса за извършване на исканото изпълнително действие.След
внасяне на указаната такса с разпореждане от 16.03.2021година ДСИ е наложил запор върху
сметки на длъжника в посочените банки.
След изпращане на съобщението до длъжника за наложения запор, същото е върнато с
отбелязване, че лицето е починало.Извършена е справка по Наредба №14/2009година и на
06.04.2021година е установено, че Д.И. е починал на 18.11.2018година.
На 14.04.2021година е постановено атакуваното Постановление , с което
производството е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е налице ли са
условията на закона за прекратяване на изпълнителното производство или не и от тук
законосъобразно или не е атакуваното разпореждане.
Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител, насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
2
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите
на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий -
изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително
действие. Поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в това
производство, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е бездействал да
изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би могло евентуално
да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на
обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
По разбиране на настоящия състав на МОС в случая не са настъпили последиците на
чл.433,ал.1т.8 от ГПК.Видно от направения по-горе преглед на поисканите и извършените
действия по процесното изпълнително дело взискателят е проявил активност, като е
посочвал способи за събиране на вземането му от образуването на 22.11.2017година, така и
на 23.10.2019г. и на 01.02.2021година, през който период не е изтекъл срок от две години и
не е настъпила перемция.Фактът, че длъжникът е починал на 18.11.2019година в никакъв
случай не може да се вмени в поведение на бездействия от страна на взискателя, тъй като
горното е констатирано именно от ДСИ, който е следвало да му го съобщи с оглед
евентуалното конституиране на неговите наследници.Като не е сторил това, а е прекратил
производството като е приел настъпила перемция, ДСИ е постановил един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Ето защо атакуваното разпореждане се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, а делото се върне на СИС при РС Л. за продължаване на изпълнителните
действия за събиране на дължимите суми, като преди това се извести взискателя за
настъпилата смърт на длъжника, с оглед контституиране на наследниците му.
Воден от изложеното, МОС
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Постановление от 14.04.2021 г., на ДСИ Е.С., с което на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително дело № 535/2017г. по описа на СИС при РС
гр.Л. .
ВРЪЩА изпълнително дело № 535/2017г. по описа на СИС при РС гр.Л.
за продължавене на изпълнителните действия за събиране на дължимите суми.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалвани.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4