РЕШЕНИЕ
№ 4520
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213711 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш (ЕФ) № ********** от издаден от Национално тол управление
(НТУ) към АПИ на „БОБО КАР“ ЕООД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на
2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се изтъква, че
процедурата по издаване на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е неприложима към
нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП, както и, че атакувания такъв не съответства на
утвърдения образец на ЕФ към датата на деянието. В допълнение се изтъква, че издаването
на ЕФ по ново- утвърдения образец е индиция за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН,
като в подкрепа на приложимостта на посочения давностен срок и към ЕФ се привежда
незадължителна съдебна практика, както и се изтъква, че началото на същия се поставя от
момента на заснемане движението на ППС. На следващо място се сочи, че атакуваният
електронен фиш не съдържа задължителните реквизити, в частност липсва надлежно
описание на нарушението- маршрут, вид на ППС и т.н. както и, че е издаден от
некомпетентен орган, доколкото въобще липсват данни за издател. Наред с това се изтъква,
че е налице несъответствие между описанието на нарушението, съгласно което същото се е
изразило в движение без заплащане на дължимата пътна такса и дадената правна
квалификация по чл.102, ал.2 ЗДвП, който регламентира задължението за собствениците на
ППС да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. На следващо място в
жалбата се излагат доводи за неизправност на конкретното устройство, за което се твърди да
1
е засякло нарушението, като се привеждат както доводи от телевизионен репортаж, така и
аргументи базирани на сключения с "ИТС" АД, респективно факта на отчетено и заплатено
преминаване през други участъци от платената пътна мрежа в деня на нарушението-
09.07.2021г. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая, несъразмерност на
наложената имуществена санкция и несъответствие с нормативни актове на ЕС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява се от
адвокат А., която поддържа искането за отмяна, като акцентира върху факта, че липсва
нормативно основание за издаване на електронни фишове от страна на АПИ, което налага за
санкциониране на нарушенията да се следва общата процедура по ЗАНН. На следващо
място се изтъкват неясноти при описание на нарушението, а именно, че не е конкретизирана
формата на изпълнителното деяние, като се сочи, че доколкото дружеството е сключило
договор за заплащане на тол таксата и е оборудвало товарния автомобил с бордово
устройство не е допуснало движението му по платената пътна мрежа без заплащане на
дължимата такса. В заключение се препраща към промяната в нормативната уредба, която се
явява по-благоприятен закон. Доводите подробно са развити в представени писмени
бележки. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- НТУ при АПИ, редовно призовани, се
представлява от юрисконсулт Данков, който моли за потвърждаван на електронния фиш,
доколкото съдържа предвидените в закона реквизити и е издаден при спазване на
процесуалните правила, а нарушението е установено по безспорен начин, доколкото
монтираното в товарния автомобил бордово устройство не е предало необходимите за
изчисляване на таксата данни, като съответно същата не е заплатена. Представени са
подробни писмени бележки в подкрепа законосъобразността на атакувания акт. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „БОБО КАР“ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.
П, кв.“Ц“, ул. "Б", № , представлявано от управителя си.
Дружеството притежавало няколко пътни превозни средства, включително влекач
марка „Волво“, с рег. № , с техническа допустима максимална маса 20 100 кг т.е. над 12
тона, с брой оси 2. В тази връзка и с оглед използване на платената пътна мрежа от
автомобилите, собственост на дружеството, на 28.02.2020г. между „Интелигентни трафик
системи“ АД и „БОБО КАР“ ЕООД бил сключен Договор с предплатен баланс № 9129 с
предмет предоставяне на дружеството – жалбоподател на услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време. Съгласно заявка за плащане №
130591/04.03.2020г. към посочения договор за превозни средства, собственост на
дружеството, включително товарния автомобил с рег. № РК 6366 ВВ, са платени депозити за
бордови устройство и такси – обслужване, като в конкретния автомобил е монтирано такова
с уникален номер 34224.
На 09.07.2021г. в 10:28 часа посоченото по-горе пътно превозно средство, собственост
на дружеството, а именно влекач марка „Волво“, с рег. № , с техническа допустима
максимална маса 20 100 кг т.е. над 12 тона, с брой оси 2 в състав и с допълнително ремарке
с 5 оси, се движело по път А-6(АМ „Европа), част от платената пътна мрежа. При км 50+427
на посочения пътен участък, съответен на път II-18 от Републиканската пътна мрежа, при
п.в. „Илиянци“, 1+050 км била изградена и експлоатирана от АПИ стационарна контролна
точка с № 1018, част от електронната система за събиране на таксите за ползване на
републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) и на база време за леки
автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка).
2
За посоченото устройство бил издаден Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020г. за
съответствие на техническото средство с изискванията на Наредба № 3 (ДВ, бр.90/2004г. и
ДВ, бр. 91/2004г. ), Наредба № 16-116 (ДВ, бр. 26/2008г.), Наредба № 4 (ДВ, бр.6/2011г.) и
Наредба № 3 (ДВ, бр. 90/2004г. и ДВ, бр.91/2004г.), както и Протокол за електрически
уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на защитни заземителни уредби №
0832-001/13.01.2020г., и Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на мълниезащитни и заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г., Протокол
за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка, Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите
ППС в движение.
При преминаване на посоченото по-горе пътно превозно средство, а именно влекач с
рег. № , в състав с ремарке с 5 оси, през посочената контролна точка, част от системата на
НТУ, същото било заснето, като при това обаче не се установило наличие на валидни
маршрутна карта или тол декларация, чрез които да се остойности и заплати преминаването
през съответния пътен участък. Приложени са статични изображения във вид на снимков
материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил
създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1, ЗП, с номер на нарушението C7767D2E1EB10408E053021F160AE4A1.
Въз основа на същия бил генериран процесният Електронен фиш (НП) № **********
от издаден от Национално тол управление(НТУ) към АПИ на „БОБО КАР“ ЕООД, ЕИК е
наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102,
ал.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш (НП) №
**********, Договор с предплатен баланс № 9129 от 28.02.2020г. между „ИТС АД и „Бобо
кар“ ЕООД, заявка за плащане № 130591 от 04.03.2020г., свидетелство за регистрация на
МПС – част I с № *********; известие за доставяне, създаден доклад от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179,
ал.3- 3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № **********, снимков материал от устройство
№ 1018; справка за собственост на МПС с рег. № , Протокол за електрически уредби и
съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на мълниезащитни заземителни уреди № 0832-
002/13.01.2020г.; Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на защитни заземителни уреди № 0832-001/13.01.2020г.; Сертификат за
контрол № 0832/13.01.2020г.; Акредитация; Протокол за установяване годността за приемане
на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка; Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на система за
определяне на теглото на преминаващите ППС в движение; Протокол № 28765/21 от
09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на и.д.
Председател на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен фиш, извлечение от
електронната система на АПИ за генериране на ЕФ № **********, Доклак от АПИ ОПУ-
София изх. № 66-Соф-232/12.02.2023г. и приложение към същия и останалите документи,
приложени по делото. Съдът възприема същите в цялост като логични, последователни
съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
3
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по
същество се явява основателна в искането за отмяна на електронния фиш по изложените по-
долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и на дружеството-
жалбоподател е наложена санкция въз основа на Електронен фиш № **********, издаден
от НТУ при АПИ. При това обаче съдът намира, че издаването на електронния фиш за
санкциониране на нарушение на посоченото в същия основание- чл.187, ал.2, т.3 вр. 179,
ал.3б ЗДвП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба. По правило облекчената
процедура за санкциониране на административните нарушения чрез издаване на електронен
фиш, вместо съставяне на АУАН и НП, въвежда изключение от общите правила на ЗАНН,
поради което е допустима единствено в изрично предвидените случаи. По отношение на
нарушенията свързани с експлоатацията на платената пътна мрежа този въпрос е регулиран
в чл.189ж, ал.1 ЗДвП, който допуска електронен фиш за нарушение установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП да се издава единствено в случаите по чл.179,
ал.3 ЗДвП, но не и в останалите случаи, в частност при нарушение по чл.179, ал.3б. Налице
са съществени различия между двата състава на административно нарушение, като субект
на отговорността по за административно нарушение по чл.179б, ал.3 е водачът на ППС,
преминало по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗП т.е. единствено физическо лице, което управлява
превозното средство към момента на нарушението, а не ЮЛ собственик на
автомобила,санкционирано с обжалвания ЕФ, а наред с това се касае за различно
изпълнително деяние.
Нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която предвижда възможност за издаване на
електронен фиш, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при
преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се отнася
единствено до нарушението по чл.179, ал.3 ЗДвП, което именна коренно различен субект и
изпълнително деяние от нарушението, за което е издаден атакувания Електронен фиш №
**********. Този извод не се променя от текста на чл.189ж, ал.7 ЗДвП, в който
действително се говори за ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, но доколкото с
цитираната разпоредба се урежда единствено влизането в сила на санкционния акт чрез
препращане към чл.189, ал.10 ЗДвП, то от същата не могат да се правят изводи водещи до
разширяване на приложното поле на електронните фишове при липса на изрична
законодателна воля в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, доколкото подобен подход съставлява
разширително корективно тълкуване, което е недопустимо в санкционните производство по
аргумент от чл.46, ал.3 ЗНА.
В допълнение следва да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай,
дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.187а, ал.2 ЗДвП, което се
изразява в "допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата", за което пък въобще липсва каквото и да е нормативно основание за
издаване на електронен фиш, като препращането във всяка от трите точки на разпоредбата
към текстовете на чл.179, ал.3 до 3б ЗДвП касае определяне размера на имуществената
санкция, а не реда за налагането й.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е приложил облекчения
ред по санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл. 187а, ал.2, т.3, вр.чл.179,
ал. 3б от ЗДвП, вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и
последващо издаване на НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
4
нарушение, отклонил се е от императивни законови разпоредби, с което в значителна степен
е ограничено правото на защита на нарушителя, в частност възможността да направи
възражения по при съставянето на акт или в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Посоченото процесуално нарушение от категорията на
съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен
фиш.
На следващо място съдът констатира и още едно процесуално нарушение, свързано
този път със съдържанието на електронния фиш и в частност описанието на нарушението.
Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, доколкото товарният автомобил с рег. № няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Никъде в текста на
атакувания акт обаче не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен размер на
пътната такса, нито дори за тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна
точка или дължина, още по-малко пък, за коато и да е от другите характеристики на пътя
заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе
разпоредба на ЗП. Посочената празнота доколкото касае съществен елемент от описанието
на нарушението, а именно размера на незаплатената такса, във връзка, с която именно се
ангажира отговорността на дружеството, се определя от съда като съществено процесуално
нарушение, доколкото не позволява нито на нарушителя, нито на съда да проверят така
изложения факт.
Липсващата информация не на последно място е от значение и при преценката
тежестта на нарушението в светлината на изискването за пропорционалност на санкцията от
една страна, както и в светлината на изискванията на чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство".
Правилото е въведено в националната нормативна уредба с приемането на чл.10б,
ал.7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024г., но при все това настоящият съдебен състав намира, че
независимо от предвидения вакацио легис, то доколкото към момента на нарушението и към
настоящия момент, нормите на ЗП, уреждащи хипотезата на неотчетено плащане са в
колизия с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., които
имат пряко действие, то приложение е следвало да намерят именно последните, като на
собственикът на ППС "Бобо Кар" ЕООД е следвало да с предостави възможност за
доброволно заплащане на дължимата пътна такса, преди да се пристъпи към
санкционирането му, и то с имуществена санкция в значителен дори спрямо таксата по
чл.10б, ал.5 от ЗП размер. Тук е мястото да се посочи, че максималния възможен размер на
дължимата такса, определен по реда на чл.29 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, би възлизал на 102 лева.
С оглед на това съдът намира, че са налице и данни за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото не е спазено посоченото по-горе изискване за предварително
уведомяване и предоставяне на възможност за заплащане на таксата, преди да се пристъпи
към налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лева, чийто размер значително
надхвърля размера на незаплатената такса, и като такъв противоречи на принципа за
5
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 ДЕС. Следва да се изтъкне, че изискването за
съразмерност, последователно е залегнало в практиката на СЕС(например решения С-
259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14, както и цитираната в същите практика), и същото
налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за
постигане целта на закона, като за да се прецени дали санкцията е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението,
което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът
намира, че в настоящи случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед цитираните
по-горе стойности на евентуално дължима пътна такса, наложената имуществена санкция се
явява самоцел, и има преимуществено репресивен характер, в противовес и с целите на
административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл.12 ЗАНН.
Посочените съображения също са основание да се определи електронния фиш като издаден
в противоречие с материалния закон.
Предвид на изложеното, съдът намира, че се установиха процесуални нарушения от
категорията на съществените, както и нарушения на материалния закон, които поотделно и
в своята съвкупност са основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят „Бобо Кар“ ЕООД е бил
представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор
за правна помощ и представено преводно нареждане е заплатена сумата от 720 лева.
Предвид отсъствието на релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност,
въпросът за ревизирането на неговия размер не се нуждае от обсъждане, като наред с това
същото е под законоустановения минимум. Разноските следва да бъдат възложени в тежест
на администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно - АПИ.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (НП) № ********** от издаден от Национално тол
управление(НТУ) към АПИ на „БОБО КАР“ ЕООД, ЕИК е наложена имуществена санкция
в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „БОБО КАР“ ЕООД, ЕИК ,
сумата от 720 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6