Решение по дело №1584/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1584 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от „Деметра Актив България“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № 119/29.06.2020 г., издадена от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към банков офис, разположен на първи етаж в офис сграда“ в гр. Варна, ул. „***“ № 12.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. По-конкретно дружеството жалбоподател твърди, че обектът не представлява строеж, а е остъкление на веранда, за което не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти. Посочва, че ново строителство не е извършвано, а поставеният покрив използва съществуващи масивни оградни стени, конструкцията е метална и може да бъде демонтирана или премахната, без да е необходимо извършване на СМР. Верандата е собственост на дружеството и не представлява пристройка. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Кметът на район „Одесос“ при Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че изграденото е пристройка, която увеличава обема на сградата в разрез с одобрените проекти и е свързана пространствено с търговската зала. Твърди, че остъкляването на балкон или лоджия представлява монтиране на остъклено покритие по вертикала, но не и покриване на пространството, което в случая е вътрешен двор, с покриването и остъкляването на който се създава нов обем. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

 Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството e Заповед № 119/29.06.2020 г., издадена от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна.

Съгласно мотивите на заповедта, „Деметра Актив България“ ЕООД е собственик на банков офис, разположен на първи етаж и на подземен етаж от сградата с идентификатор 10135.1507.639.2.1 по КККР, ведно с вътрешен двор, описан в документите за собственост като веранда от 65,90 кв.м. При проверка е установено, че в имот с идентификатор 10135.1507.639 е изградена офис сграда на пет етажа, която е застроена на калкан с имоти 10135.1507.642 и 10135.1507.638, като има допълващо застрояване на 5 м от дъното на имота на калкан с първия имот и на 3 м от страничната регулационна граница към втория имот, което оформя застройка с вътрешен двор.

По одобрените проекти пред югозападната фасада е предвидено свободно незастроено дворно място – вътрешен двор върху покрив на маневрено хале и паркоместа – с подход за двора само от търговската зала на банковия офис. В документите за собственост вътрешният двор е вписан като веранда.

Проверката е установила, че в северозападната част на мястото, предвидено за вътрешен двор, е изградена от метални профили едноетажна пристройка към банковия офис, от офис сградата до дъното на двора. От северозапад за стена на новото помещение се използва оградната стена на имота, върху която са монтирани колонки от метални профили с височина около 1 м, между тях е монтирана ПВЦ дограма, която оформя два прозореца. От североизток за стена на новото помещение също се използва оградната стена на имота, върху която до покрива на помещението на лека конструкция са монтирани ограждащи панелки. От югозапад и частично от югоизток новото помещение граничи с фасадата на офис сградата. В останалата част от югоизток между метални колони е монтирано остъкление с ПВЦ дограма – витрина, преграждаща вътрешния двор, с отваряеми крила за врата за достъп до останалата част на двора. Премахната е част от северозападната фасада на сградата, за да се свърже функционално новото помещение с търговската зала на банковия офис, и част от североизточната фасада, за да се разшири стаята на управителя. В обема на пристройката е изградена лека преградна стена, като площта на съществуващата по проект стая на управителя е увеличена за сметка на площта на част от пристройката. Покривът на новото помещение е оформен, като върху металните колони е монтирана скара от надлъжни и напречни метални греди, покрита с термопанели. Покривът е едноскатен към съседния имот с идентификатор 10135.1507.642 и административен адрес ул. „Св. Климент“ № 16. Подът на пристройката е на нивото на пода на банковия офис, представлява част от стоманобетонова плоча над подземния етаж с паркоместа и маневрено хале, част от площта на вътрешния двор. Така полученото помещение е със застроена площ над 20 кв.м с височина около 3,50 м откъм вътрешния двор и около 3 м откъм имот с идентификатор 10135.1507.342. Помещението се ползва като допълнителна площ към банковия офис. Посочено е, че пристройката е разположена на регулационните граници със съседните имоти 642 и 638 без съгласие на техните собственици. Не са представени строителни книжа и документи, извършеното строителство не е съгласувано по реда на чл. 84, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, макар че имотът попада в границите на археологически резерват „Античен град Одесос“.

В заповедта е посочено още, че производството по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е образувано със съставяне на констативен акт № 3/15.05.2020 г., срещу който е постъпило възражение, оставено без уважение.

От главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна е поискано становище относно приложимостта на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, постъпилото становище е, че тези разпоредби са неприложими към констатирания строеж.

При тези обстоятелства, извършеното е квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ и чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, като е разпоредено премахването на незаконния строеж в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта и възстановяване на фасадите на сградата и оградните стени на имота в първоначалния им вид.

Производството, в което е издадена обжалваната заповед, е започнало във връзка с жалба на трето лице, подадена на 13.12.2019 г. в район „Одесос“, по която е образувана преписка УСКОР19002768ОД. В преписката се установяват подадени от „Деметра актив България“ ЕООД на 07.01.2020 г. документи – нотариални актове, схема за покриване на двор и данни за регистрация на дружеството.

На 13.01.2020 г. е издадена покана до дружеството да представи в едноседмичен срок строителни книжа и документи, доказващи законността на пристройката от метална конструкция, при която са използвани съществуващите зидове към съседните имоти. Поканата е връчена на управителя на дружеството на 07.02.2020 г. С молба от 14.02.2020 г. от страна на дружеството е поискано удължаване на срока за представяне на документи.

С писмо изх. № УСКОР19002768ОД-003ОД-001ОД/21.02.2020 г. районната администрация уведомява дружеството, че документи не са постъпили и му указва, че следва да премахне доброволно пристройката в 14-дневен срок от получаване на писмото, в противен случай ще бъде съставен констативен акт и ще бъде издадена заповед за премахване на незаконния строеж. В писмото са посочени и административнонаказателните последици от неизпълнение на разпореденото премахване. Писмото е изпратено по пощата и получено от дружеството на 25.02.2020 г.

С писмо рег. № УСКОР19002768ОДІ004ОД/05.03.2020 г. дружеството представя обяснения и документи – н.а., учредителен договор, схема от КК и протокол от ОС на собствениците на сградата от 10.12.2019 г. за съгласие част от двора да бъде покрита с временна метална конструкция. До дружеството е изпратено писмо за осигуряване на достъп до обекта, получено на 13.03.2020 г. С писмо от 23.03.2020 г. във връзка с извънредното положение дружеството е посочило, че офисът е затворен и достъпът на външни лица е забранен до края на извънредното положение.

На 15.05.2020 г. е съставен Констативен акт № 3, в който обектът е описан по начин, идентичен с този в обжалваната заповед. Посочено е, че не са представени строителни книжа и документи, удостоверяващи законността на изградената пристройка и това квалифицира строежа като незаконен. Констативният акт е изпратен на дружеството с писмо изх. № УСКОР 19002768ОД_010ОД/19.05.2020 г., получено на 21.05.2020 г. На 27.05.2020 г. е постъпило възражение срещу констативния акт, в което се твърди, че обектът не представлява строеж, а остъкляване на веранда, собственост на дружеството.

От Главния архитект на район „Одесос“ на 29.05.2020 г. е представено становище относно приложимостта на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за така описания строеж. Съгласно становището, строежът „Пристройка към банков офис, разположен на първи етаж в офис сграда“, изграден в част от вътрешния двор на имот с идентификатор 10135.1507.639 по КККР с административен адрес ул. „***“ № 12 не отговаря на разпоредбите на ЗУТ и не е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Обжалваната заповед е издадена на 29.06.2020 г., жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 13.07.2020 г.

            За изясняване на обстоятелствата относно естеството на обекта, за който се отнася обжалваната заповед, и съответствието му с евентуалните строителни книжа е назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, със строителната и техническа документация, която се намира в районната и общинската администрация и след като извърши оглед на място, да даде заключение какво представлява процесният обект като местоположение, разположение и материали, от които е извършен; има ли за обекта строителни книжа и ако да – какви; представлява ли строеж по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ и ако е строеж, какъв вид е застрояването и каква категория е строежът; премахвани ли са при извършването на обекта стени? Променяна ли е фасада на основната сграда и има ли засягане на същите или други конструктивни елементи; може ли обектът да бъде определен като обект по чл. 151 от ЗУТ, които могат да бъдат остъклявани - балкон, лоджия и веранда; може ли обектът да се счита за основен ремонт или реконструкция на строеж; съответства ли по местоположение остъкляването на описаната в документите за собственост сграда или на части от него? Как пространствено са свързани описаната в обжалваното решение пристройка и основния банков офис? На вещото лице е поставен въпросът ако бъде премахнато извършеното, ще се промени ли основната сграда – банковия офис, и ще се наложи ли да бъдат извършвани някакви СМР с цел да се възстанови първоначалното положение на сградата. Възложено му е да изготви скица, от която да е видно как пространствено се разполага спрямо сградата и банковия офис към който е верандата, съобразно документите за собственост.

            Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, процесният обект, наречен в документа за собственост „веранда“, е с вход единствено откъм търговската зала, прилежащ към банковия офис, разположен върху покривната част на маневрено хале. По същество представлява вътрешен двор, ограден от масивни стени с височина повече от 2,50 м. Конструкцията е от студеноогънати метални профили, състои се от колонки, монтирани върху съществуващи масивни съседни оградни зидове, гредички, лежащи върху тях, покрита е с термоизолационен панел и е монтирана витрина. Тази конструкция затваря пространство с площ 18,80 кв.м. Обектът е разположен на регулационните граници със съседните имоти, няма нотариално заверени съгласия, но ако масивните оградни зидове, върху които е монтирана леката покривна конструкция, са изградени върху прилежащата земя на банковия офис, обектът попада по-скоро в категорията на обектите по чл. 151 от ЗУТ, което следва да бъде установено от геодезист. Според вещото лице обектът не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При извършването му не са премахвани стени, не са разрушавани конструктивни елементи, на мястото на витрина е монтиран гипсокартон за обособяване на пространството. Обектът не е балкон или лоджия по смисъла на пар. 1, т. 57 и 58 от ДР на ЗУТ, тъй като лоджията има покрив и една открита стена, а балконът няма покрив, но е допустимо неговото остъкляване, което означава покривната част на това остъкляване също да е стъклена, а не плътна. Обектът не е основен ремонт или реконструкция на строеж, съответства по местоположение на описаната в документите за собственост т.нар. веранда. Остъкляването е продължение на витрините на банковия офис, връзката с офиса е посредством съществуваща по проект врата, която води към двора. Конструкцията от метални профили и покривът може да се демонтират, след евентуалния демонтаж не се налагат ремонти на основната сграда, премахнатата витрина може да се върне на място след демонтиране на гипсокартона, измазване и боядисване. В с.з. вещото лице уточнява, че витрината на северозападната фасада, която е съществувала при приемане на обекта в експлоатация, е демонтирана и монтирана перпендикулярно на фасадата между фасадната плоскост и другите витрини. На мястото на витрината е монтиран гипсокартон, така че новият обект няма връзка с офисното помещение. Към нея е придадена една врата за достъп до двора и авариен изход. В резултат се получава ново пространство, попадащо извън обема на основната сграда, в обхвата на вътрешния двор, който некоректно в документа за собственост е наречен „веранда“. Това намалява площта на двора, за да се образува затворено пространство. За стените от двете страни на преместената витрина пояснява, че са от конструкция, стиропор за изолация и гипсокартон. Ако трябва да се премести обектът, демонтира се гипсокартонът, металният профил, монтира се обратно витрината, правят се кърпежи и боядисване. Посочва още, че няма законодателно изискване за дебелина, вид материали и други параметри на слънцезащитните покрития, които се правят към сградите.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от адресата на обжалваната заповед, за когото безспорно е налице правен интерес от обжалването. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване в съответствие с чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, Кмета на район „Одесос“, действащ в рамките на преотстъпени от кмета на общината правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с т.6 от Заповед № 0508/07.02.2020 г. - да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно мотивите на обжалваната заповед, строежът, за който се отнася, е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1 от 2003 г. на МРРБ.

Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Строежът, обект на разпореждането за премахване, е описан в достатъчна степен, за да позволи на адресата да разбере точно какъв е обхватът на оспорваната заповед.

Не се констатират допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения. Зачетено е правото на адресата да участва в административното производство, което той е упражнил в хода на кореспонденцията с администрацията и с подаденото от него възражение срещу констативния акт и обжалването на заповедта.

Няма спор по фактите, спорът се отнася до правната квалификация на извършените дейности, и по-конкретно, дали обектът, чието премахване е разпоредено, представлява строеж, за който се изисква издадено разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти, или има друг характер, при което проекти и разрешение за строеж не са необходими. Според твърденията в заповедта, строежът представлява пристройка към банков офис, собственост на жалбоподателя, като с описаните строително-монтажни работи е обособено помещение, което се ползва като допълнителна площ към банковия офис. Според твърденията на жалбоподателя, става въпрос за остъкляване и покриване на веранда, за което не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти, доколкото не представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

Съдът приема, че от събраните доказателства се доказва, че извършените дейности отговарят на критериите за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.

В това отношение съдът възприема фактическите установявания на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, но не и правните изводи на вещото лице относно квалификацията на обекта. Индивидуализацията на обекта се определя от неговите фактически (технически) характеристики, като съдът доизяснява параметрите на обекта и извършените дейности с помощта на специалните знания на вещо лице, но квалификацията на обекта е правен въпрос, който е от компетентността на съда.

От описанието на обекта, дадено в обжалваната заповед и потвърдено от констатациите на вещото лице, т.нар. конструкция е изградена от метални профили  - колонки, монтирани върху съществуващи масивни оградни зидове, гредички, между които са изпълнени стени от стиропор, облечени с гипсокартон, както и покривна конструкция от метална скара и изолационни панели. Обектът е разположен върху част от свободното незастроено дворно пространство, вписано в документа за собственост на жалбоподателя като веранда, разположено между две от оградните стени на имота, граничещо от трета страна с фасадата на сградата (след премахване на съществуваща по проект витрина и затваряне с гипсокартон), а от четвъртата страна – частично граничещо с фасадата на сградата и в останалата част - обособено от вертикални профили, между които има изолация и които са облечени с гипсокартон, с монтирана витрина и врата към двора.

Така описаните дейности правят невъзможно отделянето на конструкцията като цяло и преместването й, тоест дефинирането й като преместваем обект, тъй като от три цели страни и част от четвъртата страна няма собствени цялостни стени и не е самоносеща, а е образувана от оградните и фасадния зидове. Преместването би било възможно само след демонтаж на колонките и скарите, на изолационните панели и покривната конструкция, при което ще се изгуби индивидуалността на конструкцията.

По естеството си и предназначението си обектът не попада сред обектите по чл. 151 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. По-специално обектът не представлява остъкление на балкон или лоджия, доколкото съществуващият вътрешен двор не отговаря на характеристиките на балкон или лоджия по пар. 5, т. 57 и 58 от ДР на ЗУТ.

Описаният обект не може да бъде квалифициран и като слънцезащитно съоръжение, доколкото не съответства и на изискванията по чл. 91 и чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. То не е конзолно съоръжение, нито е издатина на сградата, която да не обособява нов обем. Действително, както отбелязва вещото лице, слънцезащитните съоръжения не са регламентирани като дебелина и материали от законодателя. Такива обаче са предвидени за монтиране без разрешение за строеж над прозорец, балкон, лоджия или тераса, а не над вътрешен двор, и за разлика от остъкляването, основна тяхна характеристика, която се извежда от дефиницията, е че не обособяват нов обем. Съоръжението не може да бъде квалифицирано и като „леко“, доколкото към оградните зидове и фасадата са монтирани носещи елементи, на които е поставена покривна конструкция от метални скари и термопанели, дейности, изискващи значителни по обем монтажни работи за поставяне и премахване. Между носещите елементи е поставена изолация и са изградени стени от гипсокартон. По същество в резултат от дейностите е обособено помещение, извън обема на основната сграда, заемащо част от вътрешния двор („намалява площта на двора“, според изявлението на вещото лице). Това помещение е функционално свързано с банковия офис, тъй като е достъпно единствено от офиса, като достъпът се осъществява през врата, която преди изграждането на обекта е водела към вътрешния двор/веранда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че определеният по-горе по характеристиките си обект представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, но не и преместваем обект по т. 80 от същия параграф. Обектът не попада сред обектите по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се издава. Освен това, чл. 151, ал. 2 от ЗУТ изисква всички дейности по ал. 1 от същия член, макар да не подлежат на разрешаване по реда на чл. 148 от ЗУТ, да бъдат съгласувани по реда на Закона за културното наследство, доколкото имотът попада в границите на археологически резерват „Античен град Одесос“, обстоятелство, което не е спорно в производството. Данни, твърдения или доказателства за такова съгласуване не са представени.

Доколкото в производството не се твърди и не се установява издадено разрешение за строеж за обекта, който има характеристиките на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед е издадена при наличието на материалните предпоставки и при правилно приложение на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Не са наведени твърдения и при служебната проверка за съответствие на административния акт с целта на закона не се установява основанието за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото целта на ЗУТ е строежите да бъдат извършвани само ако са разрешени по този закон и съответно да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство в интерес на правилното развитие на обществените отношения, свързани с проектирането и строителството.

По гореизложените съображения съдът намира, че не са налице нито твърдяните в жалбата, нито останалите основания за незаконосъобразност на заповедта в обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като при този изход на производството, предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на общината следва да бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Деметра Актив България“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № 119/29.06.2020 г., издадена от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към банков офис, разположен на първи етаж в офис сграда“ в гр. Варна, ул. „***“ № 12.

 

ОСЪЖДА „Деметра Актив България“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Община Варна сумата 100 (Сто) лева възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 

Съдия: