М О Т И В И
към Присъда № 31 от 07.02.2020 год. по НЧХД № 1572/2018 год. на СлРС
изготвени на 04.03.2020 год.
Тъжителката
М.В.М. (С.) е предявила обвинения срещу подсъдимия И.Г.И. за извършени от него
престъпления по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147,
ал. 1, предл. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
В
с.з. тъжителката, редовно призована, чрез повереника си адв. С. ***, поддържа
обвиненията срещу подс. И., така както са повдигнати, с направените уточнения в
с.з., като ги счита за доказани по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да
признае за виновен подс. И. по повдигнатите му обвинения, като за първото
деяние да му бъде наложено наказание „Глоба” в размер около минимума предвиден
в закона и „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено като бъде съобщено
по местно радио по местожителството на подсъдимия, а за второто деяние –
наказание „Глоба” в размер около минимума и „Обществено порицание”. Пледира да
бъде уважен предявения с тъжбата граждански иск и да им бъдат присъдени
разноските по делото.
В
с.з. подсъдимият И.Г.И., редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. Н. ***. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения
по предявените му обвинения. Моли съда да постанови присъда, с която да го
признае за невиновен. Защитникът на подсъдимия счита, че категорично не са
установени и доказани съставомерни елементи и признаци на всяко едно от
деянията, както и не е доказано виновно деяние, което да е извършено от
подсъдимия, като излага подробни съображения за това и също моли съда да
признае подс. И. за невиновен, както и да не се уважава предявения срещу него
граждански иск. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
С
тъжбата си М.В.М. (С.) е предявил против подсъдимия И.Г.И. граждански иск за
сумата от 5,00 (пет) лева, представляващ обезщетение за причинените от деянието
по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1,
предл. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието 07.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Съдът след като счете, че
гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на
делото, го прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.Г.И. е български гражданин, с висше образование, работи, разведен, неосъждан.
Свид.
М.М. и подс. И. се познавали още от студентските си години и продължавали да
поддържат приятелски отношения.
Тъжителката
работела в една фирма със свид. Д.Г., който бил програмен мениджър, а
тъжителката отговаряла за бизнес развитието на компанията.
Свид.
М.М. и тъжителката М.В.М. (С.) имали сключен граждански брак, който бил
прекратен с развод, като с решението упражняването на родителски права спрямо
родените по време на брака две малолетни деца били предоставени на бащата –
свид. М.М.. Още преди да приключи с развод брака между тъжителката и свид. М.М.,
отношенията между тях били влошени, като всеки от тях подавал жалби.
На 07.12.2016 год. свид. М.М. ***, в което
се твърдяло, че на 06.12.2016 год. е възникнал конфликт между него и свид. Д.Г.,
при който бил заплют и ритнат от свид. Д.Г. и същият му казал „Ще те смачкам”.
Въз основа на това заявление била образувана преписка вх. № …. год. по описа на
РП – Сливен, която приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 05.01.2017 год. на РП – Сливен. По преписката на 08.12.2016
год. бил съставен протокол за предупреждение на свид. Д.Г. да не отправя
заплахи и закани за саморазправа срещу лицето М.М., като тези заплахи и закани
биха могли да възбудят основателен страх в гореописаното лице, както и да не
причинява телесни повреди, да не отправя обидни думи срещу лицето М.. В
постановлението било отразено, че са се обособили две групи противоположни
твърдения, като никои от тях не биха могли да се приемат като изцяло
достоверни, както и че в случая се касаело за влошени и неизяснени
междуличностни отношения, които не са от компетентността на прокуратурата (л.
44 – 46 от делото).
На 31.05.2017 год. свид. М.М. ***, в която
се твърдяло, че на 24.05.2017 год. свид. Д.Г. влязъл в конфронтация с него,
демонстративно го настъпил и се блъснал уж случайно в него и застанал плътно до
него; както и че след намесата на майката на свид. М.М., свид. Д.Г. казал: „Синът
ти е боклук” и „Скоро ще приключат нещата с него”. В жалбата свид. М.М. посочил
още, че няколко минути по – късно тъжителката го заплашила, че скоро ще си
извади разрешително за оръжие; както и че това не бил първият случай на
агресивни действия на свид. Д.Г. срещу него, като описал няколко случая от
06.12.2016 год., от февруари 2017 год., 03.04.2017 год., 19.05.2017 год., 20.05.2017
год. и 29.05.2017 год. Въз основа на тази жалба била образувана преписка вх. № ….
год. по описа на РП – Сливен, която приключила с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 08.08.2017 год. на РП – Сливен. В
постановлението било отразено, че са се обособили противоположни твърдения,
никои от които не биха могли да бъдат възприети като изцяло достоверни, както и
че би могло да се приеме, че отправените обиди осъществяват състава на
престъпление от частен характер – по чл. 146 от НК, а отправените закани,
доколкото същите съдържат някакви заплашителни изрази и биха могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им – престъпление по смисъла на чл. 144,
ал. 1 от НК, като е посочено, че същите са от частен характер. В постановлението
било отразено, че на свид. Д.Г. бил съставен протокол за предупреждение на
основание чл. 65 от ЗМВР (л. 47 – 48 от делото).
На 20.04.2018 год. свид. М.М. ***, в която
се твърдяло, че на 16.04.2018 год. свид. Д.Г. публично го обидил и с обидно –
заплашителен тон казал „Ще ти …”, както и че моли свид. Д.Г. да бъде извикан и
предупреден да преустанови това си поведение. Въз основа на тази жалба била
образувана преписка вх. № …. год. по описа на РП – Сливен, която приключила с Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 14.06.2018 год. на РП –
Сливен. В постановлението било отразено, че случаят касае наличието на
междуличностен конфликт, разрешаването на който не е от компетентността на
прокуратурата. В постановлението било посочено, че изложените от тъжителя
твърдения, че Г. системно упражнявал спрямо него тормоз, изразяващ се в
отправяне на обиди и закани, се оспорвали от последния; както и че по преписката
не било установено по категоричен начин да са били нанасяни обиди и закани
спрямо тъжителя, като дори да се приемело, че действително били отправяни
такива, то от изложеното от тъжителя би могло да се обоснове наличието на данни
за осъществени престъпления от частен характер (л. 49 – 50 от делото).
На 29.05.2018 год. свид. М.М. ***, в
против тъжителката М. С., в която се твърдяло, че на 28.05.2018 год. в
присъствието на дъщеря им, тъжителката го заплашила с думите „Голям бой ще ядеш
скоро!” и „Много бой ще ядеш, да знаеш!”, като това било придружено и със серия
от обиди и закани, което разстроило детето. В жалбата било посочено още, че по
време на инцидента не бил заплашвал тъжителката, но тя позвънила на тел. 112 и
заявила, че е заплашена и със заповеднически тон наредила: „И по – бързо
изпратете някой, ако искате да оцелея!...”. Въз основа на тази жалба била
образувана преписка вх. № …. год. по описа на РП – Сливен, която приключило с Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 10.07.2018 год. на РП –
Сливен. В постановлението било отразено, че преписката била образувана по повод
жалба от М.М., с оплакване срещу М. С.и жалба от последната срещу М.М. по същия
повод. В постановлението било отразено, че в РУ – Сливен бил получен сигнал по
тел. 112 за жена, която била заплашвана от бившия си съпруг, но сигналът не бил
посетен по желания на М.; както и че за избягване на бъдещи конфликти двамата
били предупредени по ЗМВР. В Постановлението било отразено още, че в хода на
проверката не били установени данни за отправяни закани за убийство спрямо коя
да е от страните, поради което не бил осъществен състава на престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК, а отправените обиди и закани, доколкото същите изпълват
престъпните състави на чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 146 – чл. 148 от НК били
частен характер (л. 51 – 52 от делото).
От
свид. М.М. било подадено заявление в РУ – Сливен, относно действия на свид. Д.Г.
от дата 30.05.2018 год. От
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 03.07.2018
год. на РП – Сливен, постановено по преписка вх. № 2062/2018 год. по описа на
РП – Сливен, се установява, че същата е образувана въз основа на заявление от М.В.М.,***,
в което се твърди, че на 30.05.2018 год. Д.Г.Г. залял с вода колата на негов
приятел, като едновременно с това отправил нецензурни думи, а на следващия ден Г.
се заканил на М. с престъпление. В Постановлението било отразено, че не било
посочено, нито установено лицето, чиято кола била залята, но заявителят
посочил, че това лице е уважаван университетски преподавател от друг град. В
постановлението било отразено, че отношенията между М. и Г. били обтегнати и
непрекъснато ескалирали, като двамата непрекъснато пишели жалби до РУ – Сливен
и РП – Сливен. В Постановлението било отразено, че по тази жалба, с цел
избягване на бъдещи конфликти между страните, бил съставен Протокол за
предупреждение по ЗМВР на Д.Г.. Посочено било в Постановлението, че в
преписката не се съдържат никакви данни за извършено деяние от общ характер, а делата
от частен характер не са от компетентността на прокуратурата (л. 53 от делото).
От
своя страна тъжителката подавала жалби в РП – Сливен против свид. М.М. на
08.12.2016 год., на 04.04.2017 год. и на 30.05.2018 год., по които били
образувани преписки, които приключвали с постановления за прекратяване на
наказателното производство и постановления за отказ да се образува досъдебно
производство, като по тях на свид. М.М. били съставяни Протоколи за
предупреждение по ЗМВР (л. 103 – 111 от делото).
На
01.06.2018 год. свид. Д.Г. ***, по която било образувано ДП № …. год. по описа
на РУ – Сливен и по което били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР на
свид. М.М. и подс. И. (л. 124 – 127 от делото).
Свид.
М.М. споделял многократно на подс. И. за заплахите, които получавал от
тъжителката и свид. Д.Г., като му показвал и жалбите, които подавал. Свид. М.М.
казал на подс. И., че периодично получавал закани за убийство от свид. Д.Г. и
за това, че тъжителката щяла да си извади оръжие, които пораждали у него
основателен страх и се опасявал за живота си. Свид. П. Велева, майка на свид. М.М.,
също разказала на подс. И. за различните инциденти между сина й и свид. Д.Г. и
тъжителката.
На 07.06.2018 год. подс. И. в социалната
мрежа „Фейсбук” публикувал следното: „Сливенският журналист (и мой приятел още
от студентските години) М.В.М., който е на път да спечели делото за правата над
децата си, от година и половина получава непрекъснати ЗАПЛАХИ ЗА УБИЙСТВО от
бившата си жена М.В. С.и свързаното с нея лице (или по – точно, друга част на
тялото) Д.Г.Г. (на снимките). Въпреки че М. е подал общо шест жалби до полиция
и прокуратура, засега няма никаква реакция от съответните места. Искам да знам,
в тази държава полицията само статистически орган ли е, който единствено
констатира и брои престъпленията (и раздава глоби за паркиране), или
съществуваща благодарение на данъците на българските граждани институция, която
ги предотвратява!?”.
На 05.07.2018 год. тъжителката подала
жалба в РП – Сливен по повод публикацията в социалната мрежа „Фейсбук”. По
повод на тази жалба била образувана преписка вх. № …. год. по описа на РП –
Сливен, която приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 04.10.2018 год. на РП – Сливен. В Постановлението било
посочено, че били снети обяснения от подс. И., който не отрекъл, че е качил
посочената информация, но целта била оповестяване на добре известни факти,
които били изложени и в подадените шест броя жалби от свид. М.М. срещу бившата
му съпруга, като по този начин искал да прекрати психическия тормоз по
отношение на приятеля си. Посочено било още, че по преписката не се съдържат
данни за престъпление от общ характер, като в конкретния случай не били данни
за компютърно престъпление, тъй като при качване на снимки или споделяне на
информация в социалната мрежа, не се изисква специално разрешение от титуляра
на съответния профил; както и че не е налице престъпление по чл. 286 от НК, тъй
като законът изисква набеждаването да е извършено пред надлежен орган на
властта. Посочено е още, че на подс. И. бил съставен Протокол за предупреждение
по ЗМВР (л. 70 – 75 от делото).
На 06.12.2018 год. тъжителката подала
частна тъжба против подс. И. по повод, на която е образувано настоящото НЧХД.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът
констатира, че по делото се оформиха две групи свидетели. В първата група са
свидетелите посочени от страна на тъжителката, а именно: свид. Е. М. (майка на тъжителката), свид. Т.М. (сестра
на тъжителката), свид. А.М. (близка с майката на тъжителката), свид. Д.Д.
(колега на тъжителката), свид. Д.Г. и свид. Т.Г. (съпруга на свид. Д.Г.), от които
се установява наличието на влошени взаимоотношения между тъжителката и свид. М.М..
От показанията на свид. Е. М., свид. Т.М. и свид. А.М. се установява още и състоянието
на тъжителката след публикацията на подс. И.. Освен това от показанията на
свид. Д.Г. се установява, че е подал жалба срещу свид. М.М.. Във втората група
са свидетелите посочени от страна на подсъдимия, а именно: свид. М.М. и свид. П.В.,
от които също се установяват влошените отношения между свид. М.М. и
тъжителката, както и между свид. М.М. и
свид. Д.Г.. От показанията на свид. М.М. се установява още, че е подавал жалби
срещу тъжителката и срещу свид. Д.Г.; че в жалбите си срещу тъжителката е писал
за заканата за това да си извади оръжие; че е споделял многократно с подс. И.
за заплахите, които получавал от тъжителката и от свид. Д.Г.; че е разказвал и
показвал на подс. И. жалбите; че казвал на подс. И., че периодично получавал
закани за убийство от свид. Д.Г. и за това, че тъжителката щяла да си извади
оръжие; както и че у него бил породен основателен страх и се опасявал за живота
си. От показанията на свид. П.В. се установява още, че е разказвала на подс. И.
за различни инциденти случили се между нейния син и тъжителката, както и между
сина й и свид. Д.Г.. Във втората група свидетели е и посочения от страна на
защита на подсъдимия свид. П.А. (съсед на свид. М.М.), който свидетелства за
инцидент между свид. М.М. и свид. Д.Г..
Съдът
кредитира обясненията на подс. И. като безпротиворечиви и кореспондиращи с
посочените кредитирани от съда писмени и гласни доказателства и с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите
са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Подсъдимият И.Г.И. не е осъществил субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл.
147, ал. 1, предл. 1 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение за това, че на 07.06.2018 год. в гр.
Сливен с публикацията чрез социалната мрежа „Фейсбук” са разгласени позорни
обстоятелства за М.В.М. чрез думите: „М.В. С.и свързаното с нея лице (или по –
точно, друга част на тялото) Д.Г.Г.” и чрез поставянето под публикацията на
разголена нейна снимка без нейно съгласие.
Подсъдимият И.Г.И. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл.
147, ал. 1, предл. 2 от НК, поради което съдът го призна за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение за това, че на 07.06.2018 год. в гр.
Сливен с публикацията чрез социалната мрежа „Фейсбук” е приписал на М.В.М.
престъпление, изразяващо се в „непрекъснати заплахи за убийство”.
По делото не се събраха безспорни доказателства, че подс. И. е осъществил
от субективна страна инкриминираните деяния, а съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва
да признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано
по несъмнен начин.
За
да е осъществен състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал.
1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147,
ал. 1, предл. 2 от НК от субективна страна е необходимо наличието на умисъл у
дееца – пряк или евентуален. В настоящия случай безспорно се установи от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че подс. И. е знаел за влошените
отношения между свид. М.М. и тъжителката, както и за влошените отношения между
свид. М.М. и свид. Д.Г.. За тези влошени отношения подс. И. е знаел от свид. М.М.,
който му е споделял за отправени заплахи от страна на тъжителката и свид. Д.Г.,
за което подавал жалби в РУ – Сливен и РП – Сливен, като е показвал същите на
подс. И.. Освен това свид. П.В. също е споделяла с подс. И. за различни
ситуации между сина й - свид. М.М. и тъжителката, както и между свид. М.М. и
свид. Д.Г.. Безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, че по подаваните от свид. М.М. са
били образувани преписки, по които са били извършвани проверки. С оглед на подадените
от свид. М.М. жалби, разказаното му от свид. М.М. и неговата майка за
отношенията на свид. М.М. с тъжителката и със свид. Д.Г., подс. И. е бил убеден
в истинността на изложеното в неговата публикация, поради което деянието му е
несъставомерно от субективна страна.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не
се събраха безспорни доказателства, че деянието е извършено от субективна
страна от подс. И., съдът не следва да обсъжда другите съставомерни
признаци от обективната страна на престъпленията. Въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства,
анализирани подробно по – горе, обвиненията срещу подс. И. не бяха доказани по
несъмнен начин, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 148, ал. 2, предл. 1
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и по чл. 148, ал.
2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Въз
основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявеният от М.В.М.
(С.) граждански иск срещу И.Г.И. за сумата от 5,00 лева (пет лева),
представляващ обезщетение за причинените от деянието по чл.148, ал.2, пр.1
вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието 07.06.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на процеса М.В.М. (С.) беше осъдена да заплати на И.Г.И. направените
по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 806,80 лева (осемстотин и
шест лева и осемдесет стотинки).
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: