Р Е Ш Е Н И Е
№
260930
гр.
Пловдив, 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен
състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 697 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.И.Г., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника адв.
М., против Решение № 260066 от 05.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1930 описа на РС – Асеновград за 2019 г., с
което е отхвърлен искът на жалбоподателя за признаване за установено по
отношение на К.А.Ш., ЕГН: **********, че е собственик на 4/5 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, р-н Долни
Воден, адрес: „***“, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 3, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 018128, съседи:
99088.18.154, 99088.18.170, 99088.18.173, 99088.18.152, 99088.18.157, ведно с
4/5 идеални части от сграда с идентификатор 99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м.,
брой етажи:1, предназначение: складова база, склад и 4/5 идеални части от
сграда с идентификатор 99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
В
жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Поддържа се, че същият е постановен при неправилно изяснена фактическа
обстановка и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи се,
че неправилно първоинстанционният съд е уважил наведеното от ответника в
условията на евентуалност възражение за изтекла в негова полза кратка
придобивна давност. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.А.Ш.,
чрез пълномощника му адв. П.. В отговора се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за оставянето ѝ
без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен от В.И.Г.
против К.А.Ш. положителен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот. В исковата си молба ищецът
твърди, че по силата на договор за дарение от 04.12.2008 г., сключен с
родителите му И.Г. К. и С. Х. К., придобил 4/5 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, площ: 2,224 дка, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, трета категория земя, при
граници и съседи: ПИ 18.146, ПИ 18.150 и
ПИ 18.152, ведно с 4/5 ид.ч. от
следните приращения и подобрения в имота: сграда
с идентификатор 99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м., брой етажи:1,
предназначение: складова база, склад, и сграда с идентификатор 99088.18.128.2 с
площ от 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Праводателите му се легитимирали като
собственици на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 07.12.2006
г., решение № 3378/22.04.1999 г. на ПК – Асеновград и удостоверение за
наследници. На 12.04.2010 г. същите се снабдили с констативен нотариален акт, с
който били признати за собственици по давност на същия имот, ведно с построените върху него сгради, и през същия
ден го прехвърлили с договор за дарение на ответника Ш.. Ищецът поддържа, че
правото му на собственост е противопоставимо на собственическите претенции на
ответника предвид поредността на вписванията на нотариалните актове за дарение.
Счита, че към момента на сключване на договора за дарение от 12.04.2010 г.
дарителите И.Г. К. и С. Х. К. вече не били собственици на процесния имот до
размера от 4/5 ид.ч. и по тази причина сделката не породила вещнотранслативния
си ефект. Посочва, че от момента на прехвърляне на недвижимия имот през 2008 г.
до съставянето на констативния нотариален акт през 2010 г. били изминали само
две години, поради което праводателите на ответника не биха могли да се позоват
на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на 4/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 99088.18.128
по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, ведно с 4/5 ид.ч. от построените в
него сграда с идентификатор 99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м. и сграда с
идентификатор 99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 99088.18.128 по КККР на гр.
Асеновград, кв. Долни Воден, ведно с построените в него сграда с идентификатор
99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м. и сграда с идентификатор 99088.18.128.2 с
площ от 64 кв.м., по силата на договор за дарение от 12.04.2010 г., сключен с И.Г.
К. и С. Х. К., които били негови дядо и баба. Преди да му дарят имота същите се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост от 12.04.2010 г. на
основание давностно владение. Ответникът твърди, че при съставяне на
констативния нотариален акт и при сключване
на договора за дарение присъствал и ищецът, който бил наясно с волята на
дарителите и узнал за дарението, и поради това за ответника не възникнало
никакво съмнение, че те били собственици на имота. Ответникът твърди още, че на
09.07.2015 г. по настояване на ищеца учредил на последния безсрочно и
безвъзмездно право на ползване върху 4/5 ид.ч. от имота и сградите. Посочва, че ищецът в качеството си на
ползвател реално ползвал имота, отдавал го под наем и получавал наемите, като
счита, че същият няма правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск за собственост. В условията на евентуалност ответникът навежда възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност, като поддържа, че бил
добросъвестен владелец, а към 12.04.2015 г. бил изтекъл краткият петгодишен
давностен срок. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения
иск.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца
установителен иск за собственост, като е намерил за основателно наведеното от
ответника правоизключващо възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119 от 07.12.2006 г., том IX, рег.
№ 10820, нот. дело № 1719/2006 г., с който К. Г.К., В. Г. К. и В.Г. К. продават
на И.Г. К. всеки собствената си 1/5 ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно: поземлен
имот 99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, площ: 2,224 дка, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива /орна земя/, при граници и
съседи: ПИ 18.138, ПИ 18.142 и ПИ
18.146, ведно със същите идеални
части върху всички приращения и подобрения в имота за сумата от 3000 лв.
От удостоверение за наследници от
07.04.2010 г., издадено от Община Асеновград, се установява, че С. Г. К., К. Г. К., И.Г. К., В. Г. К. и В.Г. К. са низходящи (деца) на
Г. С. К..
По делото е представен и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 25 от 04.12.2008 г., том XI,
рег. № 10576, н. д. № 1895/2008 г. на нотариус Светлана Кожухова, вписана в НК
с № 234, с който И.Г. К.и съпругата му С. Х. К.са дарили на сина си В.И.Г.
следния свой недвижим имот, придобит по наследство и покупко-продажба, находящ
се в землището на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, а именно: 4/5 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, площ: 2,224 дка, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, трета категория земя, при
граници и съседи: ПИ 18.146, ПИ 18.150 и
ПИ 18.152, ведно с 4/5 идеални
части от следните приращения и подобрения в имота.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 51 от
12.04.2010 г., том II, рег.
№ 2124, дело № 239 от 2010 г. на
нотариус Светлана Кожухова, вписана в НК с № 234, С. Х. К. и И.Г. К. са
признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по давност, а
именно: поземлен имот с
идентификатор 99088.18.128, находящ се в район Долни Воден, община Асеновград,
област Пловдив, адрес на поземления имот: местност „***“, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, съседи:
99088.18.154, 99088.18.146, 99088.18.152, 99088.18.150, ведно с построените в
имота сгради: сграда с идентификатор 99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м., брой
етажи:1, предназначение: складова база, склад, и сграда с идентификатор
99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда. На същата дата – 12.04.2010 г., е сключен договор,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том II, рег. № 2126, дело № 240 от 2010 г. на
същия нотариус, по силата на който С. Х. К.
и И.Г. К. дарили на своя внук К. А. Ш. същия недвижим имот, ведно с построените
в него сгради, описани по-горе.
Представена
по делото е и искова молба с вх. № 3023/13.03.2015 г., подадена от ищеца против
ответника, въз основа на която е образувано гр. д. № 353 по описа на РС –
Асеновград за 2015 г. От приложения протокол от проведено по същото дело съдебно
заседание от 14.10.2015 г. е видно, че производството по него е прекратено
поради оттегляне на предявения иск с оглед постигната между страните
извънсъдебна спогодба.
По
делото е представен нотариален акт за учредяване на право на ползване № 137 от
09.07.2015 г., том 5, рег. № 4737, нот. дело № 888 от 2015 г. на нотариус
Светлана Кожухова, вписана в НК с № 234, по силата на който ответникът учредил
в полза на ищеца безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху 4/5 ид.ч. от
процесния поземлен имот с идентификатор 99088.18.128, ведно със сграда с идентификатор 99088.18.128.1 и сграда с
идентификатор 99088.18.128.2.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 122 от 13.12.2017 г., том 8, рег. № 6717, нот. дело № 1445 от
2017 г. на нотариус Светлана Кожухова, вписана в НК с № 234, по силата на който
ответникът продал на Г. С. Г. 87/368 ид.ч. от описаната по-горе сграда с
идентификатор 99088.18.128.1 и 445/2224 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
99088.18.128 за сумата от 5500 лв.
По
делото са приложени и договори за наем, сключени в периода 2004 г. – 2016 г., с
които процесният имот, съответно части от него, са били предоставяни за
временно възмездно ползване. Като наемодател в договора за наем от 26.03.2004
г. е посочен И.Г. К.. На 25.03.2009 г. към този договор е сключено
споразумение. Същото е сключено от ищеца Г. в качеството му на пълномощник на И.Г.
К.. Останалите договори за наем от 2012, 2013, 2014 и 2016 г. са сключени от
ищеца в качеството му на наемодател. По делото са представени и подадени от
последния данъчни декларации за 2013 г. – 2017 г.
В
производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите М., Ш.и С.. В показанията си свидетелят М.
посочва, че родителите на ищеца му прехвърлили процесния имот през 2008 г.
Същият представлявал голям склад на две нива, и земя поне един декар. През 2008
г., когато ищецът придобил имота, в него имало наемател. Този наемател бил
пуснат от бащата на ищеца и останал в имота до 2010-2011 г. След това имотът
бил отдаван под наем от ищеца на различни лица. Свидетелят заявява в
показанията си, че при възникнал проблем наемателите се обаждали на ищеца, а
понякога и на самия него. Същият посочва още, че ищецът многократно правил
ремонти в имота – покривът бил ремонтиран двукратно, сградата била боядисвана,
възстановявани били стъкла и врати. С ремонтните дейности се занимавал основно
свидетелят, а ищецът наел и четирима майстори. Последният се разплащал с тях и
организирал работата им. Свидетелят посочва, че от две-три години ответникът
бил допуснат от ищеца да извършва дейността си по рязане на камъни в навес зад
сградата. Преди това от 2010 г. имало период от около година, в който
ответникът бил допуснат на територията на имота, но след разправии с ищеца
последният му казал да напусне. Първоначално дядото на ответника отказвал да го
пусне в имота, но впоследствие последният бил допуснат да извършва дейността си
в него. Свидетелят не знае от 2008 г. насетне ответникът да е предявявал
претенции към имота. Същият свидетелства, че една част от имота била
собственост на роднина на ищеца на име Г.. От бабата и дядото на ответника
знае, че последният бил наясно за прехвърлянето на имота в полза на ищеца.
В показанията си свидетелят Ш. заявява, че процесният имот
представлявал бивш военен склад – голяма сграда на два етажа, състояща се от
четири клетки, разположена в двор около 2 дка, в който имало плодни дървета,
лозе и райграс. За всичко в имота се грижил ищецът. Родителите на ищеца му го
прехвърлили през 2008 г. и оттогава последният се договорял с наемателите на
имота и събирал наемите, извършвал в него редица ремонтни дейности –
боядисване, шпакловане, ремонт на покрива. Свидетелят пояснява, че 4/5 ид. ч.
от имота били притежание на ищеца, а другата 1/5 ид. ч. – на негов роднина на
име Г.. Между Г. и ответника имало конфликт, тъй като последният се снабдил с
нотариален акт за целия имот. Това наложило ответникът да прехвърли на Г. 1/5
ид. ч. от имота. Свидетелят заявява в показанията си, че преди около 2-3 години
ищецът за пореден път пуснал ответника да работи в имота. Последният се
занимавал с рязане на камъни, която дейност осъществявал в един навес зад
сградата. Според свидетеля ответникът знае за прехвърлянето на имота през 2008
г., като посочва, че ищецът почерпил по този повод. Посочва, че имотът бил
ограден. Дворното място имало два входа, които се заключвали. Заключвала се и
сградата, като ключът за нея се държал от ищеца. Ключ за сградата имали и
наемателите.
В
показанията си свидетелят С. – съдружник на ответника, посочва, че процесният
имот бил с площ от около 2 дка с една бетонна сграда на два етажа. Имотът бил
прехвърлен на ответника от неговите баба и дядо. Ищецът закарал последните до
нотариус за прехвърлянето, а като се върнал заявил, че ответникът трябвало да
прави банкет, тъй като станал собственик. Свиделят посочва, че с ответника били
съдружници и се занимавали с облицовки и мазилки, рязане и обработване на
камъни, като от 13 години осъществявали дейността си в една барака зад
сградата. Според свидетеля ищецът имал претенции към сградата и имота. Същият
се скарал с ответника и завел дело в съда, но го прекратил, защото последният
му учредил право да ползва сградата. Свидетелят заявява в показанията си, че с
ответника правили ремонт на покрива, като били сменени улуци и около 20-30
керемиди. Прокарали ток и вода. Не знае ищцът да е наемал работници за ремонт
на покрива. Свидетелят посочва, че имотът бил ограден, като ответникът имал
ключ за входната врата на двора, но не знае да има за сградата. Последният не
влизал в нея. Свидетелят заявява, че Г. имал 1/5 ид. ч. от имота, която му била
прехвърлена от ответника. Според показанията му в сградата имало наематели,
като уговорката между страните по делото била ищецът да си ползва сградата и да
получава наемите. Свитеделят сочи, че преди време с ответника за период от
около една-две години ползвали помещение в сградата, където сложили тенис маса.
Не знае ответникът да е плащал наем за бараката. Същият за определен период
плащал наем за ползваното помещение.
По
основателността на иска:
Настоящият
състав на съда намира за установено по делото, че ищецът е придобил правото на
собственост върху 4/5 ид.ч. от
процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради, по силата на
договор за дарение от 04.12.2008 г., сключен с родителите му И.Г. К. и С. Х. К..
Сключването на договора за дарение и
пораждането на неговото действие не се оспорва от ответната страна. Спорен в
настоящото въззивно производство е основателно ли е наведеното от ответника
възражение за придобиване на правото на собственост върху процесния имот на
оригинерно основание – изтекла кратка придобивна давност по чл.79, ал. 2, вр. с
чл. 70, ал. 1 ЗС. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестно е владението, което е
установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик,
без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на
възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.
Добросъвестността се свежда до незнанието на определени обстоятелства и е без
значение дали то е извинително, или неизвинително. Правното основание по
смисъла на посочената разпоредба представлява юридически акт с вещноправни
последици, като такива съгласно приетото в т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по
гр. д. № 9 от 1974 г. са прехвърлителните сделки (двустранни или едностранни
като продажбата, замяната, дарението, завета), административните актове с
вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно
правото на собственост или ограничено вещно право. Когато прехвърлителят по
сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то
вещнотранслативният ефект на сделката не настъпва. Това, че прехвърлителят не е
притежавал правото на собственост и включеното в него правомощие да владее
имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде
квалифицирана като владение. Следва да се отбележи още, че според практиката на
ВКС при добросъвестното владение самото правно основание се явява демонстриране
на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно
владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен
срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други
действия, които да са противопоставени на действителния собственик (така Решение
№ 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., II г. о., ГК, Решение №
11 от 13.07.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1451/2017 г., I г. о., ГК). В настоящия случай съдът намира, че договорът от 12.04.2010
г., с който И.Г. К. и С. Х. К.даряват на ответника процесния имот, не е породил
вещнотранслативния си ефект за 4/5 ид.ч. от имота, доколкото към момента на
сключването му същите не са притежавали правото на собственост върху тях. Този
извод почива на факта, че И.Г. К. и С. Х.К. са се разпоредили с посочените
идеални части от имота на 04.12.2008 г., т.е. по-малко от две години преди
датата на сключване на въпросната сделка. За такъв период същите не биха могли
да придобият по давност правото на собственост върху процесните идеални части.
Сключеният между ответника и неговите праводатели договор за дарение обаче
представлява правно основание, годно да направи приобретателя собственик по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, като на изследване подлежи въпросът бил ли е
ответникът добросъвестен към датата на сключване на този договор. Както бе посочено
по-горе, добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното
основание и се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на
ищеца е да докаже, че към момента на сключване на договора за дарение от
12.04.2010 г. ответникът е знаел, че праводателите му (негови баба и дядо) не
са собственици на процесните идеални части. При сключването му те са се
легитимирали като собственици на целия имот с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност от същата дата. Настоящият състав на съда,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за оборена
предвидената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция за добросъвестност. В подкрепа на
този извод са показанията на свидетелите М. и Ш., доколкото в тях и двамата свидетелстват,
че ответникът е знаел за сделката от 2008 г. По повод на сключването ѝ
ищецът е почерпил, с което го е направил достояние и на трети за сделката лица.
От показанията им се установява още, че ответникът нееднократно е бил допускан
в имота именно от ищеца, за да осъществява дейността си в навес, находящ се зад
основната складова сграда, а впоследствие поради възникнали разправии е бил
прогонван от имота отново от ищеца. От показанията на свидетелите М. и С. може
да се да направи извод, че към 2010 г. ответникът е бил в имота и е ползвал
гореспоменатия навес. В допълнение, въпреки че сами по себе си близките
родствени отношения между прехвърлител и приобретател не съставляват
обстоятелство, оборващо установената в закона презумпция за добросъвестност,
при преценката дали ответникът е знаел за правата на ищеца към момента на
сключване на договора за дарение от 12.04.2010 г. следва да бъде отчетена и
родствената връзка между ответника и неговите праводатели, които са негови баба
и дядо, както и тази между ищеца и ответника, които са съответно вуйчо и
племенник. Горният извод не се променя от наличните по делото данни, че именно
ищецът на посочената дата е закарал родителите си до нотариуса. Предвид изложеното,
не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е
установил добросъвестно владение върху имота, което е упражнявал чрез ищеца,
считано от сключването на договора за дарение от 12.04.2010 г., като е придобил
правото на собственост въз основа на кратката придобивна давност. Отделно от
това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 68 ЗС определя
владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. В правната теория и утвърдената
съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност,
осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и
спокойно. В настоящия случай от показанията на свидетелите М. и Ш. се установява,
че между страните по делото са възниквали словесни пререкания. Тези пререкания неведнъж
са били съпроводени с отстраняване на ответника от имота. При тези факти не
може да се приеме за основателен доводът в отговора на въззивната жалба, че
ищецът не е заявявал собственическите си права спрямо ответника. Данните по
делото за извършените от страна на ищеца фактически действия в процесния имот обосновават
извода, че владението на ответника е било най-малкото обезпокоено и смутено. Следва
да се посочи още, че действително сключването на 09.07.2015 г. на договора за
учредяване на право на ползване върху 4/5 ид. ч. от имота може да се разглежда
като едно извънсъдебно признание на ищеца, че към датата на сключването му ответникът
е собственик на процесния имот. Това признание обаче не кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства, като следва и да се отчете, че
договорът най-вероятно е сключен в контекста на водени преговори за
извънсъдебно уреждане на спора за собственост, предмет на образуваното пред РС
– Асеновград гр. д. 353 по описа за 2015 г. С оглед на така установеното, а и предвид
обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба – 17.09.2019 г.,
не е изтекъл предвиденият 10-годишен давностен срок от датата на сключване на
прехвърлителната сделка, то не може да се приеме за основателно наведеното от
ответника възражение за придобивна давност.
По
така изложените съображения подадената въззивна жалба се явява основателна,
което налага отмяна на първоинстанционното решение и постановяване вместо него
на друго, с което да бъде уважен предявеният установителен иск.
При
този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноските, сторени
пред първата и въззивната инстанция, за които са представени надлежни
доказателства. В производство пред районния съд жалбоподателят е направил
разноски за държавна такса в размер на 351 лв. и за адвокатски хонорар в размер
на 2000 лв. По реда на чл. 78, ал. 5 ГПК насрещната страна е въвела възражение
за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде разгледано. При цена на иска от 35087,50 лв. минималното възнаграждение за
адвокат, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на 1582,62 лв. При преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът не е длъжен да присъди минималния размер, а съобразява сложността на
делото от фактическа и правна страна. Така, предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото и с оглед обема на извършените процесуални действия и
броя на проведените открити съдебни заседания пред първата инстанция,
настоящият съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до 1800 лв. В производството пред въззивния съд
жалбоподателят е направил разноски за държавна такса в размер на 175,50 лв. и
за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260066 от 05.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1930 описа на РС
– Асеновград за 2019 г., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Ш., ЕГН: **********, че В.И.Г., ЕГН: **********,
е собственик на 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор 99088.18.128
по КККР на гр. Асеновград, р-н Долни Воден, адрес: „***“, площ: 2224 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 3, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 018128, съседи: 99088.18.154, 99088.18.170,
99088.18.173, 99088.18.152, 99088.18.157, ведно с 4/5 идеални части от сграда с
идентификатор 99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м., брой етажи:1, предназначение:
складова база, склад и 4/5 идеални части от сграда с идентификатор
99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА К.А.Ш., ЕГН: **********, да заплати на В.И.Г., ЕГН: **********,
сумата от 2151 лв., представляваща сторени в производството пред първата
инстанция разноски, и сумата от 1775,50 лв., представляваща сторени в
производството пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: