РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Кюстендил, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20241520100577 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №2933/07.03.2024 г., депозирана от
Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*******“ *, №* *, чрез
пълномощника си адв. В. В. Ц., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 25, ет. 3, против Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А..
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023 г. между Д. Т. и Община
Кюстендил бил сключен трудов договор №5, по силата на който ищцата
изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ в „Център за патронажна
грижа“ по Проект BG05SFPR002-2.001-00164-C01 – “Грижа в дома в Община
Кюстендил“.
На 13.11.2023 г., изпълнявайки трудовите си задължения, ищцата се
подхлъзнала на мократа и покрита с листа от дърветата асфалтова настилка и
паднала на земята от височина собствен ръст. В следствие на падането Д. Т.
изпитала изключително силна болка в десния крак и след извършен
медицински преглед се установило счупване на десния глезен.
На 14.11.2023 г. на ищцата била извършена операция във ВМА-МБАЛ
София. Извършената интервенция, както и използваните консумативи били
заплатени изцяло от пострадалата, които разходи били в общ размер на 1 902,
90 лева.
С Разпореждане № 25/08.12.2023 г. на ТП на НОИ на основание чл. 60,
ал. 1 от КСО, декларираната злополука била призната за трудова.
1
В следствие на претърпяната злополука към настоящия момент ищцата
е трайно неработоспособна. През цялото това време ищцата е изпитвала и
продължава да изпитва значителни болки и страдания, вследствие на
извършената операция кракът й е атрофирал, мускулатурата е отслабена, не
може да се придвижва сама. Освен физическите страдания и болки, ищцата е
обременена и от дългият период на възстановяване и невъзможността сама да
обслужва нуждите си. Освен това продължителното използване на
проходилки и патерици довело до допълнително влошаване на
здравословното състояние на ищцата, изразяващо се във възпаление на
раменните стави. Сочи се, че на пострадалата ще бъде извършена и втора
операция за премахването на поставените импланти в крака, която също ще
бъде съпроводена с много физически болки и страдания.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което
ответната страна Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А., бъде
осъдена да заплати на Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул.
„*******“ *, №* *, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни и
продължителни болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпване на увреждането – 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1 902, 90 (хиляда деветстотин и два и деветдесет)
лева, представляваща имуществени вреди, вследствие на претърпяната
трудова злополука и извършеното лечение, обективирани в Фактура
№10000110105/20.11.2023; Фактура № *********/21.11.2023г. и Фактура №
*********/20.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който сочи на допустимост, но неоснователност на предявения иск,
оспорвайки същия по основание и размер.
Оспорва се наличието на причинна връзка между претърпяната трудова
злополука и настъпилата като резултат неработоспособност за периода от
13.11.2023 г. до 19.03.2024 г. Предявеният иск е оспорен и поради
обстоятелството, че ищцата е работещ пенсионер, доколкото правилата на
КСО не допускат кумулиране на обезщетения по ДОО.
Направено е възражение за съпричиняване, като се посочва, че с
поведението си ищцата е проявила груба небрежност и е допринесла за
настъпване на увреждането.
С оглед гореизложеното, ответникът моли да се постанови решение, с
което да се отхвърлят предявените с исковата молба претенции. Претендират
2
се направените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание страните се представляват от надлежно
упълномощени процесуални представители, като пълномощникът на ищеца
поддържа заявената искова претенция, а представителят на ответника оспорва
иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че са били в трудово правоотношение.
Това се установява и от приложеното заверено копие от Трудов договор
№5/18.04.2023 г. /л. 16/, съгласно който Община Кюстендил е сключил трудов
договор с ищцата, която била назначена на длъжност „медицинска сестра“ на
„Център за патронажна грижа“ за срок до 15.04.2024 г. при осемчасов работен
ден, петдневна работна седмица.
От приложеното по делото заверено копие от епикриза /л.7- л.8/,
издадена от Клиника „Ортопедия и травматология“ към Военномедицинска
академия - МБАЛ София от 20.11.2023 г. се установява, че Т. е била към този
момент с диагноза „фрактура бималеоларис крусис декс“ на десния глезен, за
което й е извършена операция на същия под анестезия на 14.11.2023 г. В
епикризата е отразено, че ищцата е приета в болничното заведение с
множество счупвания на подбедрицата. Представени са копия от рецептурна
бланка за изписани медицински препарати и три броя фактури, издадени на 20
и 21 ноември 2023 г. и на 20 декември 2023 г., относно закупуване на
лекарства.
Съобразно Разпореждане №25 от 08.12.2023 г. /л. 13/, издадено от ТП –
Кюстендил на Националния осигурителен институт злополуката станала на
13.11.2023 г. с Д. Т. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, с
аргумент, че е настъпило внезапно увреждане на здравето, настъпило по
време на изпълнение на служебните задължения. Няма данни разпореждането
да е било обжалвано. Цитираното разпореждане е издадено след депозиране
на декларация за трудова злополука с вх. №5101-09-25 от 24.11.2023 г. / л. 14 -
л. 15/ от ищцата. Приложени са четири болнични листове /л. 17-л. 20/,
издадени от Военномедицинска академия и „СИМП-МЦ Евромед 2“ ЕООД, с
които на ищцата е определен болничен отпуск за период от 128 дни.
По делото е назначена и приета като обективно изготвена
съдебномедицинска експертиза с вх. № 8081/04.07.2024 г. /л. 48 - л. 56/,
изготвена от вещото лице В. Н.. В същата се сочи, че Т. при инцидента на
13.11.2023 г. в гр. Кюстендил е получила фрактури на двете кости на дясната
подбедрица в областта на глезенната става. Травмата отговаря на описанията
на ищцата за начина на настъпването й – подхлъзване и падане, и поради
тежестта на тялото и специфично усукване в глезена се чупят последователно
кости в същата област. Отговорено е в експертизата, че в момента на
3
счупванията са налице остри и силни болки, продължаващи до оперативна
интервенция и наместване на костите. След това се усещат по-интензивни
болки в продължение на 3-4 седмици, след което болката става по-умерена.
При най-благоприятно протичащ оздравителен процес е възможно пълно
възстановяване за около 4-5 месеца, но границите на периода и степента на
дискомфорт са различни с оглед отделния индивид. Обичайно са необходими
на пострадалия помощни средства /патерици или проходилки/ за период от 3-4
месеца, подкрепа от друго лице за битови дейности. Травмата оставяла белег,
поради неотменимостта на оперативната намеса. Към датата на прегледа от
вещото лице – 01.07.2024 г., кракът на Т. не бил възстановил пълния обем
движения в глезенната става. Не можело да се даде категорична прогноза дали
тези затруднения, включващи и усещания за болка биха напълно изчезнали
при ищцата. Не се наблюдават усложнения или необходимост от нова
оперативна намеса. Видно било от документите и приложения диск по делото,
на Т. били поставени метална плака и девет винта. Те не се покривали от
НЗОК и са за сметка на пациента, включително и здравноосигурените. Освен
това за сметка на ищцата са и изписаните лекарства Ендотелон, Калцикинон и
Еликвис.
Налице е и Експертно решение №00253 от 29.05.2024 г. /л. 57/, издадено
от Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ „д-р Никола В.иев“
Ад- гр. Кюстендил, съгласно което ищцата е временно неработоспособна за
срок от 60 дни.
Съгласно писмо с вх. №8803/23.07.2024 г. /л. 71/, издадено от ТП-
Кюстендил на НОИ, то на Т. били изплатени обезщетения за временна
неработоспособност поради трудова злополука за периода 13.11.2023 г. до
09.07.2024 г. сума в размер на 11 097, 96 лв., от която 7 119, 44 лв. обезщетение
до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 16.04.2024 г. и 3
978, 52 лв. обезщетение след това на основание чл. 42, ал. 3 от КСО.
По делото е събрана информация от личния лекар на ищцата – д-р С. в
писмо с вх. №10921/26.09.2024 г. /л. 75/, съгласно което тя за периода от
13.11.2022 г. до 13.11.2023 г. нямала регистрирани хронични заболявания.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Ж. Т., съпруг на ищцата. Съдът кредитира показанията му,
преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са логични,
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, а
обратно в синхрон с тях. От показанията му се установя, че съпругата му е
паднала по време на работа, на 13.11.2023 г. на улица „*********“ №* в гр.
**********, по повод поставяне на инжекция на нуждаещо се лице, във връзка
с дейността й към патронажната грижа. Била е без подходящи обувки, а
улицата е била стръмна, вероятно хлъзгава и покрита с листа от дърветата. За
травмата научил по телефона, след което посетил поликлиниката, където
лично се уверил, доколкото бил рентгенов техник, колко тежко е счупването.
След това Т. била безпомощна известно време и всички грижи за нея поел
4
свидетелят. Тя била на легло два месеца и половина, осем месеца била
болничен отпуск. Понесла много болки и разстроила и психичното си здраве,
ползвала и проходилка. Не била напълно възстановена и към настоящия
момент. Разходите по лечението било с лични средства, тъй като не се
покривало от здравната каса.
Съдът възприе горната фактичекса обстановка на база приобщения
доказателствен материал, заключение на вещоот лице и кредитираните
показния на свидетеля.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Наведените доводи в исковата молба дават основание на съда да
възприемe правната квалификация на претендираните права, като такава по
чл. 200, ал. 1 от КТ.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител, ищецът, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, при условията на кумулативност, следва да установи следните
материални предпоставки - юридически факти: 1) трудова злополука; 2) вреда,
водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-
следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените
болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието – в т.
см. Решение № 282/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК.
Така именно е разпределена и доказателствената тежест в
производството с доклада на съда, изготвен на основание чл. 146 вр. чл. 140 от
ГПК.
При така възприетата правна квалификация и ангажираните от страните
доказателства е безспорно, че ищцата е работила към процесната дата -
13.01.2023 г. при ответника по трудово правоотношение на длъжност
"медицинска сестра". Това се установява и от приложения по делото Трудов
договор № 5/18.04.2023 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената
дата, по време на изпълнение на трудовите си задължения тя е претърпяла
трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 25/2023 г. на НОИ,
ТП-Кюстендил, за което няма данни да е било оспорено. То, с оглед
съдържанието си, има двойствено значение – като индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
5
друга страна като официален удостоверителен документ за установените в
него факти, и в частност за наличието на трудова злополука, в който смисъл се
ползва с доказателствената сила на официален удостоверителен документ и
гражданският съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ, следва да го зачете. В
този смисъл е и Решение № 1247/9.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4465/2007 г.,
III г. о., ГК. Поради това, установяването на факта на трудовата злополука
следва да бъде приет за доказан, още повече, че предвиденият специален
административен ред не може да бъде игнориран. В този смисъл е
установената трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г.
по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 109/12.03.2012 г. по
гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело
№ 457/2010 г. на ВКС, III г. о, решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело №
859/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Така, след като този юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото, е установен по реда на ГПК, съдът намира, че е
налице първата предпоставка за уважаване на иска.
Че е налице вреда, водеща до неблагоприятни последици –
неимуществени и имуществени такива, се установяват по категоричен начин,
посредством събраните гласни доказателствени средства, представената по
делото съдебно-медицинска експертиза и изброените по-горе документи
относно констатациите за травмата, лекарства и обстоятелството, че
лечението е заплатено от ищцата, доколкото тези разходи не се покриват от
НЗОК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсва
конситутивният елемент „неработоспособност“, което се оборва посредством
вече изборните писмени и устни доказателствени средства и заключението от
съдебно-медицинската експертиза, като настоящият съдебен състав намира за
безпредметно отново да акцентира на изводите в същите.
Ирелевантно към спора е обстоятелството, че ищцата е получава
обезщетение за временна неработоспобност, тъй като тези суми заместват
липсата на възнаграждение от трудово правоотношение и не изчерпват
обективната отговорност на работодателя да репарира неимуществените и
имуществените вреди, претърпяни от ищеца вследствие на трудовата
злополука.
Налице е и причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените вреди, като в този аспект съдът отново възприема изцяло
приложеното разпореждане, което освен че има доказателствена сила за
гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ, обуславя недопустимост
на преразглеждането на въпроса доколко увреждането е в причинна връзка с
извършваната работа по трудовото правоотношение. Така и цитираното
Решение № 1247 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2007 г., III г. о., ГК.
Изложеното обосновава извод за принципна доказаност на претенцията
6
по основание.
Спорен по делото е въпросът за размера на обезщетението, което следва
да се присъди на ищцата.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за деликтната
отговорност чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД намират приложение и при
отговорността по чл. 200 от КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди, а относно имуществените вреди - доколкото не е
налице специална уредба. Подлежат на репариране всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Водеща особеност в
правната характеристика на отговорността на работодателя е обусловеността
от възлагането на риска без връзка с виновно поведение на лица, за които
отговаря работодателя.
В този смисъл следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението на обезщетението е да улесни
увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия
размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида
на накърнените блага - душевен или телесен интегритет, степента и
продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието,
наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др.
(така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС).
Следва да се има предвид също, че самото негативно изживяване, като
болки, страдания и неудобства, с оглед характера, степента и
продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото се
формира като обективна последица от причинените телесни повреди, поради
което следва да се приеме, че уврежданията и трудностите, които е имала
ищцата, са дали негативно отражение на общото й физическо и душевно
състояние.
По отношение на претендираното обезщетение досежно имуществените
вреди между страните не е налице спор, а и те в пълнота се доказват чрез
приложените писмени документи / рецепта, фактури/, както и разясненията в
заключнието на вещото лице, че този тип разходи за лечение и приложени
специфични средства при оперативната намеса не се покриват от НЗОК.
Поради това, искът за имуществените вреди ще бъде уважен в пълнота.
Съдът, вземайки предвид продължителния болничен отпуск, характерът
на травмата, интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност,
обстоятелството че една година след инцидента възстановяването не е пълно и
няма категорична перспектива за възстановяване на предишното състояние на
десния глезен, продължителната необходимост от полагане на грижи от друго
лице / в случая от съпруга й/ в немалък период, поради невъзможност за
самостоятелно обслужване, всички психични неблагополучия, съпътстващи
подобна травма, с оглед възрастта на ищцата и неизменната социална
7
изолация, породена от невъзможността й да се придвижва, то съдът намира, че
със сумата от 15 000 лв. ще бъдат компенсирани неимуществените вреди.
Поради това, искът над тази сума до пълната претенция от 20 000 лв. ще бъде
отхвърлен като неоснователен. Ще бъде уважена и претенцията за лихва,
считано от настъпване на инцидента - 13.11.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, тъй като при деликтната отговорност
работодателят се счита в забава и без покана.
По отговорността за разноски и дължимите държавни такси:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се следват деловодни разноски в размер на 2 237, 99 лв., съобразно уважената
част от исковете (спр. л. 76 от делото), включващи адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице. Разноските са претендирани своевременно,
представен е списък по чл. 80 от ГПК и е доказано плащането им.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат
присъдени такива, съобразно отхвърлената част от претенцията, т. е. разноски
в размер на 68, 48 лв., базирано върху юрисконсултско възнаграждение от 300
лв.
Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати и дължимите държавни такси в размер общо на 676, 12 лв. (4 %
върху уважения размер на иска - чл. 72, ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за ДТ
по ГПК), по сметка на Районен съд-Кюстендил, доколкото ищецът е бил
освободен от заплащането им по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А., ДА
ПЛАТИ на Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*******“ *,
№* * сума в размер на 15 000, 00 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на трудовата злополука, настъпила
на 13.11.2023 г. в гр. *******, ул. „******“ №*, при която Т., по време на
работа, паднала и получила счупвания на десния си глезен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2023 г. – датата на
причиняване на увреждането, до окончателното й изплащане, като отхвърля
8
иска за горницата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 20
000, 00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А., ДА
ПЛАТИ на Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*******“ *,
№* *, сума в размер на 1 902, 90 лв. /хиляда деветстотин и два лева и 90 ст./,
представляваща имуществени вреди, от която разходи по оперативна
интервенция, осъществена на 14.11.2023 г. във ВМА в размер на 1 596 лв.,
както и 306, 90 лв. за лекарствени медикаменти, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.03.2024 г. – датата на предявяване на исковата
претенция, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А., ДА
ПЛАТИ на Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес:гр. ********, ул. „*******“ *, №*
*, сума в размер на 2 237, 99 лв. /две хиляди двеста тридесет и седем лева и 99
ст./, разноски в производството, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул.
„*******“ *, №* *, ДА ПЛАТИ на Община Кюстендил, БУЛСТАТ: *********,
с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О.
О. А., сума в размер на 68, 48 лв. (шестдесет и осем лева и 48 ст.), за
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1, представлявана от кмета – инж. О. О. А., ДА
ПЛАТИ на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, чрез сметката на
Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер на 676, 12
лв. (шестстотин седемдесет и шест лева и 12 стотинки), както и 5, 00 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
КЮСТЕНДИЛ, в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9