№ 3312
гр. Варна, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110100394 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.
А. Н., ЕГН **********, с която срещу В. И. В.. ЕГН **********, с адрес: ***
са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за
процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на Окръжен съд
Варна, сумата от 1 225 лв. представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата от 4 500 лв за периода от 3.08.2021 до 12.01.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 7 200 лв., представляваща дължимо
резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 г. по т. д.
435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 169 лв., представляваща обезщетение
за забава за заплащане на главницата от 7 200 лв за периода от 10.11.2023 -
датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до
12.01.2024 г.. ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът излага твърдения, че на 3.08.2021 г. между него, в качеството му
на адвокат и член на ВАК, и ответника В. И. В. е сключен договор за правна
защита и съдействие, по силата на който последният се е задължил да заплати
възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа
съдебна инстанция по т. д. 435/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 4 500
лв, което на основание чл. 2. ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е било дължимо авансово или към
датата на подписването му - 3.08.21 г. Съгласно справка за задълженията към
адв. С. Н., имаща характер на споразумение от 12.04.2023 г., адвокатският
хонорар се дължал от датата на подписване на договора, като при забава се
1
дължала и законната лихва до датата на окончателното му заплащане.
Tвърди, че е изпълнил в цялост задълженията си по договора за правна
защита и съдействие, като е подал отговор на искова молба с вх.
№2390/1.02.2022 г., а с молба с вх. № 8510/7.04.22 г. е поискал спиране на
делото, която е уважена с Определение №543/7.04.22 по т.д. №435/21 г. по
описа на ВОС. Съдът с Определение №1139/14.08.23 тд 435/21 възобновил
делото и насрочил открито съдебно заседание за 27.10.23 г., а впоследствие с
протоколно определение №693/31.10.23 същото било прекратено, поради
оттегляне на иска.
Сочи се още, че на основание чл. 36. ал.2. вр.ал.1 от ЗА и съгласно
договор от 3.08.21 адв. С. Н. има право на възнаграждение за своя труд в
договорения между страните размер - 4 500 лв., като в подписаната от
ответника В. В. „Справка за задълженията към адв. С. Н." от 12.04.2023 г. е
налице признание на дълга от 4 500 лв, за зашитата по т.д. 435/21 на ВОС. С
нея се доказвало още възникването между страните на облигационно
отношения във вид на договор за правна защита и изправността на адв. С. Н.
по него, като се съдържало и признание от В. В., че за него е възникнало
насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца стойността на
предоставената правна услуга в размер на 4 500 лв., както и по силата на
споразумението от 12.04.2023 г,. обезщетение за забава за неплащането на
дължимото възнаграждение от датата на подписване на договора 3.08.21 г. до
окончателното му заплащане в размер на законната лихва, което към
12.01.2024 г. възлиза на 1 225 лв. Въпреки многократните покани за
изпълнение на задължението, отправени до ответника, такова не е настъпило.
Така с покана за доброволно изпълнение, връчена му на 30.10.23 г. му бил
даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г.
На следващо място ищецът сочи, че на основание споразумение от
2.12.2022 г. между него и ответника е договорена дължимостта на
резултативен хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на
иска по делото от датата на влизане в сила на прекратяването на последното -
10.11.2023 г. Доколкото цената на иска по прекратено с влязло в сила
определение т.д. № 435/21 г. по описа на ВОС е в размер на 72 000 лв., то
размерът на така уговорения хонорар възлизал на 7 200 лв. На основание
споразумение от 12.04.2023 г. ответникът дължал още и обезщетение за
неплащането на дължимото възнаграждение за резултатен хонорар от датата
на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване - 10.11.23 до
окончателното му заплащане в размер на законната лихва, която към
12.01.2024 г. е 169 лв. Твърди, че ответникът е милионер и не отговаря на
изискванията за безплатна правна защита. Последният се е задължил да
заплати 10% резултативен хонорар независимо на какво основание отпадне
част от претенцията. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете и осъждане на ответника да му заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. И. В., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни по съображения, че
между него и ищеца не е сключван Договор за правна защита и съдействие от
2
3.08.2021 г. с уговорено адвокатско възнаграждение от 4500 лева, като твърди,
че адв. Н. го е уверил, че защитата му по делото ще е безплатна, а
възнаграждението ще бъде заплатено от „Ново Финанс“ ООД, тъй като искът
на дружеството е неоснователен. С оглед непредставянето на договор за
правна защита и съдействие от 03.08.2021 г. оспорва неговото съществуване,
както и дължимостта на обезщетение за забава върху претендираното
възнаграждение изцяло, а на следващо място сочи, че на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД такова би могло да се претендирано единствено от датата на поканата
– 04.11.2023 г.
На следващо място ответникът оспорва дължимостта на претенцията за
присъждане на резултативен хонорар, тъй като в споразумението от 02.12.2022
г. не е посочена стойността на материалния интерес, върху който същият
следва да бъде изчислен, с оглед на което обосновава становище за нейната
нищожност, като противоречаща на повелителната правна норма на чл. 36, ал.
4 от ЗА. Отделно от това счита, че не е настъпило условието за дължимост на
резултативния хонорар, уговорен при отхвърляне на исковете, доколкото
производството по делото било прекратено, без да е налице отхвърлителен
диспозитив по отношение на тях. Поради това освен главният иск,
неоснователен се явявал и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава
в размер на 169 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на
всички предявени искове в цялост и присъждане на разноски.
В пледоарията по същество и в представените писмени бележки ищецът
поддържа исковете на заявените в исковата молба основания и моли за
тяхното уважаване в цялост.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за
основателност на първия главен иск за сумата от 4500 лева, частична
основателност на иска за мораторна лихва върху главницата за датата след
04.11.2023 г., и неоснователност на останалите обективно кумулативно
съединени искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От „Ново Финанс” ООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление **** са предявени срещу В. И. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 69900 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от
договор за заем №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г., представляваща 60% от
предоставената заемна сума (главница) и сумата от 2100 лева, представляваща
компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №835-ВН-12.08.2020г.
от 12.08.2020г., представляваща 60% от предоставената заемна сума
(главница).
Въз основа на тях е образувано търг. дело 435/2021 г. по описа на ВОС.
Ответникът В. И. В. е сключил договор с адв. С. Н. за правна защита и
съдействие от 03.08.2021 г., по силата на който се е задължил да заплати на
3
адвоката възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
първа съдебна инстанция по т. д. 435/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер
на 4 500 лв., за което е упълномощил адвоката да го представлява с
представено по делото пълномощно.
След отправено искане от адв. С. Н., производството по горното дело е
спряно с Определение № 543/07.04.2022 г. до приключване до окончателно
приключване на производството по т. д. №436 по описа на ВОС, Търговско
отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради преюдициалност по
отношение на производството на въпроса за дължимостта на главницата и
настъпването на нейната предсрочна изискуемост, тъй като двете искови
производства са вземания, които черпят своето основание от договори за
кредит №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и №835-ВН-12.08.2020г. от
12.08.2020г. между „Ново Финанс” ООД и В. И. В..
Със споразумение от 02.12.2022 г. между В. В. и С. Н. страните са
постигнали съгласие, че освен договореното възнаграждение по т.д. № 434/21,
435/21 и 436/21 по описа на ВОС, доверителят дължи и заплащането на
„резултатен“ хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска
по делото.
Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на
12.06.2023г. решение №368/05.09.2022г., с което предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са частично
уважени, вследствие на което и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК
производството по делото е възобновено с Определение № 1139/14.08.2023 г.
С документ, наименован „Справка за задълженият към адв. С. А. Н.“,
подписан между страните ЕТ „ДОМ-Игнат Раденков“, В. В. и адв. С. Н. са
установени дължимите към датата 12.04.2023 г. изискуеми задължения на
доверителите към адвоката, като по отношение на процесното т.д. № 435/21
по описа на ВОС е уговорено, че адвокатския хонорар се дължи от датата на
подписване на договорите, а резултатния хонорар от датата на влизане в сила
на решенията.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца в производството „Ново финанс“ ООД е оттеглил
исковата претенция, като е отправил искане за прекратяването му. С
протоколно определение № 693/31.10.2023 г. съдът е прекратил
производството по т.д. № 435/2021 г. по описа на ВОС.
Отправена е покана за доброволно изпълнение от адв. С. Н. за заплащане
дължимите по т.д. № 435/21 на ВОС суми – 4500 лева и законна лихва от
03.08.21 г. до 29.10.2023 г. в размер на 1101.82 лева в срок до 03.11.2023 г.,
която е получена от В. В. на 30.10.2023 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са искове за присъждане на
главните задължения за дължими адвокатски хонорари, които намират
4
правните си основания в разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл.
79 от ЗЗД, а акцесорните искове за изтекли мораторни лихви върху тях се
квалифицират по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване от страна на
ищеца в условията на главно и пълно доказване, че страните са обвързани от
действителен договор за правна защита и съдействие, както и от
допълнителни споразумения, сключени въз основа на него, по силата на които
ответникът е поел задължение да заплати претендираните адвокатски
възнаграждения в предварително определен размер, както и резултативно
възнаграждение, както и че условието за възникване на последното
задължение е настъпило.
Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет
извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1
и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи
справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд, а клиентът да
го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената
работа. Възнаграждението на адвоката трябва да има стойностно изражение -
абсолютна сума или процент от определен материален интерес. То не може да
бъде дял в натура от предмета на защитавания от адвоката спор, определен със
споразумение преди приключването на делото.
Основателността на искането за присъждане на възнаграждението за
осъществено процесуално представителство по т.д. № 435/2021 г. по описа на
ВОС в определен размер от 4500 лева не се оспорва по същество от ответника,
като в хода на устните състезания и в представените писмени бележки
надлежно упълномощения от него адвокат признава същата по основание и
размер. Осъществяването на процесуално представителство по посоченото
търговско дело от страна на ищеца С. Н. в качеството му на адвокат на
ответника В. В. също не е спорно, а размера от 4500 лева на уговореното на
основание чл. 36, ал. 2 от ГПК възнаграждение за извършената дейност по
процесуално представителство и защита на доверителя е определен със
сключен в писмена форма договор между страните от 03.08.2021 г. Предвид
изложеното първият обективно съединен иск за присъждане на уговорения
адвокатски хонорар е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
в цялост.
Налице е спор между страните относно началния момент на дължимост
на мораторната лихва върху сумата, въпреки, че същият е нормативно
установен и е налице съответстваща на предвиденото в нормативния акт
договорна уговорка между тях. Така разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения на
ВАдвС предвижда, че заплащането на възнаграждението е авансово дължимо
и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Предвид
изложеното, приложение намира нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
която, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай падежът на
задължението е нормативно определен с диспозитивна правна норма, поради
5
което при липса на изрична уговорка в договора, същата поражда действие
като запълва празнотата относно задължителният реквизит на договора. Нещо
повече, със Справка за задълженията към адв. С. А. Н., имаща характер на
допълнително споразумение между ЕТ „ДОМ – Игнат Раденков“ и В. В. от
една страна, и С. Н. от друга, изрично е уговорено, че адвокатският хонорар се
дължи от датата на подписване на договора, което е в пълно съответствие с
нормативната уредба, касаеща дължимостта на задължението в темпорален
аспект. Връчването на 30.10.2023 г. на покана за доброволно изпълнение до
длъжника не променя моментът, в който същият е изпаднал в забава, напротив
посоченото в нея още веднъж потвърждава претенцията на ищеца относно
периода на начисляването, а именно считано от 03.08.2021 г. С оглед факта, че
договорът за правна защита е сключен на посочената дата и съобразно
разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и допълнителното
споразумение между страните адвокатският хонорар е бил дължим на същата
дата, то съобразно цитираната норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът е
изпаднал в забава след изтичането на деня, респективно мораторната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е дължима от следващия ден – 04.08.2021 г., поради което
искът за присъждане на акцесорното задължение се явява основанотелен за
периода от посочената дата до 12.01.2024г. и в размер на 1224.58 лева. Същият
подлежи на отхвърляне за периода от 03.08.2021 г. до 04.08.2021 г. и за
горницата до пълния претендиран размер от 1225 лева.
По отношение на претенцията за присъждане на резултативен хонорар
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от ЗАдв
възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес. Следователно, законодателят изрично предвижда
принципно валидността на уговорка в договор за правна защита и съдействие,
в която част от общия размер на възнаграждението на довереника по такъв
договор, да се дължи с оглед изхода по спора-т.е. в зависимост от крайния
резултат. Подобна уговорка не влиза в противоречие с нормата в чл.36 ал.1
ЗАдв, уреждаща императивно правото на възнаграждение на адвоката за своя
труд и следователно не се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 предл.1
ЗЗД като противоречаща на закона. Такава би се явявала уговорка за
възнаграждение, с оглед изхода по спора, при която адвокатът, в случай на
неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да извършва дейност по
процесуално представителство изцяло без възнаграждение или например: в
размер по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
минимален размер за съответния вид работа /чл.36 ал.2 от ЗАдв/.
В изложените мотиви към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК изрично се потвърждава
предвидената в чл. 36, ал. 4 от ЗА възможност за отлагане на плащането на
адвокатското възнаграждение, поставена в зависимост от изхода на спора, като
се приема, че страните по договора за правна защита могат да постигнат
съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в т.ч. и заплащане на
резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да
6
се определя от неговия изход.
Настоящия случай е именно такъв, тъй като с допълнителното
споразумение от 02.12.2022 г. между страните е уговорено, че освен
договореното възнаграждение по т.д. № 434/21, 435/21 и 436/21 по описа на
ВОС, доверителят дължи на адвоката заплащането на „резултатен“ хонорар в
размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото. По
същество спорът между страните касае вложения смисъл в договореното
между тях относно изчисляването на размера на резултативния хонорар и
основата, върху който същият следва да бъде изчислен, респективно
приложимостта на клаузата спрямо процесните отношения, с оглед изхода на
т.д. № 435/21 г. по описа на ВОС.
На първо място следва да се посочи, че така формулирана уговорката не
противоречи на разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ГПК, тъй като стойността на
дължимото възнаграждение е определяема и зависи изцяло от изхода на всяко
едно от трите дела, следоватлено и на сбора между тях. По същество не
поражда съмнение волята на страните относно начинът на изчисляване на
възнаграждението, а на тълкуване подлежи единствено обстоятелството дали
уговорката е приложима, респективно дължим ли е резултативен хонорар, при
прекратяване на производство или единствено при отхвърляне на искове с
влязло в сила решение по същество.
Съгласно заложените в разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД критерии, при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са
целели да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и
добросъвестността.
При приложение на същите следва да се отчете фактът, че като основа
за изчисляване на дължимия процент от материалния интерес, страните са
посочили трите, водени от „Ново Финанс“ ООД срещу В. В. търговски дела,
като това произтича от тяхната обусловеност едно от друго. Изходът на
процесното т.д. № 435/21 г. по описа на ВОС е обусловен от този на първото
посочено дело – т.д. № 436/21г. на ВОС. Това е така, защото предмет на двете
искови производства са били вземания, които черпят своето основание от
договори за кредит №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и №835-ВН-
12.08.2020г.. между „Ново Финанс” ООД и В. И. В. - за главница, договорни
лихви, мораторни лихви и компенсаторни неустойки. В процесното
производство по т.д. № 435/21 г. е предявен иск за компенсаторна неустойка
по т.2.7. от договора в размер на 60% от главницата, дължима в случай на
предсрочна изискуемост и прекратяване на договора, за установяването на
която съдът е следвало да извърши преценка за осъществяване на
предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита, включително
наличието на просрочена главница към твърдяния момент.
Настоящият съдебен състав намира, че посочена преюдициалност, която
е била основание за спиране на производството по т.д. № 435/2021 г. по описа
7
на ВОС с Определение № 543/07.04.2022 г. до окончателно приключване на
производството по т. д. №436 по описа на ВОС, Търговско отделение, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е била съобразена при формулиране на
уговорката, определяща размера и дължимостта на резултативния хонорар.
Именно поради това страните са включили и трите производства в едно
допълнително споразумение, макар, че по всяко от тях е уговорен хонорар с
отделен договор за правна защита и съдействие. Точно по тази причина следва
се приеме, че вложеният в уговорката смисъл е резултативния хонорар да бъде
определен въз основа на отхвърлената част от всяко едно от трите
производства, основаващи се на едни и същи договори за кредит, като се
отчете обуславящата връзка между тях. На още по-силно основание следва да
се приеме, че съществува такава неразривна връзка между производствата по
т.д. № 434/21 г. и процесното т.д. № 435/21 г. по описа на ВОС, тъй като и
двете касаят установяване на задължения. произтичащи от начислени
наказателни неустойки в размер на 60 % от заемната сума по двата договора за
кредит.
От тук произтича и изводът относно заложения в уговорката на страните
преследван правен резултат, че интересът на доверителят е целял процесуално
представителство и защита от страна на адвоката, насочено към недопускане
на установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на процесните
суми по всяко едно от делата, независимо от съдебния акт, с който
претенцията не е уважена. Като заложеният в уговорката интерес на
доверителят е бил осъществяване на процесуално представителство и
съдействие по делата, която да го защити от установяване спрямо него
съществуването на подлежащи на изпълнение парични задължения.
Тук следва да се вземе предвид и поведението довереника преди и след
подписване на договора, което е целяло именно цялостна защита по
претенциите, които по характера си са били обусловени една от друга. Така с
производство по т.д. № 435/2021 г. е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК, а с Решение № 141/21.04.2023 г. по в.т.д. № 728/2022 на ВАпС е
отменено решението на ВОС по т.д. № 436/2021 г. по описа на ВОС, като
исковете за главница по двата договора за кредит са уважени, но с Решение №
359/24.08.2022 г. по т.д. № 434/2021 г. по описа на ВОС претенциите на „Ново
Финанс” ООД срещу В. И. В. за установяване на задължения за неустойки,
дължими съгласно №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и №835-ВН-
12.08.2020г., които са били предмет на разглеждане и по т.д. № 434/2021 г. са
изцяло отхвърлени. Съдът намира, че именно изходът на 434/2021 г., чиито
предмет е в още по-голяма степен идентичен с този в процесното
производство № 435/2021 г., е обусловил решението на ищеца по последното
да оттегли исковите си претенции. По първото с влязло в сила решение са
отхвърлени и двата иска за присъждане на наказателна неустойка в размер на
60 % от заемната сума по двата договора за кредит, поради нищожност на
клаузите на основание чл. 26, ал. 1 , предл. III от ЗЗД. Предмет на
производството по т.д. № 435/21 г. е било именно установяване на задължения
за заплащане на неустойки в същите размери – 60 % от заемната сума по
договорите, чиито размер е прогласен за прекомерен и неотговарящ на
8
добрите нрави, което обосновава категоричния извод на настоящия съдебен
състав, че отхвърлянето на исковите претенции по първото дело е обусловило
отпадането на интереса на ищеца от провеждане на исковата защита по
второто, при наличие на произнасяне на съда, установяващо нищожност на
клаузи за неустойка в същия размер. Поради това следва да се приеме, че
именно връзката между трите дела е основанието за определяне на
резултативния хонорар съобразно техния изход, както и разбирането на
страните, и интересът на доверителя от постигане на благоприятен изход,
респективно заплащане на възнаграждение при такъв, независимо от това
дали се касае за отхвърляне на исковете с влязло в сила решение или
неразглеждане по същество на претенциите, поради прекратяване на
производството поради отпадане на интереса на ищеца и във връзка с
осъществената от адвоката правна защита.
При разглеждане на исковете в общо производство би се достигнало до
същия резултат, като в полза на адвоката би било дължимо възнаграждение,
съизмеримо с частта от исковете, по които не е установено подлежащо на
изпълнение задължение в тежест на В. В.. В подкрепа на изложеното следва да
има предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която определя, че
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без да прави
разлика относно начина и основата върху която се изчислява техният размер.
Per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от ЗАдв се достига
до извода, че недължимо се явява заплатеното възнаграждение в полза на
адвоката при прекратяване на делото единствено, когато последното се е
случило по негова вина.
Въз основа на всички посочени основания и при приложение на
критериите на чл. 20 от ЗЗД се достига до еднозначния извод, че вложеният от
страните смисъл в уговорката от споразумение от 02.12.2022 г. е за дължимост
на резултативен хонорар при всяка форма не неуважаване на претенцията по
всяко едно от посочените три търговски дела, при отчитане на тяхната
обусловеност, независимо от това дали е налице произнасяне с решение по
основателността на исковете или неразглеждане на същите по същество,
поради прекратяване на производството, продиктувано от поведението на
ищцовата страна, изгубила интерес от провеждане на исковата защита, поради
изхода на другите две дела, по които довереникът е бил защитаван от същия
адвокат. Именно поради това искането за присъждане на резултативен
хонорар в размер на 10% от материалния интерес на двата иска от общо 72 000
лева по прекратеното с влязло в сила определение по т.д. № 395/21 г. подлежи
на уважаване в предявения размер от 10%, а именно за сумата от 7 200 лева.
С оглед основателността на претенцията за присъждане на главница, на
уважаване подлежи и акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва. С
оглед изричната уговорка в Справка за задълженията към адв. С. А. Н., имаща
характер на допълнително споразумение между страните, е уговорено, че
сумата е дължима от датата на влизане в сила на крайния акт по делото, който
в случая е 10.11.2023 г. За целия период на забавата до 12.01.2024 г. размерът
на дължимата мораторна лихва възлиза на 169 лева, поради което искът
подлежи на уважаване в цялост.
9
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски
съобразно с уважената част от исковете, поради което в негова полза ще бъде
присъдена сумата от 523,74 лева за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер от
922.81 лева. Съдът не споделя доводите на ответника за недължимост на
адвокатското възнаграждение, тъй като исковата молба е подадена от
упълномощения адвокат на ищеца. Неявяването му на двете открити съдебни
засдания по делото не може да бъде основание същият да бъде лишен от
правото си на справедливо адвокатско възнаграждение в хипотезата на
осъществена правна помощ в полза на друг юрист на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА. Извършените процесуални действия могат да бъдат съобразявани
единствени при претенция за прекомерност на възнаграждението, която в
настоящия случай не може да бъде разглеждане, с оглед факта, че
възнаграждението се определя от съда в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. В.. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. А.
Н., ЕГН ********** следните суми: сумата от 4 500 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на
Окръжен съд Варна, сумата от 1 224.58 лв., представляваща обезщетение за
забава за заплащане на главницата от 4 500 лв за периода от 04.08.2021 до
12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 7 200 лв., представляваща
дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022
г. по т. д. 435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 169 лв., представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лв за периода от
10.11.2023 - датата на влизане в сила на протоколното определение за
прекратяване до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на осн. чл. 36, ал. 2 и
ал. 4 от ЗАдв., вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забава за заплащане върху главницата от 4 500 лв. за
разликата над присъдената сума от 1 224.58 лв. до целия претендиран размер
до 1225 лева, както и за периода от 03.08.2021 г. до 04.08.2021г.
ОСЪЖДА В. И. В.. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. А.
Н., ЕГН ********** сумата от 523.74 лева, представляваща извършените
съдебно-деловодни разноски от ищеца за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. И. В.. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв. В.
10
И. Ж., вписан в САК с личен № ********** сумата от 922.81 лева,
представляваща дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11