№ 6250
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 4617/24.03.2023 г. постановено по гр. д. № 40817/2022 г. на СРС,
ГО, 128 състав е:
Отхвърлен иска на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: с.Мърчаево, обл.София,
ул.„Цар *******, за признаване за установено по отношение на «К.К.М.» ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.*******, че сключеният
между страните договор № 3-1-10272-143205 за предоставяне на потребителски кредит
от 26.07.2017г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК;
По иска, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: с.Мърчаево, обл.София,
ул.„Цар *******, срещу „Кредит гаранция" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* е прогласен за нищожен сключеният между
страните договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2017г., поради това, че
уговорен неравноправно в ущърб на потребителя и противоречи на добрите нрави.
Срещу решението, в частта на отхвърляне на иска срещу «К.К.М.» ЕАД, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца с
излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че
1
неправилно съдът е приел, че договора за потребителски кредит не нарушава правилата
на ЗПК, както и че клаузите са равноправни и валидни и не противоречат на добрите
нрави и закона. За обосноваване на сочените изводи съдът не е съобразил, че е
нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с което се предвижда, че договорът
следва да съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя изчислена към момента
на сключване на договора за кредит. В случая в договора за кредит е посочен ГПР, в
който не са включени всички разходи по заема. Освен това, според въззивника, в
случая е нарушено и изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в договора за
потребителски кредит не са посочени условията за издължаването му и погасителен
план съдържащ необходимата и посочена там информация.
По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение в посочената обжалвана част и уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника «К.К.М.»
ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването
му не са нарушени процесуални правила, приложен е правилно материалния закон,
същото е обосновано, чрез събраните доказателства. С оглед това е направено искане
за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и неправилно в обжалваната част.
Във връзка с оплакванията за неправилност на решението съобразно доводите
по въззивната жалба, съдът намира следното:
За да отхвърли в една част предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
2
ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, съдът е приел, че посочения в договора за
потребителски кредит № 3-1- 10272-143205/26.07.2017г. сключен с "К.К.М.» ЕАД,
годишния процент на разходите 50.00% е съответен на изискванията на ЗПК и в ч. на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, клаузите на договора не противоречат на закона и добрите нрави,
поради което договора е действителен и валиден и обвързва страните по него.
Решението в посочената част е неправилно.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че
между ищцата Л. В. С., като кредитополучател и "К.К.М.» ЕАД, като кредитор е бил
сключен договор за потребителски кредит № 3-1- 10272-143205/26.07.2017г., по силата
на който й е бил отпуснат кредит в размер на 2000.00 лв. с посочен фиксиран годишен
лихвен процент от 36 % и размер на ГПР от 50 %. Същевременно е установено, че за
обезпечаване на задълженията по договора за кредит е бил сключен и договор за
поръчителство с дружеството посочено от кредитора -„Кредит гаранция“ ЕООД. С
последния дружеството е приело да отговаря солидарно с ищцата Л. С. за всички
нейни задължения по процесния договор за кредит с първия ответник, но за това е
предвидено възнаграждение, което е приблизително ¾ от обезпеченото задължение. В
същото време, дори и при предсрочно погасяване на кредита, е предвидено
възнаграждение за поръчителя в значителен размер - 40% от дължимото такова /чл.2,
ал.4 от договора/.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, които се
възпроимет от настоящия състав се установява, че посочения в договора за
потребителски кредит ГПР е в размер на 50%. При съобразяване обаче на клаузата на
чл.4 от договора и вземайки предвид размера и сумите им, при условие, че в ГПР се
включат компонентите – договорна лихва и възнаграждение за услуга за възлагане на
поръчителство, конкретното изчисление на размерът на ГПР с приетите стойности е
88.09%.
Същевременно от представения пред първата инстанция договор за
потребителски кредит се установява, че приложенияпо договора погасителен план не е
включен размер на вноската за услуга- поръчителство.
При така установеното, настоящия състав намира, че договора за потребителски
кредит противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което е
нействителен на основание чл.22 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
3
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
сумата за такса поръчителство по кредита, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално таксата за поръчителство в случаите, когато сключването на
договора за тази услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В случая таксата за поръчителство представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както правилно е отбелязал в своето
решение СРС. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от настоящия състав
при разрешаване на процесния спор.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът,
намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната
институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
4
изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, както бе посочено в
изготвения към договора за потребителски кредит погасителен план не е включена и
таксата – вноска за поръчителство, обезпечаваща вземанията на кредитора по него. С
оглед това, настоящия състав намира че е нарушено и изискването на цитираната
разпоредба, което на самостоятелно основание води до недействителност на договора
за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Доводите на ищеца за необоснованост на постановеното от първата инстанция
решение и за неправилно приложение на материалния закон, съдът намира за
основателни.
Поради това, предявения иск срещу «К.К.М.» ЕАД по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК следва да бъде уважен като основателен.
Изводите на двете инстанции в посочената обжалвана част на решението не
съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде отменено като
неправилно в посочената част и предявения иск бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 от ЗА, в полза
на адв.Е. Иванова от АК Пловдив следва да бъде присъдена сумата в размер на 480.00
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
за въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4617/24.03.2023 г. постановено по гр. д. № 40817/2022 г.
на СРС, ГО, 128 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: с.Мърчаево, обл.София, ул.„Цар ******* срещу «К.К.М.» ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.*******, иск по чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК за признаване за
установено по отношение на «К.К.М.» ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.*******, че сключеният между страните договор № 3-1-
10272-143205 за предоставяне на потребителски кредит от 26.07.2017г. е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Л. В. С., ЕГН **********,
5
с адрес: с.Мърчаево, обл.София, ул.„Цар ******* срещу «К.К.М.» ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.*******, иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, че сключеният между Л. В. С. и
«К.К.М.» ЕАД договор № 3-1-10272-143205 за предоставяне на потребителски кредит
от 26.07.2017г. е недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр.
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК поради противоречие с изискванията на ЗПК.
ОСЪЖДА «К.К.М.» ЕАД, ЕИК *******, на основани ечл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38
ЗА да заплати на адв.Е. Иванова от АК Пловдив сумата в размер на 480.00 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6