№ 105984
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110157599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по заявление, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
процесуалния представител адв. И., в което се съдържа искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. Ф. за следните парични суми:
6375,93 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане; 1392,16 лева –
възнаградителна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 28.07.2022 г.; 813,20 лева – мораторна
лихва за периода от 28.06.2021 г. до 10.10.2022 г.; 357,47 лева – такси по договора за периода
03.06.2021 г. до 08.08.2022 г.; 258,96 лева – застраховки за периода от 28.05.2021 г. до
28.10.2021 г. и 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 31.08.2022 г. до
09.09.2022 г.
Софийският районен съд намира, че са налице предпоставки за отхвърляне на
заявлението, като съображенията за това са следните:
За да бъде уважено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
на изпълнителен лист, необходимо е да бъде представен документ сред посочените в
разпоредбата на чл. 417 от ГПК, който при проверка от външна страна да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. Същевременно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК
регламентира хипотезите, когато съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за
изпълнение и съгласно т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба, ако длъжникът няма постоянен
адрес или обичайно местопребиваване на територията на Република България съдът е
длъжен да постанови отказ. Това означава, че не е достатъчно представянето на документ
сред посочените по чл. 417 от ГПК, но за уважаване на заявлението е необходимо да бъде
констатирано, че липсва пречка по смисъла на чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповед
за изпълнение.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“,
а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като
място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази
цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето
в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-
1
523/07). В същото време съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се
разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
От изложеното следва, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на
едно лице с територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се
развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК следва
да се вземе предвид и регистрирания настоящ адрес на длъжника, при липсата на други
обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Последният извод се
основава и на чл. 94 ЗГР според който настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал.
1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските
граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението
само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от
04.05.2016 г. по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на
който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.
В случая по посочения от заявителя ЛНЧ на длъжника не е получена никаква
информация от Национална база данни „Население“ за регистриран постоянен и/или
настоящ адрес.
Софийският районен съд приема, че в конкретния случай заявлението е подадено
срещу чуждестранен гражданин, а и от представените към заявлението писмени
доказателства не може да бъде направен извод, че длъжникът има обичайно
местопребиваване в страната, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист. В тази насока съдът взе предвид и
отразеното в протокола от 17.08.2022 г. на ЧСИ Х., в който е отразено при посещение на
посочения адрес, че лицето е бивш наемател и на този адрес вече живее друг чужденец.
Предвид изложеното съдът намира, че към подаване на заявлението, съдържащо искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на България, което означава, че съгласно
чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.
Съдебната практика – Определение № 547/22.08.2013г., постановено по ч.търг.дело №
1355/2013 г. по описа на Върховния касационен съд възприема, че за да бъде издадена
заповед за изпълнение е необходимо наличието на формална или фактическа връзка с
територията на Република България, т.е. ако соченото като длъжник лице е чуждестранен
гражданин трябва да може да бъде направен извод относно обичайното му
местопребиваване в България, тъй като наличието на обичайно местопребиваване би
означавало, че лицето реализира доходи или притежава имущество, върху което може да
бъде насочено принудително изпълнение.
В настоящия случай липсва основание да се счита, че длъжникът има обичайно
местопребиваване на територията на България, поради което заявлението подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
процесуалния представител адв. И., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу А. Ф. за следните парични суми: 6375,93 лева – главница по
договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението до окончателното плащане; 1392,16 лева – възнаградителна лихва за периода
2
от 28.06.2021 г. до 28.07.2022 г.; 813,20 лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г.
до 10.10.2022 г.; 357,47 лева – такси по договора за периода 03.06.2021 г. до 08.08.2022 г.;
258,96 лева – застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.10.2021 г. и 24,00 лева –
обезщетение за уведомяване за периода 31.08.2022 г. до 09.09.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3