Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1319 14.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
на пети октомври през
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
прокурор: Дарин
Христов
като разгледа докладваното
от съдията Колева административно дело № 1741
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от „Тйва
интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя Д. В. З., със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, район Северен, ул.“Мария Кюри“ №3, ет.1, офис 1,
срещу РИОСВ-Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК,
срещу РИОСВ-Бургас. В исковата молба се твърди, че срещу „Тйва интернешанъл“
ЕООД било издадено било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №96 от 23.11.2018г. от
директор на РИОСВ-Бургас, с което му било наложено административно наказание
за извършено административно нарушение. С решение по АНД № 22/2019г. на Районен
съд-Царево е било отменено наказателното постановление, след което решението е
оставено в сила с решение по КНАХД №1244/2019г. на Административен съд-Бургас и
решението е влязло в сила на 08.07.2019г. С оглед защитата си в съдебното
производство ищецът ползвал правна помощ, за която заплатил 1250лв. При тези
обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в
размер на 1250лв. за причинените имуществени вреди. Иска се присъждане на
законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на
иска-25.08.2020г. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не
се явява. Представлява се от адв. Г.Н.. Процесуалният представител счита, че
искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът РИОСВ –Бургас се представлява от юк К.. Процесуалният
представител заявява, че оспорва
исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана. В условията на евентуалност счита, че следва да се уважи иска до
размер от 200лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В представено преди
датата на съдебното заседание писмено становище се посочва, че от представените
банкови извлечения не се установява заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за основателна и
доказана, поради което предлага да бъде уважена в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С наказателно постановление №96 от 23.11.2018г.
на Директор на РИОСВ-Бургас, за извършено нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО, на
основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУО била определена имуществена санкция в размер
на 10000лв.
Наказателното постановление било обжалвано пред
Районен съд – Царево, за което било образувано АНД № 22/2019г. по описа на същия
съд. С Решение № 44/09.04.2019г. по същото дело
наказателното постановление било отменено. Решението на Районния
съд е обжалвано
по реда на касационното обжалване пред Административен съд-Бургас и с решение №
1286 от 08.07.2019г. по КНАХД № 1244/2019г. по описа на Административен
съд-Бургас е оставено в сила първоинстанционното решение. Решението е влязло в
сила на 08.07.2019г. В образуваното
административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд,
жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат Г.Н., който е изготвил жалбата срещу НП
и е осъществил процесуално представителство в проведените съдебни заседания пред Районен съд Бургас, Районен съд
Царево. В хода на
съдебното обжалване пред първата инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие В № ********** от 06.12.2018г. и пълномощно в оригинал, в който уговореното възнаграждение в размер на 850лв.
е отбелязано, че е заплатено по банков път. Пред касационната инстанция адв. Н.
е депозирала отговор, участвала е в съдебното заседание и е представил договор за
правна защита и съдействие сер. В № ********** от 11.06.2019 г., в
който уговореното
възнаграждение е в размер на 400 лв. и е отбелязано, че заплащането е по банков
път.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В съответствие с чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и
чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от
отмененото НП, т.е. мястото на увреждане е гр.Бургас и при спазване правилата
за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен
съд – Бургас.
Искът е предявен против РИОСВ -Бургас, което е
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, към което е директора на РИОСВ, следователно в
съответствие с чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.
Налице е отменено наказателно постановление №96 от
23.11.2018г. на Директор на РИОСВ-Бургас, с влязло в сила съдебно решение,
поради което на основание чл.204 от АПК искът е
допустим.
Наказателното постановление, представлява властнически
акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и
заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление, 2.
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
вредите.
В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
По отношение на първата предпоставка следва да се
установи отменено, като незаконосъобразно НП. Видно от решение №
44/09.04.2019г. по АНД № 22/2019г. по описа на РС-Царево, оставено в сила с решение № 1286 от
08.07.2019г. по КНАХД № 1244/2019г. по описа на Административен съд-Бургас наказателното постановление, с което е бил наказан
ищецът е било изцяло отменено.
Решението е влязло в сила на 08.07.2019г.
По
отношение на втората предпоставка следва да се установят реални претърпени
имуществени вреди, а именно реално заплатено
адвокатско възнаграждение за адвокатската услуга – процесуално представителство
в хода на съдебното производство. В конкретния случай исковата претенция е в
размер на 850 лв. – адвокатско възнаграждение по НАХД № 22/2019г. по описа на РС-Царево и 400лв. -адвокатско възнаграждение КНАХД № 1244/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас. Видно от
представените по съответните дела договори за правна помощ с №В №
********** от 06.12.2018г. с уговореното
възнаграждение в размер на 850лв. и договор за правна защита и съдействие сер. В №
********** от 11.06.2019 г., с уговорено възнаграждение в размер на 400лв. е
отбелязано, че заплащането е по банков път. Когато е вписано, че заплащането на
възнаграждението е по банков път, следва да се представят съответните
документи, от които да се установи, че сумите са действително заплатени. /т.1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по т.д. № 6/2012г./. Видно от представените по настоящото дело
извлечения от банковата сметка на ищеца/л.11,12,13/ и извлечения от банковата
сметка на адв. Н./л.28,29,30/ се установява, че сумата от 850лв.е заплатена на
20.12.2018г., от 400лв. на две равни вноски на 10.06.2019г. и 15.07.2019г. ,
т.е. посочените суми в договорите за правна помощ са заплатени по банков път на
процесуалния представител.
Неоснователни са възраженията относно размера на исковата претенция за обезщетение.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е отбелязано, че
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) – да е обоснован и справедлив, тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С отмененото наказателно
постановление на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 10000лв., за което минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е 830 лева, а договореният и заплатен от ищеца размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 850лв., т.е. незначително по –висок
от минималния.
По
отношение на исковата претенция за заплащане на възнаграждение в размер на 400лв.
по КНАХД №
1244/2019г. по описа на Административен съд-Бургас. Видно от
представения по КНАХД № 1244/2019г. по описа на Административен съд-Бургас договор, посоченото адвокатско възнаграждение за
втората инстанция е в размер на 400 лв. Съдът като съобрази, че в раздел ІІІ от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са определени минималните адвокатските
възнаграждения за една инстанция, счита че не е прекомерно
за втората инстанция възнаграждение от 400лв., при условие, че минималното
определеното възнаграждение за една инстанция е 830лв.
В случая, оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила
в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото впоследствие наказателно
постановление, както и в участие в проведените съдебни заседания по делото с
разпит на свидетел, пред касационната инстанция е депозиран отговор на жалба,
участие и защита в съдебно заседание. С оглед на описаната действително
осъществена правна защита и съдействие, както и характера, сложността и обема
на делото, по което е осъществена защитата съответства на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 850 лв. и 400лв., като съдът съобрази и
минималните размери на нормативно определените размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на
ВАС по т. д. № 2/2016г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ищецът не
би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не
би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, поради което е
налице и причинна връзка между
отмененото наказателно постановление и причинените вреди-заплатеното
адвокатско възнаграждение.
По
посочените съображения съдът счита, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена в пълния размер от 1250лв., а ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1250лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на
наказателното постановление.
С оглед
основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1250
лв. се явява основателна и акцесорната претенция на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за законната лихва за забава върху главницата,
считано от 25.08.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от
иска.
При
образуване на адм.д. №1741/2020г. по описа на Административен съд – Бургас ищецът
е внесъл дължимата държавна такса в размер на 25лв. Видно от представения по
настоящото дело договор за правна помощ,
сумата в размер на 350лв. е платена в брой, подписан е от двете страни, поради
което има характер на разписка и е доказателство за извършеното плащане. В
настоящото производство, разноски не са извършени. Общият размер на извършените
разноски е 375лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същият е определен към минимума,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд –
Бургас,
ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на „Тйва интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя Д. В.
З., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Северен, ул.“Мария
Кюри“ №3, ет.1, офис 1, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 1250лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да
заплати на „Тйва интернешанъл“ ЕООД,
представлявано от управителя Д. В. З., със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Северен, ул.“Мария Кюри“ №3, ет.1, офис 1 съдебни
разноски в размер на 375лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: