Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
14. 11. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря М. Найденов, като разгледа
докладваното от съдия Ан. Йорданова т.
д. № 39 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 432 КЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 105/ 13. 07. 2022
г. по в. гр. д. № 299/ 2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е отменено
Решение № 260015/ 09. 12. 2020 г. по т. д. № 39/ 2020 г. по описа на
Разградския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по иск на
А.П.А. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
от 600 лева и делото е върнато в тази част за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Производството пред Разградския
окръжен съд е било образувано по предявени искове по чл. 432 от КЗ от А.П.А.
против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като
в тази част спорът е разрешен с влязло в сила решение и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение за завеждане на застрахователна претенция, ведно
със законната лихва от 30. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане.
Съдът,
като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че при настъпило
на 29.03.2017г. по път Русе-Варна пътнотранспортно произшествие, по вина на И.Г.С.,
управлявал л.а. “Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№***** (в нарушение на визираните
в чл. 6, т.1 ЗДвП, чл.42 (2) ЗДвП, чл.43, т.4 ЗДвП и чл. 63 (2) ЗДвП правила за
безопасност на движението по пътищата, при наличие на знак В24 и разделяща
платната двойна непрекъсната линия, е предприел непозволено и несъобразено с
пътната обстановка изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил и
навлязъл в платното за насрещно движение, като ударил насрещно движещия се л.а.
„Пежо 307“ с рег.№ РР1330 АХ) е причинена смъртта на П.А.П., пътувала до водача
на лекия автомобил „Пежо 307“. С влязлата на 14.04.2020г. в сила присъда
№30/27.11.2018г. по НОХД №33/2018 по опис на ШОС (на осн. чл. 300 ГПК
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца) Илиян Стоянов е признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3б.“б“ във вр.
с чл.342 НК за причинената по непредпазливост смърт на две лица- на водача и на
П. П.. Според приложеното удостоверение за наследници, ищецът е баща на П. П..
По застрахователна претенция от
01.02.2019 г., ищецът е поискал от застрахователя заплащане на обезщетение от
300 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на дъщеря си и обезщетение за
имуществени вреди от 600 лв. представляваща разноските за адвокат при
предявяване на застрахователната претенция, но е останал недоволен от отговора
по щетата - определено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. и
такова за имуществените от 600 лв. Не е било спорно между страните, а и
установено с признанията на ответника в писмените становища по делото и с
приетите от настоящата инстанция писмени доказателства на ищеца е, че
застрахователят не е изплатил никакво обезщетение на ищеца, включително и в
хода на производството.
При тези факти съдът счита, че предявеният иск
с правно основание чл. 432 от КЗ е основателен. Според разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ, застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди за разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция. Приложен е към застрахователната преписка договор за правна защита и
съдействие, според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
завеждане на застрахователната претенция в размер на 600 лева. Разноските са
претендирани за заплащане и със застрахователната претенция. Предвид
изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 600 лева,
представляваща имуществени вреди – разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение за завеждане на застрахователна претенция.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
предвижда, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ-
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване
на претенция от увреденото лице. Претенцията е получена от ответника на 01. 02.
2019 г. и от този момент се дължи лихва за забава. Неоснователно е искането на
ищеца за заплащане на законна лихва, считано от 30. 01.2019 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие,
според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева на
осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за МРАВ
за процесуално представителство на адв. Димитров в последното заседание по
делото след отмяна на прекратителното определение и връщането му от ВАпС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***** гр.
София да заплати на А.П.А. ***, ж. к. „*****, ЕГН ********** сумата 600
/шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.
432 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ за предявяване на застрахователна
претенция във връзка с ПТП настъпило на 29.03.2017 г. по път Русе-Варна по вина
на И.Г.С., управлявал л.а. “Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№*****, ведно със
законната лихва, считано от 01. 02. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата,
като отхвърля претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата 600 лева,
считано от 30. 01. 2019 г. до 31. 01. 2019 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗК
Лев инс“ АД, ЕИК ***** гр. София да заплати на А.П.А. ***, ж. к. „*****, ЕГН **********
сумата 200 лева на осн. чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1 за МРАВ за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: