Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260007
гр.Елхово, 15.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията АНД № 512/2019г. по описа на ЕРС,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Д.Т. *** против Наказателно
постановление № 19 – 0261 – 000394 от 12.11.2019 година на Началник РУ -
Елхово, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В депозираната жалба против НП жалбоподателят оспорва
изложената в акта фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил
нарушението, за което е наказан. Отделно от това счита, че издаденото против
него НП е незаконосъобразно и на процесуално основание, тъй като при
съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, посочени в разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Желае се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител на жалбоподателя на посочените в нея основания, като
се излагат и допълнителни такива за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП – Ямбол, редовно призована, не взема становище по жалбата и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 12.08.2019 година свидетелите Н.П. на длъжност
„инспектор“ към НТУ при А „ПИ“, сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бургас,
заедно с други свои колеги са работили съвместно в
състав на мобилен екип, като изпълнявали служебните си задължения на път I – 7 в района на км. 287+300 от него и осъществявали
контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС по чл.139, ал.6 от ЗДвП за заплащане на винетна такса.
Около 16.00 часа по път I – 79 в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово се движил лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. ***, тъмно син на цвят, управляван от жалбоподателя Т.Д.Т.
и пътници в автомобила свидетелите Г.И. и С.Т..
Около 16.00 часа свидетелят П. и колегите
му получили сигнал от намиращ се на разстояние от 2- 3 километра от тях друг
мобилен екип на Агенция „Пътна инфраструктура“, снабден с мобилна камера, че по
път I- 79 в посока от гр.
Ямбол към гр. Елхово се движи лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. ***, тъмно син на цвят, за който
има съмнения, че е без заплатена винетна такса.
При приближаването на автомобила,
управляван от жалобоподателя към втория мобилен екип,
в състава на който бил включен свидетеля Н.П., последният подал сигнал за
спиране на водача на лекия автомобил „Хонда CRV“ с рег. *** със стоп – палка, като едновременно с това св. П. посочил
и мястото за спиране. Водачът не се подчинил на подадения сигнал за спиране и
след като преминал покрай екипа на А „ПИ“ продължил движението си по пътя, като
направил неприличен жест с ръка на св. П..
Св. П. изготвили докладна записка до
Началник Сектор „Контрол и правоприлагане” – гр. Бургас в Националното ТОЛ
управление, в която изложил описаните по-горе обстоятелства. Същата, ведно с
изготвен от Началник Сектор „Контрол и правоприлагане” – гр. Бургас в
Националното ТОЛ управление сигнал за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП от
водач на МПС с рег. ***, били изпратени на Началник РУ – Елхово по компетентност.
След получаване на материалите в РУ –
Елхово и установяване, че собственик на автомобил с рег. *** е Т.Д.Т., до
последния била изпратена призовка да се яви на 25.09.2019г. в сградата на РУ –
Елхово. На посочената дата Т. не се е явил. Сторил това на 26.09.2019 година.
На същата дата попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че
около 16.00 часа на 12.08.2019 година автомобилът с рег. № У1505 АХ е бил
управляван от него.
На 26.09.2019 година св. А. на длъжност
„полицейски инспектор“ Пътен контрол съставил против Т.Д.Т. акт за установяване
на административно нарушение, за това, че на 12.08.2019г. в 16.05 часа по път I – 7, км. 287+300 в посока от гр. Ямбол към
гр. Елхово на „Кириловска чешма“ управлявал лек
автомобил „Хонда CRV“ с рег. ***, негова собственост, като не
спрял плавно в най – дясната част на платното за движение на посоченото от
представителя на службата за контрол място. Актосъставителят
приел, че Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя Д. и свидетелите И.С. и С.С. – полицейски служители в РУ – Елхово, които са свидетели
при съставянето на акта. АУАН е бил предявен на нарушителя и подписан от него с
възражение, че не е видял контролен орган. На
нарушителя е връчен препис от АУАН.
В тридневният
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред АНО не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и на останалите материали по административно-наказателната
преписка, Началникът на РУ – Елхово е издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на Т.Д.Т. на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на наказаното
лице на 25.11.2019 година, видно от разписката, приложена към него.
Жалбата против наказателното постановление е
депозирана в ОД на МВР – Ямбол и изпратена в РУ – Елхово, видно от изисканата
от съда справка. По делото въпреки дадените от съда указания, не са представени
доказателства относно датата на депозиране на жалбата в ОД на МВР – Ямбол.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез показанията на разпитаните по делото свидетели С., С.,
А., И., П. и Т., както и от приложените към АНП писмени доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът приема, че същата е подадена в преклузивния
срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН предвид липсата на възражения от страна на въззиваемата страна за просрочие
на жалбата.
По
процесуалната законосъобразност на наказателното постановление:
Извършвайки служебна
проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното наказателно
постановление, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в надлежна форма и при спазване на сроковете, предвидени
в чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставянето
на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните
правила, установени в разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, съгласно
която АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то
е било извършено.
Съгласно разпоредбата
на чл.
103 от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото
от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите
указания. Следователно, за да е осъществен съставът на административно
нарушение по цитирания текст е необходимо от обективна страна да е налице
подаден сигнал за спиране по предвидения в ЗДвП ред, този сигнал да е подаден
от контролен орган, да е възприет от водача и последният да не е изпълнил
задължението си да спре
плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото
от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите
указания.
В съставения против
жалбоподателя АУАН липсва ясно, точно и пълно фактическо описание на
нарушението с всички негови обективни признаци. Актосъставителят
е посочил, че жалбоподателят при управление на МПС не е спрял плавно в най –
дясната част на платното за движение на посоченото от представителя на службата
за контрол място, като в АУАН липсват фактически твърдения и констатации за
подаден по надлежния ред – със стоп – палка по образец на сигнал за спиране
от контролния орган, липсва и посочване на контролния орган, в случая
св. П., съобразно правомощията му по чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП, който е подал
сигнала за спиране.
Липсата на точно, ясно и пълно описание на състава на
извършеното нарушение с всичките му обективни признаци в АУАН, съгласно
изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН представлява съществено процесуално
нарушение, което от своя страна е довело до нарушаване на правото на защита на
нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга страна поставя съдът в невъзможност да
направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора.
Административно наказателното производство е строго
формално, по отношение на същото законодателят е предвидил правила за
осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания
за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно- наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.
В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно
наказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение,
са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от
обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е
осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези
изисквания е от значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право
да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата
си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в
основата на административното право.
Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено на процесуално основание.
Предвид изхода
на делото и на основание
чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените от него разноски по делото
в размер на 400.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19 – 0261 – 000394 от 12.11.2019 година на Началник РУ -
Елхово, с което на Т.Д.Т., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА
МВР – ЯМБОЛ да заплати на Т.Д.Т., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Ямбол чрез РС – Елхово по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: