№ 36
гр. П. , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200183 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН след прекратяване на АНД № 510/2021 г. по описа на РС Т. и
изпращането му по подсъдност на РС П., по жалба на СТ. Р. СТ. от гр.С., против електронен фиш
за налагане на глоба серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
/сто лева/ за това, че „на 05.03.2021 г., в 10.15 ч., в Област Т., в Община П., на път II-51км 35+463
район с.В. в посока към гр.П.. Извън населено място. При въведено ограничение на скоростта с
пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“***“ с рег.
№ ЕН *** ВТ със скорост 75 км/ч. Превишена стойност на скоростта 15 км/ч.” - нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че при издаване на ЕФ са допуснати множество различни по вид съществени нарушения на
материалния закон и процесулните правила. Поради това счита издаденият електронен фиш за
незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на издадения ЕФ.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя; моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия К, № *** издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят е бил
санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 05.03.2021 г., в 10.15 ч.,
в Област Т., в Община П., на път II-51км 35+463 район с.В. в посока към гр.П.. Извън населено
място. При въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат
толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“***“ с рег.№ ЕН *** ВТ със скорост 75 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 15 км/ч.”.
В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен
и връчен на нарушителя. Приложена е и снимка, на която в 10:15:07 на 05.03.2021 г. е бил заснет
л.а. марка "***“ с рег.№ ЕН *** ВТ в локация с GPS координати: 43.343404º/26.058717º, както и че
максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 78 км/ч. Приложени
са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване – преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с
приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и
отчет на ЕФ за нарушения установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на
одобрения тип; Протокол за проверка № *** г. на БИМ /л.28/ удостоверяващ съответствие на ARH
CAM S1 с одобрения тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС и
заверени копия от Google Maps удостоверявщи мястото на позиционирането на ARH CAM S1 в
деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията на жалбоподателя за неправилното му
използване. По делото е приложен и друт ЕФ за налагане на глоба серия К, № 3466010 издаден от
ОДМВР Русе, от който е видно, че за управление на същото МПС, на жалбоподателя С. е било
наложено наказание глоба в размер на 50 лв., което е платено.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението й спрямо
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение пътния знак също са приложени
надлежни доказателства, от които е видно, че на път II-51 има монтирани пътни знаци В26
(ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ движението на МПС управлявано от
жалбоподателя е при км35+294 вдясно и важи в посока на движение Б.- П., т.е. пътният знак B26
ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение на
жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП
пътните знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася
забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак,
който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е видимо
ясно и от скицата на пътя приложена по делото. Съдът намира, че стриктно са спазени и
изискванията на чл.79,ал.2, във вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на поставения пътен
знак В 26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак отменящ въведената със
пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, съдът приема, че тази
забрана важи и в мястото, където е била позиционирана преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която е
заснела л.а. с рег.№ ЕН *** ВТ, собственост и управляван от жалбоподателя.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до неговото опорочаване, поради следното: Видно от
приложеният ЕФ се касае за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, за което жалбоподателят е
санкциониран с основанието по чл.189,ал.4 , във вр чл.182, ал. 4 ЗДвП, като очевидно е прието, че
извършеното нарушение е при условия на т.нар. "повторност" /по смисъла на §6,т.33 от ДР на
ЗДвП, въпреки липсата на изрично посочване/. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ задължително
следва да съдържа редица реквизити, между които описание на нарушетието и нарушените
разпоредби. За нарушена в случая е посочена чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, но тази норма е
бланкетна и за да се изпълни от към съдържание следва да се отрази точно санкционното
основание обвързано с конкретно установената скорост на превишение при движение на МПС
съобразно нейното възходящо степенуване /допълнителни аргументи в тази насока могат да бъдат
намерени и в т.4.1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/.Това е така, защото налаганата санкция е
обвързана според завишението спрямо нея в населено или извън населено място с конкретни
стойности на превишение в хипотезите на чл.182,ал.1,т.1-т. 6 и чл. 182,ал.2,т.1-т.6 от ЗДвП. В
конкретният случай на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв., но издадения за констатираното нарушение ЕФ серия К, № *** на ОДМВР Т. ЛИПСВА
посочена правна квалификация, а е посочено само правното основание за налагане на глобата –
чл.189,ал.4 във вр. с чл.182,ал.4 ЗДвП. Видно е обаче, че разпоредбата на чл.182,ал.4 от ЗДвП е
препращаща към нарушения по ал.1,т.1-5, ал.2 и ал.3,т.1-5, като в ЕФ ЛИПСВА изрично посочване
на основния санкционен текст, който да послужи като основание за определяне на размера на
наложеното наказание глоба, чийто размер следва да се удвои.
Този съдебен състав е категоричен в разбирането си за това, че волята на
наказващия орган не може да се предполага и извежда по тълкувателен път от съда /който в случая
за пръв път във въззивното съдебно производство следва да извършва и някакви математически
изчисления, което е някакъв правен абсурд/, тъй като в случая нарушената разпоредба е
задължителен елемент по чл.189,ал.4 от ЗДвП наред с описанието на нарушението, размера за
глобата и т.н., респ. нейното непосочване в ЕФ винаги води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице да разбере в пълнота нарушението, за което е било наказано. Видно от
приложеното към жалбата становище на ОДМВР Т. това обстоятелство е било забелязяно, но се
поддържа, че „след като от ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както
и че нарушението е извършено в населено място /а то всъщност не е извършено в населено
място!/, непосочването не е довело до съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателя…“ – становище, подкрепено посредством посочване на незадължителна за този
съд съдебна практика на административни съдилища /решения основно на АС Плевен, които
касаят различни случаи относими най-вече към т.нар. „повторност“ на нарушението/. След като
според наказващия орган подобно непосочване не води до съществено процесуално нарушени
възиква въпроса защо в останалите издавани от ОДМВР Т. електроннни фишове е вписана
коректно нарушената разпоредба. Разглежданите от този съдебен състав дела по жалби срещу
електронни фишове показват, че този проблем с непосочване на конкретната нарушена разпоредба
е относим само за случаите, в които се прилага чл.182,ал.4 от ЗДвП и може би се касае за
софтуерен проблем при генериране и издаване на ЕФ – проблем, за разрешаването на който
отговорност не следва да носят жалбоподателите, които действително в такива случаи не могат да
3
разберат за извършването на какво нарушение всъщност са били наказани.
В заключение следва да се посочи, че съдебният контрол е за законосъобразност на
НП /респ. на ЕФ/и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо
липсва възможност едва в това производство да се приложат законовите разпоредби, които са
нарушени и въз основа на които следва да се ангажира отговорността на нарушителя или пък да се
направят нови фактически констатации. /в т.см. виж и р.№ 164/ 30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019
г. на АС Т./. Ето защо и поради липса на конкретно посочване в ЕФ на нарушените разпоредби и
правилно приложение за тях на кореспондиращо санкционно основание в материалния закон,
атакуваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло с всички произтичащи благоприятни последици за
нарушителя.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на
основание чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.4 от ЗДвП, на СТ. Р. СТ. от гр. С., ул.“***, ЕГН-**********, е
наложена ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4