№ 4465
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110151372 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу И. С. А.,
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 45,84 лева (четиридесет и пет лева и 84 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,28 лева (девет лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 05.06.2023 г .,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32731/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който твърди, че е платил в хода на процеса.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
2
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет по делото
без възражения, е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства по делото. че между страните е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира
топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот, е бил топлофициран, че за исковия период
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и
с качество посочено в исковата молба на претендираната стойност и е
извършвана услугата за дялово разпределение на претендираната стойност,
както и че процесните вземания са изцяло изплатени в хода на процеса.
С оглед удовлетворяването на претенцията на ищеца, предмет на
3
делото, чрез извършено плащане в хода на процеса, исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради плащане.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и доколкото се установи, че в полза на
ищеца е възникнало претендираното с исковата молба вземане и едва в хода
на процеса е извършено плащане от страна на ответниците, то последните
дължат на ищеца сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът счита, че с оглед липсата на правна и
фактическа сложност по делото следва да присъди в минимален размер от 100
лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ са предявените от *****, ЕИК ***** срещу И. С. А., ЕГН
********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 45,84 лева (четиридесет и пет лева и 84 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,28 лева (девет лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 05.06.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32731/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. С. А., ЕГН **********
да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – *****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5