Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
гр. Плевен,14 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Николаев адм.дело
№ 747 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на жалба „НОВАКО
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Р.№
2, представлявано от управителя Х.Н. срещу: писмо на Министъра на енергетиката
с изх. № Е-26-Н-30 от 24.06.2021 г. за отказ за удължаване на концесионен
договор за добив на подземни богатства от находище „М.М., уч. „Ч.“, общ. Червен бряг.
В жалбата се
твърди, че в атакуваното писмо е обективирано волеизявление на министъра на
енергетиката, в качеството му на централен орган на изпълнителната власт, с
което се отказва да бъде издадено разрешение за удължаване на срока на
концесионен договор за добив на подземни богатства. Сочи се, че волеизявлението
на административния орган засяга правата и интересите на дружеството, поради
което отговаря на признаците на индивидуален административен акт, посочени в
чл. 21, ал. 1 от АПК. Твърди се, че отказът на административния орган е по
повод на депозираното от дружеството искане за удължаване на срока на
концесионния договор (заявление с изх. № 9/02.02.2021 г.), подадено
на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Твърди се,
че съгласно действащото законодателство удължаването на срока на концесионен
договор като частноправен акт се предхожда от административна процедура,
каквато по същество се провежда и при
избора на концесионер с тази разлика, че при удължаването на срока,
административното производство е ограничено до проверка относно наличието на
предпоставките за удължаване на концесионния договор. Респективно и тук,
подобно на етапа на сключване на самия концесионен договор, частноправният акт (договорът,
респ. анекса към него) се предхожда от административно
производство, в което се разгръща компетентността на държавния орган, който
трябва да провери налице ли са основанията за сключване на частноправния акт. По
тази причина чл. 71, ал. 1 от ЗПБ посочва, че за неуредените случаи по
сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за концесии се
прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и на ЗЗД. По аргумент на противното
от тази специална разпоредба, продължаването на срока на концесионния договор /като
форма на изменение/ посочените частноправни нормативни актове нямат приложение,
тъй като специалният закон съдържа специална уредба на института на изменението
на договора.
Излагат се съображения, че тази процедура категорично
има характер на административно производство, поради което, актът с който тя приключва има характер на
административен акт. Посочва се, че според чл. 36, ал. 2 от ЗПБ, срокът на
концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено
не по-късно от една година преди изтичане на срока на концесията, основано на
план за разработка на находището и финансово – икономическа обосновка за срока
на удължаването, при условие, че към дата на подаване на искането находището има запаси и ресурси и
концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на
окончателните дейности по ликвидация на миннодобивният обект и рекултивация на
засегнатите земи. Счита се, че оспореното писмо има характер на административен
акт, който е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение
административно производствените правила, противоречи на материално правните
разпоредби и не съответства на целта на закона. Сочи се, че концесионният
договор за добив от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен бряг е сключен на 09.10.2006 г. за срок от 25
години. Съгласно чл. 56 от договора, същият влиза в сила от 17.01.1997 г. и
изтича на 17.01.2022 г. Твърди, се че дружеството е депозирало заявление за
удължаване на срока на договора с писмо изх. № 9/02.02.2021 г. Твърди, че за периода
от 17.01.2021 г. до 02.02.2021 г. е бил в нетрудоспособност, продиктувана от
положителен тест за коронавирус. След узнаване на положителния резултат
от теста /15.01.2021 г./, вземайки предвид опасността от заразяването на трети
лица с коронавирусна инфекция, както и предвид наказателната отговорност от
неспазване на противоепидемичните мерки, въведени в страната, незабавно се
самоизолирал в 14-дневна карантина, каквото е изискването на министъра на
здравеопазването (съгл. чл. 2 на Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица,
подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина - изм. и доп. със
Заповед №РД-01-177/22.03.2021 г.). След посочената по-горе дата, на която изтекло карантинирането му (29.01.2021 г. - петък), здравословното
му състояние продължавало да не е добро, поради което се консултирал с
лекуващия го личен лекар. По негова изрична препоръка трябвало да остане
изолиран още няколко дни до пълното му възстановяване, с оглед на което му бил
издаден болничен лист до датата 03.02.2021 г. Поради тези причини искането за удължаване на срока на
концесионния договор е депозирано в първия възможен ден - на 02.02.2021 г. Счита, че искането за удължаване на
срока на концесионния договор е внесено в срок, тъй като забавянето на
внасянето му е причинено от извънредно и обективно обстоятелство,
което
представляващия дружеството не е могъл да предвиди или предотврати. Твърди, че
са неоснователни доводите, че доколкото в периода на изолацията на
представляващия в министерството са входирани други документи на дружеството,
това показвало, че пропускът да се представи искането в срок не се дължи на
здравословното му състояние, тъй като разписва много и различни документи, и
депозирането на документ не означава, че същият е подписан в деня на
депозирането.Твърди, че ако министърът е
считал, че не е доказан обективния (непредвидим и непредотвратим) характер на
забавянето да подаде искане по чл. 36, ал. 2 ЗПБ, същият е трябвало да даде
указания на заявителя да предостави допълнителни документи или други
доказателствени средства в тази насока, а не направо да постановява
отказ. На следващо
място, приемайки, че срокът за подаване на искането по чл. 36, ал. 2 ЗПБ е
спазен, ключова предпоставка за удължаване на срока на концесионния договор е в
находището да има запаси или запаси и ресурси, както и концесионерът „Новако
строй“ ЕООД да е изпълнил всички свои задължения по договора. Навежда доводи,
че в настоящия
случай всички тези изисквания са налице, поради което отказът само на
основание, че искането по обективни причини е депозирано две седмици след
17.01.2021 г., е необоснован и незаконосъобразен. Сочи, че законодателят
принципно урежда възможността за продължаване на сроковете по абсолютно всички
административни и съдебни производства, когато те са пропуснати по обективни
причини (какъвто бил и настоящия случай). В тази връзка счита, че искането за удължаване на
срока на концесионния договор е подадено в срок и е придружено със съответните
доказателства, обосноваващи обективността на забавянето. На следващо
място самият ЗПБ не урежда правни последици от неспазването на срока за
подаване на заявление за удължаване срока на концесията, а що се отнася до
съответната администрация посоченият едногодишен срок има инструктивен характер
и е създаден за облекчаване на администрирането на процедурата. Навежда доводи,
че възможността за удължаване на договора, предвидена в закона, цели да съкрати
публичните разходи от евентуалното провеждане на нова процедура по избор на нов
концесионер, след като досегашният е доказал добросъвестното изпълнение на
своите задължения по концесионния договор, за това се предвижда по искане на
концесионера, срокът за експлоатиране на концесията да бъде удължен в рамките
на законовия максимум. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
което да се уважи изцяло подадената от „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* жалба и да се
отмени писмо на Министър на енергетиката с изх. № Е-26-Н-30/24.06.2021 г., с
което се отказва провеждане на законово уредената процедура за продължаване на концесионен
договор за добив на подземни богатства от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен
бряг.
Първоначално по жалбата е било
образувано дело №8232/2021 г. по описа на
АССГ, към което е приобщена административната преписка и е приложен документ за
платена държавна такса.
С определение № 6911/17.09.2021 г. /л.
71 от дело№ 8232/2021г. по описа на АССГ/ същото
е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
С определение № 1244/24.09.2021 г. /л. 3/
са конституирани страните и е дадена възможност ответникът да се подаде писмен
отговор на жалбата.
Ответникът - Министърът на енергетиката в
указания от съда 14- дневен срок е депозирал писмен отговор чрез юрк. Ц.М., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата като
излага следните аргументи:
Концесията за добив
на подземни богатства - строителни материали от находище „М.М., уч. „Ч.“, Общ. Червен бряг, област Плевен,
е предоставена с Решение № 660 на Министерския съвет от 4 септември 2006 г.
(обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на „Пътинженеринг" АД, гр. Плевен, за срок
от 25 години. В изпълнение на цитираното решение, на 9 октомври 2006 г. между
Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и определения концесионер е сключен
концесионен договор за добив на подземни богатства от посоченото находище за
срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 660 на Министерския съвет от
2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17 януари 1997 г. - датата
на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна сесия по реда на
масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 660 на Министерския съвет от 2006 г.
за начален срок на концесията е определена датата на влизане в сила на концесионния
договор, респ. същият е в сила от 17 януари 1997 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2
от концесионния договор, срокът на концесията може да бъде продължен по взаимно
съгласие на страните по договора при условията и разпоредбите на Закона за
подземните богатства.
Условията при чието
наличие може да бъде удължен срокът на предоставена концесия за добив на
подземни богатства са изрично уредени с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на концесията може да бъде удължен по
мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди
изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка на находището
и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към
датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и
концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на
окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на
засегнатите земи.
С писмо с вх. №
Е-26-Н-30/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. № 10/02.02.2021
г. на „Новако строй" ЕООД), постъпило в Министерството на енергетиката
(МЕ) и по електронна поща на същата дата, концесионерът „Новако строй"
ЕООД, гр. Плевен, е внесъл заявление за удължаване на срока на концесията,
копие от платежно за платена такса за удължаване на срока на концесията, писмо
от „Новако строй" ЕООД отново датирано с изх. № 09/02.02.2021 г. и
допълнителни документи.
Видно от датата на постъпване на заявлението в
МЕ (02.02.2021 г.), нормативно определения с чл. 36, ал. 2 от ЗПБ срок (не
по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията), не е спазен
от концесионера, тъй като предвид продължителността на концесионното
правоотношение (25 г.) и определената от концедента дата на влизане в сила на
договора и концесията (17 януари 1997 г.), срокът на договора изтича на 17
януари 2022 г., съответно заявлението за неговото удължаване е следвало да бъде
подадено най-късно на 17 януари 2021 г. Посоченият ден е неприсъствен (неделя),
поради което предвид нормата на чл. 71 от ЗПБ е приложимо общото правило на чл.
72, ал. 2 от ЗЗД, съгласно което когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът свършва в първия следващ присъствен ден или в случая - 18.01.2021 г., но
същият не е спазен от търговското дружество - концесионер.
Изложените от
жалбоподателя доводи за наличие на форсмажорно обстоятелство (заболяване на
управителя на търговското дружество - концесионер), поради което срокът,
предвиден от чл. 36, ал. 2 от ЗПБ не е спазен, не могат да бъдат споделени,
като аргументите за това са следните:
Като част от
заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на подземни богатства
от находище „М.М.“, участък“Ч.“ концесионерът е приложил писмо с изх.
№ 09/02.02.2021 г. на „Новако строй" ЕООД с приложени копие от болничен
лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 № 2423/15.01.2021
г. за Х.Н. - управител на търговското дружество - концесионер. Същото писмо
съдържа уведомление, че през периода 15.01.2021 г. - 29.01.2021 г. управителят
на търговското дружество - концесионер е бил поставен под карантина, а за дните
от 01.02.2021 г. до 02.02.2021 г. е бил в отпуск по болест. Към писмото са
приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 № 2423/15.01.2021 г.
Съгласно т. 2 от
Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, за лица,
подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина, на задължителна
изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от датата на
потвърдителното лабораторно изследване, подлежат три групи потвърдени случаи, а
съгласно т. 4 от нея, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия
на лице по т. 2 се извършва с предписания по образец съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Цитираната заповед на
министъра на здравеопазването налага извода, че за да бъде едно лице под
карантина, то трябва да има предписание от директора на съответната РЗИ,
каквото управителят на търговското дружество - концесионер не е приложил. Дори
и да се предположи, че все пак е бил под карантина, то неправилно е
изчислен 14-дневния срок, в който е бил карантиниран. Предвид т. 2 от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, началният момент на
изолацията и/или лечението в домашна среда е датата на потвърдителното лабораторно изследване, която
в конкретния случай е 15.01.2021 г., респ. срокът на карантината е до 23:59 ч.
на 28.01.2021 г., т.е. на 29.01.2021г. (петък) е бил първият възможен момент
след отпадане на твърдяното форсмажорно обстоятелство (карантина), в който
жалбоподателят е могъл да подаде заявлението за удължаване на срока на
концесията за добив на подземни богатства от находище „М.М." участък „Ч.“,
но не го е направил. Недоказано е твърдението
на управителя на „Новако строй" ЕООД, че поради здравословното си
състояние не е имал възможност да подаде заявлението в нормативно установения
1-годишен срок, тъй като видно от документацията по изпълнение на концесионния
договор за периода 18.01.2021 г.- 03.02.2021 г. в Министерството на
енергетиката е предоставил в оригинал писмо с изх. № 07/29.01.2021 г. на „Новако строй" ЕООД (вх.
Е-26-Н-23/01.02.2021 г. на МЕ), с приложени доказателства за преведени суми по
специална набирателна сметка за находище „М.М." участък „Ч.“, в оригинал,
с положени подпис на управителя на „Новако строй" ЕООД и печат на
търговското дружество. Счита изложените в жалбата аргументи за това, че
депозирането на посочения документ в МЕ на определена дата не доказва по
никакъв начин, че конкретния документ е подписан на съответната дата, за
неоснователни. Видно от приложеното към настоящия писмен отговор заверено копие
от писмо с изх. № 07/29.01.2021 г. на „Новако строй" ЕООД, същото е с
поставен изходящ номер на „Новако строй" ЕООД от 29 януари 2021 г.
(първият възможен момент след отпадане на твърдяното форсмажорно обстоятелство
(карантина).
Неоснователни са
изложените в жалбата доводи за това, че ключовата предпоставка за удължаване на
срока на концесионен договор за добив на подземни богатства е в находището да
има запаси или запаси и ресурси.
С разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗПБ са регламентирани кумулативни условия, при чието наличие
срокът на предоставена концесия за добив на подземни богатства може да бъде
удължен, а не алтернативни, поради което в конкретния случай неспазването на
едно от тях (срокът за подаване на заявлението за удължаване) препятства
процедиране на заявената от концесионера процедура. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че към заявлението за удължаване на срока на концесията не са
приложени и изискуемите от чл. 36, ал. 2 от ЗПБ план за разработка на находището
и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването му.
Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от „Новако строй"
ЕООД срещу писмо с изх. № Е-26-Н-30 от
24.06.2021 г. на министъра на енергетиката, с което жалбоподателят е уведомен за липса на
една от предпоставките по чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ)
за удължаване на срока на концесионния договор за добив на подземни богатства
от находище „М.М.", участък „Ч.“ община Червен Бряг, област Плевен.
В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят „НОВАКО
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. “Р.№2,
се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. О.Л.от АК –
Плевен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че
отказът не дава ход на процедура, в която да се разгледа искането на доверителя
му за удължаване на концесионен договор. Твърди, че това удължаване е допустимо
при изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните
богатства. Излага съображения, че това не е просто формално удължаване на срок
след постъпило искане в определен период от време. То се предхожда от проверка,
в която административният орган изпълняващ определени възложени му функции в
областта на концесионирането на подземните богатства следва да извърши. Счита,
че освен преценка в срок ли е подадено искането трябва да бъде отразено и
наличието на други условия като: преценка на запасите и ресурсите, които са
налични в това находище, съобразно поддържания от Министерството на
енергетиката национален баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства.
Следваща оценка, налице ли е валидно предложение ведно с финансово -
икономическа обосновка и изпълнени ли са задълженията до концесионния договор. Счита,
че общият сбор от тези условия и преценките очевидно излиза от гражданско
правния елемент на удължаване на договор, а се намесва и упражняването на
правомощия от публичен орган на власт, на когото със закон са възложени
определени функции по държавната политика по концесиониране на подземни
богатства. Сочи, че крайният резултат от тази процедура ще бъде насочена към
удължаване на договора чрез подписване на нови споразумения, но до това не се е
стигнало, защото няма произнасяне по същество. Относно въпроса дали е пропуснат
срокът за заявяването на това искане счита, че доказателствата, които са представени
обосновават една обективна невъзможност единственият представляващ концесионер
да изпълнява тези свои задължения и да подаде необходимите книжа до 17.01.2021
г. Твърди, че това е така по силата на случили се обективни обстоятелства,
каквото е заразяването вирусна инфекция и последвалото удължаване на лечението
с болничен лист. Счита, че е пропусната възможност да се прецени наличието на
условия за удължаване на концесията на съвършено формално основание. Навежда
доводи, че договорът е изпълняван в продължителен период от време – 25 години
при спазване на изискванията на закона, в това число и изплащане на
възнаграждения по договора. Счита, че администрацията е пресякла възможността
за тази преценка и препятства правата на доверителя му да продължи да
развива концесионната си площ, оттам и
да изпълнява и свои производствени намерения и търговска дейност. Счита, че
извънредния характер на създалата се обстановка още от началото на 2020 г., е
създала объркване във всички стопански субекти и в работата на държавната и
общинска администрация, поради което дори да се приеме неспазването с ден, два
или три един категоричен срок, това несправедливо пренася тежестта върху доверителя
му, както и върху неговите работници и служители. Излага съображения, че този
срок до голяма степен може да бъде описан категорично като инструктивен с цел
облекчаване работата на администрацията, за да може тя в сравнително
продължителен период от време да има възможност да обсъди наличието на
предпоставките и да се премине към удължаването на договора. Счита, че тъй като
това не се е случило спорът се свежда до
това трябва ли въобще тези документи да бъдат преглеждани по същество или
срокът е бил пропуснат. Позовава се на текста на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, който дава възможност
за удължаване на сроковете за времето, в това число и давностните срокове, за
времето на действие на извънредното положение да измества техния краен срок.
Моли да се отмени обжалваният административен акт и да се върне преписката на
министъра на енергетиката за произнасяне по същество за удължаването на
концесионния договор.
Ответникът по жалбата – Министърът на
енергетиката, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От
редовно упълномощен процесуален представител на същия – Ц.М., преди съдебното
заседание, е депозирана молба, в която заявява, че счита депозираната жалба за
неоснователна и недоказана, като моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли, подадената от „НОВАКО
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* жалба срещу писмо изх. № Е-26-Н-30 от 24.06.2021 г. на министъра на енергетиката.
При определяне допустимостта на
оспорването, съдът приема следното:
Писмото, подписано от министъра на
енергетиката има характер на индивидуален административен акт, тъй като
представлява волеизявление на административен орган, с което се засягат права и
законни интереси на адресата на писмото.
При преценката на допустимостта на
жалбата съдът приема, че същата е подадена в срок съобразно правилото на чл. 140, ал. 1
от АПК,
доколкото в атакуваното писмо не е посочено дали то подлежи на обжалване, пред
кого и в какъв срок. Няма данни кога същото писмо е получено, но между датата
на издаването му – 24.06.2021 г. и датата на депозиране на жалбата в АССГ – 18.08.2021
г., има по-малко от два месеца, с оглед на което жалбата е подадена в срок.
Въпреки, че същото не е наименовано
решение, съдът приема, че с оспореното писмо се отказва удължаване на срока на
концесионния договор за добив на подземи богатства, както и че то е постановено
в отговор на заявлението, с което е поискано продължаване на срока на концесията.
Т. е. писмото представлява подлежащ на оспорване административен акт.
С оглед горното и доколкото е подадена от
лице, чиито интереси са засегнати от отказа, съдът намира, че жалбата е
допустима. По съществото й, с оглед оплакванията в нея, както и след осъществен
служебен контрол за законосъобразност на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира от
фактическа страна следното:
Концесията за добив
на подземни богатства - строителни материали варовици от находище „М.М.", участък „Ч.“
община Червен бряг, област Плевен, е предоставена с Решение № 660 на Министерския
съвет от 4 септември 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на
„Пътинженеринг" АД, гр. Плевен, за срок от 25 години. В изпълнение на
цитираното решение, на 9 октомври 2006 г. между Министерския съвет на Република
България, представляван от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и определения концесионер е сключен концесионен договор за
добив на подземни богатства от посоченото находище за срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 660 на
Министерския съвет от 2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17
януари 1997 г. - датата на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна
сесия по реда на масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 660 на Министерския
съвет от 2006 г. за начален срок на концесията е определена датата на влизане в
сила на концесионния договор, респ. същата е в сила от 17 януари 1997 г.
С писмо с вх.
№ Е-26-Н-30/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. № 10/02.02.2021
г. на „Новако строй" ЕООД), постъпило в Министерството на енергетиката
(МЕ) и по електронна поща на същата дата, концесионерът „Новако строй"
ЕООД, гр. Плевен, е внесъл Заявление за продължаване на срока на предоставена
концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за
подземните богатства, копие от платежно за платена такса за удължаване на срока
на концесията, писмо от „Новако строй" ЕООД отново датирано с изх. №
09/02.02.2021 г. и допълнителни документи.
Към писмо с изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако
строй" ЕООД са приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от
тест за COVID 19 № 2423/15.01.2021 г. за Х.Н. - управител на търговското дружество -
концесионер. Повторно датираното писмо с изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако
строй" ЕООД, макар и адресирано до Министерството на енергетиката,
дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол" (ПРКК) не е заведено в
деловодната система на МЕ.
С писмо с изх. №
Е-26-Н-30/24.06.2021 г. на министъра на енергетиката жалбоподателят е уведомен, че поради
невнасянето в предвидения в ЗПБ срок за удължаване на концесионния договор,
възможностите за валидното внасяне по електронна поща и липсата на невъзможност
за подаване на заявлението в законоустановения срок, не е налице една от
предпоставките по чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) за
удължаване на срока на концесионния договор за добив на подземни богатства от
находище „М.М.",
участък „Ч.“ община Червен бряг, област Плевен, а
именно невнасяне в предвидения срок по Концесията за добив на подземни
богатства - строителни материали
варовици от находище „М.М.", участък „Ч.“ община Червен бряг,
област Плевен, е предоставена с Решение № 660 на
Министерския съвет от 4 септември 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на
„Пътинженеринг" АД, гр. Плевен, за срок от 25 години. В изпълнение на
цитираното решение, на 9 октомври 2006 г. между Министерския съвет на Република
България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и определения
концесионер е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от
посоченото находище за срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 660 на
Министерския съвет от 2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17
януари 1997 г. - датата на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна
сесия по реда на масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 660 на Министерския
съвет от 2006 г. за начален срок на концесията е определена датата на влизане в
сила на концесионния договор, респ. същата е в сила от 17 януари 1997 г.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от концесионния договор, срокът на концесията може да бъде продължен
по взаимно съгласие на страните по договора при условията и разпоредбите на
Закона за подземните богатства.
Условията при
чието наличие може да бъде удължен срокът на предоставена концесия за добив на
подземни богатства са изрично уредени с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на концесията може да бъде удължен по
мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди
изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка на находището
и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към
датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и
концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на
окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на
засегнатите земи.
Видно от
датата на постъпване на заявлението в МЕ (02.02.2021 г.), нормативно
определения с чл. 36, ал. 2 от ЗПБ срок (не по-късно от една година преди
изтичането на срока на концесията), не е спазен от концесионера, тъй като
предвид продължителността на концесионното правоотношение (25 г.) и
определената от концедента дата на влизане в сила на договора и концесията (17
януари 1997 г.), срокът на договора изтича на 17 януари 2022 г., съответно
заявлението за неговото удължаване е следвало да бъде подадено най-късно на 17
януари 2021 г. Посоченият ден е неприсъствен (неделя), поради което предвид
нормата на чл. 71 от ЗПБ е приложимо общото правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно което когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в
първия следващ присъствен ден или в случая - 18.01.2021 г., но същият не е
спазен от търговското дружество - концесионер.
Като част от
заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на подземни богатства
от находище „Маркова могила", концесионерът е приложил писмо с изх.
№ 09/02.02.2021 г. на „Новако строй" ЕООД с приложени копие от болничен
лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 №2423/15.01.2021
г. за Х.Н. - управител на търговското дружество - концесионер. Същото писмо
съдържа уведомление, че през периода 15.01.2021 г. - 29.01.2021 г. управителят
на търговското дружество - концесионер е бил поставен под карантина, а за дните
от 01.02.2021 г. до 02.02.2021 г. е бил в отпуск по болест. Към писмото са
приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 №
2423/15.01.2021 г. Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно
лечение и карантина, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия
за период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване,
подлежат три групи потвърдени случаи, а съгласно т. 4 от нея, задължителната
изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т. 2 се извършва с
предписания по образец съгласно Приложение № 2 на директора на съответната РЗИ
по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Цитираната заповед на министъра на
здравеопазването налага извода, че за да бъде едно лице под карантина, то
трябва да има предписание от директора на съответната РЗИ, каквото управителят
на търговското дружество - концесионер не е приложил. Дори и да се предположи,
че все пак е бил под карантина, то неправилно е изчислен 14-дневния срок, в
който е бил карантиниран. Предвид т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, началният момент на изолацията и/или лечението в
домашна среда е датата на
потвърдителното лабораторно изследване, която в конкретния случай е
15.01.2021 г., респ. срокът на карантината е до 23:59 ч. на 28.01.2021 г., т.е.
на 29.01.2021г. (петък) е бил първият възможен момент след отпадане на
твърдяното форсмажорно обстоятелство (карантина), в който жалбоподателят е
могъл да подаде заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на
подземни богатства от находище „М.М.", участък „Ч.“, но не го е направил. Недоказано е твърдението,
че поради здравословното състояние на управителя дружеството не е имало
възможност да подаде заявлението в срок, тъй като видно от документацията по
изпълнение на концесионния договор за периода 18.01.2021г.-03.02.2021г. в Министерството
на енергетиката е предоставил в оригинал писмо с изх.№07/29.01.2021г. на „Новако
строй“ ЕООД (вх.№ Е-26-Н-23/01.02.2021г.на МЕ)
с приложени доказателства за преведени суми по специална набирателна
сметка за находище „М.М.", участък „Ч.“, в оригинал, с положен подпис на
управителя и печат на дружеството.
Предвид
невнасянето в предвидения в ЗПБ срок на заявлението за удължаване на
концесионния договор, възможността за валидно внасяне по електронна поща и
липсата на невъзможност за подаване на заявлението в законоустановения срок, счита, че не е налице една от предпоставките
за удължаване на срока на концесионния договор.
Към делото са представени: 1. допълнително споразумение № 1
от 19 март 2008 г., с което на основание Решение № 804 на Министерския съвет от
2007 г., се променя начина на формиране на концесионното възнаграждение,
предвид измененията на Методиката за определяне на конкретния размер на
концесионното възнаграждение за добив на строителни материали - Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и
методиката за определяне на концесионното възнаграждение и допълнително споразумение № 2 от 13 ноември
2013 г., с което на основание Решение № 645 на Министерския съвет от 24
октомври 2013 г. правата и задълженията по концесията се прехвърлят изцяло на
„ПСТ Плевен" ЕООД, гр. Плевен (видно от търговския регистър при Агенцията
по вписванията на 20 декември 2018 г. е вписана промяна по отношение на фирмата
на концесионера - от „ПСТ Плевен" ЕООД на „Новако строй" ЕООД); заявление за
продължаване на срока на предоставена концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ; заверено копие от платежно нареждане за
удължаване срока на концесията от 02.02.2021 г.; заверено копие от болничен
лист № Е 20197405719; заверено копие от
резултати от микробиологично изследвания от 15.01.2021 г.; заверено
копие от писмо изх.№ 07/29.01.2021 г. на „Новако строй“ относно доказателства
за преведени суми по специална набирателна сметка.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
писмо е постановено от министъра на енергетиката, който не е компетентен орган.
Съгласно чл. 5, т. 3 от ЗПБ, права за подземни богатства се предоставят чрез:
т. 3 концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на
министъра на енергетиката. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗПБ, компетентен орган по чл. 5, т. 3 е Министерският съвет, който оправомощава министъра
на енергетиката да сключи договор за добив на подземни богатства.
Удължаването
на срока на концесията не може да бъде извършено, освен от компетентния орган –
МС. Следователно отказ от удължаване срока на концесия също следва да бъде
постановен от МС. Въз основа на искането за удължаване на срока на концесията
от страна на дружеството е следвало да бъде направено предложение от министъра
на енергетиката до МС, който да се произнесе по заявлението. Доколкото от
мотивите на министъра на енергетиката в писмото е видно, че искането следва да
не се уважи, министърът е следвало да направи на МС предложение за отказ от
удължаване на срока на концесията. В случая неправилно министърът е изпратил
писмо до дружеството, а не предложение до МС. Като се е произнесъл вместо МС,
министърът на енергетиката е излязъл от рамките на своята компетентност.
Постановеното от него писмо е нищожно поради липса на компетентност.
Доколкото липсва произнасяне
от компетентен орган, съдът не следва да се произнася по останалите основания
за законосъобразност на административните актове. Доколкото производството е
започнало по заявление на дружеството, след влизане в сила на настоящето
решение преписката следва да се върне на министъра на енергетиката, който да
направи предложение до МС по заявлението. Няма пречка предложението да е за
отказ по подаденото заявление на посочените в процесното писмо мотиви, или и на
други мотиви.
Доколкото
за направата на предложение не е необходимо събирането на доказателства и ли
извършването на други процесуални действия, съдът счита, че същото предложение
следва да бъде направено в 14-дневен срок от получаване на преписката.
С
оглед на изложеното, писмото е постановено от некомпетентен орган, и следва да
се прогласи за нищожно. След влизане в сила на настоящето съдебно решението,
преписката следва да се изпрати на министъра на енергетиката, който в 14-дневен
срок от получаването й да направи предложение на Министерския съвет за
произнасяне по заявлението на дружеството за продължаване на срока на предоставена концесия за
добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните
богатства.
Въпреки
благоприятния характер на решението за жалбоподателя, разноски не му се
присъждат, доколкото в о.с.з. изрично посочва, че не претендира такива.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, с
Административен съд гр. Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО
писмо с изх.
№ Е-26-Н-30 от 24.06.2021 г. на Министъра на енергетиката за отказ за
удължаване на срока на концесия за добив на подземни богатства от находище „М.М.“,
уч. „Ч.“, Община Червен бряг.
ВРЪЩА преписката на Министъра на
енергетиката, който да направи предложение до Министерски съвет в 14-дневен
срок от получаването й по Заявление за продължаване на срока на предоставена
концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за
подземните богатства, вх. № Е-26-Н-30/02.02.2021
г. на Министерството на енергетиката (изх. № 10/02.02.2021 г. на „Новако
строй" ЕООД).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/