О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик,
19.02.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№3439 описа на съда за 2018г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.119 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Р.А.Я.
с ЕГН ********** *** срещу ЗАД“Алианц България“АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№59, представлявано от
изпълнителните директори Александър Проценко и Павлин Петков , с която се иска
да бъде осъдено ответното дружество да и заплати сумата от 3 500 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило
на 20.03.2017г. застрахователно събитие. Претенцията си черпи от сключен с
ответника на 07.09.2016г. договор за застраховка „Мой дом“, обективиран в
застрахователна полица №099685/07.09.2016г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, в който е направено възражение за местна неподсъдност на спора на
сезирания съд и заявено искане делото да се изпрати по подсъдност на Софийски
районен съд на основание чл.108 , ал.1 от ГПК доколкото седалището и адреса му
управление се намират на територията на
град София.
Безспорно седалище на ответното застрахователно дружество
е в град София. Според общото правило на чл.108, ал.1,изр.1 от ГПК исковете
срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чиито район се намира тяхното
управление и седалище.
С оглед наведените в исковата молба фактически
твърдения предявеният иск произтича от съществуващото между
страните застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка.
Съгласно чл.113 от ГПК / изм.ДВ бр.65/07.08.2018г., в
сила от същата дата/ исковете на и срещу
потребителите се предявяват пред съда , в чиито район се намира настоящия адрес
на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.
Нормата на чл.119, ал.3 от ГПК/изм.ДВ бр.65/07.08.2018г в
сила от същата дата/ регламентира, че възражението за неподсъдност на делото по
чл.108, ал.2 , чл.113 и чл.115, ал.2 може да прави ответника най-късно в срока
за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
Съгласно пар.5 от
ПЗР на ЗИДГПК/ДВ, бр.65 от 07.08.2018г./ заварените до влизане в сила на този
закон съдебните производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността.
Настоящата искова молба е подадена на 24.03.2018, тоест
преди визираните по-горе изменения, в сила от 07.08.2018г., поради което
приложима е процесуалната норма на чл.113 от ГПК, преди изменението,
регламентираща изборната местна подсъдност – общата по чл.105 от ГПК или по
постоянен или настоящ адрес на ищеца като този избор принадлежи на ищеца
–потребител. С горните изменения и по – конкретно на чл.119, ал.3 от ГПК
дефакто изборът на ищеца на местно компетентен съд е дерогиран.
Безспорно ищцата има качеството на „потребител на
застрахователна услуга“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КЗ/отм/. Съгласно
легалната дефиниция в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги , които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в
чл.2, ал.2 от Директира93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителския договор дефиниция на термина „потребител“. В новия КЗ/ в сила от 01.01.2016г./ е въведено понятието „ ползвател на застрахователни
услуги“, което включва застраховащия, застрахования, трето ползващо се лице,
трето увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по
застрахователен договор, както и физическо или юридическо лице, което проявява
интерес да се ползва от услугите, предоставяне от застраховател или
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност , независимо дали
има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. По
този начин с новия Кодекс за застраховането е преодоляно смесването на
понятието потребител на застрахователни услуги
по смисъла на КЗ/ отм/ и понятието„ потребител“ по смисъла на ЗЗП като първото е заменено с „
ползвател на застрахователни услуги и е по-широко от второто.
Следва да се отбележи, че сезираният съд/ с оглед
приложимия процесуален ред, преди измененията в сила от 07.08.2018г./ няма
задължение служебно да прилага изборната местна подсъдност, приложима при
заварените производства, каквото е настоящото. Тази специална местна подсъдност
се прилага само, когато ищецът е обосновал подсъдността си пред сезирания съд с
качеството си на потребител и позовавайки се изрично на посочената норма.
Фактът на подаване на исковата молба пред съответния съд сам по себе си не е достатъчен
, за да се приеме, че ищецът се позовава на изборна местна подсъдност на този съд. Ищецът следва да изложи
конкретни аргументи защо се позовава на тази местна подсъдност , за да е
напълно ясно не само за съда , но и за ответника по спора защо иска делото ,
което е инициирал , да се разгледа именно от този съд. Последователна е и
съдебната практика, акцентираща на активността на ищеца от пряка и
непосредствена обосновка на искането му по прилагане на съответната изборна
местна подсъдност или с исковата молба или с допълнителна молба най-късно до
момента на изпращане на преписи от тези документи на ответника за подаване
на отговор по чл.131 от ГПК . В
настоящия случай ищцата не е проявила активност и не е мотивирала с исковата си
молба направения от нея избор на местна подсъдност, по правилата на която да
бъде разгледан предявения иск срещу
ответник, който ответник няма седалище и адрес на управление в района на
сезирания Пазарджишки районен съд. Ищцата не може да се ползва от привилегията
на закона претенцията и да бъде разгледана от по-удобния за нея местно
компетентен съд- този по нейния постоянен или настоящ адрес.
При това положение и на основание чл.108, ал.1 от ГПК във
вр.с чл.105 от ГПК приложима в случая е общата местна подсъдност. Претенцията
на ищеца следва да бъде разгледана от Софийски районен съд, който се явява
местно компетентния такъв предвид седалището и адреса на управление на
ответното дружество.
Ето защо своевременно направеното от ответника възражение
за местна неподсъдност на спора на сезирания съд като основателно следва да
бъде уважено като производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3439/2018г
по описа на РС-Пазарджик.
Изпраща делото по
компетентност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: