РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11601 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от М.Д.И. срещу З. „А.Б.“ АД.
Ищцата М.Д.И., чрез адв. Б.М. излага в исковата молба, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 49 666/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, ответното
дружество е осъдено да й заплати, в качеството и на пострадала от
пътнотранспортно произшествие на 29.08.2016 г., причинено от Е.Д., въз основа
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение.
Сочи, че исковете по горепосоченото дело са заведени като частични, и съдът е
присъдил следните суми: 1 250 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
частичен иск от 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане; 712.50 лв. - мораторна лихва
върху главницата, обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
деликта - 29.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 23.07.2018
г., частичен иск от 13 521.43 лв.; 354.39 лв. - деловодни разноски.
Ищцата сочи в исковата молба, че след постановяване на съдебното решение,
ответникът е заплатил сумата от 16 645.64 лв., която счита за крайно
недостатъчна. Излага, че съгласно приетата в производството съдебномедицинска
експертиза, е получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка;
травматичен субарахноидален кръвоизлив; счупване на ребрата - от второ до четвърто в дясната гръдна
половина; счупване на дясната лопатка. Получената черепно - мозъчна травма
отговаря на критериите за разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупването на три ребра в дясната гръдна половина и е причинило трайно
затруднение в движението на снагата, за срок по - голям от тридесет дни;
счупването на дясната лопатка, поради анатомична и функционална свързаност с
горния крайник, е довело до трайно затруднение в движението на горен десен
крайник, за срок по - голям от тридесет дни. Сочи, че в периода от 29.08.2016 г. до
04.11.2016 г. е постъпвала в болница три пъти. На 29.08.2016 г. е приета в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след изследвания е установена съчетана
травма - счупване на дясната лопатка, насочено за оперативно лечение, което е
извършено на 31.08.2016 г.; гръдна контузия със счупване на три ребра вдясно;
мозъчна контузия със субарахноидален кръвоизлив вдясно. На 16.09.2016 г. е
приета във ВМА - МБАЛ София, Клиника по нервни болести, където е проведено
лечение и е изписана с диагноза – атипична лицева болка, състояние след закрита
черепно-мозъчна травма; фрактура на дясна скапула; травматична сах.
постравматична глиоза вдясно челно; протрахиран болков синдром, с препоръка за
физиотерапевтични процедури. На 28.10.2016 г. ищцата е приета в „НСБФТР“ ЕАД,
където са й назначени изследвания и проведено лечение. М.И. сочи че е в отпуск
за временна нетрудоспособност поради болест от 29.08.2016г. до 22.02.2017 г., и
все още не е възстановена. В исковата молба се твърди също така, че ищцата е
направила разходи, необходими за лечението и възстановяването й, в общ размер
на 2 668.95 лв., за закупуване на мини реко плака - 2 броя за операция,
разходи за лекарства и прегледи. Ищцата излага, че е поканила ответника да
заплати доброволно настоящата претенция, с покана вх.№ 200-00-5026 от
29.11.2017 г., който е отказал с писмо и изх. № 310-1201 от 05.02.2018 г.
Ето защо, моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да й
заплати допълнително следните суми: 25 100 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, частичен иск от 70 000 лв., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 1 250
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, от датата на деликта -
29.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 03.09.2019 г., частичен иск от
13 521.43 лв., както и деловодни разноски по делото.
Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва иска
по основание и размер, като сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение
между страните на същото основание, за част от същото вземане, което има сила
на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното субективно
прано и в изпълнение на което застрахователя е изплатил в цялост дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно установеното от СРС по гр.д. № 49666/2018
г., 153 състав, М.И. е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в
причинна връзка с поведението на водача на лек автомобил „Рено Флуанс“, рег. № *****,
застрахован при ответника, като е налице съпричиняване на вредите в размер на
50 % , защото ищцата е управлявала МПС без предпазен колан. Съобразявайки
приетото в т. 2 от ТР 3 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът сочи, че е
заплатил на 13.05.2019 г. сума в размер общо на 16 545.64 лв. в полза на М.Д.И.
в „Райфайзен Банк“ АД, сбор от: главница за неимуществени вреди в размер на
15 000 лв.; имуществени вреди в размер на 82.07 лв., обезщетение за забава
от 06.02.2017 г. до 26.07.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба в СРС) в размер на 712.05 лв. и законна лихва върху главницата към момента на
плащането в размер на 851.07 лв. Въз основа на което, ответникът счита исковете
за неоснователни и моли да не му се възлагат разноски, защото не е станал
причина за завеждане на делото. При условията на евентуалност, оспорва размера
на обезщетението, като завишен и датата, от която се претендира лихва за
забавено плащане, като счита, че най - ранната такава е от датата на отказа.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ дава
право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
С решение № 49500 от 25.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 49 666/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, е
осъдено З. „А.Б.“ АД да заплати на М.Д.И., на основание чл 432, ал. 1 КЗ,
следните суми: 1 250 лв., предявена частично от сумата от 70 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и 82,07 лв., предявена частично от цялата
сума в размер на 2 668.95 лв., обезщетение за имуществени вреди, настъпили
в резултат на пътнотранспортно произшествие на 29.08.2016 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул. „Одрин“, ведно със законна лихва върху главниците от
27.07.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 712,50 лв., предявена частично от 13 521,43 лв., представляваща
мораторна лихва, върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
06.08.2018 г. до 26.07.2018 г., като отхвърля предявения като частичен иск за
имуществени вреди за разликата над 82,07 лв. до предявената сума от 1 250
лв., заявена частично от 2 268,95 лв. и предявения частичен иск върху
главницата за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 712,50
лв. до предявената сума от 1 250 лв., заявена частично от 13 521, 43
лв.
Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно относно правопораждащите
факти, (т.е.
съдът следва да приеме за доказано основанието на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ), включително и досежно приетото от СРС като
основателно възражение за съпричиняване, се прилага разпоредбата на чл. 298 ГПК, като в настоящето производство е възможно да се изследва единствено
размера на дължимото обезщетение.
От заключението на изслушаната и приета в настоящето производство
съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвена, се установява че ищцата е получила следните травматични
увреждания, в резултат на пътнотранспортното произшествие: политравма; контузия
на главата с подкожен хематом и малка разкъсно - контузна рана в лявата челна
област; контузия на мозъка и субарахноидална хеморагия в дясно; контузия на
гръдния кош със счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно; счупване на
дясната лопатка. Лопатката представлява една подвижна платформа за горния крайник, като го
стабилизира към гръдния кош и осъществява връзката между него и аксиалния
скелет чрез ключицата и мускулите, залавящи се за нея. Активните движения са
възстановени в пълен обем, като при определени градуси усеща леко напрежение и
феномен на изпукване. Проведено е оперативно лечение: открито наместване и
фиксация с реконструктивна плака с 12 отвора и винтове в задната част на костта
и с реконструктивна плака с 6 отвора и винтове, поставена по латералния контур
на лопатката. Поставена е била превръзка тип „Митела“ за 30 дни, след което
е започнала рехабилитация. Страданията са свързани с болката, носенето на
превръзка и невъзможността ръката да се ползва в ежедневието. Целта на оперативното лечение е да се възстанови нарушената анатомия на
лопатката, да се фиксира с метални импланти, да зарасне фрактурата за средно
статистическият срок и да се възстанови функцията на ставата най - близко до
нормата и за най - кратък срок. Проведена е рехабилитация за възстановяване на
функцията и силата на
мускулатурата. Металните импланти не са свалени.
Черепно-мозъчната травма с атипична
лицева болка и травматичната субарахноидална хеморагия е довела до
посттравматична глиоза в дясно челно. Не са представени документи
удостоверяващи проследяването на клиничното и физиологичното състояние на
мозъка, като не е имала припадъци, но същевременно има болки в главата.
Свидетелят Д.С.И., баща на ищцата,
сочи че след ПТП ищцата е приета в „Пирогов“, като на третия ден са и направили
операция на лопатката и са поставили импланти, които ще останат. След това е
постъпила отново в болница, защото е имала
световъртеж и не е могла да стои стабилно, имала е нужда от придружител. Правили са и втори път рехабилитация, но и до
днес ръката има ограничения в движенията, няма пълен ход на ръката (нещо хрупа) и има болки при лошо време. Съкратена е от работа, защото има страх от
шофиране, а е разнасяла авточасти с автомобил.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с дефинитивно установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съобразявайки, вида и степента на увружданията, съгласно медицинската
експертиза, младата възраст на ищцата, дългия период на възстановяване – около
шест месеца и обстоятелството, че се е възстановила, но не напълно, съдът
намира че справедливия размер на обезщетението, възлиза на сумата от 50 000
лв. Същото следва да бъде намалено, съобразно установения принос в предходното
производство, с 1/2 т.е. дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 25 000
лв. Съобразявайки извършеното плащане от ответника (15 000
лв. за главница), на ищцата
следва да бъде присъдена сума в размер на 10 000 лв., ведно със законова
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.09.2019 г. За горницата до пълния предявен размер от
25 100 лв., частичен иск от 70 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Мораторна лихва, следва бъде присъдена
от 06.02.2018 г., върху присъдения размер (по
отношение на искането за присъждане на мораторна лихва от датата на деликта,
съдът е обвързан от постановеното решение от 25.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 49666/2018 г. на СРС, 153 състав, като в тази част производството следва да
бъде прекратено, като недопустимо за периода от
29.08.2016 г. до 06.02.2018 г. ), като размера е
определен по реда на чл. 162 от ГПК, и искът следва да бъде уважен изцяло, за
предявената сума от 1 250 лв., частичен иск от 13 521.43 лв. За
периода от датата на ПТП – 29.98.2016 г. до 06.02.2018 г. (датата от което е присъдено обезщетение по чл. 86 от
СРС), производството е недопустимо, по аргумент от чл.
298 ГПК, и следва да бъде прекратено в тази част.
Относно разноските
В полза на ищцата М.Д.И. следва да бъде
заплатена сумата от 450 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата
от 128,08 лв., разноски за експертиза, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 563,78 лв. за възнаграждение за адвокат.
При този изход на делото, на ответника З.
„А.Б.“ АД следва да бъде присъдена сума в размер на 979,92 лв., за
възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на М.Д.И., ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Б.М.,***, сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат
на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.08.2016 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул. „Одрин“, ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв., частичен иск от обща сума
в размер на 70 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** да заплати на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на М.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 1 250
лв. (хиляда
двеста и петдесет лева), частичен иск от
13 521.43 лв., представляваща мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 06.02.2018 г. до 03.09.2019
г., като ПРЕКРАТЯВА производството за присъждане
на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, периода от 29.08.2016 г. до 05.02.2018
г., като недопустимо.
ОСЪЖДА
З.
„А.Б.“ АД, ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на М.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 450 лв. – разноски за държавна такса, сумата от 128,08 лв. – разноски за експертиза и
сумата от 563,78 лв. – разноски за
адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на З. „А.Б.“ АД, ***, сумата от 979,92 лв., разноски за адвокат, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: