РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3140 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Р.Р.С. ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на Я.Я.К. ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.50, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника И.К.П. ЕГН ********** *** да заплати на ищеца сумата от 4000.00 лв, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, представляващи негативни изживявания, болки, страдания, стрес и
ограничения, които детето е претърпяло вследствие нападението на кучето, собственост на ответницата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2019г. до окончателното
изплащане на същата
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди, че на 31.03.2019 г. детето Я. гостувал в дома на баба си и дядо си
в ***, като около 13 часа с разрешение на дядо си е тръгнал към дома на своята
леля, който се намира в близост на същата улица. Сочи се, че при преминаване на
детето по улицата от двора на ответницата, внезапно и безпричинно е изкочило
голямото куче на същата порода „канадски вълк“ без повод и намордник и е
нападнало детето -съборило го е на земята, започнало е жестоко да го хапе по
различни части на тялото, да го дърпа и влачи, без то да може да се защити.
Излага се, че чувайки силните писъци на детето, неговият дядо и ответницата са
се насочили към мястото където е било нападнато то и поради това жестокото
нападение е било преустановено. Твърди се, че детето, цялото окървавено, с
разкъсани дрехи, ужасено и шокирано е закарано в СПО на УМБАЛ“д-р Г.Странски“,
където раните били хирургично обработени. Сочи се, че в следващите дни са посещавали хирургичен кабинет за
продължаване на лечението на раните. Излага се, че са посетили и съдебен лекар,
който установил уврежданията от нападението на кучето. Твърди се, че в СПО
поискали от собственичката паспорта на кучето и след като го представила се
оказало, че същото не е ваксинирано срещу бяс след 2017г., което наложило и
консултация на детето в противобесен кабинет. Сочи се, че въпреки че
нееднократно, вкл. и преди инцидента, са предупреждавали ответницата да не
пуска кучето свободно на улицата, тъй като е едро и агресивно и застрашава
безопасността на живущите в съседство хора, тя всяка събота и неделя
продължавала да го пуска извън двора си свободно без повод и намордник и без да
го контролира, като с това грубо нарушавала задълженията си по чл.35 от Закона
за защита на животните и чл.172 от Закона за ветеринарно медицинската дейност.
Счита, че това нейно виновно поведение е в пряка причинна връзка е настъпилия
за детето тежък вредоносен резултат.
Излага, че за случая са сигнализирали РУ на МВР Долна Митрополия -жалба е
вх.№256000-1197/2019г. и е била образувана преписка под същия номер. Твърди се,
че в резултат от жестокото и агресивно нападение на кучето, собственост на
ответницата, на детето са причинени дълбоки рани от ухапване, проникващи в
подкожието, кръвонасядания и охлузвания по всички части на тялото - на челото
пред и под линията на окосмяване, в областта на дясната мишница, левия хълбок,
по дясната мъдна торбичка и дясното бедро, довели до разстройство на здравето
временно и неопасно за живота. Сочи се, че след нападението детето изпитва
остра болка от ухапванията, ужас и стрес от станалото, оплаквало се от
главоболие, страдало от безсъние, отказвало да спи и остава само в стая и да
излиза от дома им, изпитвал ужас при мисълта, че може да срещне куче, плачел,
не бил в състояние да води нормалния си живот, който е водило до сега. Навежда
доводи, че предвид продължаващото неправомерно поведение на ответницата, като
собственик на кучето нападнало Я. подала и сигнал до Областна Дирекция по
безопасност на храните вх.№ 2195/03.05.2019г. Твърди се, че при случайна среща
с куче на улицата, детето отново изпаднало в състояние на стрес, започнало да
плаче силно и майката не била в
състояние да го успокои, като симптомите, които се проявили след нападението се
възобновили. Сочи, че това наложило да заведе детето на преглед при психиатър
на 07.05.2019г., като било констатирано постравматично стресово разстройство и
предписано лечение. Излага се, че в резултат на тежките травматични увреждания,
извършените медицински интервенции, изключителната жестокост на неочакваното
нападение, детето изживя и продължава да търпи силни болки, страдания, ограничения
за дълъг период от време. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В нарочна писмена защита твърди,
че искът е доказан по основание и размер. Излага, че от събраните по делото
доказателства несъмнено е доказан фактът, че ответницата е собственичка на
кучето и, че същата е съсед на дядото и бабата на детето. Сочи, че по делото е
доказано, че въпреки предупрежденията към ответницата същата да не пуска кучето
свободно тя го пускала. Навежда доводи, че по делото е доказан и описания от
тях начин на получаване на травмите от ухапването на кучето на ответницата.
Твърди, че по делото не е доказан твърдения от ответницата факт, че на детето
не са причинени твърдените ухапвания. Счита, че показанията на майката на
ответницата са недостоверни и в противоречие с останалия доказателствен
материал, за което и развива пространни съображения. Излага, че ответницата не
е успяла да докаже, че оспорените от нея амбулаторни листи са с невярно
съдържание. Твърди, че са доказани всички кумулативни елементи, предпоставящи
уважаването на исковата претенция. Сочи, че при определяне на размера на същата
следва да се има предвид, че се касае за малолетно дете, при което
травматичните увреждания, последвалите медицински интервенции са довели до
изживяване на бурни и силни болки, страдания и ограничения за дълъг период.
Сочи и, че към настоящия момент детето изпитва стрес при среща с куче. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявения иск е неоснователен и
недоказан. Сочи, че на 31.03.2019 г около 14.30 извела кучето си *** на
разходка на 200 метра от къщата й в с.Биволаре, като пътя изведнъж се появило
детето Я., което крещяло, ръкомахало, бягало и ритало. Излага, че същото било
без надзор, без придружител и на улицата. Сочи, че много често кучето и детето
си играели заедно в с. Биволаре. Твърди, че с поведението си детето провокирало
кучето. Излага, че детето паднало и кучето се спуснало, поради което и тя ги
разтървала. Сочи, че след това взела детето и го завела у тях където имало негови
роднини и дядото я заплашил. Твърди, че после отишла до тях, взела
йодасепт и обработила раните на детето,
сложила му марли и му оказала първа помощ. Излага, че после заедно с вуйчото на
детето и неговата кола откарали Я. в Бърза помощ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски
гр. Плевен, където лекарите прегледали детето, превързали го, направили му
консултации, дали рецепта, която тя изпълнила и дала лекарствата на семейството
му. Подробно описва впоследствие какво е яло и пило детето. Твърди, че бащата
на детето й казал, че те имат пари и връзки и с нея щели да се оправят по -
късно. Излага, че на другия ден детето
било в добро здравословно състояние, както и във времето след това. Сочи, че
звъняла на родителите на Я., които казали, че детето се чувства добре
здравословно. Твърди и, че майката и бащата на детето в телефонни разговори и
лично са я заплашвали със саморазправа и са я изнудвали за 5000 лв. Сочи, че
тъй като им отказала те подали жалба срещу нея.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и
да им присъди разноски. В условията на евентуалност, ако съдът счита, че
предявения иск е основателен, то моли да бъде намален размерът на
обезщетението, като се вземе предвид съдебната практика за такъв вид дела.
В нарочна писмена защита моли
съда да отхвърли предявения иск. Ако съдът счете обаче, че същият е основателен
то да намали размерът на обезщетението като се вземе предвид, че е указала
първа помощ на детето на мястото на инцидента, както и, че му е закупила
лекарства. Излага, че от събраните по делото доказателства се е установило, че
в процесния ден е извела на разходка кучето си, което обаче според свидетеля –
очевидец – *** не е било виновно за ухапването на детето. Твърди, че именно
детето е било виновно, тъй като е провокирало кучето. Излага, че от
свидетелските й показания се е установило, че детето не е имало разкъсвания и
кръв. Излага се, че детето е оставено само да ходи по улицата и, ако е било
придружено от своя дядо това нямало до се случи. Твърди, че с това си поведение
родителите на детето са нарушили ЗЗДет. и СК. Излага, че по делото се е
доказало, че след като детето е било ухапано от кучето й тя и нейната майка са
му указали първа помощ, след което го е придружила до Спешна помощ, където е
било прегледано от четирима специалисти. Твърди, че детето се е възстановило
бързо, а не както твърди свидетеля К. повече от месец. Счита, че посещението на
детето при психиатър е било с оглед завеждането на настоящето дело.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото документи, че родители на детето Я.Я.К. са Р.Р.С. и Я. *** К..
Видно е от представеното по
делото Съдебно медицинско удостоверение №148/2019 г., че на първи април същата
година е проведен преглед на детето Я., при което е установено че: на челото,
пред и под линията на окосмяване има групирани повърхностни драскотини до общо
ивицовидно охлузване с посока 1-7 часа и размери около 3/0,8 мм., с беда
кафеникво- червеникава коричка на кожното ниво; в областта на дясната мишница,
по крилото на лявата хълбочна кост към предното бодило на мадната торбичка и
дясното бедро има марлени превръзки; на дясната мишница се установяват следи от
ухапване; над задната рана има групирани повърхностни, ивицовидни охлузвания;
по кребена на крилото на лявата хълбочна кост към предното бодило има две успоредни,
хоризонтални даскотини; по дясната страна на мъдната торбичка има дъговидна
рана; по дясното бедро има предно – странично и задно – странично, на една
височина по една овална рана, които проникват в подкожието, със заоблени
ръбове. Прави се извод, че уврежданията може да са получени по начин и време,
както се съобщва – ухапвания и влачене от куче.
От приложения по делото
амбулаторен лист №011225/31.03.2019 г., издаден от Спешно отделение на УМБАЛ
„Доктор Г. Старнски“ на детето Я.К. се установява, че е снетата анамнеза е :
„ухапан от голямо куче по дясното бедро, скротума, хълбока и рамоното“, поради
което са назначени следните консултации:
детска хирургия, урология, ортопедия и е предписана терапия – „ПХО, превръзка и
ТАТ“.
Видно е от приобщения по делото
амбулаторен лист №000276/02.04.2019 г. на доктор *** – травматолог, че на
02.04.2019 г. на детето Я. е назначена консултация с хирург.
Установява се от приложения по
делото амбулаторен лист № 82/03.04.2019 г. от доктор *** – специалист хирург,
че констатираното от него обективно състояние на детето Я. е следното: дете в
нормално за възрастта си развитие; афебрилно; скротум – в дясната половина –
наличие на малка дъговидна, почти изцяло заздравяла вторично ухапана разкъсна
рана, без прибавени усложнения; дясно бедро – в горната му част наличие на две
овални с диаметър по около 1,-1,5 см. ухапни рани с кожен дефицит в дълбочина
ангажиращи до хиподермата, заздравяващи вторично, перифокални кожно – подкожни
суфизии“, като предписаната му терапия е „локална дезинфекция и ревизия на
раните, стерилни превързки на раните на дясното бедро и скротума; контролен
преглед, антибиотично лечение – Зинат по предписание от СПО“.
Видно е от приложения по делото
амбулаторен лист № 88/05.04.2019 г. от доктор *** – специалист хирург, че
констатираното от него обективно състояние на детето Я. е следното: дете в
нормално за възрастта си развитие; афебрилно; скротум – в дясната половина –
наличие на малка дъговидна, почти изцяло заздравяла вторично ухапана разкъсна
рана, без прибавени усложнения; дясно бедро – в горната му част наличие на две
овални с диаметър по около 1,-1,5 см. ухапни рани с кожен дефицит в дълбочина
ангажиращи до хиподермата, заздравяващи вторично, перифокални кожно – подкожни
суфизии“, като предписаната му терапия е „локална дезинфекция и ревизия на
раните, стерилни превързки на раните на дясното бедро; контролен преглед,
антибиотично лечение – Зинат по предписание от СПО“.
Приобщен като доказателство по
делото е амбулаторен лист, издаден на 03.05.2019 г. от доктор ***, от който се
установява, че обективното състояние на детето е следното:“ дете в развитие.
Правилно физическо и неврописхическо развитие за възрастта. Налице е понижено
активно внимание –хипопросекция нощна инсомия, които са свързани с проблема от
нахапване от кучето. Оттогава се страхува от животни, до училище и обратно се
придружава от родител“.
Установява се от приложения по делото паспорт
на куче с името „***балд/ ***“, че същото е с порода „канадски вълк“ и, че
негов собственик е ответницата по делото.
Видно е от приобщения по делото
паспорт и, че последната ваксинация на кучето е на 10.12.2018 г.
Приобщен като доказателство по
делото е и касов бон от аптека от 31.03.2019 г., от който се установява, че са
закупени лекарства и превързочни материали на стойност 34,39 лева.
От представеното по делото ЕР на
ТЕЛК от 10.09.2018 г. се установява, че ответницата е с 100 % т.н.р. без чужда
помощ с възможност да изпълнява посочената в производствената характеристика
професия – „главен експерт“.
Установява се от приложената по
делото преписка №В-1524/2019 г. по описа на ПлРП и №256000-1272/2019 г. на РУП
Д. Митрополия, че е отказано да се образува досъдебно производство по повод на
постъпила жалба от *** П. по повод на възникнала конфликтна ситуация между нея
се семейство китови по повод на инцидент, свързан с кучето на П., което е
нападнало и захапало детето Я.К..
Приобщена като доказателства по
делото е и докладна записка по преписка с рег. № 256000-1197/2019 г., по описа
на РУП Д. Митрополия, от която се установява, че събраните материали по
извършената проверка, по повод на постъпил сигнал от Я.к. за станал инцидент
със сина му, вследствие на което е ухапан от куче, са изпратени на РП Плевен по
компетентност.
Установява се от приложеното по
делото ДП № Д-871/02.10.2019 г. се установява, че е образувано ДП по чл.325 в,
ал.1 от НК, разследването по което към датата на изпращането му в РС Плевен не
е било приключило.
Видно е от приобщената по делото
преписка от ОДПХ Плевен, че по повод на постъпил сигнал от Р.Р.С. за
неправомерно действие от страна на ответницата, във връзка с кучето й е
извършена проверка, въз основа на която е дадено предписание на последната да
извади нов паспорт на кучето.
Представено като доказателство по
делото е и здравното досие на детето Я. за една година преди образуването на
настоящето гражданско дело, от което се установява и какво е било
здравословното му състояние.
В хода на производството по делото е допуснато
и изслушано заключение по назначената по делото СМЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че: на 31.03.2019 г. на детето Я. са
причинени множество охлузвания и разкъсно-контузни рани; че уврежданията са в
резултат от тъпи и остри травми и механизмът на тяхното получаване добре може
да бъде обяснен с действие на зъбите на куче, както се съобщава в исковата
молба; че в спешно отделение е извършена дезинфекция на раните, превръзки и
поставяне на ваксина против болестта „тетанус“, както и консултация с детски
хирург, ортопед и уролог; че на 02,03 и 05.04.2019 г. е бил прегледан от личния
си лекар и хирург, които отново извършили дезинфекция и ревизия на раните,
поставили стерилни марли, превръзки и потвърдили антибиотичното лечение; че
така описаните травматични увреждания са причинила разстройство на здравето
временно и неопасно за живота; че нормалния оздравителен процес /зарастване на
раните/ трае около две – три седмици, през което време пострадалият е търпял
болки и страдания, че през първите 5-6 дни те са били по – силни и постепенно
тяхната интензивност е намалявала; че няма данни за усложнения или удължаване
на оздравителния процес; че на мястото на зарасналите рани се е формирал белег;
че белезите са съвсем малки на площ и слабо личащи; че подобно ухапване,
особено при дете неизменно предизвиква силен стрес, негативни преживявани я и
страх, като по тази причина то е било прегледано от лекар – психиатър, който е
поставил диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и е предписал
лечение; че е налице пряка причинна – връзка между инцидента с кучето и
психиатричната диагноза, която също сама по себе си представлява разстройство
на здравето временно и неопасно за живота; че по делото няма данни детето да е
посещавал противобесен кабинет и да са му поставяни инжекции.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***, Я. *** К. и *** П..
Свидетелят ***, дядо на детето Я., разказва,
че на 31.03. 2019 г. по обяд, внукът му пожелал да отиде при леля си, която
е съсед на ответницата. Твърди, че е предупредил Я. да внимава с кучето и, че
ще го наблюдава докато стигне. Сочи, че ответницата има и други три – четири
големи кучета, които се гледат в двора й. Свидетелства, че след като стигнал
ъгъла на къщата детето тръгнало към него и започнало да вика „дядо помощ“. Излага,
че по това време детето е било спокойно и не е падало или спъвало. Твърди, че тръгнал
към него и кучето „***“ тичало след него, като внукът му пищял. Сочи, че кучето
„гътнало“ детето на 5 метра до техния гараж и започнало да го хапе. Излага ,че той не е могъл бързо да стигна до
детето и, че И. тичала след кучето и му викала да пусне Я., но той не я слушал.
Твърди, че тогава дошла и майката на И. и вкарала кучето вътре в двора.
Разказва, че детето пищяло и било много уплашено, с разпокъсани дрехи, а ответницата
започнала да го успокоява и да вика „виновна съм, виновна съм, можеше и по-лошо
да стане“. Твърди, че взел внука си
и отишъл в къщи, където жена му и сина
взели аптечката от колата и започнали да го превързват я. и да го трият, след
което отишли в Бърза помощ. Сочи, че през това време *** пак повтаряла „виновна
съм, виновна съм, ще дойда и аз” и отишла
и тя в спешна помощ. Твърди, че внукът му никога не си е играл с „***“, а с
други кучета на ответницата, тъй като нейното куче стои в гр. Плевен. Разказва,
че внукът му като всяко дете е палав и, че преди инцидента се е радвал на
техните кучета и, че сега се плаши от кучета. Сочи, че след инцидента
ответницата се е включила в промиването на раните. Разказва, че лелята на Я.
живее от на 20-22 метра от тях, като между тях има съсед, къщата на И. и после
на ъгъла е къщата на дъщеря му.
Свидетелят Я. *** К., баща на детето Я. свидетелства, че
разбрал по телефона за инцидента станал с детето му. Излага, че не е присъствал
на случката, а е видял сина си в спешна помощ. Разказва, че когато влязъл в
лекарския кабинет вътре били сина му, съпругата му, ответницата по делото и
нейна приятелка - медицинско лице. Твърди, че синът му бил силно стресиран е
опитвал да отблъсне лекарите докато му поставяли инжекция. Сочи, че И. закупила
лекарствата, които били нужни в спешна помощ. Свидетелства, че след тръгването
им от бърза помощ закарал ответницата до с. Биволаре и след това се прибрали в
гр. Плевен. Твърди, че преди инцидента синът му не се е страхувал от кучата, а
към настоящия момент изпитвал силен стрес, поради което посетили и психиатър,
който му изписал лекарства, които частично му повлияли. Излага, че първите две
– три дни след инцидента синът му не е могъл да спи, изпитвал стрес от доктори
и имали проблеми при превързването му. Сочи ,че раните на Я. заздравели за
около месец, но на тяхно място се появили белези, които се опитват да заличат.
Твърди, че много пъти е предупреждавал ответницата да не пуска кучето свободно.
Сочи, че ответницата лично му е казала, че кучето е било пуснато свободно.
Разказва, че синът му е бил захапан за десния крак, като имал големи дупки на
бедрото, че тестисите му били много разпокъсани от едната страна – „от дупето
до пишлето“. Твърди, че синът му му е казал, че е блъскал главата на кучето,
като с дясната си ръка е измъквал тестисите от устата на кучето, а след като се
е завъртял го е захапал за рамото. Излага, че след инцидента преди посещението
при психиатъра детето подскачало на сън, плачело, търсело майка си и, не искало
да излиза навън. Сочи, че в момента се страхува от кучета.
Свидетелката *** П., майка на ответницата разказва, че
дъщеря й има куче, порода „Канадски вълк“. Сочи, че в събота и неделя когато дъщеря
й идва на село идва с кучето, което стои свободно на двора. Излага, че кучето
има стоп нашийник и така го разхожда, без каишка. Твърди, че на 31.03.2019 г. към 14,15 часа ответницата
разхождала кучето само със стоп каишка. Разказва, че тогава видяла Я. как идва от къщата
на дядо си, тичайки към леля си. сочи, че след няколко минути детето се върнало
тичайки и викайки: „кучето, кучето“, препънало се и паднало. Твърди, че щом
паднало, тя веднага се затичала, излязла от оградата да му помогне. Излага, че
кучето не го нападнало, защото познава детето, тъй като те са израснали заедно.
Сочи, че Я. *** ден с охлузвания по
челото и със синини, които й обяснил че са вследствие падане от ограда. Излага,
че в този момент дошла дъщеря й и тя разбрала, че е изпуснала кучето. Твърди,
че кучето не е нападнало Я., а то като видяло кучето до него се обърнало и
почнало да крещи и да рита и именно тогава *** се спуснал, хванал го за крака и
се оттеглил. Сочи, че когато вдигнали детето нямало разкъсвания, влачения, дори
и капка кръв. Твърди, че в този момент се появил дядото, който не обърнал
внимание на детето, а тръгнал да пребива кучето. Излага, че дъщеря й завела Я.
в къщата на баба му и дядо му и промила раните му с лекарства, които взела от
тях. Сочи, че дъщеря й отишла до спешна помощ с детето, тъй като се чувствала
виновна, за това, че детето е паднало и се е охлузило и кучето го е хванало за
крака. Разказва, че кучето е ухапало Я.
по крака- „просто го перфорирал, като нямало кръв, нямало влачения“. Твърди, че
дядо му не е присъствал. Разказва с подробности вкл. по дати и часове какво е
правило детето в следващите дни и какво е носило за ядене. Твърди, че е виждала
скоро след инцидента детето да си играе с други кучета.
По делото е извършена и очна ставка между свидетелите по
делото. От проведената по делото очна ставка се установи фактът, че от мястото,
на което е била свидетелката П. не е имала видимост и не е могла да види дали
дядото на детето е стоял на портата и е гледал къде отива.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
При деликтната
отговорност по чл. 50 от ЗЗД
всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи
обезщетение за вредите, причинени от последното, която отговорност не отпада
дори и в случаите, когато животното е избягало. Тя не изисква животното да е носител на някакви
особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи
и когато не е/. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е
наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на
отговорност при нанесена от животното вреда.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се налага извод, че в случая са налице основанията за
ангажиране отговорността на ответника. Между страните не се спори, а и се установява
от събраните по делото доказателства, че ответницата е собственик на процесното
куче, порода "канадски вълк", поради което и съдът приема, че
ответникът е материално легитимиран да отговаря по претенцията.
С оглед на
представените по делото доказателства безспорно се установи и, че на 31.03.2019
г. Я. е бил нахапан на множество места вследствие, на което са му причинени
увреждания на телесното здраве. Установи
се безспорно и, че на детето е изписано му е лечение, било е ваксинирано против
„тетанус“ както и, че са му правени превръзки на раните през няколко дни. За
доказване на горните обстоятелства са представени медицински документи,
истинността, на които ответницата не успя да обори, както и са разпитани две
групи свидетели, съответно доведени от всяка от страните. След обстоен анализ
на свидетелските показания, съдът счита, че следва да кредитира с доверие
показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Същите са последователни,
свързани помежду си, взаимно непротиворечиви и най-вече житейски логични.
Действително, свидетелите са в близка родствена връзка с ищеца, но само по себе
си това обстоятелство не елиминира доказателствената стойност на показанията им,
а същите следва да се преценят заедно с всички останали доказателства по
делото. Показанията на бащата и дядото на детето относно причинените
наранявания на Я., вследствие на захапването от кучето съответстват на
представените по делото медицински документи. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на свидетелката П. в частта в, която твърди че детето не е било
нахапано от кучето, а само „перфорирано“. Житейски нелогично е, ако кучето не е
причинило сочените в медицинските документи травматични наранявания,
ответницата да посети с Я. кабинет за спешна
помощ и да му купува лекарства. Фактът дали детето е оставено без родителски
надзор е ирелевантно за предмета на доказване. Но с цел пълнота на изложението
съдът счита, че следва да отбележи, че това твърдение е останало недоказано.
Безспорно се установи, че свидетелката П. от мястото където се е намирала не е
имала видимост до къщата на дядото на Я., поради което и не е могла да види,
дали същият е бил на вратата.
Поради изложеното съдът приема,
че несъмнено е налице обективна и безвиновна
отговорност на ответника, чиято собственост и под чийто надзор се е намирало
животното, и причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата.
Последната не е настъпила като резултат от непреодолима сила, по изключителна
вина на пострадалия или трето лице.
Неимуществените
вреди, претърпяни от ищеца - болки, страдания, страх и
стрес съдът оценява по справедливост на 7 000.00
лв. Размерът, определен от съда на тези неимуществени вреди се базира на
следните конкретни обстоятелства: възрастта на пострадалото дете, при
която то не е могло адекватно да се защити; броят и размерът
на ухапванията, както и останалите белези от това; времето през което са
отминали болките и страданията, вкл. и болките и неудобството, които детето е
търпяло по време на превръзките; психическото му
състояние непосредствено след ухапването, което продължава
и към момента
- сънуване на кошмари и страх от кучета.
Като
взе предвид, че претенцията на ищеца за
неимуществени вреди е в размер на 4 000.00 лв. и гореизложените изводи за
доказаност по делото на вреди в размер на 7 000.00
лв., съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде
уважен до размера, в който е предявен.
Съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана, но с оглед искането на ищцата за присъждане на лихва от
датата на подаване на исковата молба, такава следва да се присъди върху двете
главници от 31.03.2019 г.
до окончателното изплащане на вземанията.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 790 лв., от които 160 лева ДТ, 120 лева депозит за вещо лице, 510 лева за адвокатско възнаграждение. За неоснователно съдът приема възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в
минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.П. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.К.
ЕГН **********, действащ чрез своята майка Р.Р.С. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***,
сумата от 4000лв / четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –негативни изживявания, болки, страдания, стрес и
ограничения, които детето Я. е претърпяло вследствие нападението на кучето, собственост на
ответницата на 31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2019 г. до окончателното
плащане на същата, на основание чл.50, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.П. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.К.
ЕГН **********, действащ чрез своята майка Р.Р.С. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** сумата от 790.00 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: