Р Е Ш Е Н И Е
№ 745
27.04.2018 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХХ
граждански състав
На двадесет и девети март две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иван Дечев
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 8950 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от Р.Г.Г., ЕГН ********** *** против С.Г.С., ЕГН
********** *** за допускане на делба на недвижим имот, апартамент в гр. ******
**********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************
при квоти както следва: ½ ид.ч. за Р.Г.Г. и ½ ид.ч. за С.Г.С..
Твърди се, че страните
са брат и сестра и притежават по наследство по ½ от посочения имот.
Имотът бил закупен през 1975г. от дядото и бащата на страните, като и двамата
са го придобили в СИО. След смъртта на бабата, дядото на страните прехвърля
срещу издръжка и гледане собствените си 3/8 ид.ч. от имота на сина си и снаха
си. Бащата и майката на страните в последствие починали, като ищцата и
ответникът наследили имота при равни квоти. От две години ищцата няма достъп до
жилището, където живее ответникът със семейството си. Ответникът не плаща и
обезщетение за това, че ползва имота. С тези мотиви ищцата моли да се допусне
делба и отделно да й се присъди месечно обезщетение в размер на 160 лева за
ползването на нейния дял.
Искът е по чл.34 ЗС
вр. чл.69 ЗН.
Ответникът е подал отговор, в който не оспорва съсобствеността върху имота
и искането за допускане на делбата му. Оспорва претенцията да заплаща 160 лева
обезщетение месечно, понеже по никакъв повод не е препятствал сестра си да
ползва имота. Твърди, че тя сама е престанала да идва в имота след смъртта на
майка им. Ответникът живее в имота от раждането си и се е грижил до последно за
родителите им. Ищцата от своя страна не идва в имота по свое собствено желание.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът за делба е основателен.
Страните не спорят, а и това се установява от представените
удостоверения № 94-01-41144/22.11.2017г. на Община Бургас, че са деца на Г. С.
Ж. и М. К. С.. От своя страна, техният баща Г. С. Ж. е син на С.Г. Ж. и С. А.
Ж., т.е. последните две лица са баба и дядо на Р. и С.. С договор от
20.10.1975г. С.Г. Ж. и синът му Г. С. Ж. са придобили процесния апартамент,
находящ се в гр. ******, ********. Няма спор, че по време на
сделката както бащата, така и синът му са били семейни, поради което
придобитите от тях идеални части от имота (по ½ за всеки) са станали СИО
с техните съпруги. Съпругата на С. Ж. – С. Ж., е починала на ********г. и е
оставила за наследници своя съпруг и сина си Г. Със смъртта й СИО върху
½ от жилището е била прекратена, като нейната половина част е била
наследена по равно от съпруга и сина й. Следователно С. Ж., след смъртта на С.,
е притежател на общо 3/8 ид.ч. от имота (сбор от неговата половината и частта,
наследена от починалата му съпруга). С нот.акт от 01.06.1993г., том VII, дело № 3806/1993г. С.
Ж. е прехвърлил своите 3/8 ид.ч. от имота на сина си Г. С. Ж. и на снаха си М.
К. С. срещу задължение за гледане и издръжка. По този начин Г. Ж. и М. С. са
станали собственици на целия апартамент. Г. Ж. е починал на *****г. и негова
наследници са съпругата му М. и децата Р. и Г. М. С.е починала на ****г., като
е наследена от двете си деца. По този начин, към момента Р. и С. са собственици
на имота при равни квоти – по ½ ид.ч.
Следователно страните доказват съсобствеността си по наследство от
починалите си родители върху имота. Те са единствените низходящи на Г. Ж. и М.
С., поради което съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН всеки от тях притежава
по ½ ид.ч. от апартамента. Именно при тези квоти следа да се допусне
делбата на имота.
По искането на ищцата с правно
основание чл.344, ал.2 ГПК:
Според тази разпоредба в
решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. В конкретния случай е безспорно, че цялото жилище се ползва от
ответника С.С., който живее там със семейството си. Съдът намира, че това
фактическо положение трябва да се запази и по време на висящността на делбата.
Предвид големината на апартамента, в него би било неудобно да живеят заедно
ищцата със семейството си и ответникът с неговото семейство. Ето защо
ответникът, който обитава жилището, дължи на ищцата-своя сестра обезщетение за
лишаването й от ползване. В тази връзка трябва да се отбележи, че са неотносими
възраженията на С., че не дължи обезщетение, понеже не е препятствал достъпа на
ищцата до имота. Дали е имало пречки тя да ползва имота е от значение при
предявяване на претенция по сметки за лишаването й от ползването, но за минал
период. Тогава би имало значение дали ответникът е пречел на ищцата да влиза в
жилището. В случая обаче се иска постановяване на привременна мярка, а именно
ответникът да плаща на ищцата обезщетение за ползването на нейната част от
имота, но за в бъдеще. След като обезщетението се присъжда за в бъдеще, считано
от постановяване на решението до извършване на делбата, ирелевантно е дали
ответникът създава пречки имотът да бъде ползван. Ето защо в полза на ищцата
следва да се присъди обезщетение. По отношение на размера му съдът взема
предвид изготвената съдебно – техническа експертиза, според която средната
пазарна месечна цена за наем на жилището е 350 лева. Следователно, доколкото
ищцата имат ½ ид.ч. от апартамента, обезщетението, което й се дължи е в
размер на 175 лева месечно. Предвид обаче, че ищцата претендира по-малко
обезщетение, а именно 160 лева, с оглед диспозитивното начало в процеса, следва
ответникът да се осъди да й заплаща всеки месец именно сумата от 160 лева
обезщетение, начиная от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване
на делбата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна
делба между Р.Г.Г., ЕГН ********** *** и С.Г.С., ЕГН ********** ***, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, с адрес на
имота: ************, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ************,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 101.59 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение № 5, 1.91%
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата както следва: на същия етаж – ****************, ****************, под
обекта – ****************, ****************, над обекта – ****************, при квоти: по ½ ид.ч. за всяка
една от страните.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплаща на Р.Г.Г., ЕГН ********** ***
обезщетение за ползването на съсобствения имот в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/ на месец, считано от влизане на
решението в сила до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд. В
частта, с която съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл.344,
ал.2 ГПК, решението има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА