Р Е Ш Е Н И Е № 391
гр.Видин, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 2929 по описа за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТ
ИНС“ ООД- София, чрез адв. Ренета Даньовска против Д.И.К. ***, с която е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответницата са се
намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен
кредит на ответницата в размер на
1000.00 лева. Посочва се, че ответницата е кандидатствала за кредит онлайн на
сайта на ищцовото дружество, като е подала заявка. След обработване на данните
и одобрение на кандидата за финансовата услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил с избиране на изпратения
му от ищеца линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 73408/28.12.2017г., като желаната сума е била преведена чрез системата е-рау и
получена от ответницата на каса на офис „Изипей“ срещу представена лична карта.
Посочва се, че също, че ответницата е избрала
да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищцовото дружество, поради което се е
задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса
„гарант“ за предоставената услуга.
Поддържа
се, че ответницата се е задължила да
погаси заема на 12 равни месечни
вноски, включващи главница, договорна
лихва и такса гарант в общ размер от 1884.00 лева. Първите две вноски по
кредита с
падежи на 28.01.2018г. и 28.02.201г. са
изцяло погасени от длъжника. Останалите вноски не са платени и поради това на
29.05.2018г. ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем. Към 19.07.2018г. длъжникът не е
извършил никакво плащане по останалите вноски, въпреки многократните
разговори и имейли. Посочва се също, че
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 10.56 лева.
Ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния си
интерес от водене на настоящото дело.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 833.34
лева - главница, сумата от 119.12 лева
- договорна лихва по договора за периода от 28.12.2017г. до 19.07.2018г., сумата от 10.56
лева – лихва за забава за периода от
29.03.2018г. до 19.07.2018г. и сумата
от 616.66
лева – договорна такса „Гарант“ за
периода от 28.12.2017г. до 19.07.2018г., както и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
В срока за отговор по
делото е подаден такъв от назначения особен представител на ответницата. В
отговора на исковата молба исковете са оспорени по основание и размер. Оспорени са всички документи, оспорено
е приложението на приложените ОУ, поради това, че не е налице подпис на
ответника. Оспорено е твърдението за идентификация на ответницата и че именно тя е получила кредита. Оспорена е
претенцията за такса „гарант“, както претенцията за договорна лихва, след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на
РС - Видин.
С оглед
данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 73408/28.12.2017г., сключен между „ Кредит инс“ ООД и ответницата Д.И.К., е видно, че на същата е предоставен кредит в размер на сумата от 1000.00 лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 12 месечни погасителни вноски, всяка една по 157.00 лева, включваща главница в размер на 83.33 лева, договорна лихва в размер на 12.00 лева и такса „гарант“ в размер на 61.67 лева.
Посочен е в договора фиксиран ГЛП в размер на 36%, както и ГПР в размер на 49.7%.
Представена е и заявка за сключване на договор от разстояние с посочените параметри, направена от името на ответницата, както и разписка от 28.12.2017г. за извършен паричен превод в полза на ответницата за сумата от 1000.00 лева по договор за кредит № 73408/28.12.2017г. От третото неучастващо в делото лице „Изипей“ АД е представена разписка № 07000676773856 от 28.12.2017г. в оригинал, от която е видно, че ответницата е получила процесната сума.
От представените две разписки съответно от 19.02.2018г. и 28.03.2018г., се установява, че ответницата е извършила плащания на две вноски. Доказателства за други извършени от нея плащания не са ангажирани.
От представеното извлечение от кредитния софтуер – копие от изпратено електронно съобщение до ответницата от дата 29.05.2018г. , се установява, че същата е уведомена за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че съгласно сключения договор и изготвения погасителен план, ответницата е следвало да погасява отпуснатия й кредит от 1000.00 лева на 12 равни месечни вноски, всяка по 83.33 лева и една от 83.37 лева, договорната лихва в размер на 144.00 лева е разсрочена на 12 месечни вноски от по 12.00 лева, таксата гарант от 740.00 лева е разсрочена на 12 месечни вноски, всяка от по 61.67 лева и една от 61.63 лева. Общо сумата, която кредитополучателя следва да заплати на кредитодателя е 1884.00 лева и е разсрочена на 12 вноски по 157.00 лева.
Вещото лице е посочило ответницата е извършила плащане на две погасителни вноски на обща стойност 317.00 лева, с които са извършени погасявания на първата и втората вноска.
Според заключението на вещото лице, други погасявания от ответницата не са постъпвали. Размерът на задълженията на ответницата по пера се потвърждава от заключението на вещото лице.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на ВРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Вземанията на ищеца се основават
на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От
доказателствата, се установява, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние, като на ответницата е предаде заемната сума
по договора и този факт е удостоверен с нейния подпис в представената от
третото неучастващо в делото лице „Изипей“АД. В този
смисъл, неоснователни се явяват направените от особения представител на
ответника възражения относно това дали договорът е сключен от ответницата,
както и относно това дали същата е получила договорения размер на кредита. От
събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че
ответницата е извършила две плащания на обща стойност 317.00 лева, с които
са погасени главница, договорна лихва, такса гарант и лихва за забава. Посочило
е начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като
според това разпределение неплатената главница е в размер на 833.34 лева.
В исковата
молба ищецът твърди, че в т. 6 от договора страните са договорили, че кредитодателят има право да
направи кредита предсрочно изискуем при не плащане от страна на
кредитополучателя на две поредни погасителни вноски. Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитора, че прави
кредита предсрочно изискуем. В случая, по делото са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че преди подаване на заявлението
в съда, ищецът е предприел действия по уведомяването на ответницата чрез
електронна поща и до последната на 29.05.2018г. е достигнало волеизявлението,
че кредита е обявен за предсрочно изискуем.
От договора
е видно, че между страните е била
договорена възнаградителна лихва.
По правната
си характеристика, договорната лихва е
възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и
се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му.
Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим в Закона за
потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
посочено, че ГПР,
включващ и лихвите съгласно ал. 1,
не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е
ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона. В случая, договорната лихва е в
размер на 144.00 лева и не надвишава посочения по-горе размер на законната
лихва.
Съгласно
приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за
изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
кредитът да се връща на вноски. Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост
има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено още, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за
връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото
на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост
до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.
По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че основателна се явява
претенцията за възнаградителна лихва за периода от 28.03.2018г. до 29.05.2018г., когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. След направени аритметични действия от съда въз основа на
представения погасителен план и извлечението по кредита за извършени плащания и
непогасени такива, како и представената справка на л. 93 от заключението на
вещото лице, съдът изчисли, че дължимата
възнаградителна лихва възлиза на 35.12 лева, до който размер исковата
претенция ще следва да се уважи, като над присъдената сума до претендираната
такава до сумата от 119.12 лева и за
периода от 28.12.2017г. до 28.03.2018г. и от 29.5.2018г. до 19.07.2018г., исковата претенция ще следва да се отхвърли
като неоснователна по изложените по – горе съображения.
Основателна
се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената
главница по кредита. От една страна, в
чл. 9.1 от Общите условия на „Кредит инс“ООД е уговорено заплащане на
обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в
размер на законната лихва за периода на
забавата. От друга страна, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
кредитът се превръща в безсрочен, при което положение, кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение.
Според заключението на вещото лице, лихвата за забава върху непогасената главница по кредита за периода от 29.03.2018г. до 19.07.2018г. е в размер на 10.56 лева, до който размер тази претенция ще следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за сумата от 616.66 лева – такса гарант за периода от 28.12.2018г. до 19.07.2018г., за неоснователна поради следното:
В т. 4 от представения договор е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски , съгласно приложения погасителен план.
В Общите условия на ищцовото дружество в раздел VIII „ Гаранция по кредита“ е посочена възможността кредитополучателят в три дневен срок след одобрение на кредита да представи на кредитодателя банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Посочено е, че предоставянето на гаранцията е задължително условие за отпускане на кредита.
В
общите условия е предвидена и възможност, в случай, че не се представи банкова
гаранция, кредитодателят да предостави на кредитополучателя гаранция от
посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят
се задължава да събира дължимите такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант, като същият урежда отношенията си с
дружеството гарант съгласно условията на договор, сключен помежду им.
По делото не се ангажираха никакви доказателства, от които да е видно, че избраното от кредитодателя дружество гарант е одобрено от кредитополучателя. Не се ангажираха доказателства, от които да е видно също, че кредитополучателят предварително е бил уведомен за размера на определената гаранция, както и въобще не става ясно как е формиран този размер на исканата такса гарант. Поради това тази претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед установеното по –горе, ще следва да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 833.34 лева - главница, сумата от 35.12 лева - договорна лихва по договора за периода от 28.03.2018г. до 29.05.2018г., сумата от 10.56 лева – лихва за забава за периода от 29.03.2018г. до 19.07.2018г.
Исковата претенция за сумата от 616.66 лева – такса гарант за периода от 28.12.2018г. до 19.07.2018г. ще следва да се отхвърли като неоснователна.
По
разноските.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски. В исковото производство, ищецът е сторил следните
разноски: внесена държавна такса в размер на 31.60 лева, 100.00 лева - депозит
за вещо лице, 300.00 лева – разноски за особен представител на ответника, както
и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса,
вещо лице и особен представител в общ
размер от 407.11 лева.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски, както следва: 31.60 лева за платена държавна такса, като му
е присъдено и адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лева С оглед изхода
на спора по исковото производство по
съразмерност на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в общ размер от 184.52 лева.
На основание чл. 236, ал.
1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да
се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC:*** –
Уникредит Булбанк АД.
Водено от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от Марио Георгиев Алексиев сумата от 833.34
лева – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
73408/28.12.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2018г. до окончателното изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1468- РЗ от 24.07.2018г. по ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на РС –
Видин.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от Марио Георгиев Алексиев сумата от 35.12
лева - договорна лихва за периода от 28.03.2018г. до
29.05.2018г. по горепосочения договор за кредит по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1468- РЗ от 24.07.2018г. по ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на РС –
Видин, като
претенцията над присъдената сума до претендираната такава до сумата от 119.12
лева и за периода от от 28.12.2017г. до 28.03.2018г. и от 29.5.2018г. до 19.07.2018г. – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев сумата от 10.56 лева – лихва за забава за периода от 29.03.2018г. до 19.07.2018г. по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 73408/28.12.2017г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1468- РЗ от 24.07.2018г. по ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на РС – Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев против Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6 установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта за установяване дължимостта на сумата от 616.66 лева – такса гарант за периода от 28.12.2018г. до 19.07.2018г. по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 73408/28.12.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1468- РЗ от 24.07.2018г. по ч.гр.д. № 1917/2018г. по описа на РС – Видин, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6 да заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от Марио Георгиев Алексиев сумата в общ размер от 184.52 лева – разноски по заповедното
производство за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.К. с ЕГН ********** *** Панов 6 да заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от Марио Георгиев Алексиев сумата в общ размер на 407.11 лева
– разноски в исковото производство.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е :
IBAN: ***, BIC:*** –
Уникредит Булбанк АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: