Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
дело № 10664
по описа З.2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № ІІІ-144-423385/05.06.2018 г., постановено
по гр. д. № 3213/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав, са отхвърлени
предявените от С.Г.Т. против „Ц.з.г.м.“ ЕАД искове съответно с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ – за признаване на уволнението й, извършено със
заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г., за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „контрольор автомобилен
транспорт“, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8 364, 06 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода 16.11.2017 г. – 16.05.2018 г., като неоснователни. Ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 720 лв., представляваща сторени разноски по
делото.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила
въззивна жалба от ищцата С.Г.Т., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че не е допуснала
нарушение на трудовата дисциплина, описани в т.І.6, ІІ.5, ІІІ.6, ІV.5 и V.6 от
заповедта за дисциплинарно уволнение. Тези нарушения са констатирани поради
техническа невъзможност, която се изразява в следното: при подаване на сигнала
на устройството се изписва „на района няма екип скоби“. От този технически
проблем не следва, че не е изпълнила служебните си задължения. Наличието на
грешка в системата е потвърдено и от свидетелите Л.и Г.. Твърди, че 24 от
посочените в ІІІ.6 от заповедта 26 автомобила, са заплатили годишна винетна
такса местодомуване. Обадила се е за другите автомобили, но това никъде не е
регистрирано. Автомобилите, посочени в ІV-5 от заповедта имали редовен стикер
по местодомуване. Твърди, че описаните в заповедта трудови задължения са
изпълнени З.процесния период, но поради технически трудности не са отчетени
надлежно. С оглед на това не е налице соченото от работодателя дисциплинарно
нарушение.Твърди, че работодателят е ползвал системата на PDI – електронно устройство със специфичен софтуер без
лиценз. Също така не е установено по делото да са правени периодични проверки
на този софтуер, който не е собственост на ответника. Счита, че непредставянето
от страна на ответника на дневника З.отразяване нередности и проблеми в
електронната система във връзка с PDI
устройства сочи на нежелание от страна на ответника да признае З.съществуващите
проблеми. Следва да се приложи правилото на чл.161 ГПК, тъй като по делото
категорично е установено, че такъв дневник е воден. По делото е установено също
така наличието на множество проблеми с интернет връзката, заглъхване на
определени места, изхвърляне на устройствата от работен режим, проблеми с
батериите, неколкократни регистрации след разпадащата се връзка. Твърди, че
системата не е подсигурявала възможност да се потвърждава плащане при
паркиране, налице са били разминавания на адреси, съществували са проблеми при
регистрацията особено в интервала между 12.00 и 15.30 ч. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи предявените искове и да възложи в тежест на
ответника сторените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият
съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства и е достигнал до
обосновани изводи. Счита, че по делото не е доказано съществуването на
посочения от жалбоподателката дневник. Наличието на тетрадка, която е водена по
друг повод и е била с временен характер, извън процесния период, не доказва наличието
на порок в обжалваното решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като
му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и
чл.235, ал.2 ГПК, приема З.установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ. Ищцата твърди,
че е работила по трудов договор при ответника, като е заемала длъжността
„контрольор автомобилен транспорт“. Със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г.
трудовият й договор е прекратен на същата дата. Счита, че не е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че не е извършила
сочените нарушения на трудовата дисциплина. Не е уведомена от работодателя, че
срещу нея е образувано дисциплинарно производство, както и за вида на
извършените нарушения. В заповедта са посочени нарушения, извършени за периода
15.05.2017 г. – 19.05.2017 г. включително, което е в нарушение на чл.194, ал.1 КТ. В мотивите на заповедта нарушенията са посочени общо, без да са
конкретизирани. Заповедта била връчена от четирима служители на ответника на
улицата, които се опитали да я принудят да я подпише. В резултат на това
получила стрес, наложил ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност.
Не е налице неуплътняване на работното време, тъй като освен задължението за
проверки с електронното устройства PDI на
автомобилите има и други задължения, като да продава талони за паркиране,
обаждане на екип за поставяне на скоби при констатирани нередовности.
Направените на 30.05.2017 г., на 25.02.2016 г., 21.04.2015 г. и 16.12.2014 г.
проверки установяван личните й качества да изпълнява възложената й работа.
Твърди, че не е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. До
момента не е наказвана от работодателя за дисциплинарни нарушения, което би
могло да мотивира работодателя да приложи най- тежкото дисциплинарно наказание.
Позовава се на ненадежност на системата PDI – отчита улица като местоположение в Турция; като
оставащо време за плащане отчита 4 часа и 46 минути; отчита нереална такса от
34 016 лв.; отчита бул. „Сливница“ като зона за работно място, без да е
синя или зелена зона. Твърди, че на 18.05.2017 г. е участвала в качеството на
съдебен заседател в заседание на СРС, НО, 101 състав от 11.30 ч., за което е
представила служебна бележка на работодателя. Моли съда да отмени уволнението й
като незаконно, да я възстанови на предишната работа, както и да осъди ответника
да й заплати сумата от 8 364, 06 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение, считано от 16.11.2017 г.,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищцата
е извършено законосъобразно. От ищцата са поискани писмени обяснения по реда на
чл.193 КТ. Спазен е срокът по чл.194, ал.1 КТ, тъй като ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност от общо 129 дни за периода 29.06.2017
г. до 16.11.2017 г. Извършена е преценка между тежестта на нарушенията и
наложеното дисциплинарно наказание. Извършването на останалите трудови
задължения от ищцата не съставлява извинение за неизвършване на задълженията й,
за които е наказана. Работата на ищцата се състои от комплекс от трудови
задължения, които са взаимно свързани и които следва да се изпълняват
едновременно. Твърди, че при направена проверка на ищцата е установено
ежедневно закъснение за началото на трудовия процес и преждевременно напускане
на работа преди края на работното време, самоволно напускане на участъка за
дежурство за деня, ежедневно регистриране на големи интервали от време, през
които ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения по контрол на платеното
паркиране, извършвала е неколкократни, последователни и технологично ненужни
проверки на едни и същи автомобили с PDA устройства,
след като е установила редовно заплащане за паркиране. Извършвала е проверка на
едни и същи автомобили, като с поведението си е симулирала извършване на
контролите си функции на платено паркиране. Твърди, че не е налице технически
проблем, който да оправдае множеството нарушения, осъществени от ищцата. Моли
съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че ищцата e работила при
ответника по силата на трудов договор, сключен на 11.11.2014 г., като е заемала
длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“.
Със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена при отказ на
16.11.2017 г., в каквато насока са направените отбелязвания от четирима
служители на ответника – обстоятелство, което се поддържа и от заявеното от
ищцата в исковата молба. В заповедта са описани нарушения на трудовата
дисциплина, извършени на 15.05.2017 г. – 19.05.2017 г. Посочени са конкретни
периоди от време за всяка една от посочените дати, през които ищцата не е
използвала PDA устройство. Посочени са периоди от
време и броя на извършените от ищцата проверки. Работодателят е описал
извършени технологично ненужни проверки на едни и същи автомобили – 24 броя, 17 броя, в рамките
на минути, след като вече е регистрирана проверката, че са редовно заплатили за
паркиране с винетен стикер за паркиране. Посочено е напускане на района на
работа. При констатиран автомобил с посочен в заповедта регистрационен номер, с
резултат от проверката „не платил“, не е изпратила информация към екипа „скоби“
да му бъде приложено техническо средство „скоба“. При извършени проверки са
констатирани грешно въведени регистрационни номера на проверените автомобили.
С писмо изх. № ВК-1746/з/28.06.2017 г., получено от
ищцата на 01.07.2017 г., ответникът е поискал от нея в срок от 3 работни дни да
даде писмени обяснения за допуснатите от нея нарушения на трудовата дисциплина.
В писмото точно са описани дисциплинарните нарушения, във връзка с които е
ангажирана дисциплинарната й отговорност.
Видно от представените по делото преписи от болнични
листове за периода 29.06.2017 г. – 04.11.2017 г. на ищцата е разрешен отпуск
поради временна нетрудоспособност.
На 06.11.2017 г. ищцата е депозирала при ответника
обяснения относно дисциплинарните нарушения, описани в посоченото по – горе
писмо. В тях е посочено, че на 15.05.2017 г. първата регистрация е в 8.58, тъй
като е била при г-н Коларов по служебни въпроси. Повечето автомобили били
домуващи. Поставя се въпрос за 1.48 ч. при работен ден от 8 часа и полагащите й
се обедна почивка от 30 минути и две почивки по 15 минути – общо 1 час. За
следващата дата е посочила, че повечето автомобили са с валиден винетен стикер.
Позовава се на разрешените почивки. По т.3 е обяснила, че е имала проблем със
системата и не е можела да регистрира с ПДА устройството, което постоянно
блокирало. За това уведомила прекия си ръководител. Реално не е имало какво да
проверява. По т.4 е посочила, че нямало паркирани автомобили. В 11.00 ч. била
на съдебно заседание, съгласно приложено удостоверение, както и присъствала на
събрание на КНСБ. Всеки един паркирал автомобил с СМС е проверен от нея, но
повечето автомобили били с талони. GPS системата счита, че е неточна и невярна,
за което многократно информирала г-н М..
С доклад рег. № ВК-1746/2/16.06.2017 г. изпълнителният
директор на ответното дружество е уведомен от директора на Дирекция „Паркиране
и М.“ Р.М.относно установени нарушения на трудовата и финансова дисциплина,
както и неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата. Нарушенията са
извършени на 15.05.2017 г. – 19.05.2017 г. включително и са установени във
връзка с доклад от 29.05.2017 г. от инж. Б.С.за извършен анализ на работата на
КАТ по данни от електронната система, становище от ръководител Отдел
„Паркиране“ от 16.06.2017 г. и извършена допълнителна проверка на изложените в
доклада обстоятелства за регистрирани нарушения на трудовата и финансовата
дисциплина. В доклада са описани нарушенията на трудовата дисциплина, за които
ищцата е наказана, свързани с късен час на започване на работния процес;
наличие на интервали от време, пред които не е контролирала редовността на
паркиралите автомобили чрез PDA устройството си; неподаване на нередовно паркирали
автомобили, установени от нея по данни от електронната система към екипите
„скоби“ за принудително задържане; напускане на работния маршрут; подаване на
редовно паркирали автомобили, установени от ищцата, по данни от електронната
система, към екип „скоби“ за принудително задържане; ранен час на напускане на
работния маршрут. В доклада е посочено, че през посочения период ищцата не е
осъществявала ефективен контрол на паркиралите автомобили по работните си
участъци по време на работните си смени. Поради допуснатото системно
неизпълнение на трудовите задължения е предложено да се наложи дисциплинарно
наказание на ищцата.
Посочените по – горе доклад от инж. Б.С., ръководител
сектор „Мониторинг и превенция на риска“, както и становище от инж. Е.К.,
ръководител „Паркиране“, са ангажирани като доказателства по делото. Същите са
адресирани до директора на Дирекция „Паркиране и М.“ при ответника.
Работодателят е ангажирал анализ КАТ, удостоверяващи
работата с PDA за периода 15.05.2017 г. –
19.05.2017 г. и съответно интервалите без проверка с PDA. Представени са и справки за PDA за работата на ищцата, които не са подписани.
Съгласно удостоверение, издадено от СРС, НО, 101
състав, ищцата, в качеството си на съдебен заседател, е била служебно
ангажирана на 18.05.2017 г. от 11.30 ч. по НОХД № 15408/2016 г. по описа на
СРС, НО, 101 състав.
По делото е представена длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“, връчена на
11.10.2014 г. Сред основните задължения за посочената длъжност са служителят да
обхожда по предварително утвърден график райони от зоните с режим за почасово
паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“; да контролира наличието и редовността на
попълнените талони; да контролира редовността на паркиране на ППС в посочените
зони; да извършва контрол: визуално талоните за почасово паркиране, поставени
на автомобилите, както и карта за преференциално паркиране или с електронно
устройство PDA, проверяващо наличието на SMS заплащане за паркиране; да продава талони за почасово
паркиране и при изразено желание на
клиента ги перфорира вярно и точно, с всички необходими отбелязвания и др.
По делото е представена утвърдена от изпълнителния
директор на ответното дружество Инструкция за работа на служителите на
длъжност“контрольор автомобилен транспорт“ в сектор „Платено паркиране“, отдел
„Паркиране“, на Дирекция „Паркиране и М.“, по райони от зоните с режим на
почасово платено паркиране – „Синя зона“ и „Зелена зона“. В нея е регламентиран
редът за упражняване на контрол относно редовността на паркираните автомобили в
„Синя зона“ и „Зелена зона“. Сред задълженията на служителите е посочено, че
информацията за неправилно паркираните автомобили се предава на дежурния
координатор, отговарящ за неправилно паркирани ППС и за местата за паркиране на
ППС, превозващи хора с трайни увреждания, за предприемане на действия по
принудителното им преместване от екипите от отдел „Принудително преместване и
СП“. В т.1.2 е предвидено, че в началото на работната смяна контрольорът се
регистрира в системата за контрол на платеното паркиране чрез електронно
устройство PDA, като задължително въвежда
контрольорския си номер и номерата на районите за контрол, на които изпълнява
служебните си задължения или за съответната смяна. В т.4 е предвидено, че
контролът се извършва регулярно през цялата работна смяна чрез изрично
посочените способи, включително чрез изпращане на съобщение за прилагане на
техническо средство „скоба“ на неправилно паркиран автомобил чрез PDA устройство или при невъзможност – обаждане от
служебния мобилен телефон на дежурния екип „скоби“ за съответния маршрут или на
координаторите „Транспортни средства“, незабавно след откриване на автомобил,
паркиран без талон, SMS карта за преференциално паркиране или винетен стикер,
неправилно паркиран и пр. В т.5.12 точно са описани конкретните действия от
страна на контрольора, които следва да предприеме при наличие на нередовно
паркирал автомобил. В Раздел ІV „Други пропуски на контрольора, водещи до нарушение
на трудовата дисциплина“ са описани: извършването на последователни проверки на
едни и същи автомобили за редовност на паркиране, без предприемане на
предвидените в инструкцията принудителни действия или при липса на необходимост
за предприемане на последяващи принудителни действия; неописването от
контрольора на регистриран от него неправилно паркирал автомобил, неизпращане
на съобщение за прилагане на техническо средство „скоба“ на неправилно паркиран
автомобил чрез PDA устройството на
дежурния екип „скоби“ или при невъзможност обаждане от служебния мобилен
телефонна дежурния екип „скоби“, необработването на неправилно паркиран
автомобил, посочен му от контролните органи на дружеството.
Със заповед № РД-09-16-18/01.06.2015 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество за заеманата от ищцата длъжност е определен
трисменен режим на работа по график: първа смяна – от 07.30 ч. до 16.00 часа;
втора смяна – от 11.00 ч. до 19.30 ч. и трета смяна – от 11.30 ч. до 20.00 ч.
Постановено е почивката за хранене да е с продължителност от 30 минути и се
ползва без да се прекъсва режима на работа съответно от 12.00 ч. до 14.00 ч. В
рамките на определената смяна служителят ползва полагаемата се 30 минутна
почивка за хранене, както и полагаемите му се две плаващи физиологични почивки
за двигателна активност по 15 минути. Ищцата е запозната с постановената
заповед, съгласно представения списък, в който е налице поставен от нея подпис,
удостоверяващ това обстоятелство.
Във връзка с искане на ищцата да се задължи ответника
да представи прошнуровата и номерирана тетрадка – дневник за нередовности и
проблеми в електронната система, интернет връзката и PDA устройствата, с молба от 29.03.208 г. ответникът е
заявил, че в дружеството не се намира такъв документ, поради което не може да
го представи. Ищцата не е завила възражения по отношение на това изявление на ответника.
Видно от представения фиш за м.03.2017 г. начисленото
на ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 350, 99 лв.
По делото е представен препис от регистрационната
калта на ищцата, удостоверяваща регистрацията й в Бюро по труда на 04.12.2017
г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Г.Л.Л.се
установява, че познава ищцата, с която са колеги, работят при ответника.
Работили са с ищцата в една смяна, като е изпълнявал същите функция като
нейните за периода 2014 г. – 2016 г. През 2017 г. ищцата е била прехвърлена в
друга смяна. Чрез мобилен телефон и мобилен интернет се регистрирали в
системата на дружеството. На моменти интернет връзката се губела. Също така
сървърът се претоварвал и ги изхвърлял от системата, не можели да се
регистрират. Случвало се да правят последващи регистрации поради проблем в
системата. Преди време имали стари апарати, на които батериите не издържали в
рамките на работния ден, което налагало спиране на работата. Впоследствие им
осигурили допълнителни батерии, но зарядът на устройството не можел да се
зареди с тези батерии. Случвало се зарядът на устройството да падне изведнъж от
40 % на 0 %, без да може да се предвиди кога това ще се случи. Не на всички
служители са предоставени от новите устройства. Докато работели заедно с ищцата,
тя ползвала старо устройство. Не знае след това с какво устройство е работела.
Имало е случаи, когато при свидетеля се показва, че не е платено, но при
справка се установява, че е платено. Постъпвала грешна информация. Понякога
грешките са били в самия сървър, а не в устройството. Това се случвало не много
често, но не било и единичен случай. Понякога в системата се отчитало, че
автомобилът е в друг район от този, на който се намира. Всеки ден имало
проблеми и аномалии. Тогава подавали сигнал към прекия ръководител, който
записвал сигналите в прошнурована тетрадка. Свидетелят е виждал тази тетрадка.
Тя се попълвала от този, който е ръководител на смяната. Позвънявали и
докладвали за възникналите проблеми, но не се подписвали в тетрадката. Имало
проблеми в системата с кодовете за районите. Не можели да се регистрират, не
само сутрин, но и при засичане на двете смени – между 11.30 ч. и 15.30 ч. Понякога
в продължение на 10 минути не успявали да се регистрират. Имало е случаи,
когато устройството отчитало повече от позволения престой. Не е запознат дали
след подаване на сигналите са предприемани някакви мерки за отстраняване на
проблема. В някои райони липсвали тоалетни, нямали обособени места за хранене.
Работели в различни райони и в различни смети и нямал преки наблюдения къде се
намирали неговите колеги.
Пред СРС е разпитан свидетеля Е.И.К.. От показанията
му се установява, че познава ищцата, бил е неин пряк ръководител. Свидетелят и
понастоящем работел при ответника. Случвало се да има проблеми с устройствата.
Тогава се обаждали на ръководителя на сектора и се предприемали необходимите
действия. Когато имало паднали батерии, се носели други. Взети били мерки за
това. Закупили нови батерии, а впоследствие се подменили и устройствата.
Проблемите, които да пречат на трудовия процес, били изключителна рядкост. Случвало
се понякога да се загуби връзката с интернет, но не се случвало да се прекрати
трудовия процес. Обикновено като се преместел съответния контрольор, се
възстановявала връзката с интернет. Възникналите проблеми се докладвали на
свидетеля, след което сигналите се предавали на фирмата, която поддържала
системата. Имало е данни за единични случаи за това системата да отчита
погрешно заплащането от клиента, но в този случай също се вземали мерки. Самият
контрольор можел да извърши тази проверка на изпратените SMS. След това при пристигане на екип от „скоби“ също
правили контролна проверка на тази, която е извършена от контрольора. Това били
единични случаи – до 5 в годината. Когато устройството откажело да работи,
тогава контрольорът се обаждал. Устройствата след това се изпращали за ремонт.
В началото на трудовия процес се получавало така, че системата да изхвърля
контрольорите при тяхната регистрация, докато ги локализира системата. Тя
позволявала в доста голяма степен да се локализира служителя. Във връзка с
предявен на свидетеля снимков материал, приложен към исковата молба, същият е
заявил, че го вижда за първи път. Подобни единични случаи е имало във времето
за период от години назад. На свидетеля е докладвано за случаи на надплащане.
Контрольорите разполагали с възможност да поверят какви SMS са били пуснати. Свидетелят е запознат с данните,
които са изследвани от сектор „Мониторинг“. Той също се е движил точка по точка
и е гледал всяка една извършена проверка, за да се убеди в това, което са
установили като несъответствие служителите на мониторинга на оперативната
дейност. Не е налице възможност данните да се манипулират. При извършените от
свидетеля проверки той е разговарял със съответния секторен ръководител и
ръководителите на смени. Те не са се обаждали, не е съобщавано за проблем, не е
имало и проблем със системата, който към този момент да пречи на дейността. Не
е имало и срив в район, в който ищцата е била дежурна. На контрольорите
автомобилен транспорт не е разрешено да наспускат районите си. При наличие на основателни
причини да напуснат района, те се обаждали на ръководителя на сектора или на
свидетеля, за да протоколират съответния проблем и да могат да получат
разрешение. Границите на районите са определени в устройствата всяка сутрин по
график, който предварително бил определен. Не е установен и проблем в батерията
на устройството, ползвано от ищцата. Същата не е подала информация за такъв
проблем. В дружеството закупили нови батерии и нови апарати. Свидетелят
отговарял за около 350 служители. Нямало тетрадка за отразяване на проблеми в системата.
Имало тетрадка, когато имало проблеми с батериите и тя била въведена лично от
свидетеля, тъй като много служители спекулирали, разреждали батериите, за да не
работят. Затова в тази тетрадка се записвало кой кога се обажда и какво е
нивото на батерията. Свидетелят е поискал тази тетрадка, но тя вече не се
съхранявала.
От показанията на свидетеля В.С.Г. се установява, че
води две дела с ответника. Познава ищцата. От края на м.10.2014 г., когато
постъпила на работа при ответника. Повече от две години работели в една смяна.
По време на работа имали задължение не само да проверяват автомобилите, но и да
продават талони, да описват инвалидните автомобили, да обясняват на гражданите
за талоните. Използвали PDA устройства,
със система андроид и вградена GPS система.
Софтуерната програма нямала лиценз, а GPS давал
големи отклонения. Имало проблеми с програмата 2015 г. – 2016 г. Те продължили
до 16.03.2018 г., когато свидетелят бил уволнен. Непрекъснато имало такива
проблеми. Ежедневно на всяка една оперативка много служители давали сигнали за
това, но този въпрос се игнорирал. 119 служители са сигнализирали СО за тези
проблеми, като са депозирали писма съответно на 19.12.2016 г. и на 27.03.2018
г., но не са получили отговор. Апаратите постоянно забивали и зацикляли. Като
пуснели автомобил за проверка в рамките на 5-10-15 минути не излизала
информация дали реално автомобилът е заплатил или не. Тези проблеми били
ежедневни. След 10 минути, за да влязат отново в режим на работа, трябвало да
изключат и рестартират апарата, отново да вкарат номера си. Често апаратите не
ги вкарвали в системата и ги отхвърляли. Това можело да се случи 3-5-10 пъти на
ден. По този начин се губело много време и реално не се отчитало, че работиш с
устройството. Свидетелят е уведомявал лично преките си ръководители по телефона.
Проблемите били ежедневни, зачестявали в периода 12.00 – 15.30 ч. Не можели да
проверяват и работят ефективно със съществуващата система. В Отдел „Мониторинг“
работели над 10 човека. Те се занимавали с това как работи системата. След като
установят, че служителят не работи с апарата, те не предприемали никакви мерки.
Можели да назначат физическа проверка, която да установи защо не се работи с
апарата, но не го правели. След като установят, че служителят е на район и не
си върши работата, следва да дойдат и да опишат проблема. От посочения отдел не
идвали, не правили проверки. При ответника имало и Отдел „Вътрешно – фирмен
контрол“, който официално извършвал проверки. От този отдел правили проверки.
Зачислили на служителите PDA устройства, с които обаче имало ежедневни проблеми.
Предположили, че проблемите са свързани с интернета и сменили доставчика, но
проблемите продължили. Свидетелят е изразил предположения относно естеството на
възникналите проблеми. През 2014 г. им зачислили батерии, които с времето
започнали да се разреждат. Имало моменти, в които с едно зареждане да не може
да се изкара една смяна. Това наложило закупуването на допълнителни външни
батерии, които да поддържат заряда на батериите на устройствата. Зачислили са
ги през втората половина на 2017 г. Имало проблеми и с тях, не можели да ги
ползват ефективно. Съобщавали са за тези проблеми. Имало тетрадка, прономерована
и прошнурована, която се съхранявала при организатора и ръководител на смяна.
Когато възникнел проблем, служителите се обаждали по телефона, за да отбележат,
че не могат да работят пълноценно. Имало и тетрадка за инвалидните места. Около
50-60 служители се обаждали ежедневно във връзка с възникнали проблеми. Тази
тетрадка обаче вече не била налична. В тази тетрадка се записвали всички
нередности, а не само проблемите с батериите. Апаратите не били подменяни.
От показанията на свидетеля Л.В.П.се установява, че работи
при ответника. Не познавал ищцата. Работил е в Дирекция „Паркиране и М.“, като
е заемал длъжността ръководител Отдел „Координация и анализ на непрекъсваемост
на оперативните дейности“. В момента работел в Дирекция „Транспорт,
организация, координация, контрол и безопасност на обществения транспорт“.
Когато е работил в Дирекция „Паркиране и М.“ в задълженията му се включвало да
отговаря за всички системи, които са в дружеството. Ако е налице някакъв
проблем със системите, е трябвало да направи връзка с фирмите, които ги
поддържали и съответно тези проблеми да бъдат решени в най-кратки срокове. В
Сектор „Пратено паркиране“ служителите „контрол, автомобилен транспорт“
използвали устройства PDA, на които бил инсталиран софтуер, с който се правела
проверка по редовността на паркирането на автомобилите. Този софтуер бил
закупен през 2013 г. Той бил вграден в устройствата. През 2014 г. започнало
надграждането на софтуера и изработването на различни модели на проверка, за да
може да отговори максимално на изискванията за проверката. Тези устройства били
закупени чрез обществена поръчка, в която бил включен и въпросният софтуер.
Първоначално купили 150 устройства, а следващата година – още 150. Всяка една
проверка била обвързана с GPS координати,
за да може да се установи къде е съответната проверка. Проверката се отразявала
на гугъл андроид, т. е. предоставена е безплатно. Устройствата използвали GPS позициониране, което показвало точното местоположение
на проверявания автомобил. Чрез предаване на данни чрез мобилна мрежа на
съответния оператор се изпращала информация към сървър, в който се обработвали
данните. Този сървър бил закупен по европейска програма, като през 2014 г. –
2015 г. бил обновен, като добавили още поцесори в него. По този начин се
достигнал максималния обем на процесори, за да няма проблеми занапред със
сървъра. За този сървър нямало ограничения относно броя на устройствата, които
да обслужва. Разполагал с достатъчно памет, за да може да обработва данните.
Дисковото пространство също било надградено, за да може цялата информация да се
съхрани в него. В самото начало се появили бъгове, които трябвало да бъдат
изчистени. В течение на времето, за около година, тези проблеми били
преодолени. За всяко устройство имало толеранс от около 10-15 м. отклонение. Използвали
се допълнителни настройки за местоположението чрез самата мобилна мрежа. В
резултат на това позиционирането спаднало до 5 м. Това било въведено през 2015
г. Първоначално имало недостиг на мобилен интернет, който бил отстранен. Имало проблеми и с позиционирането, което
наложило промяна, както и допълнително надграждане. Във всеки един момент се
виждал всеки служител къде се намира,
къде се е движил до момента на влизането и включването и регистрирането му в
системата. На всеки 5 секунди устройството изпращало координати, отваряла се
карта, от която се установявало дали служителят обхожда маршрута по
предварителния график. Всеки служител имал персонален код. Устройството
изпращало данни до сървъра и тези данни не можело да се манипулират. След като
установили наличието на проблем с батериите, след първата година от
закупуването им, се наложило да купят нови, както и външни батерии, които да
поддържат самите устройства. Имало епизодични проблеми със счупени букси,
изпуснати устройства, повредена сим карта на устройство. При наличие на
проблеми, те се предавали на ръководителите отдел. Свидетелят обобщавал
проблемите и ги предавал на програмистите. Имало много срещи при тях, на терен,
за да обсъдят проблемите и да бъдат отстранени максимално бързо. Такива
корекции е имало през м.12.2016 г., след което не е имало никакви сигнали. Свидетелят
няма информация дали през средата на
м.05.2017 г. е имало проблем с устройствата. Ако имало проблем с пренос на данни
или със сървъра, се засягали всички устройства. Ако имало проблем в
устройството служителя е следвало да сигнализира. Свидетелят е получавал
сигнали единствено за изкъртени букси, но не и за бъг, за грешно позициониране.
Тези проблеми били доста преди това. Ако едно устройство дава отклонения в
продължение на 5 дни, реално то е неизползваемо и задължително е трябвало да се
докладва на свидетеля. През 2015 г. е имало проблеми при стартиране сутрин на
устройствата на служителите след оперативка и съответно при пренатоварване на
техническите системи от 12.00 до 15.30 ч. След това не е имало такива проблеми.
От 01.03.2017 г. свидетелят заема длъжност в Дирекция „Обществен транспорт“ и
през м.05.2017 г. е нямал преки наблюдения относно Дирекция „Паркиране и М.“. При
постъпването на всеки един сигнал свидетелят е ходил с преките ръководители
лично на терен. Някои от получените сигнали били основателни, а при други не са
установявали наличието на проблем въпреки подадения сигнал. Последно е ходил на
такива проверки през м.12.2016 г. във връзка с постъпило оплакване от екип
„Скоби“. При наличие на проблем с устройствата се обръщали към доставчика. При
наличие на сигнал и установен проблем, е помагал на колегите си да се свържат с
фирмите, с които преди това са работили. Помагал е на колегите си от старата
дирекция, както и на г-н Коларов.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните в производството са
били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
сключен трудов договор по чл.70, ал.1 КТ, който е трансформиран в такъв за
неопределено време, като ищцата е заемала длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“.
Със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество на жалбоподателката - ищца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 и ал.3 КТ изявлението
на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с
достигане на изявлението до адресата, съобразно общите правила на ЗЗД за
действие на договорите. В случая върху заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е направено удостоверяване от четирима служители на работодателя, че
същата е връчена при отказ на 16.11.2017 г. Макар тези лица да не са разпитани
по делото, това удостоверяване кореспондира с изложените фактически твърдения
от ищцата, че заповедта й е връчена от четири лица. Ето защо следва да се
приеме, че заповедта е връчена на удостовераната в нея дата – 16.11.2017 г. Моментът
на връчването на заповедта е и моментът на налагането на дисциплинарното
наказание.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно
задължението си, установено в посочената норма. В заповедта работодателят е
очертал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищцата. Посочил е кога са извършени и в какво
точно се изразява всяко едно от тях.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е
задължението на работодателя да изслуша
или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска
предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за
допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени
отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените
обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на
дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на
работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ е абсолютно основание
за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е
необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
В случая работодателят е
изпълнил и това свое задължение, като преди налагане на дисциплинарното
наказание е поскал писмени обяснения от ищцата за дисциплинарните нарушения, за
които в последствие е наказана.
Нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на
тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая ищцата се е
позовавала на неспазване на установения в посочената норма срок, поради което
този въпрос е спорен в отношенията между страните. Доколкото посочената норма
има императивен характер, този въпрос следва да се разгледа и във въззивното
производство, независимо от поддържаните от жалбоподателката доводи.
Моментът, в който субектът на дисциплинарна власт е
узнал за описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, е 16.06.2017
г., когато е депозиран доклада от директора на Дирекция „Паркиране и М.“. При
определяне момента, в който изтича срока за налагане на дисциплинарно
наказание, следва да се съобрази регламентираното в чл.194, ал.3 КТ, че сроковете
по ал.1 на същата норма не текат през времето, когато работникът или служителят
е в законоустановен отпуск. От представените по делото болнични листове се
установи, че за периода 29.06.2017 г. – 04.11.2017 г. ищцата е ползвала отпуск
за временна нетрудоспособност. С оглед на това през този период срокът за
налагане на дисциплинарно наказание не тече. Същевременно същото е наложено на
16.11.2017 г., когато е връчена оспорената заповед. Ето защо следва да се
приеме, че наказанието е наложено в рамките на срока по чл.194, ал. вр. с ал.3 КТ.
Съгласно разясненията,
дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО;
решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. при
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена
тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си
право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в
хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на
извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението.
В случая ищцата отрича да е
извършила виновно сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,
поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията
на пълно, главно доказване наличието на виновното неизпълнение на трудовите
задължения от ищцата, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Същевременно
ответницата провежда насрещно доказване, за
да разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин
да осуети пълното доказване, което следва да осъществи ответника.
Жалбоподателката релевира доводи за необоснованост на
изводите на решаващия съд, че е извършила описаните в т.І.6, ІІ.5, ІІІ.6, ІV.5
и V.6 от оспорената заповед дисциплинарни нарушения.
В тези пунктове от заповедта са описани на всяка една
от датите през исковия период констатираните от ищцата нередовно паркирани
автомобили от електронната система за почасово платено паркиране „не платил“ и
изпращането само на едно съобщение, респ. не е изпратила нито едно съобщение,
за наличие на нередовно паркиран автомобил до екипите „скоба“; при установени 2
броя редовно паркирали автомобили с резултат от проверката й „платил със SMS“, с посочени м заповедта регистрационни номера на автомобилите,
е изпратила съобщение до дежурния екип „скоби“ № 19 да бъдат „заскобени“; грешно въведен регистрационен номер на
автомобил. За установяване на тези дисциплинарни нарушения по делото са
ангажирани неподписани извлечения от системата на ответника. Тези данни са
възпроизведени в обсъдените по – горе доклади и становище. Достоверността на
данните е силно разколебана от ангажираните по делото гласни доказателства,
като всички свидетели дават показания за съществуващи проблеми в тази насока.
Работодателят не е поискал и съответно по делото не е изслушана съдебно –
техническа експертиза относно съдържащите се данни в електронната система на
ответника относно подадената от ищцата информация за редовно или нередовно
паркираните автомобили и съответно относно отправените съобщения до дежурните
екипи за поставяне на скоби. От разпитаните по делото свидетели - служители на
ответника, чиито показания следва да се ценят съобразно изискванията на чл.172 ГПК, при отчитане евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на делото, се
установи наличието на технически проблеми във връзка с ползването на PDA устройствата, мобилната връзка, батериите и др., за
отстраняването на които са полагани усилия. Свидетелят Л.П.за посочения в
заповедта период не е работил в Дирекция „Паркиране и М.“, поради което няма
преки наблюдения относно наличието или липсата на проблеми при ползването на
посочените устройства и връзката им със сървъра. Ето защо въз основа на тях не
могат да се направят обосновани изводи в тази насока. Свидетелят Е.К. – пряк
ръководител на ищцата, също дава показания за наличието на технически проблеми,
макар те да са имали спорадичен характер. Въз основа на показанията му обаче не
могат да се направят обосновани изводи относно това са били налице сочените от
всички свидетели технически проблеми и през исковия период. Показанията на
свидетелите Георги Лозанов, който е работил заедно с ищцата, както и на
свидетеля Валери Г. – бивш служител на
ответника, ценени по посочения по – горе процесуален ред по чл.172 ГПК,
установяват наличието на сериозни технически проблеми, свързани с ежедневните
трудови задължения за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“.
Показанията им кореспондират с тези на останалите свидетели, които макар да свидетелстват
за по – редки случаи на технически проблеми, не отричат съществуването на
такива. Ето защо въззивният съд счита, че достоверността на неподписаните
извлечения от електронната система на ответника е сериозно разколебана.
Разглежданите нарушения на трудовата дисциплина не се установиха и от
останалите ангажирани по делото доказателства.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че ищцата
е извършила тези нарушения на трудовата дисциплина, въпреки липсата на
категорични доказателства в тази насока, тези пропуски в работата й не могат да
обосноват налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Нормата на чл.189, ал.1 КТ вменява в задължение на субекта
на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши
съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата,
посочени в чл.189, ал.1 КТ съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се
отмени (решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ
ГО). Субектът на дисциплинарна власт не е
съобразил, че на ищцата не са налагани дисциплинарни наказания преди това. Не е
съобразил и обстоятелствата, при които нарушението е извършено – наличие на
сериозни технически проблеми, които препятстват точното изпълнение на трудовите
задължения на служителя. Ето защо необоснован е изводът на решаващия съд, че наложеното
наказание съответства на извършеното нарушение.
В писмения отговор на
въззивната жалба ответникът не е заявил доводи срещу изводите на решаващия съд,
че останалите нарушения на трудовата дисциплина не са установени по делото. С
оглед на това и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън въззивния
контрол. Единствено за изчерпателност следва да се отбележи, че изводите на
решаващия съд в тази насока са обосновани и правилни, тъй като неизползването
на PDA устройството през посочените в заповедта
периоди от време не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, предвид
естеството на трудовите задължения на ищцата, които не се изчерпват с използването
на това устройство, а включват и редица други задължения, обсъдени по – горе.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си
да наложи най - тежкото наказание на ищцата, което води до незаконност на
уволнението и налага неговата отмяна.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
За да бъде уважен конститутивният иск за възстановяване на
работника или служителя на предишната работа, предвид акцесорния характер на
иска, следва уволнението да бъде отменено като незаконно. Наред с това
трудовото правоотношение следва да може да бъде възстановено такова, каквото е
било преди уволнението.
В случая се установи, че уволнението
на ищцата е незаконно и предявеният иск за неговата отмяна е основателен, а страните
са били обвързани от трудов договор за неопределено време. При това положение следва
да се приеме, че ищцата е носител на потестативното право да бъде възстановена
на предишната работа. Ето защо и този иск се явява основателен.
По иска с правно основание чл.334, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ:
За да бъде основателен искът
за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, следва да са налице всички
елементи от сложния фактически състав - признаване на уволнението за незаконно;
вреда, свързана с пропуснатото брутно трудово възнаграждение от работника;
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При
определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение вредата, подлежаща
на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение за времето
след уволнението, но за не повече от 6 месеца.
С ТР № 6/15.07.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 6/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС са дадени
задължителни разяснения относно разпределяне доказателствената тежест по
разглеждания иск. Доказателствената тежест за установяване на факта, че след
уволнението ищецът е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца, в какъвто смисъл е и доклада на делото. Разяснени
са също така и начините за установяване на това обстоятелство - фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
В случая страните не спорят,
че ищцата е останала незаета по друго трудово правоотношение за период от 6 месеца,
в каквато насока е и представеното извлечение от регистрационната й карта за
извършена регистрация в Бюро по труда. Също така се установи, че брутното й
трудово възнаграждение възлиза на 1 350, 99 лв. Представеният от ищцата
фиш за м.11.2017 г. не удостоверява размера на брутното й трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението, както и
включва начисленото на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Ето защо
дължимото на ищцата обезщетение за оставането й без работа за период от 6
месеца възлиза на 8 105, 94 лв. С оглед на това предявеният иск се явява
основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
т.2 и т.3 КТ за сумата от 8 105, 94 лв., като исковете следва да се
уважат, а решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за сумата над 8 105, 94 лв. до пълния
предявен размер от 8 364, 06 лв. следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Жалбоподателката претендира сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представеното по делото пълномощно. В него
е посочено, че договорения размер възлиза на 400 лв. и служи като разписка,
като е положен подпис от упълномощителя, но не и от адвоката. С оглед на това и
доколкото длъжникът не може надлежно да издава разписка, удостоверяваща
изпълнението на неговото задължение, въз основа на представеното пълномощно не
може да се направи извод за реално сторени във въззивното производство разноски
за процесуално представителство. С оглед на това на жалбоподателката не следва
да се присъждат разноски за настоящото производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 247,
28 лв., а по сметка на СРС – държавна такса в размер на 494, 56 лв.
При този изход на делото обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която в тежест на ищцата са възложени сторените от
ответника разноски з.сумата над 7, 41 лв. до пълния присъден размер от 720 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката
следва да се присъди сумата от 692, 79 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-144-423385/05.06.2018 г., постановено по
гр. д. № 3213/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 144 състав, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, против
„Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, искове съответно с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ – за признаване на уволнението й, извършено със
заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г., за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „контрольор автомобилен
транспорт“,за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8 105, 94 (осем хиляди сто и пет лева и деветдесет и четири
стотинки) лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 16.11.2017 г. – 16.05.2018 г., както и В ЧАСТТА, с която С.Г.Т., ЕГН **********,
е осъдена да заплати „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД,
ЕИК *******, сумата над 7, 41 (седем
лева и четиридесет и една стотинки) лв. до пълния присъден размер от 720 (седемстотин и двадесет) лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ уволнението на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
извършено със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 г. на изпълнителния директор на
„Ц.за г.м.“ ЕАД, връчена на 16.11.2017 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като незаконно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата
преди уволнението длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“, в Сектор
„Платено паркиране“, Отдел „Паркиране“, Дирекция „Паркиране и М.“, в „Ц.ЗА Г.М.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати
на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8 105, 94 (осем хиляди сто и пет лева и деветдесет и четири
стотинки) лв., на основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 16.11.2017 г. – 16.05.2018 г.;
както и да заплати сумата от 692, 79
(шестстотин седемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 247, 28 (двеста четиридесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки) лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване, както и да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 494, 56 (четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки) лв., представляваща държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-144-423385/05.06.2018 г., постановено
по гр. д. № 3213/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 144 състав, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.