№ 439
гр. Стара Загора, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530203242 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 1959а-98 от 16.10.2024
година на Началника на Първо районно управление при ОДМВР Стара Загора,
с което на В. Ц. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.64, ал.4, във
връзка с чл.64, ал.2 и чл.257, ал.1 от Закона за МВР.
В жалбата се излагат съображения за материална
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не се явява в
открито съдебно заседание и не изпраща представител. С писмено становище
заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
Наказателно постановление.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На В. Ц. Д. е съставен Акт за установяване на административно
1
нарушение №389552 от 01.10.2024 година, за това, че на същата дата, около
8.45 часа в град Стара Загора, в аптека „ДИВА ФАРМ“, находяща се на ул.
„Хан Тервел“ №48Б, след многократно отправени устни полицейски
разпореждания, които Д. да възприеме за да прекрати нарушаването на
обществения ред, изразено в отказ на същата да напусне работното място, от
което официално е била освободена и продължава да обслужва клиенти, без
да има това право. При отправените полицейски разпореждания от страна на
полицейските органи да напусне мястото, където се намирал персонала,
жалбоподателката, възприемайки разпореждането категорично отказала да го
изпълни, като с действията си е попречила на полицейските органи да
изпълнят служебните си задължения. Тази фактическа обстановка,
актосъставителят е възприел като нарушение на чл. 64, ал.4 във връзка с ал. 2
от Закона за МВР. Актът е съставен в хипотезата на чл. 43, ал.2 ЗАНН – при
отказ на нарушителя да подпише същия, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетел.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е
възприета идентична фактическа обстановка и нарушението е квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание –„глоба” в минимален размер от 100
лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани
актосъставителя и свидетелите по акта. Приложиха се и представените
писмени доказателства. От същите се установява и, че след неизпълнението на
полицейското разпореждане жалбоподателката е била задържана за срок до 24
часа, като при задържането й са били използвани помощни средства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
Не се спори по делото, че на процесната дата, при изпълнение на
служебните си задължения, като служители към ОД на МВР –
актосъставителят С. и свидетелят Д. са извършили проверка по сигнал на
обект аптека „ДИВА ФАРМ“, находяща в град Стара Загора на ул. „Хан
Тервел“ №48Б, като в хода на проверката са отправили, по отношение на
2
жалбоподателката полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал.2 от
Закона за МВР, да напусне описаният в АУАН и НП обект – аптека „ДИВА
ФАРМ“. От представените по делото доказателства, както и от самите
твърдения на жалбоподателката се установява, че същата е възприела
разпореждането на служителите и умишлено не го е изпълнила. Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал.4 от Закона за МВР разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му. В конкретният случай не е било налице
никое от предвидените в същата разпоредба изключения. Ирелевантни са
изложените мотиви, по отношение законността на прекратяването на
трудовото правоотношение на жалбоподателката, тъй като същите следва да
се реализират по гражданскоправен ред. Разпоредбата на чл. 64, ал.2 от Закона
за МВР дава възможност на полицейския орган да издаде разпореждането си в
устна форма, по начин – разбираем за лицата, по отношение на които същите
се отнасят. Установи се по делото, че в конкретния случай служителите са
нямали възможност да отправят писмено разпореждане и че устното такова е
било безспорно възприето от жалбоподателката. Следва да се отбележи, че
последното не се характеризира с особена фактическа сложност, която
обективно да възпрепятства адресата му да го възприеме и изпълни. Предвид
изложеното, съдът намира, че в конкретния случай от страна на
жалбоподателката е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.
64, ал.4 във връзка с ал.2 от Закона за МВР.
От друга страна съдът намира, че конкретното административно
нарушение, предвид незначителността на вредните последици, произтекли от
същото следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на §1, т.4
от ДР на ЗАНН. В наказателното постановление е възприето, че при
неизпълнението на отправеното полицейско разпореждане жалбоподателката
е нарушавала обществения ред, от което обстоятелство са произтекли и
вредните последици от деянието на последната. Съгласно разрешението на т.1
от задължителното ППВС №2/29.06.1974 година под обществен ред следва да
се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. От даденото от Върховния съд на Република България
определение, следва да се приеме, че за да са налице значителни вредни
3
последици от нарушаване на обществения ред, следва съществено да се
засегнат в дълбочина такива обществени отношения които регулират
поведението на неограничен кръг субекти. От събраните по делото
доказателства, се установи, че с поведението си жалбоподателката пряко е
засегнала единствено интереса на работодателя си – „Дива Фарм“ ЕООД, като
по делото не са установени обстоятелства, както и липсват фактически
твърдения от неизпълнението на полицейското разпореждане и поведението
на жалбоподателката, породило същото, да са били засегнати трети за
гражданскоправния трудов спор лица. Липсват и доказателства, по отношение
на евентуални настъпили вредни последици, изразяващи се в материални или
нематериални вреди, стоящи в причинна връзка с разглежданото деяние.
Съгласно разрешенията на ТР № 1/12.12.2007 година ОСНК,
преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗАНН „Съдът отменя
наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай
на административно нарушение. В този случай съдът с решението
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.“ Цитираната разпоредба е такава с
императивен характер, като предвиденото предупреждение има за цел да
дисциплинира нарушителя да се въздържа от всякакви противоправни прояви
от същия вид, било те и с ниска степен на обществена опасност. В тази връзка,
при отмяна на наказателно постановление в хипотезата на чл. 28 ЗАНН съдът
следва да предупреди нарушителя че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
4
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1959а-98 от 16.10.2024
година на Началника на Първо районно управление при ОДМВР Стара Загора,
с което на В. Ц. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.64, ал.4, във
връзка с чл.64, ал.2 и чл.257, ал.1 от Закона за МВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Ц. Д., ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд, град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5