Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 69

гр. София, 20.06.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 107 по описа за 2016 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           С определение № 132 от 14.03.2015г., постановено по гр. д. № 580/2015г. по описа на Великопреславският районен съд, потвърдено с определение № 223 от 09.069.2016г. постановено по т.д. №236/2016г. на Шуменският окръжен съд, е прекратено производството по гр.д. №580/2015г. по описа на Великопреславския районен съд образувано по искова молба вх. №6073/07.12.2015г. по описа на Великопреславския районен съд, подадена от „Д.” ЕООД, с ЕИК . срещу „Е.” ЕООД, с ЕИК . и на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл.104, т.4, чл.105 и чл.108, ал. 1 от ГПК съдът е изпратил делото по подсъдност на Софийски окръжен съд, въз основа на което е образувано и настоящото производство.

            С исковата молба вх. № 4755/30.06.2016год. по описа на СОС на „Д.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез адв. Б.Г. ***, е предявен срещу „Е.” ЕООД, с ЕИК . и адрес: ***, представлявано от управителя О.Л. Т., отрицателен установителен иск – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът „Д.”ЕООД не дължи на ответника „Е.”ЕООД връщане/предаване на владението/ на следната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098”, инв. №103/89, предмет на договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008г., с цена на вещта 307 200 лева с вкл. ДДС. Претендират се и направените в настоящото съдебно производство разноски.

            Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за оперативен лизинг от 17.03.2008г., ищцовото дружество „Д.”ЕООД, в качеството си на лизингополучател, получило за временно и възмездно ползване, движима вещ - роторна трошачка тип „Макрум 4098”, подробно индивидуализирана в приложение №2 към договора.

Твърди, че на 31.10.2008г., с нотариална покана, връчена му от нотариус рег. №018 на НК, действието на договора било прекратено едностранно от лизингодателя – ответника „Е.”ЕООД.

Ищецът твърди още, че в полза на ответника били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд, с които било разпоредено „Д.”ЕООД да предаде на лизингодателя „Е.”ЕООД процесната вещ - роторна трошачка тип „Макрум 4098”.

Твърди, че на 09.03.2015г., „Д.”ЕООД предало извънсъдебно процесната роторна трошачка на ответника, за което бил съставен нарочен протокол, подписан от представители и на двете страни. След предаването на вещта на 25.05.2015г., „Е.”ЕООД завело пред Арбитражния съд при БТПП, частичен иск, въз основа на който било образувано ВАД №143/2015г. Ищецът поддържа, че тъй като с исковата молба, по която било образувано соченото арбитражно производство, ответникът претендирал заплащане на обезщетение, в размер на разходите за възстановяване на недостатъците на върнатата вещ, със същия „Е.”ЕООД, изрично е признало, че процесната роторна трошачка му е била върната. Соченото обстоятелство счита за релевантно към настоящия спор.

Ищецът твърди, че въпреки направеното признание на факта на връщане на процесната вещ, въз основа на издадения му по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд изпълнителен лист, по искане на ответника било образувано изп. д. №919/2015г.  на ЧСИ Асен Тонев, рег. №877 на КЧСИ. Твърди, че съгласно изпратеното му от ЧСИ Асен Тонев, уведомление за предаването на процесната моторна трошачка, следвало да се извърши на 25.11.2015г. Поради неплащането на дължимите съгласно Тарифата към ЗЧСИ такси, предаването на вещта било отложено за по-късна дата.

На следващо място ищецът поддържа, че с образуването на изпълнителното производство и предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо лизинговата вещ, за която ответникът изрично признал, че извънсъдебно му е била предадена, е злоупотреба с права от страна на „Е.”ЕООД, което би могло да доведе до непоправими вреди за „Д.”ЕООД.

С оглед на изложеното ищецът, счита неоснователна претенцията на ответното дружество „Е.”ЕООД, заявена по изп.д. № 919/2015г. на ЧСИ Асен Тонев, за връщане на процесната роторна трошачка, в изпълнение на издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд, поради което и наличие на правния интерес на „Д.”ЕООД от предявяването на настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че „Д.” ЕООД не дължи на „Е.”ЕООД връщане /предаване на владението/ на следната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098”, предмет на развален от ответника и сключен между страните договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008г., с цена на вещта 307 200 лева с вкл. ДДС, за което е издаден в полза на ответника „Е.” ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд.

Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на ответника, който в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на искова молба, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен.

По допустимостта на предявения иск в отговора се излага следното:

Ответникът поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Счита, че същият е следвало да бъде предявен по реда на чл.424, ал.1 ГПК, в чиято разпоредба била предвидена възможността за оспорване на вземането по издадена по реда на чл. 410 или чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, когато се намерят нови доказателства от съществено значение за делото, доколкото изпълнителният лист, въз основа на който, е атакуваното с настоящата искова молба принудително изпълнение е издаден въз основа на заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №414/2010г. на РС – Велики Преслав. Твърди, че такова ново доказателство е приемо-предавателният протокол от 09.03.2015г., съставянето, на който, ищецът е въвел като фактическо обстоятелство, основаващо исковата му претенция.

Поддържа още, че поради това, че нормите на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК са специални по отношение на нормата на чл.124, ал.1 ГПК, то и на това основание последните изключват приложението на последната разпоредба към настоящия казус. А доколкото срокът визиран в разпоредбата на чл.424, ал.2 ГПК е преклузивен, поддържа, че същият е изтекъл, тъй като приемо - предавателният протокол е бил изготвен на 09.03.2015г., на която дата в изготвянето му са участвали и представители на ищцовото дружество, презюмиращо знанието на ищеца за това ново писмено доказателство, а исковата молба, по която е образувано настоящото производство, била подадена на 07.12.2015г. или след срока.

            По основателността на предявения иск, в отговора се излага следното:

            Ответникът оспорва изцяло като неоснователна исковата молба на „Д.” ЕООД и излага следните фактически твърдения:

Оспорва като невярно и тенденциозно твърдението, изложено от ищеца в исковата молба, че с процесния приемо-предавателен протокол от 09.03.2015г., последният е върнал точно процесната роторна трошачка, предмет на договора за лизинг от 17.03.2008г. Сочи, че лично управителят на ответното дружество е направил забележки към текста на протокола, че предадените части не са от една и съща трошачна машина и не принадлежат на тази предадена на ищеца като нова, неразконсервирана и неупотребявана, въз основа на договора за лизинг от 17.03.2008г. Дори изрично посочил, че подмяната на частите на лизинговата машина с други, негодни представлявало опит за измама.

Твърди, че именно въз основа на това, било образувано пред Арбитражен съд при БТПП арбитражно дело, което към момента било висящо. Сочи още, че препис от исковата молба, въз основа на която е образувано ВАД №143/2015г. по описа на Арбитражен съд при БТПП, ищецът е представил с исковата си молба. От съдържанието на същата се установявало, че в предмета на делото е включен и въпроса за идентитета между предадените на ответника с приемо-предавателния протокол от 09.03.2015г. части на трошачната машина и тези предадени му с договора за лизинг от 17.03.2008г., поради което поддържа, че решаването му се явява от обуславящо значение и преюдициален за разрешаването на настоящия спор факт.

Твърди, че дори и след множество покани, след разваляне на договора за оперативен лизинг от 17.03.2008г. с отправената нотариална покана от 31.10.2008г., ищецът не е върнал процесната роторна трошачка, тип „Макрум 4098”, а продължил да я ползва. Твърди, че последното станало и причина за това, „Е.”ЕООД да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца за връщане на машината издадени му по ч.гр.д. №414/2010г. на РС – Велики Преслав.

Ответникът твърди още, че с влязло в сила на 07.07.2012г. съдебно решение по ч.гр.д. №538/2010г. на ОС – гр. Шумен, образувано по искова молба на „Е.” ЕООД, подадена след възражението на ищеца срещу издадената в полза на ответника заповед за изпълнение по ч.гр.д. №414/2010г. на РС – Велики Преслав, е било потвърдено задължението на „Д.” ЕООД за връщане, предаване на лизинговата вещ на „Е.”ЕООД, с място на изпълнение на длъжниковото задължение за предаване на вещта – адреса на управление ***. Твърди, че наред с посоченото, било прието, че издадената заповед за изпълнение има характеристика на такава по смисъла на чл. 417 ГПК, поради това, че е издадена въз основа на документ по чл.417, т.5 ГПК- извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг.

            На следващо място в отговора си ответникът излага, че процесния приемо-предавателен протокол от 09.03.2015г. бил съставен в присъствието на независим експерт на „Б.” АД, с оглед необходимостта от установяване на техническото състояние на частите, за което бил изготвен сертификат за инспекция №02/0394 от 17.03.2015г. и приложен към него снимков материал, онагледяващ констатациите. Твърди, че от данните, съдържащи се в инспекционния сертификат и след сравнение между описите – Приложение № 2 към лизинговия договор, приемателно-предавателните протоколи от 25.03.1998г. и опис - Приложение №1 към тях, с които лизиговото имущество било предадено на „Д.” ЕООД при сключването на процесния договор, както и приемо-предавателния протокол от 09.03.2015г., с който е върнато, се извеждали следните фактически заключения: че предадените части са били транспортирани с два тежкотоварни камиона, без опаковка и допълнително укрепване; че са с различна степен на повреда (деформация, счупване и/или спукване) или трайни промени в конструкциите, в резултат на допълнително добавени (заварени) детайли (данните са конкретно посочени в т.1 до т.9 – стр.4 от отговора).

Ответникът твърди още, че върнатите части по предавателно-приемателния протокол от 09.03.2015г., макар и да се явяват по принцип съставни елементи на трошачна машина модел „Макрум 40-98”, към който модел принадлежи и процесната, практически не са и не могат да бъдат идентифицирани като тъждествени на частите от машина с инвентаризационен №103/89, първоначално предадена на „Д.” ЕООД при подписването на договора за лизинг с приемателно-предавателни протоколи от 25.03.2008г.

Ответникът счита, че ищецът тенденциозно и превратно интерпретира текста от исковата молба на „Е.”ЕООД, въз основа на която е било образувано и към момента висящо ВАД №143/2015г. по описана АС при БТПП. Твърди, че никъде в исковата си молба не е направил признание, че процесната машина е надлежно върната на съставните й части, а напротив, че изрично е заявил, че върнатите части са принадлежали на друга, но не и на тази, която е предмет на процесния лизингов договор.

Поддържа, че предмет на иска по посоченото арбитражно дело са разходите необходими за привеждане в състояние на функционална годност на върнатите части, макар и неидентични с реално предадените на ответника от ищеца, принадлежащи на трошачна машина от вида и модела на лизинговата. Твърди, че посоченото не означавало, предаване на процесната машина, предмет на изпълнението по издадения в полза на „Е.”ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. №414/2010г. на РС – Велики Преслав, въз основа на който е образувано изп.д. №919/2015г. на ЧСИ Тонев, рег. №877.

На следващо място в отговора, ответникът излага, че с предходна искова молба от 06.08.2010г., по която било образувано ВАД №442/2010г. на АС при БТПП, предявил срещу ищцовото дружество претенциите си, произтичащи от неточното, частичното и забавено изпълнение на договора, като в пункт шести от петитума й предявил и иск за заплащане на дължимото обезщетение за неоснователно ползване на лизинговото имущество. В хода на производството по посоченото арбитражно дело, повторно, с нотариална покана, връчена на управителя на „Д.” ЕООД на 28.12.2010г., отново го поканил да върне неправомерно ползваната от последния вещ. С решението си по същество на спора, арбитражния съд, осъдил „Д.” ЕООД да заплати на „Е.”ЕООД сумата от 71 709 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната трошачна машина, за периода от 31.10.2008г. до 31.07.2010г., както и дължимите договорни неустойки. Независимо от това, ищецът продължил да ползва процесната машина, поради което с искова молба от 23.02.2012г., ответникът предявил срещу „Д.” ЕООД аналогичен по своето правно основание иск за присъждане на сумата от 92 322 лв. - обезщетение за изтеклия междувременно последващ период от 01.08.2010г. до 31.01.2012г., въз основа на която било образувано във ВАД №87/2012г. по описа на АС при БТПП.

Ответникът поддържа, че въз основа на събраните доказателства в мотивите на двете решения по посочените арбитражни производства било прието, че „Д.” ЕООД неправомерно упражнява фактическа власт върху процесната лизингова вещ, въпреки наличието на прекратен лизингов договор и изричното противопоставяне от страна на лизингодателя срещу противоправното ползване на вещта.

Ответникът твърди, че със следваща искова молба от 07.02.2014г., предявена отново пред арбитражния съд при БТПП, отново заявил претенциите си срещу „Д.” ЕООД за заплащане на дължимото обезщетение за ползването на лизинговата вещ без основание, за периода от 01.02.2012г. до 31.01.2014г., въз основа на която било образувано, висящо към момента производство по ВАД № 40/2014г. на АС при БТПП. Твърди още, че срещу „Д.” ЕООД пред арбитражния съд било образувано и четвърто висящо към настоящия момент производство със сходен предмет.

Ответникът излага още, че по посочените арбитражни производства, назначените съдебно-технически експертизи констатирали, че „Д.” ЕООД продължава да ползва процесната машина, за която било установено, че е монтирана и се експлоатира от същото на трошачна инсталация, функционираща в отдадената му на концесия каменна кариера „Д.”, в землището на с. Д.. 

В срока по чл. 372 ГПК ищецът, чрез адв. О.М. е представил допълнителна искова молба вх. №9725/23.12.2016г. (л.37 от т.д. №107/2016г. на СОС), с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника.

            По твърденията и възраженията на ответника, излага следното:

На първо място заявява, че не оспорва факта, че на 17.03.2008г. между страните е сключен договор за оперативен лизинг на движимо имущество. Оспорва обаче твърденията на ответника, че последният е предал лизинговата вещ, предмет на договора в състояние, в което същата е била годна да бъде експлоатирана, без да е необходимо монтирането на допълнителни части.

Ищецът сочи, че от представените с първоначалната искова молба и двустранно подписани между страните приемно-предавателни протоколи се установявало, че „Е.”ЕООД не е предало всички описани в процесния договор за лизинг и приложенията към него части на лизинговата вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098”. Твърди, че ответникът не е предал следните части: ротор с оси и чукове, врати на трошачката, табло и съпротивления, което се установявало от несъответствието между описаното в приложения №1 и №2 към процесния договор и приемо-предваталения протокол от 09.03.2015г., с който роторната трошачка била върната на „Е.”ЕООД.

На следващо място ищецът твърди, че за експлоатацията на процесната машина, се наложило да си достави необходимите части от други доставчици, за да я окомплектова, което довело до обедняването на „Д.” ЕООД до размера на направените разходи за закупуването им в размер на 72 829,96 лева.

Твърди още, че въпреки предварителните обещания да окомплектова процесната трошачка с необходимите части, „Е.”ЕООД не само, че не изпълнило същите, а развалило договора за оперативен лизинг, с цел да му бъде върната лизинговата вещ, но вече окомплектована с допълнителните резервни части, необходими за нормалното й функциониране.

На следващо място ищецът счита за ирелевантни за спора, наведените в отговора твърдения на ответника за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с настоящото производство, ищцовото дружество цели да установи, че не дължи на ответника връщане на процесната роторна трошачка, поради това, че последната му е била предадена с приемо-предавателния протокол от 09.03.2015г. и поради това, че месеци по-късно и след предаването й, ответникът е образувал изп.д.№20158770400919 по описа на ЧСИ Асен Тонев за връщане на вече предадената лизингова вещ.

Ищецът твърди, че поради образуваното изпълнително производство и полученото уведомление от ЧСИ Асен Тонев, с определена дата за предаване на процесната трошачка на 25.11.2015г., предприел действия по предявяване на настоящия иск и обезпечаването му по реда на чл.390 от ГПК. Твърди, че за него е налице правния интерес от водене на  настоящото производство, доколкото към момента изпълнителното такова не е прекратено, а спряно с определение №523/01.12.2015г. (ищецът не е посочил номер на делото и по описа на кой съд е било образувано производството) и издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 02.12.2015г.

Ищецът поддържа, че от отговора на ответника било видно, че не оспорва твърденията, наведени в първоначалната искова молба, че „Е.”ЕООД е получило процесната трошачка, окомплектована с допълнителни части от ищеца, необходими за нормалната и експлоатация. Счита за ирелевантни към предмета на спора, изложените от ответника твърдения за това, че предадените части от ищеца са с различна степен на повреди. Поддържа, че ответникът разполага с други правни възможности да предяви претенциите си към ищцовото дружество за евентуалните повреди, причинени на лизинговата вещ.

Независимо от изложеното оспорва твърденията на ответника, че лизинговата вещ му е предадена с посочените на стр. 4 (т.1-т.9) от отговора повреди и липси.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба вх. № 402/18.01.2017г., постъпил по пощата на 16.01.2017г. с препоръчано писмо идент. №PS 1330 004KEG 6 (съобщение с препис от д.и.м. е връчено на ответника на 03.01.2017г.), с който поддържа всички твърдения, искания и оспорвания направени с отговора на исковата молба. Оспорва изцяло допълнителната искова молба и счита наведените в нея от ищеца твърдения за неоснователни и излага становище по всяко от тях.

            По наведените от ищеца в допълнителната искова молба правни и фактически твърдения и възражения дава следното становище:

На първо място оспорва като невярно от фактическа страна инвокираното в допълнителната искова молба твърдение, че при сключването на лизинговия договор от 17.03.2008г. процесната лизингова вещ била предадена от лизингодателя на лизингополучателя недоокомплектована.

С оглед на така направеното оспорване, представя с отговора на допълнителната искова молба и моли, да бъдат приети по делото, всички приемателно-предавателни протоколи и описи към тях, съставени във връзка с процесния лизингов договор от 17.03.2008 г., с които цялото лизингово имущество, подробно описано в Приложение № 2 към договора било предадено от ответника-лизингодател на ищеца - лизингополучател: Приемателно-предавателен протокол от 19.03.2008 г., съставен в с. П., П. община, ведно с опис на резервни части към него; Приемателно-предавателен протокол от 25.03.2008 г. съставен в гр. С., ведно с Опис - Приложение № 1 към него; Приемателно-предавателен протокол от 25.03.2008 г. (допълнителен).

Ответникът поддържа, че с посочените писмени доказателства се установявало обстоятелството, че всички описани в Приложение № 2 към лизинговия договор съставни части на процесната роторна трошачка са били надлежно предадени на ищеца. Твърди, че вратите, описани в позиция № 3 на Приложение № 2 към договора са интегрирани (вградени) в долните страници, описани в позиция № 2 от описа към приемателно-предавателния протокол от 25.03.2008г., за което представя и снимков материал.

На следващо място ответникът твърди, че нито при получаването на процесната машина, нито в хода на нейната експлоатация, ищецът-лизингополучател е заявявал пред лизингодателя възражения за неокомплектоваността й. Напротив декларирал, че е запознат със състоянието и предназначението на лизинговата машина и няма каквито и да било възражения (чл. 12, ал. 1 от договора).

Ответникът твърди, че след предприетото от „Е.”ЕООД на 31.10.2008г., разваляне на договора за лизинг, ищецът, чрез законния си представител и управител на дружеството – П. А., с нотариална покана от 26.04.2012г., изрично бил признал, че процесната роторна трошачка, модел „Макрум 4098”, е била получена от „Д.” ЕООД с всички нейни части и принадлежности, подробно описани в Приложение № 2 към лизинговия договор и които ищецът пожелал да изкупи. Твърди, че сходно изявление се съдържало и в писмо от 12.03.2010 г. до „Е.”ЕООД, също изпратено от управителя на ищцовото дружество.

Ответникът излага още, че освен основното оборудване на лизинговата машина, „Е.”ЕООД доставило на ищеца - лизингополучател и резервни части за нея, за които издал фактури № 193/26.03.2008 г. на стойност 32 889,96 лв. и № 199/01.04.2008 г. на стойност 28 004,16 лв., или на обща стойност 60 894,12 лв. Резервните части били предадени на ищеца с предавателен протокол от 25.03.2008г.

Твърди, че с влязло в сила на 19.03.2013г. решение №16/08.02.2013г. по т.д. №411/2012г. на Окръжен съд – гр. Шумен, „Д.” ЕООД било осъдено да заплати стойността на фактурираните и доставени му резервни части.

Сочи, че съгласно процесния лизингов договор, всички разходи по повод и във връзка с ползването, сервиза, поддръжката и ремонта на машината за срока на нейната експлоатация от ищеца са изцяло и за сметка на лизингополучателя (чл.14, ал. 1 и ал. 2 от договора).

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Установява се от представените в заверени копия към исковата молба договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008г., ведно с Приложения № 1 /лизингов план/ и № 2 /описание на лизинговото имущество/ към него, че страните по делото са сключили валидна облигационна връзка. По силата на договора за оперативен лизинг, ищцовото дружество „Д.”ЕООД, в качеството си на лизингополучател, получило за временно и възмездно ползване, движима вещ - роторна трошачка тип „Макрум 4098”, подробно индивидуализирана в приложение №2 към договора.

С нотариална покана от 31.10.2008г., получена от ищеца по делото на същата дата и връчена му от нотариус рег. №018 на НК, действието на договора за оперативен лизинг било прекратено едностранно от лизингодателя – ответника „Е.” ЕООД.

В полза на ответника били издадени заповед за изпълнение № 955/08.07.2010г. и изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд, с които било разпоредено „Д.”ЕООД да предаде на лизингодателя „Е.”ЕООД процесната вещ - роторна трошачка тип „Макрум 4098”. Същите са представени по делото в заверени копия. Изпълнителният лист е издаден след влизането в законна сила на постановеното по гр.д. № 538/2010г. съдебно решение от 20.04.2012г. на Шуменския окръжен съд, с което  е признато за установено, че настоящият ответник има вземане срещу настоящия ищец за предаване на процесната роторна трошачка.

С приемо – предавателен протокол от 09.03.2015г. ищецът е предал на ответника части на процесната трошачка, описани в същия, като ответникът е направил забележки касаещи идентичността на частите с предадените по договора за лизинг, липсата на други, както и за повреда и деформация на част от върнатите.

Установява се от сертификат за инспекция № 02/0394 от 17.03.2015г., че на датата 09.03.2015г. в с.П.са върнати само част от съставните части на процесната роторна трошачка от ищеца на ответника по делото, като са описани дефектите на върнатите части, а освен това е посочено и кои части не са върнати.

Видно е от представеното по делото от ищеца заверено копие на уведомление от ЧСИ Асен Тонев, рег. №877 на КЧСИ по изп. д. № 20158770400919/2015г., че по искане на ответника след подписването на приемо – предавателения протокол от 09.03.2015г. е образувано посоченото изпълнително дело с предмет на принудително изпълнение: предаването от страна на ищеца на ответника процесната роторна трошачка.

Останалите представени по делото писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи; определения по т.д. № 105/2014г. по описа на СОС, както и от 28.07.2014г. по ВАД № 40/2014г. по описа на АС при БТПП, две решения на АС при БТПП – по ВАД № 442/2010г. и по ВАД № 87/2012г., както и съдебен протокол за проведено на 19.01.2016г. заседание по ВАД № 143/2015г. по описа на АС при БТПП са ирелевантни за настоящия правен спор.

            По делото е изслушано и прието като компетентно дадено заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице изготвило заключението сочи, че с протокола от 09.03.2015г. не са предадени всички съставни части на процесната машина, както и че за конкретния случай не може да се посочи начин/критерии/, с който еднозначно да се потвърди или отрече принадлежността на върнатите с приемо-предавателен протокол от 09.03.2015г. съставни части и детайли от роторна трошачка “Макрум 4098“ с тези, предадени с приемо-предавателни протоколи , съгласно лизинговия договор. Отговорите на останалите поставени на вещото лице въпроси са без значение за предмета на настоящия правен спор.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и 2 от ГПК.

Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на   чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.

Настоящият случай е именно такъв. Ищецът се позовава на факт /извънсъдебно предаване на части от процесната роторна трошачка с приемо-предаванетел протокол от 09.03.2015г./, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /25.07.2012г. е датата, на която е издадено изпълнителното основание – изпълнителен лист/ и твърди, че не дължи по образуваното срещу него изпълнително дело.

Т.е. предметът на доказване от страна на ищецът се ограничава до / както е указано и в изготвения по делото доклад на основание чл.375, ал.1 от ГПК/ установяване твърденията му, въведени с исковата молба и свързани с настъпването на юридически факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези юридически факти следва да установяват и недължимост от страна на ищеца по изпълнителното производство.

Формално по делото се установи настъпването на юридически факт след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /извънсъдебно предаване на части от процесната роторна трошачка с приемо-предаванетел протокол от 09.03.2015г./, но не се установи този факт да води до недължимост от страна на ищеца по изпълнителното производство. Това е така, защото на първо място ищецът не доказа, че е върнал всички предадени му части от процесната роторна трошачка, нито че върнатите части са идентични с предадените му от ответника при сключването на договора за лизинг. Точно обратното - установи се от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че с протокола от 09.03.2015г. не са предадени всички съставни части на процесната машина, както и че за конкретния случай не може да се посочи начин/критерии/, с който еднозначно да се потвърди или отрече принадлежността на върнатите с приемо-предавателен протокол от 09.03.2015г. съставни части и детайли от роторна трошачка “Макрум 4098“ с тези, предадени с приемо-предавателни протоколи , съгласно лизинговия договор. В този смисъл предявеният от ищеца отрицателен установителен иск остава недоказан.

            С оглед на изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски, но по делото не се установи такива да са реално направени.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.” ЕООД, с ЕИК. срещу „Е.” ЕООД, с ЕИК .отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и 2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че „Д.” ЕООД не дължи на „Е.”ЕООД връщане /предаване на владението/ на следната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098”, предмет на сключен между страните договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008г., с цена на вещта 307 200 лева с вкл. ДДС, за което е издаден в полза на ответника „Е.” ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. №414/2010г. на Великопреславския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: